"Събуди се"

Преди няколко седмици на книжния пазар излезе книгата на Джак Керуак "Събуди се" (С оригинално заглавие "Wake up"). Това е първото българско издание на книгата, написана още през 50-те години на ХХ век. В книгата се разказва за живота на принц Сидхарта Гаутама. Книгата е написана от Джак Керуак въз основа на много канонични текстове и представлява едно реално, доколкото е възможно, описание на живота на принц Сидхарта, познат още и като мъдреца Гаутама или Буда.
За мен лично тази книга беше изненада, тъй като не знаех, че Джак Керуак е писал и по тази тема. Книгата е интересна и следва класическия модел на писане на биографията на Буда - приказно раждане, предсказание, младост, среща със страданието, бягство от двореца, скитане и страдание, просветление, поучения и проповеди и т.н. и завършва със смъртта на Блажения - т.нар. Паринирвана - окончателната нирвана. Книгата е интересна, но все пак си личи това, че е писана преди 50 години, а също и че Джак Керуак не е ходил до Индия. Някой неща са представени объркано, така както са предадени и в различните биографии на Буда. Авторът е търсил по скоро същността на идеите, а не същността на събитията.
Тази книжка се явява нещо като конкуренция на моята, все още непубликувана книжка със заглавие "Последните дни на Сидхарта Гаутама". Но смея да изтъкна, че първо моята книгата е писана сега, а не преди 50 години. Второ, не е класическа биография на Буда, а свършва с първата година след Просветлението на Съвършения. Смея да изтъкна и това, че за разлика от Джак Керуак аз обикалях три месеца из Индия, в търсене на истинската история на мъдрецът Гаутама. Всъщност, доволен съм от това, че на българския пазар се появяват и такива книги, които надявам се да проправят пътя и на моята книжка (някой ден : ).

Любов и омраза ІІ

Бързам отсега да обявя, че месец май ще бъде посветен на източната мисъл и философия. С настоящата публикация правя едно предварително въведение в темата.
През годините на своето развитие, в различни времена и епохи, човешката мъдрост се е издигала до големи и труднодостижими върхове, но едни от най-мъдрите слова изричани някога, са тези събрани в сборника Дхармапада (санскрит) или Дхаммапада (пали). Това е една малка, но и твърде концентрирана, част от словата на Сидхарта Гаутама - Буда, изказани по различен повод и пред различни хора, преди повече от 2500 години.
Поученията в тази малка книжка, обхващат различни теми е проблеми. Отговорите понякога са изненадващи, но и изпълнени с мъдрост и съдържание. Понеже настоящата тема е за страстта, за любовта и омразата, това, което ми се иска да цитирам тук е следната мисъл на Пробудения. Той казва така - "Няма по страшен огън от страстта; няма по-страшна примка от омразата; няма по-страшен капан от глупостта."
За нас не остава много, освен да възкликнем - Какво невероятно сравнение! Колко правилно и колко валидно и към настоящия момент!
Примката на омразата здраво е стегнала България и българския народ. И колкото повече се поддаваме на омразата, толкова повече стягаме примката. Негативизмът, недоверието, злословенето, се превърнаха в лесен и евтин начин за печелене на внимание и популярност. Този евтин начин, който не изисква особени усилия, още по-малкото пък труд и професионализъм, се използва и от медиите и от политиците и обикновените хора и граждани на държавата. Бихме могли да кажем че по-лесно е да мразиш нещо, отколкото да се опиташ да го разбереш. Изисква се много повече труд да създадеш нещо, отколкото да го отречеш.
Знам че е трудно, но бих призовал към това, да не се поддаваме на омразата. Да не забравяме словата за това, че няма по-страшна примка от омразата, няма по-страшен огън от страстта, няма по-голям капан от глупостта.
Затова бъдете разумни!

Докога да чакаме, Конфуций?

Едно от нещата, по които може да се отличи истинската мъдрост от случайните, моментни достижения на човешката мисъл, е нейната непреходност. Истинската мъдрост звучи съвременно и актуално във всеки един етап от развитието на човешката история. Е, може би само тогава, когато страната и държавата се развива според принципите на Дао…
Дао е основно понятие в китайската философия. Думата може да бъде преведена по много начини, но най-общо казано това е Върховното, Единното, Съзидателното – това е Пътят. Дали той ще бъде очертан от моралните принципи и законите в едно общество, или от божествените наредби и предписания, или всички те взети заедно, е вторичен въпрос. Важното е, че Дао винаги е правилният Път. Изгубен ли е той - вече няма Дао.
Китайският философ и моралист Конфуций, който поучавал жителите на Поднебесната преди 25 века, изрича по неизвестен за нас повод следното:

В учението искрено вярвай
До смърт добрия път отстоявай.
В опасна страна не отивай,
В смутна страна не се заселвай.
В Поднебесната има ли Дао, изяви се,
В Поднебесната няма ли Дао, скрий се.
В Поднебесната има ли Дао,
Да останеш беден и незнатен е срамно.
В Поднебесната няма ли Дао,
Да станеш богат и знатен е срамно.

С определението Поднебесната се означавало това, което днес познаваме като Китай. И като се абстрахираме от това доста егоцентрично определение, остава да уточним, че всичко онова, което е ставало край големите реки Яндзъ и Хуанхъ в Поднебесната се е случвало и навсякъде другаде в поднебесната шир. Доказателство за това са и самите поучения на Конфуций.
За да може да се възползваме обаче от неговите съвети, първо трябва да отговорим на един въпрос - Съществува ли в страната, която разглеждаме, Дао или не съществува? И понеже в случая, страната в която живеем, за която милеем и в която най-често се завръщаме, е България, то следва да попитаме, развива ли се, към днешна дата, нашата страна според принципите на Дао или не?
Ако се върнем с повече от двадесет години назад във времето, в периода на т.нар. тоталитарен режим в България, лесно може да отговорим, че тогава Дао нямаше. И защо нямаше, след като вървяхме по пътя към „светлото бъдеще”, към „равноправието и братството”? Ами, защото най-общо казано, не стигнахме дотам, даже никак. Ето, точно тук разбираме, кое наистина е онова, което наричаме Дао и защо то отсъства в един измислен, изкуствено наложен и несъобразен с природните и световните закони начин на развитие. Или иначе казано – очевидно е, че път, който не води до никъде, или води до разруха, не е Дао.
Намерихме ли тогава правилния път на развитие след падането на Берлинската стена и отварянето на границите между Източна и Западна Европа? Какъв беше периодът на преход от комунизъм към демокрация? Тук отговорът, във връзка с търсенето на Дао, е по-труден. През тези двадесет години на преход, от 1989 до 2009, може да кажем, че в нашата страна Дао ту имаше ту нямаше. Страната аха да излезе на правилният път, и току се отклоняваше. Лошото е, че тук принципът на чашата, която едни виждат като полупълна, а другите като полупразна, не важи. Защото там където ту има Дао, ту няма, всъщност Дао няма… Да, подобна е ситуацията във всяка една страна, изпаднала в преход, затова и дългото оставане в състоянието на преход не е препоръчително за държавите, които търсят истинското развитие.
И така стигаме до същността на въпроса:

В Поднебесната има ли Дао,
Да останеш беден и незнатен е срамно.
В Поднебесната няма ли Дао,
Да станеш богат и знатен е срамно.

Да, така е и ние честните хора, въпреки че не живеем в Поднебесната, винаги сме знаели, че е срамно да си богат и известен в една държава без закони, в една държава в която няма обществен морал, в една държава в която парите и средствата за производство се съсредоточават в тези които крадат, а не в тези които творят и работят. Да, наистина е срамно е да си богат и известен в една държава символ на корупция и на проституция във всяко едно отношение...
И така, ние вече от много години очакваме да се изявим. Очакваме момента, когато в страната ще има Дао, когато няма да е срамно да си богат и известен, защото това ще означава единствено, че се способен и трудолюбив, а не нещо друго! Някои хора не издържаха и напуснаха държавата. Отидоха там където има Дао. А ние останалите чакаме.
Само че, колко още да чакаме? И колко време още имаме право да чакаме? Ето това е пропуснал да отбележи китайският мъдрец и моралист.