Комуникационна революция

Иска ми се да продължа още малко темата за трите революции и най-вече да поразсъждаваме върху последната от тях.
„Революция е онова нещо, което пречи на еволюцията”, беше казал някой, преди време. И действително, пътят на естественото развитие на човешкия род се нарича еволюция. Доказано е многократно от историята, че революциите носят много повече вреда на обществото и на отделния индивид, отколкото полза.
Както отбелязах в темата за трите революции в развитието на човечеството, в момента преминаваме през третата голяма такава, която може би най-правилно е да наричаме комуникационно-информационна. Всъщност, подобни всеобхващащи определения, са все пак условни и не толкова ясно разположени хронологически. По света съществуват и държави, най-вече в т.нар. трети свят, където дори и индустриалната революция все още не е напълно завършена, а ето че без да чака идва и новата вълна на интензивни промени.
Но да продължим нататък. Дори и през 80те години, ние, все още младите днес българи, израснали в една европейска държава, в нашето детство, нямахме и представа, какво ни очаква в близките десетилетия. Докато си играехме лятото на село на стражари и апаши, на криеница или на война, докато ритахме топка, стреляхме с прашки и скобарки или седяхме по пейките и поляните и си говорехме, просто не сме си и представяли, че след двадесет години компютър ще има във всеки дом, че ще можеш да застанеш на центъра на селския площад и да говориш с някой, който се разхожда из улиците на Лондонското сити, или се катери по тясна пътека в Андите или си почива на плажа на остров в Индийския океан. Не сме си и представяли, че ще можеш да слушаш и гледаш хиляди и хиляди неща в реално време, ще може да пишеш лично на приятели, на познати и на непознати, на известни и неизвестни хора и да получаваш отговор от тях само в рамките на минути. Не че сме били неподготвени за всичко това, не че сме били положително или отрицателно настроени към него, но просто не сме имали и представа за това, което предстои.
Но само за десетилетие или две, нашият, а и не само нашият, хомогенен и сравнително изолиран свят, стана част от глобалното световно пространство. Земята, обхваната от глобалната информационна мрежа, от сателити и клетъчни телефони, от оптични и всякакви други кабели, заприлича на един гигантски жив организъм, със свой собствен вътрешен живот.
Без съмнение ползата от всичко това, от свободното общуване, от лесната и достъпна комуникация, е лесно определима и видима за всички.
На първо място да поставим икономическита изгода. Бързите и лесни комуникации помагат за развитието на бизнеса. Просто неизчислими и неизмерими са часовете и дните, в извършването на която и да е дейност, „спестени” благодарение на комуникациите. Неизчислими са и финансовите ползи „спестени” от прелитането на информация, на папки и материали, за броени секунди през държави и океани. Глобално погледнато вероятно говорим за билиони и трилиони долари. И най-сетне, още по трудно изчислимата обмяна на идеи, опит, информация по различни въпроси, която когато и да е, е било винаги трудно да бъде изчислена, а сега в интернет епохата пък още по-малко.
Трябва да добавим, че революцията в комуникациите, върви заедно с едно неимоверно развитие на транспортните комуникационни системи. Строителството на нови пътища и магистрали, подобряване и разширяването на старите, свободни зони на предвижване, все повече и повече автомобили, влакове и самолети. Като последствие - неимоверен пътнически поток, кратки работни визити или екскурзионни почивки в рамките на един или два дена, на разстояния отдалечени на хиляди километри едно то друго, и други подобни действия и дейности, които е трудно да бъдат квалифицирани.
И така, комуникационно-информационната революция съчетана с транспортните достижения на човечеството, доведе до едно невероятно ускорение на темпа на човешкия живот. Неща, които преди се вършеха по-бавно, добиваха се по-бавно, произвеждаха се по-бавно, сега се произвеждат значително по-бързо. Колелото на човешкия прогрес се завъртя с такава сила, че има опасност направо да бъдем изхвърлени от неговата орбита. И тук стигаме до първата голяма опасност в епохата на комуникационно-информационната революция, а именно невероятното ускорение до което тя доведе хода на цивилизацията и на човешкия живот.
Втората голяма опасност се крие в качеството и количеството на информацията, на която е подложен или по-точно казано, с която е заливан съвременният човек. Тепърва някои хора започват да говорят за т.нар. информационна хигиена или хигиена на информацията, която най-общо казано означава спазването на определени правила при излъчването на информация от страна на разпространителите и приемането й от страна на потребителите. Спазването на тази хигиена е нещо индивидуално, но е много изкушаващо да четеш клюки от цял свят, да гледаш катаклизми, бедствия и катастрофи от цял свят, да гледаш животни и хора, които се правят на животни, във всяка една точка на света.
Третият голям риск е свързан с начина по който изразходваме „спестеното” благодарение на лаптопи, айфони, блякбери, мобилни телефони и т.н. време. И действително, немалка част от това „спестено” време бива погълнато пак от същите информационно-комуникационни джаджи, в търсене на интересни сайтове, във връзки с приятели и непознати, с четене на различна, не особено потребна информация, и други неща, за които бях говорил накратко в темата за бързия път към удоволствието.
И понеже настоящата тема започна да прилича на първата проповед на Буда в парка Исипатана, спирам дотук, а по-нататък пак ще се спра на някои близки до темата въпроси.