За романтиката

Преди да продължим по темата за пробуждането, за нирваната, за чистото съзнание, да се върнем малко назад и да поговорим за романтиката.
Тази седмица за пореден път си припомних, че обхванати от работата и от делника, все по-рядко успяваме да погледнем на живота от неговата романтична страна. А такава все още съществува, макар да сме забравили за нея и все по-трудно да я забелязваме.
Причина за това може да бъде отъпканото русло на ежедневието, и навикът, който ни пречи да отправим поглед настрани, да погледнем живота от по различен ъгъл, да се спрем за момент, да видим света чрез очите на някои приятел.
Друга основна причина за това все по-трудно да забелязваме приятното и романтичното, може да бъде прекалено забързания ритъм на нашия живот. Съвременният начин на живот ни предлага все повече блага, все повече възможности и начини на забавление, но същевременно с това той ни вкарва и в един забързан цикъл на прекалена консумация, на прекалено потребление, което ни пречи да оценим реално постигнатото, пречи ни да оценим реалната стойност на това, което вече притежаваме. Струва ми се че това явление е проблем, пред който се изправя целия цивилизован свят. И както писах веднъж вече, ускорението става все по-голямо и по-голямо, а оттам и все по-трудно управляемо.
Спомням си времето, когато броят на колите, на леките автомобили, в Пловдив беше значително по-малък. Движението беше доста по-спокойно и шумът от него не толкова натрапчив. Движението, на хора и автомобили, в събота и в неделя буквално спираше и поради тези причина двата почивни дена изглеждаха дълги и дори протяжни. Да, дори прекалено протяжни понякога.
Сега вече консуматорското общество ни принуждава да работим и в събота. Спокойна остана само неделята. А един спокоен ден на седем такива, изглежда не е напълно достатъчен.
Ето навън е пролет. Белите сливови и черешови цветчета, тъмнолилавия рожков, вече прецъфтяха. Люляците, майския сняг и ароматният орлов нокът - също. Кестените и акациите цъфтят в момента. Скоро ще усетим и аромата на липите. Имаме ли време да им се порадваме в забързаното ни ежедневие?
Поради тази причина, поздравявам всички със следващата песен. От времето когато романтиката беше все още осезателна... Предполагам за всички родени преди 1980, тази песен носи много приятни и романтични спомени. А и все още сме в месеца на руската песен...



И така, не забравяйте да излезете сред природата през дългите четири почивни дни, които наближават.

Първа проповед - Буда

С т.нар Първа проповед на Буда, в парка Исипатана, започва неговата проповедническа дейност, продължила близо 45 години. Това се случило преди около 2540 години в днешна Северна Индия и вероятно по това време на годината, през месец май. Разбира се климатът в Северна Индия е по-различен от европейския и по това време на годината там е значително по-топло.
Всички будистки текстове, които са достигнали до нас, преди да бъдат записани на книга, са се пеели и предавали по устен път. Повечето от тях се пеят и до днес, особено по важните, като Първата проповед, известна още като Завъртане колелото на закона (на Дхармата).
Изпълнението на тайландските (предполагам) монаси, което качих тук, може и да звучи малко необичайно за европееца, затова давам и текста на сутрата по надолу. Преведен от английски, с известни художествени подобрения от моя страна, и с известни съкращения във втората част, където изобилства от много повторения.





Така съм чул:
Веднъж Блаженият (Буда) бил отседнал край Бенарес, в Исипатана - паркът на сърните. Там той се обърна към петимата негови сподвижници със следните думи:
- Тези две крайности, монаси, трябва да бъдат избягвани от този, който се е отрекъл от света, в търсене на праведния живот. Кои са тези две крайности?
Едната е живот, отдаден на удоволствието, посветен на удоволствието и похотта, което е унизително, сладострастно, примитивно, безчестно и безполезно.
А другата е живот, отдаден на самоизтезанието, което е болезнено, безчестно и безполезно.
Като избягваше тези две крайности, Татхагата (Буда) постигна знанието за Средния път, който води до вътрешно прозрение, който води до мъдрост, който привлича спокойствие, знание, върховно просветление, нирвана.
Кой е този Среден път, монаси, знанието за който беше постигнато от Татхагата и който води до вътрешно прозрение, който води до мъдрост, който привлича спокойствие, знание, върховно просветление, нирвана?
Това е Благородният осемстепенен път, който е не друго, а - правилни възгледи, правилна решимост, правилна реч, правилно поведение, правилен начин на живот, правилно усилие, правилна мисъл и правилно самовглъбение. Това, бхикшу (монаси), е Средният път, знанието за който беше придобито от Татхагата и който води до вътрешно прозрение, който води до мъдрост, който довежда до спокойствие, знание, съвършено просветление, нирвана.
Този свят, монаси, е паднал жертва на мъката, тъгата и страданието. И това, монаси, е истината за страданието: раждането е страдание, остаряването е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание; съединяването с онова, което мразим е страдание; разделянето с това, което обичаме е страдание. Накратко казано - петте съставни елемента на привързване пораждат страдание.
Втората истина, монаси, се отнася до възникването на страданието. И действително, то възниква от онзи страстен копнеж , който предизвиква следващо прераждане, който е съпроводен от наслада и страст, и търси удоволствие, сега тук, после там. А това означава, както страстен копнеж към чувствена наслада и към вечно съществуване, така и страстен копнеж към пълно унищожение и несъществуване.
Страданието може да бъде прекратено и това, монаси, е третата благородна истина, отнасяща се до прекратяване на страданието. И действително, това е възможно чрез пълното прекратяване на желанието, на страстния копнеж, така че да не остане никаква жажда, никаква страст – оставянето настрана, отказването от, освобождаването от, отхвърлянето на всякакво желание.
Има път, който води към прекратяване на страданието и това, монаси, е четвъртата благородна истина, отнасяща се до пътя, който води към прекратяване на страданието. И действително, това е Благородният осемстепенен път, а именно правилни възгледи, правилна решимост, правилна реч, правилно поведение, правилен начин на живот, правилно усилие, правилна мисъл и правилно самовглъбение.
Тези са Благородните истини за страданието – ето така, монаси, по отношение на нещата, нечувани преди, придобих аз прозрение, знание, разбиране, мъдрост и светлина.
Тези истини за страданието трябва да бъдат напълно разбрани – така, монаси, по отношение на нещата нечувани преди, в мен възникна прозрение, знание, разбиране, мъдрост и светлина.
Тези истини за страданието са напълно разбрани – ето така, монаси, по отношение на нещата, нечувани преди, придобих аз прозрение, знание, разбиране, мъдрост и светлина.
И докато, монаси, моето знание, за тези четири Благородни истини, така, както са в действителност, с техните три фази и дванадесет аспекта, не беше изцяло пречистено по този начин, аз не твърдях, че съм придобил ненадминатото, съвършено просветление, в този свят, с неговите човеци, божества, със света на Маара и света на Брахма, сред това население, с неговите аскети и брамини, с неговите божества и човеци.
Но когато знанието ми, за тези четири Благородни истини, така като са в действителност, с техните три фази и дванадесет аспекта, беше изцяло пречистено по този начин, аз заявих, че съм постигнал ненадминатото, съвършено просветление, в този свят, с неговите човеци и божества, със света на Маара и света на Брахма, сред това население, с неговите аскети и брамини, с неговите божества и човеци.
Знание и прозрение възникнаха в мен: „Непоклатимо е освобождението на моята мисъл; това е последното ми раждане; за мен няма да има повече ново съществуване”.
Това бяха думите на Блажения. Петимата монаси бяха изпълнени с възхищение от неговото слово. И когато всичко вече беше казано, почитаемият Конданя постигна изчистеното, неопетнено знание за Дхармата и той рече:
- Всичко, което е предмет на възникване, е също и предмет на прекратяване.
И когато колелото на Закона беше приведено в движение от Блажения, божествата земни е небесни, едно след друго и заедно, изразиха също своята радост. В глух тътен земята се разтресе.
Блаженият се обърна към петимата бхикшу и произнесе:
- Конданя разбра. Конданя наистина разбра.
Така най-старият от петимата бхикшу стана първият, който показа, че е разбрал. И почитаемият Конданя, наречен в тази чест Анята, който беше видял Дхармата, който беше овладял Дхармата, който беше разбрал Дхармата и проникнал в нея, преодолял несигурността, разпръснал всички съмнения, придобил пълно знание, не зависещ от никой друг по отношение знанието за Доктрината, така се обърна към Учителя:
- Господарю, нека да стана последовател, под ръководството на Блажения! Нека да получа ръкополагане!
Съвършеният отвърна:
- Ела, бхикшу! Добре преподадена е Дхармата. Води свят живот, в полза на пълното прекратяване на страданието.

11 май - Кирил и Методий

Днес отбелязваме празника на светите братя Кирил и Методий, по стар стил.
Това е добър повод да поразсъждаваме върху използването на родната кирилица и вездесъщата латиница. Темата за кирилицата и латиницата като цяло е твърде твърде обширна, затова ще се спра само върху проблема при използването на двете при съвременните комуникации.
Ако говорим конкретно за интернет пространството, трябва да отбележим първо, че то е създадено на базата на латиницата. Създадено е от хора, ползващи латиницата. Така че тук изначалното й предимството е безспорно. Същото важи и за голяма част от технологиите свързани с невероятния напредък на комуникационните системи.
Ако си спомняте навремето, преди десетина и повече години, беше доста трудно да използваме кирилицата при писане на имейли, смс-и, и други подобни. Днес благодарение на развитието на технологиите и демократичността на новата комуникационна епоха, около 60 вида национални и наднационални писменостти са широко и равностойно представени навсякъде в мрежата. В това число и кирилицата, която всъщност служи на немалък брой хора.
Днес не е проблем да ползваме кирилицата чрез всеки един компютър, лаптоп, айфон, мобилен телефон. При писането на имейли, коментари във форуми, обяви и блогове, процентът на използването на латиница намаля значително за последните няколко години. При писането на смс-и обаче, по-голямата част от тези, които си разменяме ние българите, са все още на латиница. Това се дължи вероятно най-вече на технически причини, така да ги наречем. Смс написан на латиница може да съдържа два пъти повече знаци от този написан на кирилица, а също и върху повечето телефони липсват знаци на кирилица върху клавиатурата.
Като цяло обаче писането на латиница е все още доста разпространено. Това е така, защото българския език, за разлика от някои други езици, е възможно да бъде придаван сравнително добре чрез латиница.
Спомням си първите имейли, които изпращах преди 11 години. Всъщност по това време и мобилните телефони станаха масови. Тогава трябваше дружно и поединично да решаваме какви знаци да ползваме за буквите ж, з, ъ, ц, ч, ш, щ и т.н. Като че ли се наложи една общоприета практика за отбелязване на ж с -j или -zh, на з -z, ъ -u или -a, ц -с, ч -ch или 4, ш - sh или 6, щ -sht, ю -iu, я -ia или q. Тази "транскрипция" на буквите изглежда предимно английска, така да я наречем.
Подходът към предаването на кирилски букви с латински знаци си остана освен това и индивидуален. Някои хора предпочитат да представят буквата ъ чрез q или чрез 1, други използват по-скоро френското транскрибиране на някои знаци или пък немското.
Недоразумения рядко се получават, макар доста български думи да изглеждат по чудноват начин изписани на латиница. Най-голям проблем създава може би най-специфичната буква в българския език - ъ. Аз лично най-често я заменям с -u. Но има думи при които може да се получи недоразумение и тогава я заменям с -a. Изобщо крива работа. Руснаците и украинците например, или поне тези които аз познавам, отказват да предават техните думи чрез латиница. Пишат или на кирилица или ако трябва да пишат на латиница, тогава пишат на английски или на съответния език.
Сред цялото множество на думи в българския, има една дума и то съвсем кратка, която винаги ме затруднява и след толкова години все още спирам объркан, когато трябва да я напиша на латиница. И това е думата "мъж". Ако трябва да я предам по "стандартния" начин се получава muj. Е, то това на какво прилича muj - муй? (Всъщност прилича на испанската дума за мъж, но това също е една друга, доста дълга тема). Или пък да я напишем maj т.е. -маз или -май или mazh - маж. Както и да я въртим, не става и не става. Затова понякога, когато стигна до думата "мъж", аз пиша по английски man, или пък я замествам с някоя друга дума, например "човек".
Ако се сещате за други подобни думи, които на вас ви създават същите затруднения, може да ги споделите. Не че самото използване на латиница е голямо удоволствие, де, макар че отдавна свикнахме с него.

9 май - Денят на победата

Понеже в предишната тема говорихме за империи и прочее, днешният празник ни дава добър повод да продължим по-нататък.
Съветската империя не можа да просъществува повече от 70 години и рухна, според едни неочаквано, според други напълно закономерно. Русия днес е приемник на тази съветска империя. Доколко се справя успешно с тази задача, това е друг въпрос.
Когато говорим за империи, приемаме по презюмция, че говорим за една военна и политическа организация, за една държавна машина с изявени лидери и водачи и една многобройна, но анонимна човешка маса, която изпълнява работата и задачите.
В Америка това не е точно така. Масата се състои от конкретно назовани хора. В САЩ се отделя специално внимание на индивида, на конкретния човек, компания, име. Това е една особеност на англо-саксонския държавен модел, който е до голяма степен наследен и от САЩ.
В Русия, и преди това СССР, групата все още си е група. Отделните личности остават на заден план, изместени от общата представа за групата. Само че за сметка на това, Русия успява да запази едно, бих казал славянска отношение, към отделния човек, към отделния индивид. Има нещо действително твърде човешко, твърде лично и вълнуващо в тази представа и отношение към човека. То ясно личи и от следващата песен, посветена на днешния ден.
Давам текста на песента, на руски, който има желание да си го преведе сам (макар че не е лесен за превод). Аз само искам да обърна внимание на отделни елементи в текста като "праздник с сединою на висках", т.е. празник на младите войни с прошарени вече коси, след тежките изпитания по време на войната.
И още "босиком бы пробежаться по росе". Това действително е твърде трогателно и в противоречие с всичките ни представи за сурови войни, за безмилостни армии, за легиони и легионери, минали, бъдещи и настоящи.
И изобщо целият текст на песента е трогателен и правдив. Затова е харесван и слушан и до днес.


День Победы, как он был от нас далёк,
Как в костре потухшем таял уголёк.
Были версты, обгорелые, в пыли, -
Этот день мы приближали как могли.

Припев:
Этот День Победы
Порохом пропах,
Это праздник
С сединою на висках.
Это радость
Со слезами на глазах.
День Победы! [х3]

Дни и ночи у мартеновских печей
Не смыкала наша Родина очей.
Дни и ночи битву трудную вели -
Этот день мы приближали как могли.

Припев.

Здравствуй, мама, возвратились мы не все...
Босиком бы пробежаться по росе!
Пол-Европы прошагали, пол-Земли, -
Этот день мы приближали как могли.

Припев.
(1975 г.)

България и империята

Първата истинска империя, която стъпва на Балканския полуостров преди близо две хиляди години, е римската. Многобройните тракийски племена, населяващи по-голямата част от полуострова, едно по едно загубват независимостта си. Тракийските държавни (или преддържавни) организации, като Одриското царство, никога не успяват да обхванат всички територии населени с еднородно тракийско население, а още по-малко успяват да разпространят властта си и над други племена и народи.
Римската експанзия над Балканите започва от запад, откъм Адриатическо море. Първа независимостта си губи Македония, през 168 г. пр.н.е., и двадесет години по-късно е обявена за римска провинция. Постепенно Рим завоюва гръцките острови и градове държави, напредвайки на изток и североизток. През 15 г. от новата ера, в земите на днешна Северна България е организирана провинция Мизия, а през 45 г. в земите на юг от Стара планина до Егейско море, е основана и провинция Тракия. Така окончателно, не особено организираните, но свободни траки, губят независимостта си.
Освен че не били особено организирани, траките не били и особено урбанизирани. Тракийското население било предимно селско. Големите градски центрове като Филипопол, Севтополис, Бесапара, Сердика, Берое, Ускудама, Одесос и други, всъщност представлявали, в повечето случаи, едни укрепени селища или представлявали по-скоро големи тържища, населени и с немалък брой чужденци, предимно елини (гърци-търговци).
На Балканите започва налагането на нов тип обществено-икономическа организация. Започва благоустрояването на градове по римски образец и изграждането на нови такива, с широки и прави улици, колонади, форуми, обществени и частни сгради, акведукти, които довеждат вода до градските чешми и резервоари от далечни разстояния. Започва изграждането на пътища, застлани с камъни, между големите градски центрове в Мизия и Тракия, които свързват провинциите със столицата Рим на Апенините. Новоизградени са и силно укрепени военни гарнизони, особено покрай границата на река Дунав, където били настанявани римските легиони, необходими за защитаване и налагане на римската имперска политика.
Римската власт довела до благоустройство на градовете, развитие на занаятите, селското стопанство и търговията, довела до повишаване на благосъстоянието на градското, а и на селското население. Но това била само едната страна на монетата. Другата страна били данъците, почти непознати за траките, безвъзмездния труд в полза на държавата, като изграждането на пътища, сгради и крепостни стени, наборната военна служба за младежите, налагането на чужди богове, а най-сетни и робството. Поради това през първи век от новата ера траките на няколко пъти въставали, но бунтовете били безкомпромисно потушавани. А и новите условия и възможности за по-богат и спокоен живот изглежда си казали думата.
В началото на ІV век, столицата била преместена от Рим в Константинопол, християнството заменило римските езически богове, но тракийските земи си останали под чуждо владичество. И така чак до края на VІІ век.
Освен Рим и приемникът му Византия, другата голяма сила, владяла за дълго Балканите и Югоизточна Европа е Османската империя.
Въпреки че отношението ни и спомените ни от османското присъствие не са винаги положителни и въпреки че пътищата и градовете не са поддържани така, като по времето на Рим, Османската империя е притежавала всички характеристики на една империя. На първо място т.нар. мултиетничност - т.е. включвала е много, десетки, различни народности, със свой език, богове и култура. На второ място, грижата за централната власт за благосъстоянието на населението е все пак значителна. Освен джамиите, с нейна помощ са изградени и множество обществени сгради, имарети, чешми и мостове и т.н., все неща непосилни за отделна община, провинция или дори държава.
Класическите империи, като римската, византийската, османската и други, вече са останали в миналото. Процесът на демократизация, на технически прогрес и развитие на свободния пазар прави завръщането към тях невъзможно. Но и днес, все още споменаваме, макар и в кавички, за "новите империи" - САЩ, Русия (СССР), Китай. Както и преди, отношението на една независима държава, към една империя е винаги двупосочно. Лесно могат да бъдат оценени положителните и не толкова положителните последици от присъствието, от влиянието, от намесата на една империя във вътрешните дела на независимата държава, в обществения живот и в живота на всеки отделен гражданин. Огромните средства и ресурси, с които трудно би могла да разполага отделната държава, и които биха могли да бъдат вложени във всякакъв вид благоустройства, развитие на инфраструктурата, на науката и културата, и изобщо подобряване на жизнения стандарт, несъмнено са нещо положително. Свободното разпространение на стоки, услуги и идеи - също. С неудовлетворение трябва да отбележим обаче, че основният недостатък на империите, предишни и настоящи, е експанзионистичният им, милитаристичен характер.
Нашата хилядолетна държава, по своя селски, миролюбив, народен характер, никога не е била империя, дори и във времената на най-голямото си териториално разширение и могъщество. Нещо повече - България винаги е свършвала там, където е започвала една империя. И обратното - започвала е там, където е свършвала една империя.
Харесва ли ни или не, за добро или за лошо, но такива са фактите...



Вече десет години бай Андрея се чуди дали да служи на България или на Империята...

1ви май

България уж е малка държава, а неща които се случват в единия и край, понякога не стигат до другия. Същото важи и за следната песен, с която поздравявам четящите блога.
Точно преди година, покрай великденските празници ходихме, отново с бат Сашо, до Велико Търново. Там в един клуб чух въпросната песен, която много приятно ме изненада и направо ме зареди с енергия. Ще се уверите сами. Добре че отвреме навреме ходим и до Велико Търново...
И още - "Добруджа винаги е с правото на глас", ама този глас понякога не стига до Тракия : )
Поздрав за всички -

Комуникационна революция

Иска ми се да продължа още малко темата за трите революции и най-вече да поразсъждаваме върху последната от тях.
„Революция е онова нещо, което пречи на еволюцията”, беше казал някой, преди време. И действително, пътят на естественото развитие на човешкия род се нарича еволюция. Доказано е многократно от историята, че революциите носят много повече вреда на обществото и на отделния индивид, отколкото полза.
Както отбелязах в темата за трите революции в развитието на човечеството, в момента преминаваме през третата голяма такава, която може би най-правилно е да наричаме комуникационно-информационна. Всъщност, подобни всеобхващащи определения, са все пак условни и не толкова ясно разположени хронологически. По света съществуват и държави, най-вече в т.нар. трети свят, където дори и индустриалната революция все още не е напълно завършена, а ето че без да чака идва и новата вълна на интензивни промени.
Но да продължим нататък. Дори и през 80те години, ние, все още младите днес българи, израснали в една европейска държава, в нашето детство, нямахме и представа, какво ни очаква в близките десетилетия. Докато си играехме лятото на село на стражари и апаши, на криеница или на война, докато ритахме топка, стреляхме с прашки и скобарки или седяхме по пейките и поляните и си говорехме, просто не сме си и представяли, че след двадесет години компютър ще има във всеки дом, че ще можеш да застанеш на центъра на селския площад и да говориш с някой, който се разхожда из улиците на Лондонското сити, или се катери по тясна пътека в Андите или си почива на плажа на остров в Индийския океан. Не сме си и представяли, че ще можеш да слушаш и гледаш хиляди и хиляди неща в реално време, ще може да пишеш лично на приятели, на познати и на непознати, на известни и неизвестни хора и да получаваш отговор от тях само в рамките на минути. Не че сме били неподготвени за всичко това, не че сме били положително или отрицателно настроени към него, но просто не сме имали и представа за това, което предстои.
Но само за десетилетие или две, нашият, а и не само нашият, хомогенен и сравнително изолиран свят, стана част от глобалното световно пространство. Земята, обхваната от глобалната информационна мрежа, от сателити и клетъчни телефони, от оптични и всякакви други кабели, заприлича на един гигантски жив организъм, със свой собствен вътрешен живот.
Без съмнение ползата от всичко това, от свободното общуване, от лесната и достъпна комуникация, е лесно определима и видима за всички.
На първо място да поставим икономическита изгода. Бързите и лесни комуникации помагат за развитието на бизнеса. Просто неизчислими и неизмерими са часовете и дните, в извършването на която и да е дейност, „спестени” благодарение на комуникациите. Неизчислими са и финансовите ползи „спестени” от прелитането на информация, на папки и материали, за броени секунди през държави и океани. Глобално погледнато вероятно говорим за билиони и трилиони долари. И най-сетне, още по трудно изчислимата обмяна на идеи, опит, информация по различни въпроси, която когато и да е, е било винаги трудно да бъде изчислена, а сега в интернет епохата пък още по-малко.
Трябва да добавим, че революцията в комуникациите, върви заедно с едно неимоверно развитие на транспортните комуникационни системи. Строителството на нови пътища и магистрали, подобряване и разширяването на старите, свободни зони на предвижване, все повече и повече автомобили, влакове и самолети. Като последствие - неимоверен пътнически поток, кратки работни визити или екскурзионни почивки в рамките на един или два дена, на разстояния отдалечени на хиляди километри едно то друго, и други подобни действия и дейности, които е трудно да бъдат квалифицирани.
И така, комуникационно-информационната революция съчетана с транспортните достижения на човечеството, доведе до едно невероятно ускорение на темпа на човешкия живот. Неща, които преди се вършеха по-бавно, добиваха се по-бавно, произвеждаха се по-бавно, сега се произвеждат значително по-бързо. Колелото на човешкия прогрес се завъртя с такава сила, че има опасност направо да бъдем изхвърлени от неговата орбита. И тук стигаме до първата голяма опасност в епохата на комуникационно-информационната революция, а именно невероятното ускорение до което тя доведе хода на цивилизацията и на човешкия живот.
Втората голяма опасност се крие в качеството и количеството на информацията, на която е подложен или по-точно казано, с която е заливан съвременният човек. Тепърва някои хора започват да говорят за т.нар. информационна хигиена или хигиена на информацията, която най-общо казано означава спазването на определени правила при излъчването на информация от страна на разпространителите и приемането й от страна на потребителите. Спазването на тази хигиена е нещо индивидуално, но е много изкушаващо да четеш клюки от цял свят, да гледаш катаклизми, бедствия и катастрофи от цял свят, да гледаш животни и хора, които се правят на животни, във всяка една точка на света.
Третият голям риск е свързан с начина по който изразходваме „спестеното” благодарение на лаптопи, айфони, блякбери, мобилни телефони и т.н. време. И действително, немалка част от това „спестено” време бива погълнато пак от същите информационно-комуникационни джаджи, в търсене на интересни сайтове, във връзки с приятели и непознати, с четене на различна, не особено потребна информация, и други неща, за които бях говорил накратко в темата за бързия път към удоволствието.
И понеже настоящата тема започна да прилича на първата проповед на Буда в парка Исипатана, спирам дотук, а по-нататък пак ще се спра на някои близки до темата въпроси.

Корфу

Бат Андрея и бат Сашо заминават за 3-4 дена до остров Корфу, с рейс с организирана екскурзия. Така де, по-лесно е.
Приятни празници на всички, ще се чуем след Великден.


P.S. 26.04 - Видяхме и остров Корфу. Приятен и солиден остров. Корфу таун с население 30-40 хиляди човека си е истински град, а съчетението от венецианска, френска и английска архитектура се е получило добре. Островът е доста зелен, мирисът на море и екзотични цветя и растения доста наситен. Плажовете не са много големи, но с много приятен кафяв плътен пясък. Изобщо остров, който си тежи на мястото, а и носи солидни приходи в гръцката хазна.

Любов и омраза ІІ

Бързам отсега да обявя, че месец май ще бъде посветен на източната мисъл и философия. С настоящата публикация правя едно предварително въведение в темата.
През годините на своето развитие, в различни времена и епохи, човешката мъдрост се е издигала до големи и труднодостижими върхове, но едни от най-мъдрите слова изричани някога, са тези събрани в сборника Дхармапада (санскрит) или Дхаммапада (пали). Това е една малка, но и твърде концентрирана, част от словата на Сидхарта Гаутама - Буда, изказани по различен повод и пред различни хора, преди повече от 2500 години.
Поученията в тази малка книжка, обхващат различни теми е проблеми. Отговорите понякога са изненадващи, но и изпълнени с мъдрост и съдържание. Понеже настоящата тема е за страстта, за любовта и омразата, това, което ми се иска да цитирам тук е следната мисъл на Пробудения. Той казва така - "Няма по страшен огън от страстта; няма по-страшна примка от омразата; няма по-страшен капан от глупостта."
За нас не остава много, освен да възкликнем - Какво невероятно сравнение! Колко правилно и колко валидно и към настоящия момент!
Примката на омразата здраво е стегнала България и българския народ. И колкото повече се поддаваме на омразата, толкова повече стягаме примката. Негативизмът, недоверието, злословенето, се превърнаха в лесен и евтин начин за печелене на внимание и популярност. Този евтин начин, който не изисква особени усилия, още по-малкото пък труд и професионализъм, се използва и от медиите и от политиците и обикновените хора и граждани на държавата. Бихме могли да кажем че по-лесно е да мразиш нещо, отколкото да се опиташ да го разбереш. Изисква се много повече труд да създадеш нещо, отколкото да го отречеш.
Знам че е трудно, но бих призовал към това, да не се поддаваме на омразата. Да не забравяме словата за това, че няма по-страшна примка от омразата, няма по-страшен огън от страстта, няма по-голям капан от глупостта.
Затова бъдете разумни!

Любов и омраза

Тук на Балканите, емоциите, личните чувства и терзания са били винаги в повече. Емоциите на Балканите са силни, не търпят неутралното средно положение, не търпят критиката на здравия разум, не търпят практичността. Спокойните, практични западноевропейци никога не са ни разбирали напълно,и винаги са ни се чудили на акъла, стане ли въпрос за тези неща. Ние трябва или силно да любим или силно да мразим. Или както казва поета - "като брата си (Хр. Ботев) ще станат - силно да любят и мразят". Да, така е при нас.
Когато преди две години обяснявах на един французин, какво е представлявала Османската империя, колко дълго ни е владяла, и защо българите мразим турците, той ме гледаше учудено и нищо не разбираше. Аз обяснявах как Османската империя, освен Югоизточна Европа е обхващала и Мала Азия, Сирия, Йордания, Египет, а той само възкликна - "Oh, a big empire - a lot of commerce!" Тук аз бях изненадан от неговия коментар, но като че ли в това просто изречение се съдържа цялата истина за практичния Запад и емоционалния Ориент. За западняка голямата държава, голямата империя е просто възможност за развитие на една голяма и мащабна търговия, добра база за натрупване на капитал и достигане на благополучие.
Практичните западняци знаят добре - излишните емоции изтощават човека. Насочват енергията му не винаги в правилната посока. Може би и ние го знаем, но не може да се разделим с тази първичност на нашата балканска природа.
Но да оставим историята настрана и да погледнем към това, което става днес в България. Емоциите тук като че ли все още взимат превес над практичността. И това, както се вижда, не е от особена полза на никого. Не искам да обвинявам кого и да било, но за това силно да любиш и мразиш и за това трайно да изграждаш и създаваш нещо, се изисква различен вид нагласа. Нагласа, която все още не сме постигнали. Вероятно защото така повече ни харесва - да живеем живота си като в латино сериал. Колко по интересно е от един скучен немски сериал например...
Само че докато продължаваме на отдаваме предимство на емоциите, тротоарите в градовете ни ще бъдат все така разбити, дупките по уличното платно все така многобройни... Чак когато здравият разум започне да надделява, ще се повиши и качеството на нашия жизнен стандарт.

За 1300 човека повече

По последни данни от преброяване 2011, българите живеещи в страната са намалели с над половин милион души. Увеличило се е населението само в големите градове и области - София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново. Във всички останали градове и области населението е намаляло...
Населението на Пловдив и Варна е почти изравнено. За последните десет години населението на Пловдив град е намаляло с 6000 човека, а на Варна се е увеличило с близо 18 000 човека. Пловдив все още е втори по големина град с 1300 жители повече.
Ако тази тенденция се запази, само след няколко години нашата морска столица ще е вторият по големина град, без всякакво съмнение.
Аз виждам две основни причини за да се стигне до размяната на второто и третото при Пловдив и Варна. Първата причина се казва София. От години тя привлича едни от най-качествените пловдивчани, с големите заплати и възможността за развитие. Просто ми е мъчно като се сетя колко пловдивчани заминаха да живеят и работят в столицата. Разстоянието от 150 километра между двата града обаче, прави възможно преселилият се в София пловдивчанин при желание всяка седмица да се прибира до родния си град и така да не се откъсва напълно от него. При варненчани живеещи в София, такава едно придвижване е трудно, дори и веднъж в месеца. Поради това миграцията от Варна към София е по-слаба.
Втората причина е икономическото развитие на Пловдив и Варна през последните две десетилетия. Варна от години печели титлата "най-добър град за живеене". Икономиката и туризмът там са в развитие. Тук пловдивчаните са заети единствено с вътрешнопартийни разпри, местят си го от единия крачол в другия и викат "Ние сме най-големите" и "Ние сме най-древният град в Европа". Най-големите сме, ама сега ще бъдем трети, а както е тръгнало скоро и 13 може да станем. Освен градската градина в центъра на града, по големите квартали, където живеят основно млади хора, трудно може да намериш добре поддържан парк или градинка. За последните 20 години, "най-древният град в Европа" беше 17 години без археологически музей! Как да обясниш този факт на хилядите туристи? Добре че миналата година най-после отвориха музея... Зоологическата градина в града също отдавна е затворена за посетители, и младите семейства от Пловдив в момента водят децата си на зоологическа градина в Стара Загора... За нивото на заплатите, за безработицата, и отношението на работодателите към служителите в града изобщо няма да говорим, защото това е до голяма степен и общонационален проблем.
И така скъпи пловдивчани, свиквайте с мисълта за третото място, а на варненчани - Честито!

Три революции в развитието на човечеството

Според изследванията на антрополозите, развитието на вида Homo Sapiens, т.е. на съвременния разумен човек е продължило десетки или дори стотици хиляди години.
Въпреки този впечатляващо дълъг период на развитие, в историята на човека са известни само три изключително важни момента, наречени поради тяхната значимост "революции".
Най-ранната епоха от развитието на човека е наречена старокаменна, или палеолит. Времето на палеолита започва реално още преди появата на съвременния човек и приключва преди около 10-12 хиляди години. През това време човекът оцелява като живее на големи групи, използва полуобработени кремъчни и каменни оръдия и такива от кост, изхранва се с лов и събирачесто на плодове и храни, предложени от майката природа.
С началото на т.нар. новокаменна епоха или неолит (приблизително 10 хиляди години пр.н.е.), започва и първата революционна промяна в развитието на хората. Тя се изразява именно в това, че човекът започва да става все по-независим от природата и околната среда. Това става чрез поява и развитие на земеделието, чрез опитомяването и отглеждането на домашни животни. През този период се появява и грънчарството и изработването на керамични съдове, за домашна, култова и всякаква употреба. Развитието и усъвършенстването на земеделието, позволява и трайното усядане на населението. Така започват да се появяват и първите укрепени селища и градове. Всичко това позволява да говорим за една "неолитна революция". Тя води и до откриване и използване на метала - мед, бронз, желязо, води до опитомяването на коня, изнамирането на колелото, създаването на първите преддържавни форми на организация.

Снимка - керамика от ранния неолит в България - 6 хил пр.н.е.

Колко е била значима т. нар. неолитна революция се вижда и от факта, че следващата "революция" настъпва чак през 18 век от новата ера. Тогава в Англия, САЩ и Западна Европа започва процес на интензивна индустриализация, използване на машини в производството - парни машини първоначално, по-късно бензинови, дизелови и електрически. Градската население бързо се увеличава, увеличава се рязко производителността на труда, както и икономическото благосъстояние на обществото. Това е периода на преход от предимно аграрната икономика към индустриално производство. Поради това имаме основание да говорим за "индустриална революция".


Снимка - парната машина, началото на 18 век.

И така, стигаме до днешния ден, когато за добро или лошо сме преки свидетели на третата революция в 10-12 хилядната история на съвременното човешко общество. Не знам дали е по-правилно да я наречем информационна или комуникационна или пък комуникационно-информационна. За едни тази революция може да започва още с изобретяването на радиото, или телевизора или компютъра, но същинската й част започва с изстрелването на първите сателити, с появата и развитието на интернет мрежата, на клетъчните телефони и всички непрекъснато осъвременяващи се средства за комуникация и информация. Изобщо, тази революция заплашва да е най-интензивната, най-бързо развиващата се, но вероятно и най-бързо отминаващата. Това бъдещето ще покаже, но е факт, че живеем наистина на исторически времена, без да го съзнаваме или не.