Как енергийните вампири могат да постигнат спасение и да освободят своите енергийни донори?

 Единствено чистите енергии на Любовта и Радостта са способни да накарат човека да

сътвори чудеса. Когато човек се радва, когато обича, тогава животът му придобива божествен
смисъл
Множество са енергиите, които поддържат човешкия живот, ние ще разгледаме три от тях.
Двете “видими” това са храненето и дишането и третата – “скритата” енергия, чийто акумулатор е човешката Душа и сърце.
Дишането и храненето са основните източници на живот и физическа сила на човешкото тяло.
Те имат количествени и качествени характеристики: обем, тегло, плътност и т.н., които правят
възможно тяхното анализиране и изследване. Храненето и дишането са плътни, тежки енергии. Те поддържат човешкия организъм на физическо ниво. Но основен източник на жизнена сила и, здраве и дълголетие е духовният мир на човека, който му дарява истинския смисъл на неговото съществуване.
Радостта, Любовта и Мъдростта са трите стълба на извечната философия за смисъла на
човешкото съществуване. Вдъхвайки бодрост Вярата, Волята и Надеждата – енергиите на силата на духовността – изграждат целите и пътя в живота.
Вярата, Волята и Надеждата превръщат плътните енергии на храненето и дишането в
качествено ново състояние, като поставят основите и опорите на щастливия живот.
Радостта. Когато радостта изпълни всяка клетка на тялото, човек изпитва желанието да я сподели със своите близки и приятели, за да бъдат те също като него радостни и щастливи.
Любовта.
Любовта обгръща сърцето и разпръсква своята енергия в човешкото същество. Тази така чиста
и тънка енергия дарява на човека чувството на всеотдайност и способност за саможертва в името на доброто на другите, желанието те да бъдат радостни и щастливи. В посланието на апостол Павел се казва: “Обкръжете се с любов, която е съвкупност от съвършенството. Не чакайте да бъдете обичани, а вие самите обичайте”. Като червена нишка тази идея минава във всички религиозни и философски учения.
Мъдростта.
Мъдростта носи спокойствие и надежда, познание за истината. Мъдростта дава сила за
вътрешна организация и концентрация над това, което човек обича и което го радва. Лишеният от
мъдрост човек може да се оплете в паяжината на лъжливата Вяра, лъжливата Надежда, а след това те  непременно ще породят у него разрушителна Воля.
Радостта, Любовта и Мъдростта правят от човека “открита космическа система”, открита към
Космоса, към Бога и земните същества. Тепърва хората ще дадат имена на тези чисти и силни
енергии – дотогава ние ще ги наричаме с простичките и понятни за всички имена: сила на Радостта,
Любовта и Мъдростта – сили на Духа.
Радостта, Любовта и Мъдростта – тези нежни и чувствителни енергии са невидимата сила на
духа, която поддържа, окриля и вдъхновява човека за истински живот. Без това състояние на духа, без тези енергии той боледува, страда и постоянно изпитва съмнение за смисъла на своето
съществуване. Без чистите и възвишени енергии на любовта и радостта човек не е способен да изпита чувството на искрено щастие и всеотдайна радост.
Без енергиите на Любовта, Радостта и Мъдростта човекът се превръща в черупка, затворена за
истинското възприятие на заобикалящия го свят и своята реализация. Този човек живее, по-точно
съществува, благодарение на плътните енергии на храненето и дишането, а те го задушават,
пернасищат и невротизират.
През последните години станаха популярни различни методи за черпене на сили от космоса.
Към това “занимание” се насочиха мнозина, но за съжаление без да съзнават, че тази енергия не
винаги им носи истински полезен ефект. Обяснението за това е просто. Всяко насилствено черпене на сила от природата, от космоса, от слънцето е констатация, че този човек изпитва недостиг на чиста енергия и е принуден да я търси и се зарежда с нея отвън, което е сериозна предпоставка за развитие на вампиризъм.
Енергийното поле на вампирите е затворено и затова те не могат да се зареждат с
чистите и положителни енергии от обкръжаващата ги среда, а ги крадат от хората.
Вампирът изпитва постоянно (съзнателно или подсъзнателно) желание да влезе в контакт с
някого. Особеност при тези контакти е стремежът да бъде колкото е възможно по-близо до жертвата си и дори ако е възможно – да я докосне. Най-често обект на този стремеж е жизнерадостен човек с голям енергиен потенциал. Редом до такива хора вампирът се чувства стабилен и спокоен.
Горкият донор! В началото изпитва раздразнение, след това опустошение и изтощение и
накрая непреодолимо желание да преустанови всякакъв контакт с вампира. Но интересното е, че
веднага, след като се изплъзне и се почувства добре, донорът започва да приема раздразнението си като нещо безпричинно и да изпитва чувството на разкаяние и желание да бъде приятен и сърдечен при следващата среща с този човек. За съжаление обаче всеки следващ контакт води до един и същи резултат.
Като правило вампирът мисли само за себе си. Въпросите, които не му дават мира и се въртят
в главата му, са: “... ами аз...”. “... а за мен...” “... а на мен...”. Всичко останало в неговото
поведение е театър – скроена и коварно изиграна пиеса.
Като правило вампирите живеят за сметка на другите, независимо дали това ще бъде в
материален или в емоционален план.
Те са самовлюбени, завистливи и дребнави егоисти. Винаги готови да вземат, но много трудно
да дадат от себе си. Мисълта, която преследва вампира е, че той заслужава повече от това, което
получава. Това натрапчиво усещане го прави ненаситен и алчен човек дори към най-близките хора.
Правилото, което движи мотивацията на вампира е: “Важното е аз да съм добре”.
Всичко, за което говорихме по-горе създава огромно психическо напрежение, в което
вампирите съществуват. То ги тласка да преследват жертвата си неуморно, като всеки път стават все по-агресивни и по-жестоки в нападките си.
Кармическите корени на вампиризма винаги се концентрират, изразявайки глобален
егоцентризъм. Вампирите добре знаят, че най-примитивният и лесен начин да подхранват
биополето си с чужда енергия е да обидят или да оскърбят някого.
Уникален е фактът, че всеки от нас може да се прояви като енергиен вампир по отношение на
едни хора и като донор по отношение на други.
В моята практика често съм срещал случаи, когато майката в продължение на много години е
била донор за детето си, а когато то се ожени или омъжи, донорът се превръща във вампир.
Вампирите отнемат радостта от живота на хората, имали нещастието да станат тяхна жертва.
Жалко за тези, които са подложени на вампирско мародерство и за тези, които не са успели навреме да се спасят от него.
Ако вампирът остане изолиран, далеч от хората, лишен от възможността да се зарежда с
чужда енергия, той мъчително ще агонизира. Останал без сили, неспособен да издържи на силното вътрешно напрежение, което го подлудява, вампирът може да завърши живота си със самоубийство.
Ако това се случи и след това се анализира животът му, поставената диагноза ще гласи –
смъртта е настъпила вследствие хронична форма на вампиризъм.
Психически болните хора, които проявяват агресивност, в своята същност също носят
диагнозата “хроничен вампиризъм”.

Кармическата медицина учи как можем да се предпазим от енергетичната агресия на вампирите

 

В съвременната медицина няма направление, което да изследва вампиризма като социално явление и болест. Все още няма и критерии на оценка, според които може да се постави диагноза кои хора са енергийни вампири и какво лечение им е необходимо. Бихме могли да кажем, че днес тази празнота в науката се заема от кармическата медицина, която изучава невидимите енергийни връзки между хората.

 В митологията и окултизма понятието вампиризъм се разбира като безсмъртие чрез кражба на човешки живот.

 Сигурно си спомняте приказките, в които се разказва как Баба Яга превръща прекрасната принцеса в жаба, а момчето в агне. Отнемайки живота им, към вещицата се вливат нови сили и енергия за още по-страшни злодеяния, от които Баба Яга изпитва все по-голямо удоволствие и блаженство.

С тези примери от приказките бихме могли да обясним понятието вампиризъм, с което се сблъскваме във всекидневните си взаимоотношения с хората. Те могат да послужат и за свидетелство на дълбоките корени на вампиризма.

В славянските народни поверия “вампир” означава мъртвец, излязъл от гроба, за да смуче кръв от живите хора. В кармическата медицина “енергийни вампири” се наричат тези хора, които съзнателно отнемат жизнените сили на жертвите си, станали техни донори.

Китайците наричат жизнените сили “ци”, японците “ки”, а индийските йоги – “прана”. У нас е популярен терминът “биополе”. Съвременната медицина работи с общото определение “психсческа енергия”. Нарушенията в психическото състояние на човека психолозите наричат: срив и стрес, афект и раздразнение, психически кризи.

Изследвайки процесите в психиката на човека, медиците и психолозите дават оценка на на взаимоотношенията с другите хора и на влиянието, което оказва върху него обкръжаващата го среда. За съжаление обаче не обръщат внимание на психическия ефект от агресията на енергийните вампири.

Вероятно като основна причина за тяхното мълчаливо отношение към тези така специфични изменения в психическото здраве на човека би могъл да се приеме фактът, че повечето от психиатрите и психолозите разглеждат вампиризма буквално, по начина, описан в приказките – “човек-кръвопиец”. Възможно е също тяхното равнодушие да се дължи на неразбирането, че по същество психическата енергия също е кръв, но разглеждана в друг план и на друго – по-високо ниво. Както казва Фридрих Ницше: “Пишете с кръв и ще разберете, че кръвта също е душа”.

Отъждествяването на кръвта с душата е присъщо на много магически традиции сред древните народи, а представата за хората-кръвопийци дори и днес продължава да тревожи съзнанието ни.

Както кръвта, така и психическата енергия прониква във всяка клетка на човешкото тяло, затова и най-малката тяхна загуба (на кръв или на психическа енергия) се отразява върху физическото и психическото здраве на човека.

“Не се ядосвайте!” – съветва лекарят. “Бъдете спокойни” – казва психологът, но и двамата забравят, че между нас съществуват хора, които умишлено ни тласкат към психически сривове, тъй като това е единственият начин, по който те могат да се доберат до жизнените ни сили, а след това да ги отнемат.

По правило след контакт с вампир възниква усещането за пълна загуба на жизнените сили и доброто настроение, а в душата се загнездва чувството на пустота, обида и пропиляно време. Навярно всеки от нас може да си припомни взаимоотношенията с хора, които са оцветени в черно.

В Светото Писание се казва: “Нито крадците, нито злодеите, пияниците или злословниците, нито хищниците ще наследят царството Божие”.

Бог нарича “хищници” вампирите. “Измежду вас ще въстанат вълците и ще ви унищожат” – така библейската мъдрост разкрива истината за вампиризма.

По своята същност вампиризмът е енергийно мародерство, чрез което вампирът получава краткотрайно психическо облекчение. Именно това усещане за възстановяване на психическото му равновесие го тласка, подобно на хищник, с животинска стръв да се нахвърли върху жертвата си, за да удовлетвори своя постоянен енергиен глад.

Като използват неизчерпаема фантазия и упоритост, вампирите отнемат докрай чуждата енергия, тъй като това е единственият им шанс да продължат да живеят.

След като нанесе своя енергиен удар вампирът се успокоява, чертите на лицето му се отпускат, дори е възможно да започне да се смее. Вампирът се чувства пълноценен и доволен от себе си. Натрупалото се психическо напрежение и енергиен глад са изчезнали!

Като разумно и изобретателно същество човекът е измислил множество “хватки”, присъщи на вампиризма, воден от единствената цел – независимо на каква цена, да спаси и продължи живота си. Такова вампирско желание за живот и насишане с чужда психическа енергия е присъщо само на хора (вампири), които вече не са способни да живеят нормален човешки живот. Те са тежко болни, а физическите и психическите им сили вече са се изчерпали.

Всяка болест е вид наказание за неправилен начин на живот, мисли и постъпки.

Животът на вампира и отношението му към хората образно биха могли да се сравнят с един от законите на термодинамиката, според който процесите, произтичащи в затворена система, се стремят към равновесие, а за да се постигне то, е необходим приток на свежа енергия. Без нова, чиста енергия процесите в системата започват да затихват и умират.

Вампирът не подозира, че е тежко болен човек. Той не осъзнава истинската същност на своята човешка трагедия и пагубната си роля в живота на хората около него.

Като социално явление вампиризмът винаги е съпътствал човека, но днес, във времето, което бихме могли да наречем “нервно” и “психично”, с него се сблъскваме все по-често и сред все по-голям брой хора. Колкото по-сложни и напрегнати стават човешките взаимоотношения, толкова по-често вампиризмът става причина за нови болести или изострянето на стари травми.

Вампирът все е изнервен и превъзбуден и затова не се чувства добре, ако някой живее спокойно и щастливо. Той изпитва болезнена завист към “нормалните хора”, затова спонтанната му реакция е да нагруби някого. Моя пациентка ми разказа как всеки път, след като се прибират в къщи от гости или някъде, където са срещнали доволни от живота си семейства и хора, съпругът й вдигал скандал, който освен с ругатни завършвал и плесници по лицето.

Пример за енергиен вампир най-ярко може да се илюстрира с човек, който обича да спори, като цел на спора е не изясняване на истината, а провокирането на конфликтна ситуация. Този човек много често заповядва: “Недей да спориш и да воюваш”, дори когато му съобщават най-незначителни факти.

Основна отличителна черта на вампиризма е отсъствието на позитивен обмен на енергия в междуличностните контакти. Например определен човек от вашето обкръжение живее с постоянната вътрешна нагласа, че сте му длъжен. Вие му правите услуга след услуга, помагате му, а в отговор не получавате нито благодарност, нито уважение, нито пари.

След всяка среща с вампир изпитваме чувство на неудовлетвореност, на умора, на съприкосновение с душевна посредственост и грубост. Контактувайки с биовампир, неволно започваме да проявяваме прекомерна раздразнителност, а след това, попадайки в потока на негативните емоции загубваме самоконтрол, което на свой ред води до загуба на енергия. Усещаме особен вид физическа слабост и сънливост, повишена емоционална и физическа възбудимост. Неочаквано се появяват физически травми и още множество други здравословни проблеми, за които не можем да намерим обяснение.

Започваме да боледуваме! Затова пък вампирът е зареден с нашата енергия. Той е спокоен! Той е здрав!

Печалните последици от донорско-вампирските отношения са свързани и с това, че в съдбата на донора все по-често се появяват програмите на черната карма, което го отдалечава от самосъзнанието и самореализацията. И още нещо, което непременно трябва да кажем.

Ние сами, доброволно подхранваме вампирите, а неравностойните отношения с тях от позицията на енергията са следствие на нашия вътрешен свободен избор!

 

 

 

 

 

Едно мило послание от най-северните земи на България

 

    Това послание е от град Тулча, разположен на Дунав, в днешната румънска част на Добруджа. Град Тулча е разположен на красиво място при ръкава наречен Свети Георги, близо до мястото където река Дунав се разклонява и през три огромни канала се влива в Черно море. В красивия град Тулча преди 1878 година най-голямата етническа група е българската, следвана от румънската и още близо двадесет народности. През следващите десетилетия българското население постепенно намалява, а румънското взема превес, особено след 1940 година.  

                               

    Днес българското присъствие в Тулча е по-скоро исторически спомен. За него напомня старата църква в града „Св. Георги”, строежът на  която започва в 1851 година. Запазен е фронтона на входа, с надписа по освещаването на църквата, от 1857 година, написан на черковно-славянски. До църквата се е намирала и Българската мъжка гимназия. Не много далече е и къщата в която осем години е живял Стефан Караджа, докато е бил чирак и калфа обущар при чичо си в Тулча. 

    Мъжката гимназия е основана през 1859-1862 година от българския търговец Димитраки Теодоров. Той е родом от Жеравна, но се установява в Тулча, където става един от едрите търговци на добитък на Балканите, получава и титлата бей. Участник е в Първия църковно-народен събор в Цариград. Негова съпруга е Султана Теодорова, родом от Арбанаси. Тяхна внучка е Султана Рачо Петрова, която се ражда тук в Тулча, жена на българския офицер и политик Рачо Петров.  

    Двамата съпрузи  Димитраки и Султана са погребани в двора на църквата, в стилно изработен саркофаг, с релефи и надпис. Тук е и саркофага на Хаджи Велико Стефанов и съпругата му Анастасия, който поставя основата за съзиждането на храма Свети Георги, както и на девическото училище. Това малко пространство, от източната страна на българския храм, днес е оградено с каменна ограда и железни решетки, но времето и годините са оказали своето влияние върху паметниците. Тук могат да се прочетат няколко трогателни послания към бъдещите поколения. 

    Едното е това на гробницата на Димитраки и Султана Теодорови. То гласи: „Тук под тая плоча, тук под тоя кръст, почиват двама – съпруга, съпруг: Прибра ги Господ един до друг. Мили те бяха за своя род, добро правиха през цял живот; вечна им памет, легка им пръст.” 

    Наблизо е саркофага на Теодор Вълчев, баща на Димитраки и Стефанаки Теодорови. Надписът върху неговата надгробна плоча, днес загубена, започва с думите: „Продумай мрамор и кажи – Теодор Вълчев тук лежи…” И другите околни надписи са в подобен стил и с подобно съдържание като тези. Всичко това показва, че зад суровите лица на нашите възрожденци, които виждаме по архивните снимки, зад дългите бради и мустаци, под тежките калпаци, са живели едни чистосърдечни и благородни души, родолюбиви и богоязливи. Показват, че в българското семейство от онова време е имало ред, взаимопомощ, мир и разбирателство. Така са постигнати и големите успехи в десетилетията преди и след Освобождението на България.

    Щастливо обстоятелство е, че подобни надписи от средата на деветнадесети век са запазени и в територията на днешна България и извън нея. Те ни показват какво е всъщност българското, това, което търсим днес и не може да намерим. Показват ни традиционната българска чистосърдечност и простодушност, която въпреки влиянието на политиката, на нейната суровост и лукавост от османско и още по-рано от византийско време, запазват своята чистота. В случая имаме един мил пример от град Тулча, при Дунав, едно от най-северните български землища.

Дунавският лимес - преди и сега

   Латинската дума „лимес” означава гранична пътека, гранична линия. Понятието „Дунавски лимес” се появява около първи век от новата ера, когато Римската империя напълно завладява Балканите и превръща естествената граница река Дунав в граница на своите земи на север. Границата по река Дунав продължава по цялото протежение от делтата на река при Черно море, чак до земите на Централна Европа между Будапеща и Виена. За около век и половина Римската империя успява да настъпи и на север, в земите на днешна Румъния, в най-южните части от Молдова и Украйна, но бързо се връща и прибира границите на юг от реката, в старите трако-илирийски земи. На север остават варварите – даки, скити, германци, сармати и много други.

    По тази естествена граница, каквато представлява река Дунав, е построена цяла система от крепости за защита земите на Римската империя от варварския свят на север. Тази върволица от гранични крепости е наречена „Дунавски лимес” или дунавска гранична пътека, разположена по десния, южен бряг на реката или иначе казано в днешните сръбски и български земи, както и в Северна Добруджа.

   Снимка - план на крепостта Новиодунум при Исакча, в Северна Добруджа

    Сингидунум е наречена римската крепост при днешния Белград, при вливането на река Сава в Дунав. По-надолу по течението на реката, по-известни крепости на територията на днешна Сърбия са Виминациум и Акве. Бонония е римската крепост при сегашния град Видин. Надолу по реката следва Рациария, при сегашното село Арчар, от който археологически обект има намерени много интересни находки. Алмус е римската крепост и пътна станция при днешния град Лом. Ескус или Улпия Ескус е римската крепост при село Гиген. От река Цибрица на изток започвала римската провинция Долна Мизия, а нагоре по течението на Дунав се намирала Горна Мизия. Нове е античният римски град при днешен Свищов.  Крепостта Ятрус при село Кривина е разположена при вливането на река Янтра в Дунав. Тримамиум близо до днешното село Мечка е римски кастел, т.е. крепост също част от долнодунавската укрепителна система. Сексагинта приста или „Шейсетте бързоходни кораба” е римския кастел на дунавския бряг, в град Русе. Трансмариска е римското название за военния лагер при днешен Тутракан, където квартирува част от 11-и Клавдиев легион. Дорусторум пък е римското название на днешния град Силистра и едноименния кастел, название по-късно превърнало се в средновековното Дръстър. Разбира се по протежение на Дунав на днешната българска територия съществували и още други крепости, строени във времето от първи до шести век от новата ера. Дунавската укрепителна система е била добре поддържана от Римската и след това от Византийската империя, чак до седми век и образуването тук на Първо българско царство.



    Снимка - тирове преминават  с ферибот, от Украйна към Румъния

    Римските гранични крепостите са имали не само охранителна цел, но са служили и като митници, т.е. през тях е минавала търговията с „варварския свят”. Около тези крепости се оформяли цивилни селища на граждани, които обслужвали войската и администрацията, или били част от нея, други които се занимавали с производство, с земеделие и т.н. В Римската империя и по-точно на Балканите, имало няколко големи нашествия през това време, на германски племена през трети век, на хуни в средата на пети век, малко по-късно в началото на шести век на авари и славяни. Държавната машина се справяла с подобни нашествия по различен начин - с подаръци и плащането на данъци на завоевателите, с мирното им разселване по територията на огромната империя от Великобритания и Испания до Мала Азия и Близкия Изток и разбира се чрез противопоставяне с военна сила. Основната маса от „северни варвари” по долнодунавския лимес в периода първи-седми век били даки, гети и скити, наречени по-късно към 4-5-6 век, славяни или анти. Въпреки че славяните понякога извършвали грабежи на юг от реката, а императорските войски навлизали спорадично за наказателни акции на север, като цяло отношенията били мирни, основани на взаимно зачитане на правилата и на търговия.



    Снимка - поглед от земите на Добруджа към Дунава и земите на Украйна и Молдова

    Много интересна е ситуацията в Северна Добруджа, в крайната отсечка на дунавския лимес поради няколко причини. Първо, тук някъде се намира прословутия от нашата българска история Онгъл, в който се заселили българите на Аспарух, преди окончателно да се спуснат на юг и да заемат земите на днешна Северна България. Спори се дали Онгълът е бил на север или на юг от реката, но за да изпрати империята толкова войска, срещу хората на княз Аспарух, най-вероятно е имало  заселване в самата й територия. Вероятно Онгълът се е намирал в най-южния ръкав на дунавската делта. Днес река Дунав се влива в Черно море през три основни устия – най-северното Килийско гърло, средното Сулина и южното Свети Георги. Предполага се, че в миналото е имало и още едно южно устие, което е пресъхнало. Тук бил в древността т.нар. остров Певка (Певки), а по-късно тук вероятно е бил и Онгълът.



    Снимка - Дунавския лимен днес

    От днешния румънски град Галац реката прави своя последен голям завой в посока изток към Черно море. На това пространство около 150-200 километра са разположени също няколко известни римски крепости. Това са Диногеция, Новиодуним, при днешния град Исакча, Егисус при град Тулча, Халмира най на изток при ръкава Свети Георги и няколко други. Тук отново, както и в старо време се намира една значима граница. Тогава това е бил така наречения Дунавски лимес между Римската империя и варварския свят. Днес това е границата между Европейския съюз и Украйна и Молдова, а по на север и Русия. Ситуацията в миналото и днес е всъщност сходна между земи, които се водят център на висока култура и цивилизация, какъвто е Европейския съюз и земи които най-общо казано са извън него. От високия дунавски южен бряг се виждат околните огромни площи засети с жита и царевица, виждат се многобройни по-големи по-малки езера и река Дунав, която понякога е по-близо понякога по-далеч на хоризонта. Отсреща се виждат подредени молдавските и украински по-големи селца, големи равнинни, а също и хълмисти територии.

    
   
    Снимка - избираме света на цивилизацията...

    Руините на римските крепости от Долнодунавския лимес са запазени в по-голяма или по-малка степен. Впечатляващите за древните автори строежи, днес не могат да предизвикат особено внимание с размерите си, за съвременния човек, свикнал на други по-големи мащаби. Все пак местата на граничните крепости са интересни със своята история и значение в миналото. Интересна е и аналогията между древната и днешната граница, между Рим и „варварите” и между ЕС и страните извън нашия съюз.