На вниманието на:
Общинска фондация
„Пловдив 2019”
12.07.2012 г.
Уважаеми г-н председател,
Искам да израз моята силна заинтересованост към обявената позицията за изпълнителен директор на общинска фондация „Пловдив 2019”.
Работата в областта на културата е предизвикателство във времена като днешните. Но все пак културните достижения са това, което остава най-ярки следи в даден етап от развитието на едно общество.
Роден съм в град Пловдив и като пловдивчанин и специалист археолог съм запознат с неговата наистина впечатляваща древност. Тази древност е сравнително добре изследвана, но все още не е достатъчно добре популяризирана. Популяризирането и би донесло развитие на нашия град като туристическа дестинация и последващо икономическо развитие, би донесло висок престиж на града и по-високо самочувствие на неговите граждани. С работата по провеждането на програмата „Пловдив – европейска столица на културата 2019” бихме постигнали именно такъв ефект в обществено-икономическото развитие на нашия град.
Като пловдивчанин, като човек занимавал се с управление и мениджмънт и отдаден на културата, смятам че притежавам необходимата мотивация, опит и сила за позицията на изпълнителен директор и за това да бъде доведено до възможно най-последен етап прекрасното дело наречено „Пловдив европейска столица на културата”.
С уважение:
Андрей Киряков
Показват се публикациите с етикет обществени. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет обществени. Показване на всички публикации
16 юли 2012 г.
2 юни 2012 г.
Градският шум
През нашето детство, преди тридесет и повече години, градовете в България бяха все още едно тихо и спокойно място. Дори и големите градове - София, Пловдив, Варна.
Днес все по-трудно си спомням за това време. Дори и тихите неделни утрени вече не са достатъчни за да ме върнат към онази тишина и спокойствие. Само когато се съберат повече почивни дни и градът се разтовари от хора и трафик, само тогава и то пак в събота и неделя, само тогава може да си спомниш какво беше онова време.
Преди всичко липсата на толкова автомобили, които в делнични и почивни дни, сутрин и вечер създават непрестанен шум, едно непрекъснато бучене, което се чува от живеещите в по-високите блокове денонощно, както и от по-високите места в града.
Едно време съботата и неделята бяха твърдо определени за почивка и при липсата на трафик и движение спокойствието беше такова, че дори прерастваше в една ориенталска безбрежност и безнадежност, специално в нашия град.
Не че искам да изглеждам като носталгик, отдал се на спомените. Но напоследък си дадох сметка за това, че градският шум доста изнервя хората. В това непрекъсното движение на коли и хора по улиците, в тази непрекъсната шумотевица, ние не може да чуем собствените си мисли, не може да чуем себе си.
Това непрекъснато движение, неговата интензивност, не ни оставя време да помислим за другия, за разговор с него, често нямаме време дори за поздрав. В резултат на това, и без друго изнервените граждани, стават още по-нервни и направо фрустрирани.
Да не говорим за това, че понякога не можем да чуем песента на птиците рано сутрин, шума на дърветата и изобщо звуците от природата.
Обаче как може да се приборим с шума в градски условия, трудно може да се каже. Освен да отидем до градския парк или да напуснем пределите на полиса, поне за известно време.
Днес все по-трудно си спомням за това време. Дори и тихите неделни утрени вече не са достатъчни за да ме върнат към онази тишина и спокойствие. Само когато се съберат повече почивни дни и градът се разтовари от хора и трафик, само тогава и то пак в събота и неделя, само тогава може да си спомниш какво беше онова време.
Преди всичко липсата на толкова автомобили, които в делнични и почивни дни, сутрин и вечер създават непрестанен шум, едно непрекъснато бучене, което се чува от живеещите в по-високите блокове денонощно, както и от по-високите места в града.
Едно време съботата и неделята бяха твърдо определени за почивка и при липсата на трафик и движение спокойствието беше такова, че дори прерастваше в една ориенталска безбрежност и безнадежност, специално в нашия град.
Не че искам да изглеждам като носталгик, отдал се на спомените. Но напоследък си дадох сметка за това, че градският шум доста изнервя хората. В това непрекъсното движение на коли и хора по улиците, в тази непрекъсната шумотевица, ние не може да чуем собствените си мисли, не може да чуем себе си.
Това непрекъснато движение, неговата интензивност, не ни оставя време да помислим за другия, за разговор с него, често нямаме време дори за поздрав. В резултат на това, и без друго изнервените граждани, стават още по-нервни и направо фрустрирани.
Да не говорим за това, че понякога не можем да чуем песента на птиците рано сутрин, шума на дърветата и изобщо звуците от природата.
Обаче как може да се приборим с шума в градски условия, трудно може да се каже. Освен да отидем до градския парк или да напуснем пределите на полиса, поне за известно време.
29 април 2012 г.
Античен стадион Филипопол
Днес официално бе открит реконструираният античен стадион на Филипопол. Едно символично за пловдивчани място, площад "Джумая джамия" или както си я знаем "Джумаята", получи един напълно нов облик. За дълго скрит от очите на пловдивчани и гостите на града, античният стадион и цялото околно пространство се отвори за нов живот.
Повече от самият стадион, бях впечатлен от мястото зад римската крепостна стена, озеленено и с няколко стъпала, напълно според европейските представи и стил.
Характерът на един град и на хората, които живеят в него, се определя и зависи от много неща - от географското местоположение и природните особености, от климата, от етническия състав на населението, от културно-историческото наследство на града и региона. Но наред с всичко това този характер се определя до голяма степен и от знаковите места, характерни за всеки един град – улици, градски средища, паметници и изобщо местата, които определят духа на града и съчетават в себе си неговата типична атмосфера. Едно такова място за град Пловдив без съмнение е площад Джумаята. Разположен в самия център на съвременния град, площадът и околното пространство съчетават в себе си множество културно-исторически пластове и отразяват по един уникален начин атмосферат на нашия град. Тук са ясно различими материални следи, които обхващат поне две хилядолетия история – Римска епоха, Късна античност и Средновековие, Османски период и Възраждане, Съвременност. И нещо повече, тези следи са не само видими, но са и особено жизнени. И все пак през последните няколко десетилетия площад Джумаята не беше разгърнал целия си потенциал. Въпреки разкрития на това място представителен вход на Античния римски стадион и неговото експониране в края на 70те, началото на 80те години, това уникално място не изпълняваше изцяло призванието си на истинско градско средище. След по малко от месец една истинска и приятна изненада очаква жителите на град Пловдив и гостите на града. В края на месец април предстои откриването на реновирания Античен стадион и на цялото площадно пространство. Проектът е реализиран по програма „Античният стадион на Филипопол – опазване, рехабилитация и градско обновяване.” Проектът е подкрепен финансово с безвъзмездната помощ на Исландия, Лихтенщайн и кралство Норвегия и е реализиран с подкрепата и съдействието на Областната управа на град Пловдив и неправителствената организация „Асоциация за културен туризъм” . Благодарение на този проект, това символично за пловдивчани място е на път да придобие един нов дух да се изпълни с една нова атмосфера, която ще даде отражение върху цялостния характер на град Пловдив, на неговите жители и ще се предаде на гостите, посетили града. Новата изключително успешна рехабилитация, извършена изцяло според съвременните европейски изисквания и стандарти, вече направи площада значително по-достъпен, по-привликателен и отворен към околното пространство. Особено различима е реновацията, която обхваща северната страна на стадиона и частта от крепостна стена. Пловдивчани ще бъдат изненадани и от зелената, изпълваща част от обновеното пространство. Без съмнение обновеният Античен стадион на Филипопол ще се превърне в едно уникално средище, гордост не само на съвременния град Пловдив, но и на цяла България.
Повече от самият стадион, бях впечатлен от мястото зад римската крепостна стена, озеленено и с няколко стъпала, напълно според европейските представи и стил.
Характерът на един град и на хората, които живеят в него, се определя и зависи от много неща - от географското местоположение и природните особености, от климата, от етническия състав на населението, от културно-историческото наследство на града и региона. Но наред с всичко това този характер се определя до голяма степен и от знаковите места, характерни за всеки един град – улици, градски средища, паметници и изобщо местата, които определят духа на града и съчетават в себе си неговата типична атмосфера. Едно такова място за град Пловдив без съмнение е площад Джумаята. Разположен в самия център на съвременния град, площадът и околното пространство съчетават в себе си множество културно-исторически пластове и отразяват по един уникален начин атмосферат на нашия град. Тук са ясно различими материални следи, които обхващат поне две хилядолетия история – Римска епоха, Късна античност и Средновековие, Османски период и Възраждане, Съвременност. И нещо повече, тези следи са не само видими, но са и особено жизнени. И все пак през последните няколко десетилетия площад Джумаята не беше разгърнал целия си потенциал. Въпреки разкрития на това място представителен вход на Античния римски стадион и неговото експониране в края на 70те, началото на 80те години, това уникално място не изпълняваше изцяло призванието си на истинско градско средище. След по малко от месец една истинска и приятна изненада очаква жителите на град Пловдив и гостите на града. В края на месец април предстои откриването на реновирания Античен стадион и на цялото площадно пространство. Проектът е реализиран по програма „Античният стадион на Филипопол – опазване, рехабилитация и градско обновяване.” Проектът е подкрепен финансово с безвъзмездната помощ на Исландия, Лихтенщайн и кралство Норвегия и е реализиран с подкрепата и съдействието на Областната управа на град Пловдив и неправителствената организация „Асоциация за културен туризъм” . Благодарение на този проект, това символично за пловдивчани място е на път да придобие един нов дух да се изпълни с една нова атмосфера, която ще даде отражение върху цялостния характер на град Пловдив, на неговите жители и ще се предаде на гостите, посетили града. Новата изключително успешна рехабилитация, извършена изцяло според съвременните европейски изисквания и стандарти, вече направи площада значително по-достъпен, по-привликателен и отворен към околното пространство. Особено различима е реновацията, която обхваща северната страна на стадиона и частта от крепостна стена. Пловдивчани ще бъдат изненадани и от зелената, изпълваща част от обновеното пространство. Без съмнение обновеният Античен стадион на Филипопол ще се превърне в едно уникално средище, гордост не само на съвременния град Пловдив, но и на цяла България.
14 март 2012 г.
Готови ли сте пловдивчани?
Голяма изненада очаква пловдивчани и гостите на града в близкия месец.
През месец април, предстои откриването на реконструирания Античен стадион на площад "Джумаята".
Повече от три десетилетия, всички ние, особено по-младите сред нас, възприемахме бетонната "дупка" на площада като една даденост. Погледът към Античния стадион беше доста ограничен, а задната част и крепостната стена на античния град на практика бяха затворени.
Мнозина от гостите на града, а и много от живеещите в него, така и не разбраха какво се крие, зад тези бетонни стени, които опасваха празното пространство на това централно място.
Всъщност тук беше разкрит сверният край на Античния стадион, построен тук в началото на ІІ век и оцелял в сравнително добро състояние до днешния ден. Стадионът е бил с дължина 212 метра и е завършвал до днешните стълби на "Каменица". В този южния край стадионът е бил отворен. Под сградите и магазините от двете страни на Главната все още стоят запазени и античните седалки на стадиона.
Площад "Джумаята", едно от най-емблематичните места за града, вече е тотално променено. Открито и достъпно, с добре експонирана археология. Има даже и една ливада, 12 метра дълга и 5-6 широка, зад крепостната стена. Ливада в центъра на Пловдив!
Характерът на града, нашият характер ще премине в едно ново измерение.Готови ли сте пловдивчани?
През месец април, предстои откриването на реконструирания Античен стадион на площад "Джумаята".
Повече от три десетилетия, всички ние, особено по-младите сред нас, възприемахме бетонната "дупка" на площада като една даденост. Погледът към Античния стадион беше доста ограничен, а задната част и крепостната стена на античния град на практика бяха затворени.
Мнозина от гостите на града, а и много от живеещите в него, така и не разбраха какво се крие, зад тези бетонни стени, които опасваха празното пространство на това централно място.
Всъщност тук беше разкрит сверният край на Античния стадион, построен тук в началото на ІІ век и оцелял в сравнително добро състояние до днешния ден. Стадионът е бил с дължина 212 метра и е завършвал до днешните стълби на "Каменица". В този южния край стадионът е бил отворен. Под сградите и магазините от двете страни на Главната все още стоят запазени и античните седалки на стадиона.
Площад "Джумаята", едно от най-емблематичните места за града, вече е тотално променено. Открито и достъпно, с добре експонирана археология. Има даже и една ливада, 12 метра дълга и 5-6 широка, зад крепостната стена. Ливада в центъра на Пловдив!
Характерът на града, нашият характер ще премине в едно ново измерение.Готови ли сте пловдивчани?
21 декември 2011 г.
Европейска столица на културата - накратко за историята и програмата
Идеята за създаване на Европейска столица на културата, се заражда през 1983 година. Двигател на тази инициатива става легендарната Мелина Меркури. През 1985 година първата столица на културата е град Атина.
Инициативата „Европейска столица на културата” е замислена с цел да допринесе за опознаването и сближаването на европейските народи. Това събитие трябва да подчертае богатството и разнообразието на европейските култури и техните общи черти, което от своя страна би довело до усещането за принадлежност към една и съща европейска общност.
До настоящия момент повече от 40 града са били домакини на събитието. Трябва да отбележим че държави като Франция, Германия, Италия, Гърция, Португалия, Испания Австрия, чрез различни свои градове, са били вече домакини, два или повече пъти. През 2006 година Европейската комисия приема решение, според което до 2019 година, всички държави членове на ЕС трябва да „излъчат” град, домакин на събитието. През последната година от този цикъл – 2019 – домакинството се пада съответно на Италия и България.
Събитието „Европейска столица на културата” може да донесе огромни ползи за градовете в културно, социално и икономическо отношение, в рамките на самата година, а и след това. Ползите обаче не идват автоматично - трябва да се запази и известна доза реализъм – градовете могат да се сблъскат с проблеми като критично отношение, разочарования, политически рискове и финансови затруднения.
Представената от градовете-кандидати програма, трябва да отговаря на високи изисквания за художествена и културна стойност. Даден град не се избра за „столица на културата” единствено заради това, което е, или заради това което е бил. В този смисъл концепцията „столица на културата” е съвсем различна например от тази за обектите на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Програмата за Европейска столица на културата трябва да бъде предназначена специално за титлата. От градовете се изисква да акцентират върху отличителните си способности и да проявят творческо мислене. Желателно е създаването на програми, които да окажат траен ефект върху дългосрочното развитие на града, дълго време след проявление на културното събитие. Следователно, макар че историческото наследство и дългогодишните културни традиции на града могат да са от полза, те представляват единствено добра основа за организиране на събитието.
Един от факторите за успех е капацитетът на града да привлече заинтересованите страни както от културната и от социално-икономическата сфера, така и от местното население. Събитието трябва да постигне „съгласие” между художествените стандарти и обществения интерес.
Градовете, които кандидатстват за титлата, имат право да асоциират към своята програма дадена регионална територия. За Пловдив, това биха били градовете Асеновград, Хисар, Карлово, Раковски, Първомай и изобщо Горнотракийската равнина, Предбалкана и Родопите.
Процедурата по избирането на града, столица на културата започва около шест години по рано от годината на събитието. Изготвянето на съответната концепция и детайлна програма започва дори още по-рано, затова не бива да се учудваме, че вече тече подготовката по кандидатстването на българските градове за Европейска столица на културата през 2019 година.
На сайта на община Пловдив, може да бъде намерена обявата за конкурс за концепция „Пловдив – европейска столица на културата 2019”. Срокът за нейното изпращане е до 15 януари 2012 година.
Дори и град Пловдив да не успее да спечели титлата „Европейска столица на културата 2019”, опитът от предишните конкурси показва, че градовете, които съвестно са подготвили своите кандидатури и програми, могат да се възползват от работата по проекта, дори когато техните кандидатури не бъдат успешно избрани.
Инициативата „Европейска столица на културата” е замислена с цел да допринесе за опознаването и сближаването на европейските народи. Това събитие трябва да подчертае богатството и разнообразието на европейските култури и техните общи черти, което от своя страна би довело до усещането за принадлежност към една и съща европейска общност.
До настоящия момент повече от 40 града са били домакини на събитието. Трябва да отбележим че държави като Франция, Германия, Италия, Гърция, Португалия, Испания Австрия, чрез различни свои градове, са били вече домакини, два или повече пъти. През 2006 година Европейската комисия приема решение, според което до 2019 година, всички държави членове на ЕС трябва да „излъчат” град, домакин на събитието. През последната година от този цикъл – 2019 – домакинството се пада съответно на Италия и България.
Събитието „Европейска столица на културата” може да донесе огромни ползи за градовете в културно, социално и икономическо отношение, в рамките на самата година, а и след това. Ползите обаче не идват автоматично - трябва да се запази и известна доза реализъм – градовете могат да се сблъскат с проблеми като критично отношение, разочарования, политически рискове и финансови затруднения.
Представената от градовете-кандидати програма, трябва да отговаря на високи изисквания за художествена и културна стойност. Даден град не се избра за „столица на културата” единствено заради това, което е, или заради това което е бил. В този смисъл концепцията „столица на културата” е съвсем различна например от тази за обектите на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Програмата за Европейска столица на културата трябва да бъде предназначена специално за титлата. От градовете се изисква да акцентират върху отличителните си способности и да проявят творческо мислене. Желателно е създаването на програми, които да окажат траен ефект върху дългосрочното развитие на града, дълго време след проявление на културното събитие. Следователно, макар че историческото наследство и дългогодишните културни традиции на града могат да са от полза, те представляват единствено добра основа за организиране на събитието.
Един от факторите за успех е капацитетът на града да привлече заинтересованите страни както от културната и от социално-икономическата сфера, така и от местното население. Събитието трябва да постигне „съгласие” между художествените стандарти и обществения интерес.
Градовете, които кандидатстват за титлата, имат право да асоциират към своята програма дадена регионална територия. За Пловдив, това биха били градовете Асеновград, Хисар, Карлово, Раковски, Първомай и изобщо Горнотракийската равнина, Предбалкана и Родопите.
Процедурата по избирането на града, столица на културата започва около шест години по рано от годината на събитието. Изготвянето на съответната концепция и детайлна програма започва дори още по-рано, затова не бива да се учудваме, че вече тече подготовката по кандидатстването на българските градове за Европейска столица на културата през 2019 година.
На сайта на община Пловдив, може да бъде намерена обявата за конкурс за концепция „Пловдив – европейска столица на културата 2019”. Срокът за нейното изпращане е до 15 януари 2012 година.
Дори и град Пловдив да не успее да спечели титлата „Европейска столица на културата 2019”, опитът от предишните конкурси показва, че градовете, които съвестно са подготвили своите кандидатури и програми, могат да се възползват от работата по проекта, дори когато техните кандидатури не бъдат успешно избрани.
16 декември 2011 г.
Диверсификация на културата
Модерната напоследък дума диверсификация се използва най-често в областта на финансовото дело. Тя означава – „разностранно развитие”, „намаляване на риска чрез разпределяне на капитала” „разширяване на географското развитие” и т.н. В известен смисъл може да означава и „децентрализация”.
Едно от нещата, които предполагат предимството на град Пловдив да бъде културно средище е именно неговата центричност. Централната градска част е събрана около едно естествено ядро – тепетата, Стария град, кв. Капана, Главната улица, площада, Градската градина и т.н. Това пространство, освен че служи като естествен декор за културните събития, може лесно да бъде обходено пеш. Тази центричност е залегнала в съзнанието на пловдивчани и на пловдивските творци и всички те приемат за естествено културните събития да се съсредоточават именно в централната градска част. Подобна нагласа обаче все по-често влиза в противоречие със съвременните представи за развитие на културата и културните програми, като част на нашето съвременно общество от общоевропейско.
Освен това, както лично можахме да се убедим, през последните няколко месеца и години, въпросната специфична нагласа, предизвика и доста спорни ситуации. Почти без изключение, пловдивските творци приемат централната част на града като единственото подходящо място за изложение на своите произведение. В резултат на това, се стигна и до конфликтната ситуация с водната пластика, наречена „Тръбата на Орфей”. Тази пластика поставена в средата на Главната улица, затруднявайки движението, си спечели прозвището „Рендето” именно поради този факт. Вероятно реакциите срещу това произведение на изкуството нямаше да са толкова крайни, ако то предварително беше заело някое по-подходящо място в градския пейзаж. Не по-малко дискусии предизвикаха и паметникът на Филип Македонски, поставен на Джумаята, и скулптурата на червения бик поставен пред Кметството, именно поради същата причина.
Предложението да бъде направен музей от демонтираните и преместени през последния месец скулптури и паметници едва ли е сериозно. Предполагам че за тяхното бъдеще има и по-добро решение.
В момента предстои откриването на новото кметство в ЖР Тракия. Водната пластика „Тръбата на Орфей” би представлявала чудесна украса за района около кметството. Монтирането и там не би затруднило движението на хората, както в случая с главната улица, а и модерната пластика е в хармония с модерната сграда на кметството.
По същите съображения скулптурата на червения бик би могла да украсява подходящите пространства в район Западен или Северен, паметникът на Филип Македонски пространството пред кметството на район южен или някое друго подходящо място и т.н.
Да не забравяме, че балансираното разпределение и диверсификация във всяка една област, е много важно за развитието на един съвременен град. Ако искаме да следваме тенденциите в общоевропейското развитие се нуждаем от нов начин на мислене по отношение на културата, на движимите и недвижимите паметници, свързани с нея.
Отново единствено от www.plovdiv-online.com откликнаха на моите смели и новаторски идеи в областта на културата, за което отново им благодаря.
Едно от нещата, които предполагат предимството на град Пловдив да бъде културно средище е именно неговата центричност. Централната градска част е събрана около едно естествено ядро – тепетата, Стария град, кв. Капана, Главната улица, площада, Градската градина и т.н. Това пространство, освен че служи като естествен декор за културните събития, може лесно да бъде обходено пеш. Тази центричност е залегнала в съзнанието на пловдивчани и на пловдивските творци и всички те приемат за естествено културните събития да се съсредоточават именно в централната градска част. Подобна нагласа обаче все по-често влиза в противоречие със съвременните представи за развитие на културата и културните програми, като част на нашето съвременно общество от общоевропейско.
Освен това, както лично можахме да се убедим, през последните няколко месеца и години, въпросната специфична нагласа, предизвика и доста спорни ситуации. Почти без изключение, пловдивските творци приемат централната част на града като единственото подходящо място за изложение на своите произведение. В резултат на това, се стигна и до конфликтната ситуация с водната пластика, наречена „Тръбата на Орфей”. Тази пластика поставена в средата на Главната улица, затруднявайки движението, си спечели прозвището „Рендето” именно поради този факт. Вероятно реакциите срещу това произведение на изкуството нямаше да са толкова крайни, ако то предварително беше заело някое по-подходящо място в градския пейзаж. Не по-малко дискусии предизвикаха и паметникът на Филип Македонски, поставен на Джумаята, и скулптурата на червения бик поставен пред Кметството, именно поради същата причина.
Предложението да бъде направен музей от демонтираните и преместени през последния месец скулптури и паметници едва ли е сериозно. Предполагам че за тяхното бъдеще има и по-добро решение.
В момента предстои откриването на новото кметство в ЖР Тракия. Водната пластика „Тръбата на Орфей” би представлявала чудесна украса за района около кметството. Монтирането и там не би затруднило движението на хората, както в случая с главната улица, а и модерната пластика е в хармония с модерната сграда на кметството.
По същите съображения скулптурата на червения бик би могла да украсява подходящите пространства в район Западен или Северен, паметникът на Филип Македонски пространството пред кметството на район южен или някое друго подходящо място и т.н.
Да не забравяме, че балансираното разпределение и диверсификация във всяка една област, е много важно за развитието на един съвременен град. Ако искаме да следваме тенденциите в общоевропейското развитие се нуждаем от нов начин на мислене по отношение на културата, на движимите и недвижимите паметници, свързани с нея.
Отново единствено от www.plovdiv-online.com откликнаха на моите смели и новаторски идеи в областта на културата, за което отново им благодаря.
11 декември 2011 г.
Особености на тракийската и европейската култура
Писането на филипики и пасквили не е любимото ми занимание, но тези дни се наложи да напиша нещо подобно. Изпратих го до няколко регионални издания. Публикуваха текста в пловдив-онлайн, за което им благодаря -
http://www.plovdiv-online.com/koi-kakvo-kaza/osobenosti-na-evropeiskata-kultura.html
Става въпрос за проведения в средата на ноември конкурс на фондация "Пловдив - европейска столица на културата 2019"
..................................................................................
През 2019 година един български и един италиански град ще бъдат домакин на събитието „Европейска столица на културата”. Това събитие е едно от най-престижните сред културните събития в Европа. То представлява единствен по рода си стимул за развитие на градовете чрез културен живот и жизнени творчески индустрии. Кои ще бъдат българският и италианският град носители на престижното название, ще стане известно след около две години.
Във връзка с кандидатстването на град Пловдив за титлата „Европейска столица на културата”, през лятото беше основата фондация „ Пловдив – европейска столица на културата 2019”, с председател и седем членен управителен съвет. През средата на ноември беше проведен конкурс за изпълнителен директор на фондацията и двама експерти. Новият екип е вече сформиран и напълно готов да започне дейност по тази програма.
Причината да напиша следните редове всъщност са изказванията на представители на управителния съвет, тиражирани в някои от електронните медии, които засягат пряко участниците в конкурса за директор и експерти, в това число и самият мен.
Общо 24 човека – филолози, журналисти, историци, социолози, хора на изкуството и т.н., всички владеещи отлично английски език, се явиха по обявата на конкурса, публикувана в сайта на община Пловдив. След предварителния подбор, изпит и събеседване с кандидатите, представители на фондацията обаче заявиха – „Изборът не беше голям. Очаквахме доста по-голям интерес към работата, както и хора с богат международен опит в културните проекти.”
Пловдив е уникален град по отношение на история, географско положение, култура, но искам да попитам членовете не управителния съвет – дават ли си сметка за реалното състояние на икономическото, социалното и културното развитие на Пловдив през последните години? Дават ли си сметка за това, което се случва в нашия град през последните две десетилетия? Дават ли си сметка за това какъв тип култура се налага в нашия град, как протича обмяната на творчески идеи (изобщо не протича), за ежегодното „обезкървяване” (и това съвсем не е пресилена дума) на град Пловдив, с трайното установяване на хиляди талантливи и образовани пловдивчани в столицата София или в страните от Западна Европа и на различни места по света.
Членовете на управителния съвет изразиха съмнения и в качествата на двамата кандидати, достигнали финалния кръг на конкурса, но заявиха че няма време за провеждане на втори такъв. Категорично не съм съгласен с разглеждането на въпроса по този начин и с подобно „измиване на ръцете” от страна на журито. Това е също така още една косвена обида към всички останали кандидати явили се на конкурса.
Най-сетне и избраният директор и двамата експерти са хора живели през последните години предимно в чужбина (САЩ, Япония, Холандия), което по принцип може да се приеме за правилно решение, но не и за сметка на пренебрегването на хора, работили през последното десетилетие в Пловдив, за неговото социално-икономическо и културно развитие. Още повече, че основната цел на събитието „европейска столица на културата” е преди всичко да даде тласък на културния живот на съответния град, както и на прилежащия към него регион. Дори и при неуспех на кандидатурата, натрупаните програми, дейности и подготовка могат да бъдат използвани за тази цел.
Искам да пожелая успех на новоизбрания екип, на управителния съвет на фондацията и на всички, които ще се включат в конкурса за концепция и ще подкрепят кандидатурата на Пловдив за европейска столица на културата през 2019 година.
....................................................................................
Както и да е, работата по налагането на Пловдив за Европейска столица на културата продължава и аз, тъй като не се поучавам лесно от грешките си, ще се включа в следващия проект - за идейна концепция.
http://www.plovdiv-online.com/koi-kakvo-kaza/osobenosti-na-evropeiskata-kultura.html
Става въпрос за проведения в средата на ноември конкурс на фондация "Пловдив - европейска столица на културата 2019"
..................................................................................
През 2019 година един български и един италиански град ще бъдат домакин на събитието „Европейска столица на културата”. Това събитие е едно от най-престижните сред културните събития в Европа. То представлява единствен по рода си стимул за развитие на градовете чрез културен живот и жизнени творчески индустрии. Кои ще бъдат българският и италианският град носители на престижното название, ще стане известно след около две години.
Във връзка с кандидатстването на град Пловдив за титлата „Европейска столица на културата”, през лятото беше основата фондация „ Пловдив – европейска столица на културата 2019”, с председател и седем членен управителен съвет. През средата на ноември беше проведен конкурс за изпълнителен директор на фондацията и двама експерти. Новият екип е вече сформиран и напълно готов да започне дейност по тази програма.
Причината да напиша следните редове всъщност са изказванията на представители на управителния съвет, тиражирани в някои от електронните медии, които засягат пряко участниците в конкурса за директор и експерти, в това число и самият мен.
Общо 24 човека – филолози, журналисти, историци, социолози, хора на изкуството и т.н., всички владеещи отлично английски език, се явиха по обявата на конкурса, публикувана в сайта на община Пловдив. След предварителния подбор, изпит и събеседване с кандидатите, представители на фондацията обаче заявиха – „Изборът не беше голям. Очаквахме доста по-голям интерес към работата, както и хора с богат международен опит в културните проекти.”
Пловдив е уникален град по отношение на история, географско положение, култура, но искам да попитам членовете не управителния съвет – дават ли си сметка за реалното състояние на икономическото, социалното и културното развитие на Пловдив през последните години? Дават ли си сметка за това, което се случва в нашия град през последните две десетилетия? Дават ли си сметка за това какъв тип култура се налага в нашия град, как протича обмяната на творчески идеи (изобщо не протича), за ежегодното „обезкървяване” (и това съвсем не е пресилена дума) на град Пловдив, с трайното установяване на хиляди талантливи и образовани пловдивчани в столицата София или в страните от Западна Европа и на различни места по света.
Членовете на управителния съвет изразиха съмнения и в качествата на двамата кандидати, достигнали финалния кръг на конкурса, но заявиха че няма време за провеждане на втори такъв. Категорично не съм съгласен с разглеждането на въпроса по този начин и с подобно „измиване на ръцете” от страна на журито. Това е също така още една косвена обида към всички останали кандидати явили се на конкурса.
Най-сетне и избраният директор и двамата експерти са хора живели през последните години предимно в чужбина (САЩ, Япония, Холандия), което по принцип може да се приеме за правилно решение, но не и за сметка на пренебрегването на хора, работили през последното десетилетие в Пловдив, за неговото социално-икономическо и културно развитие. Още повече, че основната цел на събитието „европейска столица на културата” е преди всичко да даде тласък на културния живот на съответния град, както и на прилежащия към него регион. Дори и при неуспех на кандидатурата, натрупаните програми, дейности и подготовка могат да бъдат използвани за тази цел.
Искам да пожелая успех на новоизбрания екип, на управителния съвет на фондацията и на всички, които ще се включат в конкурса за концепция и ще подкрепят кандидатурата на Пловдив за европейска столица на културата през 2019 година.
....................................................................................
Както и да е, работата по налагането на Пловдив за Европейска столица на културата продължава и аз, тъй като не се поучавам лесно от грешките си, ще се включа в следващия проект - за идейна концепция.
8 декември 2011 г.
8ми декември
На днешния ден преди 31 години, в Сентрал парк, близо до неговото жилище на 72 улица в Манхатън, е застрелян световноизвестният продуцент и изпълнител Джон Ленън. Джон Ленън е роден в Ливърпул през 1940 година. Той е един от членовете на "Бийтълс", създал революционни за времето си музикални стилове, изпълнител на много обичани песни, от хората по целия свят.
Преди близо една година, по време на посещението ми в САЩ, мои познати ми показаха мястото в Сентрал парк, на което е застрелян Джон Ленън. Днес то е едно интересно, изпълнено с чувства, страдания и романтизъм място и изглежда така.
Поклон пред паметта му, неговата вяра и безграничен талант.
Преди близо една година, по време на посещението ми в САЩ, мои познати ми показаха мястото в Сентрал парк, на което е застрелян Джон Ленън. Днес то е едно интересно, изпълнено с чувства, страдания и романтизъм място и изглежда така.
Поклон пред паметта му, неговата вяра и безграничен талант.
8 ноември 2011 г.
Европейска столица на културата 2019
Повече от 40 града са били домакини на инициативата Европейска столица на културата. До 2010 беше възможно градове извън Европейския съюз също да приемат инициативата. Но след 2011 само градове от държави членки на ЕС могат да получават титлата Европейска столица на културата. От същата година се избират вече по два града от две различни страни членки на ЕС.
През 2019 година домакини на събитието ще бъдат Италия и България. До края на 2014 всяка една от двете държави трябва да излъчи града, домакин на събитието.
Инициативата Европейска столица на културата, започната през 1985, се утвърждава като една от най-престижните сред културните събития в Европа. Тя представлява единствен по рода си стимул за развитие на градовете чрез културен живот и жизнени творчески индустрии. В момента Европейската столица на културата се избира всяка година от Съвета на министрите на културата. Европейската комисия /Главна дирекция „Образование и култура”/ подготвя избора, чрез становището на Европейския парламент и на жури, съставено от шест национални експерти и седем видни европейски личности. Това е журито за селекция. След номинирането, седемте европейски експерти формират жури за мониторинг и съвет и наблюдават подготвителната фаза до началото на „Европейска столица на културата“.
Няколко български града кандидатстват за домакин на събитието - Варна, София, Пловдив, Кюстендил, Велико Търново, Шумен, Русе, като вероятно ще има и още желаещи. Кой точно ще е домакин на събитието през 2019, ще определи журито, след представяне на цялостните програми и презентации от съответните градове.
За годината 2011 домакини са Финландия и Естония.
Следват -
2012 Португалия и Словения
2013 Франция и Словакия
2014 Швеция и Латвия
2015 Белгия и Република Чехия
2016 Испания и Полша
2017 Дания и Кипър
2018 Холандия и Малта
и през 2019 Италия и България !
През 2019 година домакини на събитието ще бъдат Италия и България. До края на 2014 всяка една от двете държави трябва да излъчи града, домакин на събитието.
Инициативата Европейска столица на културата, започната през 1985, се утвърждава като една от най-престижните сред културните събития в Европа. Тя представлява единствен по рода си стимул за развитие на градовете чрез културен живот и жизнени творчески индустрии. В момента Европейската столица на културата се избира всяка година от Съвета на министрите на културата. Европейската комисия /Главна дирекция „Образование и култура”/ подготвя избора, чрез становището на Европейския парламент и на жури, съставено от шест национални експерти и седем видни европейски личности. Това е журито за селекция. След номинирането, седемте европейски експерти формират жури за мониторинг и съвет и наблюдават подготвителната фаза до началото на „Европейска столица на културата“.
Няколко български града кандидатстват за домакин на събитието - Варна, София, Пловдив, Кюстендил, Велико Търново, Шумен, Русе, като вероятно ще има и още желаещи. Кой точно ще е домакин на събитието през 2019, ще определи журито, след представяне на цялостните програми и презентации от съответните градове.
За годината 2011 домакини са Финландия и Естония.
Следват -
2012 Португалия и Словения
2013 Франция и Словакия
2014 Швеция и Латвия
2015 Белгия и Република Чехия
2016 Испания и Полша
2017 Дания и Кипър
2018 Холандия и Малта
и през 2019 Италия и България !
22 октомври 2011 г.
Големият Х
Предстоящите местни и президентски избори (събрани на принципа 2 в 1), преминават под влиянието на знака Х. Разбира се всеки избор крие неизвестни, които могат да бъдат отбелязани с Х или друга буква. Изборите на 23 октомври обаче крият поне още един голям Х. За пръв път Централната избирателна комисия реши единствения знак, с който да се гласува, т.е. да се отбелязва предпочетения кандидат, да е знакът хикс (Х). С цел да бъдат спрени злоупотребите и купуването на гласове. Всички бюлетини, при които кандидатът е отбелязан по друг начин ще се считат за невалидни. Действително знакът Х ще ограничи до някаква степен нарушенията и контролирания вот, но също така не е трудно да се предвиди, че подобна промяна, ще доведе до доста спорни и конфликтни ситуации във всички изборни секции. Да не говорим за тези в смесените региони...
Фактът че заедно се провеждат местни и президентски избори ще повиши и избирателната активност, което като цяло е положително явление, защото по този начин бива неутрализиран купения по един или друг начин вот.
Тези няколко фактора със сигурност ще доведат до поредните неочаквани и изненадващи резултати, но какви точно ще са те, предстои да разберем съвсем скоро...
Фактът че заедно се провеждат местни и президентски избори ще повиши и избирателната активност, което като цяло е положително явление, защото по този начин бива неутрализиран купения по един или друг начин вот.
Тези няколко фактора със сигурност ще доведат до поредните неочаквани и изненадващи резултати, но какви точно ще са те, предстои да разберем съвсем скоро...
16 октомври 2011 г.
Висок стандарт на живот
Задачите и решенията, свързани с повишаване стандарта на живот на гражданите, би трябвало да са приоритет на всяка една държава, на всяко едно общество. Да предположим че, въпреки някои отклонения, този принцип е валиден и в нашата родина България.
Обаче въпросът за това какво точно представлява високият стандарт на живот, намира различен отговор в представите на хората. Този въпрос изглежда все още не е ясно дефиниран нито в съзнанието на гражданите, нито в моделите на управление предлагани от страна на държавата.
За много хора високият стандарт на живот, все още се изчерпва с представата за осигуряването на такъв в границите на личното пространство. Това ще рече - добро жилище, с качествено обзавеждане, второ такова жилище, на още по-добро място, луксозни лични средства за предвижване и т.н. Доказано чрез твърде много примери от последните години.
Предполагам, или иска ми се да вярвам, все повече хора се убеждават в това, че високият стандарт на живот в една държава, не е свързан единствено с личното благополучие. Личното благополучие е само една част от цялостния процес на благополучие и развитие на държавата. Тук се налага да припомня поговорката за това че "не може да си богат в бедна държава". Нещо, което твърде често се забравя от управляващите държавата. Висок стандарт на живот се постига не само ако състоянието на отделни граждани (твърде отделни, в държава като нашата) е добро. Висок стандарт на живот означава цялостното развитие на инфраструктурата, на околната и жилищната среда, бизнесклимата, качеството на социалните помощи и услуги, на държавната политика и т.н. Докато не преодолеем егоистичните представи за индивидуално благополучие нещата няма да се развиват по правилния начин.
Докато по-голямата част от обществото не разбере това, а и най-вече тези, които отговарят за управлението на държавата, няма да постигнем съществен напредък в повишаването качеството на живот на обществото и на отделния гражданин.
Обаче въпросът за това какво точно представлява високият стандарт на живот, намира различен отговор в представите на хората. Този въпрос изглежда все още не е ясно дефиниран нито в съзнанието на гражданите, нито в моделите на управление предлагани от страна на държавата.
За много хора високият стандарт на живот, все още се изчерпва с представата за осигуряването на такъв в границите на личното пространство. Това ще рече - добро жилище, с качествено обзавеждане, второ такова жилище, на още по-добро място, луксозни лични средства за предвижване и т.н. Доказано чрез твърде много примери от последните години.
Предполагам, или иска ми се да вярвам, все повече хора се убеждават в това, че високият стандарт на живот в една държава, не е свързан единствено с личното благополучие. Личното благополучие е само една част от цялостния процес на благополучие и развитие на държавата. Тук се налага да припомня поговорката за това че "не може да си богат в бедна държава". Нещо, което твърде често се забравя от управляващите държавата. Висок стандарт на живот се постига не само ако състоянието на отделни граждани (твърде отделни, в държава като нашата) е добро. Висок стандарт на живот означава цялостното развитие на инфраструктурата, на околната и жилищната среда, бизнесклимата, качеството на социалните помощи и услуги, на държавната политика и т.н. Докато не преодолеем егоистичните представи за индивидуално благополучие нещата няма да се развиват по правилния начин.
Докато по-голямата част от обществото не разбере това, а и най-вече тези, които отговарят за управлението на държавата, няма да постигнем съществен напредък в повишаването качеството на живот на обществото и на отделния гражданин.
26 септември 2011 г.
Тънък лед
Съжалявам за голямото прекъсване, но както предположих и през септември лятото продължи с пълна сила и не ми остана достатъчно време за писане на теми в блога.
По принцип избягвам да пиша статии на политически или социални теми, но в случая ще направя изключение, защото събитията в пловдивското с. Катуница просто не могат да бъдат пропуснати.
Два смъртни случая, три запалени къщи, 200-300 размирни граждани и десет пъти повече мирно протестиращи. Като цяло сякаш не е много. Свикнали сме и на по-мащабни конфликти и трагедии. Но защо тогава, изведнъж изчезнаха всякакви останали новини и то в продължение на два дена? Къде изчезнаха новините, които слушаме всяка вечер в продължение на 45 минути по бтв и БНТ, и каква всъщност е тяхната стойност, щом един криминален случай и едно подобно напрежение в пловдивско село успяха да ги изместят тотално и безкомпромисно?
В продължение на 48 часа, 90 процента от новините в двата национални ефира, а и във останалите медии, бяха изпълнени с информация от случващото се в село Катуница. За пръв път от доста време българските журналисти изглеждаха доста безпомощни и объркани, докато коментираха случващото се в селото. По същият начин изглеждаха и българските политици.
Случая в Катуница откри, за един ден и една нощ, проблеми премълчавани и пренебрегвани в продължение на 20 години. Стана безпощадно ясно до каква степен е потиснат и изнервен българският народ, и до каква степен "новините" и информацията, която ни се поднася всекидневно няма никакво отношение към реалните проблеми на хората и тяхния начин на живот.
По принцип избягвам да пиша статии на политически или социални теми, но в случая ще направя изключение, защото събитията в пловдивското с. Катуница просто не могат да бъдат пропуснати.
Два смъртни случая, три запалени къщи, 200-300 размирни граждани и десет пъти повече мирно протестиращи. Като цяло сякаш не е много. Свикнали сме и на по-мащабни конфликти и трагедии. Но защо тогава, изведнъж изчезнаха всякакви останали новини и то в продължение на два дена? Къде изчезнаха новините, които слушаме всяка вечер в продължение на 45 минути по бтв и БНТ, и каква всъщност е тяхната стойност, щом един криминален случай и едно подобно напрежение в пловдивско село успяха да ги изместят тотално и безкомпромисно?
В продължение на 48 часа, 90 процента от новините в двата национални ефира, а и във останалите медии, бяха изпълнени с информация от случващото се в село Катуница. За пръв път от доста време българските журналисти изглеждаха доста безпомощни и объркани, докато коментираха случващото се в селото. По същият начин изглеждаха и българските политици.
Случая в Катуница откри, за един ден и една нощ, проблеми премълчавани и пренебрегвани в продължение на 20 години. Стана безпощадно ясно до каква степен е потиснат и изнервен българският народ, и до каква степен "новините" и информацията, която ни се поднася всекидневно няма никакво отношение към реалните проблеми на хората и тяхния начин на живот.
23 юни 2011 г.
Изненадай себе си
Инициативата за развитие, за разнообразие, както отбелязах в предишната тема, винаги трябва да излиза от нас самите. Редките случаи, когато други ни водят към интересното, вълнуващото, удовлетворяващото преживяване, трябва да се разглеждат по скоро като изключение или шанс от страна на съдбата. Както е казал народът - "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ", а също и "Господ помага, но в кошара не вкарва", т.е. основната дейност е в твои ръце.
За да изненадаш себе си е необходима разбира се инициатива и енергия, което наистина е голям проблем, особено когато сме изтощени и най-много се нуждаем от разнообразие и промяна. Но предприемането на малки стъпки в една или друга посока, които неусетно стават на големи крачки, е все пак нещо напълно постижимо за всеки човек.
Така наречените "изненади" в ежедневието всъщност може да са напълно прости неща.
Свикнали сте например да се прибирате по един и същи маршрут след работа? Ами един ден просто сменете маршрута и се приберете по друг, особено ако вървите пеша. Със сигурност ще видите нови или по-малко познати улици, къщи, хора. Нищо, ако това отнема няколко минути повече. Може да се окаже приятно изненадани, или дори вдъхновени.
Свикнали сте след работа веднага да влизате в къщи и да се залавяте с друга работа. Ами тогава поспрете се пред мястото където живеете, вдъхнете аромата на липите (които вече попрецъфтяха), поседнете на пейката пред блока или в близката квартална градинка. Също може да откриете неочаквани или интересни неща, а и вече е лято все пак (или мека и вдъхновяваща есен).
Да изненадаш себе си означава да направиш нещо, което е необичайно (в една или друга степен) за самите вас. Да се озовеш на място, за което дори и не си предполагал, че съществува или че изглежда по еди какъв си начин. Да се отдадеш на спорт, когато си свикнал да лежиш през почивния ден, да се захванеш с ново хоби или занимание, или както казах просто да се разходиш някъде. Или пък защо не и обратното. Да се поинтересуваш от неща, които по принцип не те интересуват, или да поговориш с хора, които имат друг кръг от занимания и интереси - това също може да донесе нови впечатления и вдъхновение. Изобщо ежедневието предоставя доста възможности, които могат да направят деня ти по-интересен и вълнуващ, но е необходима и доза инициативност от твоя страна.
За да изненадаш себе си е необходима разбира се инициатива и енергия, което наистина е голям проблем, особено когато сме изтощени и най-много се нуждаем от разнообразие и промяна. Но предприемането на малки стъпки в една или друга посока, които неусетно стават на големи крачки, е все пак нещо напълно постижимо за всеки човек.
Така наречените "изненади" в ежедневието всъщност може да са напълно прости неща.
Свикнали сте например да се прибирате по един и същи маршрут след работа? Ами един ден просто сменете маршрута и се приберете по друг, особено ако вървите пеша. Със сигурност ще видите нови или по-малко познати улици, къщи, хора. Нищо, ако това отнема няколко минути повече. Може да се окаже приятно изненадани, или дори вдъхновени.
Свикнали сте след работа веднага да влизате в къщи и да се залавяте с друга работа. Ами тогава поспрете се пред мястото където живеете, вдъхнете аромата на липите (които вече попрецъфтяха), поседнете на пейката пред блока или в близката квартална градинка. Също може да откриете неочаквани или интересни неща, а и вече е лято все пак (или мека и вдъхновяваща есен).
Да изненадаш себе си означава да направиш нещо, което е необичайно (в една или друга степен) за самите вас. Да се озовеш на място, за което дори и не си предполагал, че съществува или че изглежда по еди какъв си начин. Да се отдадеш на спорт, когато си свикнал да лежиш през почивния ден, да се захванеш с ново хоби или занимание, или както казах просто да се разходиш някъде. Или пък защо не и обратното. Да се поинтересуваш от неща, които по принцип не те интересуват, или да поговориш с хора, които имат друг кръг от занимания и интереси - това също може да донесе нови впечатления и вдъхновение. Изобщо ежедневието предоставя доста възможности, които могат да направят деня ти по-интересен и вълнуващ, но е необходима и доза инициативност от твоя страна.
8 април 2011 г.
За 1300 човека повече
По последни данни от преброяване 2011, българите живеещи в страната са намалели с над половин милион души. Увеличило се е населението само в големите градове и области - София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново. Във всички останали градове и области населението е намаляло...
Населението на Пловдив и Варна е почти изравнено. За последните десет години населението на Пловдив град е намаляло с 6000 човека, а на Варна се е увеличило с близо 18 000 човека. Пловдив все още е втори по големина град с 1300 жители повече.
Ако тази тенденция се запази, само след няколко години нашата морска столица ще е вторият по големина град, без всякакво съмнение.
Аз виждам две основни причини за да се стигне до размяната на второто и третото при Пловдив и Варна. Първата причина се казва София. От години тя привлича едни от най-качествените пловдивчани, с големите заплати и възможността за развитие. Просто ми е мъчно като се сетя колко пловдивчани заминаха да живеят и работят в столицата. Разстоянието от 150 километра между двата града обаче, прави възможно преселилият се в София пловдивчанин при желание всяка седмица да се прибира до родния си град и така да не се откъсва напълно от него. При варненчани живеещи в София, такава едно придвижване е трудно, дори и веднъж в месеца. Поради това миграцията от Варна към София е по-слаба.
Втората причина е икономическото развитие на Пловдив и Варна през последните две десетилетия. Варна от години печели титлата "най-добър град за живеене". Икономиката и туризмът там са в развитие. Тук пловдивчаните са заети единствено с вътрешнопартийни разпри, местят си го от единия крачол в другия и викат "Ние сме най-големите" и "Ние сме най-древният град в Европа". Най-големите сме, ама сега ще бъдем трети, а както е тръгнало скоро и 13 може да станем. Освен градската градина в центъра на града, по големите квартали, където живеят основно млади хора, трудно може да намериш добре поддържан парк или градинка. За последните 20 години, "най-древният град в Европа" беше 17 години без археологически музей! Как да обясниш този факт на хилядите туристи? Добре че миналата година най-после отвориха музея... Зоологическата градина в града също отдавна е затворена за посетители, и младите семейства от Пловдив в момента водят децата си на зоологическа градина в Стара Загора... За нивото на заплатите, за безработицата, и отношението на работодателите към служителите в града изобщо няма да говорим, защото това е до голяма степен и общонационален проблем.
И така скъпи пловдивчани, свиквайте с мисълта за третото място, а на варненчани - Честито!
Населението на Пловдив и Варна е почти изравнено. За последните десет години населението на Пловдив град е намаляло с 6000 човека, а на Варна се е увеличило с близо 18 000 човека. Пловдив все още е втори по големина град с 1300 жители повече.
Ако тази тенденция се запази, само след няколко години нашата морска столица ще е вторият по големина град, без всякакво съмнение.
Аз виждам две основни причини за да се стигне до размяната на второто и третото при Пловдив и Варна. Първата причина се казва София. От години тя привлича едни от най-качествените пловдивчани, с големите заплати и възможността за развитие. Просто ми е мъчно като се сетя колко пловдивчани заминаха да живеят и работят в столицата. Разстоянието от 150 километра между двата града обаче, прави възможно преселилият се в София пловдивчанин при желание всяка седмица да се прибира до родния си град и така да не се откъсва напълно от него. При варненчани живеещи в София, такава едно придвижване е трудно, дори и веднъж в месеца. Поради това миграцията от Варна към София е по-слаба.
Втората причина е икономическото развитие на Пловдив и Варна през последните две десетилетия. Варна от години печели титлата "най-добър град за живеене". Икономиката и туризмът там са в развитие. Тук пловдивчаните са заети единствено с вътрешнопартийни разпри, местят си го от единия крачол в другия и викат "Ние сме най-големите" и "Ние сме най-древният град в Европа". Най-големите сме, ама сега ще бъдем трети, а както е тръгнало скоро и 13 може да станем. Освен градската градина в центъра на града, по големите квартали, където живеят основно млади хора, трудно може да намериш добре поддържан парк или градинка. За последните 20 години, "най-древният град в Европа" беше 17 години без археологически музей! Как да обясниш този факт на хилядите туристи? Добре че миналата година най-после отвориха музея... Зоологическата градина в града също отдавна е затворена за посетители, и младите семейства от Пловдив в момента водят децата си на зоологическа градина в Стара Загора... За нивото на заплатите, за безработицата, и отношението на работодателите към служителите в града изобщо няма да говорим, защото това е до голяма степен и общонационален проблем.
И така скъпи пловдивчани, свиквайте с мисълта за третото място, а на варненчани - Честито!
4 март 2011 г.
Бюст-паметник на патриарх Кирил
Днес в град Пловдив беше открит бюст-паметник на първия български патриарх в новата ни история - патриарх Кирил.
Роден в София през 1901 година и кръстен със светското име Константин Марков Константинов, през 1918 той завършва Софийската семинария. През годините 1920 - 1925 следва богословие първоначално в Софийския университет, а след това в Белград, Загреб и Черновцы (Украйна).По-късно защитава докторат по богословие и специализира философия в Берлинския университет. През 1938 година е избран за митрополит на пловдивската епархия.
Негово високопреосвещенство Кирил лично защитава пловдивските евреи през 1943 година, като претотвратява тяхното депортиране. През 1953 година при възстановяването на Българската патриаршия е избран, на Третия църковно-народен събор, за софийски митрополит и първи български патриарх в най-новата ни история. По време на жизнения си път патриарх Кирил развива огромна по обем обществена и научна дейност. След смъртта му, през 1971 година е погребан в Бачковския манастир.
Роден в София през 1901 година и кръстен със светското име Константин Марков Константинов, през 1918 той завършва Софийската семинария. През годините 1920 - 1925 следва богословие първоначално в Софийския университет, а след това в Белград, Загреб и Черновцы (Украйна).По-късно защитава докторат по богословие и специализира философия в Берлинския университет. През 1938 година е избран за митрополит на пловдивската епархия.
Негово високопреосвещенство Кирил лично защитава пловдивските евреи през 1943 година, като претотвратява тяхното депортиране. През 1953 година при възстановяването на Българската патриаршия е избран, на Третия църковно-народен събор, за софийски митрополит и първи български патриарх в най-новата ни история. По време на жизнения си път патриарх Кирил развива огромна по обем обществена и научна дейност. След смъртта му, през 1971 година е погребан в Бачковския манастир.
2 март 2011 г.
3ти март - една несподелена реплика
По традиция честването на 3ти март в град Пловдив се извършва на Хълма на Освободителите, т.е. на върха на Бунарджика, където се намира паметника на загиналите руски войни за освобождението на България. Честването преминава в тържествена и официална обстановка, като и самата атмосфера на върха на тепето допринася за това. Също така по традиция, реч държат някои от официалните лица, строени в редица пред паметника на Освободителите.
Преди три години присъствах на честването и заедно с другите граждани, изкачили се до върха, слушах речта на кмета на град Пловдив. Славчо Атанасов говореше патриотично и с реторични въпроси. По едно време, апелирайки към съвестта на всички присъстващи, кметът каза: " И не мога да разбера, защо не вървят нещата в България? Защо продължаваме да сме най-бедната държава в Евросъюза..." и така нататък, неща от този сорт. Тук едвам се въздържах да не извикам: " Ами защото давате лош пример бе, магарета крадливи!" Съжалявам че не го направих, но нямах желание за излишни емоции и спорове, а и само преди пет дена се бях прибрал от тримесечно пътуване из далечна Азия и все още бях завладян от други емоции.
Във всяко едно общество, действията на тези, които го ръководят са пример за всички останали. Дори и те да не са специалисти или професионалисти в дадена област, ако са съвестни и отговорни ръководители, обществото винаги върви към по-голяма материална осигуреност и благополучие. Ако не са такива се получава това, с което се сблъскваме вече толкова години - недоверие,високомерие,корупция и в крайна сметка нисък стандарт на живот.
На следващата година на 3ти март отново бях на върха на тепето. В редицата на стоящите пред паметника имаше известни промени. Нашият набор Иван Тотев беше вече там, в ролята си на областен управител. Той и Славчо Атанасов са най-вероятните опоненти за кметския пост наесен. И двамата са патриоти, интересуват се от история и т.н. Единият е по-млад, но и другият още е млад. Кой ще дава по-добър пример с поведението си като кмет на града и с управлението, още незнам...
Преди три години присъствах на честването и заедно с другите граждани, изкачили се до върха, слушах речта на кмета на град Пловдив. Славчо Атанасов говореше патриотично и с реторични въпроси. По едно време, апелирайки към съвестта на всички присъстващи, кметът каза: " И не мога да разбера, защо не вървят нещата в България? Защо продължаваме да сме най-бедната държава в Евросъюза..." и така нататък, неща от този сорт. Тук едвам се въздържах да не извикам: " Ами защото давате лош пример бе, магарета крадливи!" Съжалявам че не го направих, но нямах желание за излишни емоции и спорове, а и само преди пет дена се бях прибрал от тримесечно пътуване из далечна Азия и все още бях завладян от други емоции.
Във всяко едно общество, действията на тези, които го ръководят са пример за всички останали. Дори и те да не са специалисти или професионалисти в дадена област, ако са съвестни и отговорни ръководители, обществото винаги върви към по-голяма материална осигуреност и благополучие. Ако не са такива се получава това, с което се сблъскваме вече толкова години - недоверие,високомерие,корупция и в крайна сметка нисък стандарт на живот.
На следващата година на 3ти март отново бях на върха на тепето. В редицата на стоящите пред паметника имаше известни промени. Нашият набор Иван Тотев беше вече там, в ролята си на областен управител. Той и Славчо Атанасов са най-вероятните опоненти за кметския пост наесен. И двамата са патриоти, интересуват се от история и т.н. Единият е по-млад, но и другият още е млад. Кой ще дава по-добър пример с поведението си като кмет на града и с управлението, още незнам...
24 октомври 2010 г.
Да спасим кестените
Забелязвали ли сте как още в средата на юли
прекрасните разперени листа на кестените
стават кафяви? Огънати навътре. Мъртви.
Това не е, защото идва есента. От 20 години
кестените в България боледуват, като пробле-
мът с всеки изминал сезон обхваща по-големи
райони. Причината - един смъртоносен за фо-
тосинтезата хищник, листоминиращият молец
Cameraria ohridella.
Тази напаст тръгва от Охрид в средата на 80-
те години и се разпространява много бързо в
цяла Европа. На Запад бързо вземат мерки, зато-
ва, ако днес се разходите из тамошните
паркове в края на август, можете да
полегнете под дебелата сянка на дърветата, да
се наслаждавате на прекрасните зелени кесте-
нови листа. И да помечтаете...или подремнете.
В София през лятото това е почти невъзможно
– дърветата са с листа на петна, които капят
без време. Преди две години отсякоха около 10
дървета пред Софийския университет. Скоро
всички 40-50-годишни символи на столицата ни
могат да бъдат тотално унищожени. Списание
8 и „Вашият градинар“ ООД, с подкрепата на
Столична община, решиха да се заемат с проек-
та „Да спасим в суматохата кестените“.
Кестените страдат от две неща – фотосинтезиращата повърхност намалява наполовина, а листата започват да капят преждевременно. Нападнатите дървета растат по-бавно, чувствителни са на студ и суша и изглеждат много по-зле. Най-важният и лесен метод за ограничаване на молеца е падналите през есента кестенови листа да се събират и заравят или изгарят. Тогава какавидите умират и от тях напролет не биха се появили нови поколения.
Идеята на „Вашият градинар“, Столична община и Списание 8 е на всяко дърво в Борисовата градина да поставим по един капан, изработен от използвана пластмасова бутилка. Във всяка една от тях ще има определено количество женски феромон, който с миризмата си, доловима за мъжкия, ще го привлече да влезе в бутилката през специално направени дупчици.
Веднъж попаднал в капана, листоминиращият молец не може да излезе навън. Капаните са безопасни за природата, в тях не се поставят химикали или отрова.
http://www.kesteni.bg/
11 декември 2009 г.
Зелена вълна - да, но каква?
Скъпи приятели,
Уважаеми граждани на ЕС,
Влизането в сила на едно решение на ЕК от началото на тази седмица, насочи общественото внимание към едни процес започнал още през март 2007, но останал недостатъчно добре изяснен и дискутиран сред гражданите на ЕС. Според решението на Европейската комисия от 01.09.2009 бяха спрени от производство и извадени от продажба (до изчерпване на количествата) обикновените електрически крушки с нажежаема жичка с мощност 100 вата и постепенното изваждане от пазара до 2012 г. на тези с мощност 75, 60, 40 и 25 вата. Според това решение на Европейската комисия, преминало и през Европейския Парламент и което засяга всеки един гражданин на ЕС, се предвижда старите волфрамови крушки да бъдат изцяло заменени с нови, енергоспестяващи от вида компактна флуорисцентна лампа (CFL) и светлодиодна лампа (LED). Като основна причина за това се посочва високата (от 4 до 5 пъти) икономичност на новите модели, което би довело до намаляване разходите на домакинство с 25 -50 евро годишно. Освен това се посочват несъмнените екологични ползи като намаляване емисиите на въглероден двуокис с 15 милиона тона годишно и спестяването до 40 тераватчаса електроенергия.
Прикривайки се зад благовидни екологични и съмнителни икономически ползи, ЕК е на път да наложи едно от най-скандалните си решения за последните години. Както изтъкват противниците на решението, цената на новите енергоспестяващи лампи от типа CFL е от 15 до 25 пъти по-висока от тази на обикновените лампи. Това би довело до финансови затруднения при различните домакинства, особено сред ново присъединени страни като България и Румъния или замяната на качествените осветителни тела, с такива с по-ниска цена (произведени в Китай), но с много по-ниско качество. Пропуска се да се отбележи и високото съдържанието на живак във флуорисцентните лампи, а също така и това, че осветеността, която те дават е понякога до 40 процента по-малка от тази на обикновените крушки, сериозно затормозявайки по този начин зрението. Светлодиодните лампи LED от друга страна са доста по-качествени, но и цената им е още по-висока и на практика е необходим по-дълъг период от време преди масово им навлизане на пазара.
Правото на свободен избор е един от фундаментите, които определят развитието на европейската икономика и европейското общество. Тревожното в случая е, че това право на практика се отнема. Това решение на ЕК засяга и се стреми към уреждане не само на обществените отношения между гражданите в ЕС, но нарушава и правото на личен избор, като се намесва пряко в личното пространство на всеки гражданин, каквото пространство представлява неговия дом. Подобно решение предизвиква съмнение и за скрити икономически интереси и показва, че чрез подходящо лобиране е възможно прокарването на съответните решения и на най-високо ниво в ЕС.
Затова не оставяйте проблемите и хода на ежедневието да притъпят гражданското ви съзнание. Тук е Европа и вашият глас се чува. Тези, които искат да изразят своята позиция и да защитят правото си на избор, могат да го направят като се свържат и уведомят Комисията за защита на потребителите в България, ул. „Бачо Киро” 14, София 1000, тел. 0298 676 72; 0298 755 08
или изпратят email на адрес: ecc.bulgaria@kzp.bg
Както и до Представителство на ЕК в България, ул. Московска 9, София 1000, email: comm-rep-sof@ec.europa.eu,
а също и до съответните институции в ЕС. Прилагам списък и на Комисиите за защита на потребителите в отделните държави.
Поздрави и успехи - Андрей Киряков
English version:
Dear friends,
Citizens of the EU,
According to the decision of the EU Commission starting from 01.09.2009 the 100 W incandescent light bulbs were banned and as far as the end of 2012 the same measures will affect those from 75, 60, 40 and 25 W. This decision of the European Commission which had already passed through the European Parliament, and concerns every citizen of the EU, enacts the old wolfram-wire bulbs to be replaces by energy-saving fluorescent lamps CFL, and light-emitting diode LED. As a mane reason for that is indicated the high \4-5 times\ energy-saving capability of the new models that will lead to the reducing of the annual expenses of a household up to 50 euro per year. Besides the undisputed ecological advantage is regarded and the reducing of CO2 emissions up to 15 million tone per year and the saving up to 40 terawatt hours electrical energy annually.
Exposing as front scenery the ecological and somehow doubtful economical benefits, the EU Commission is on the way to impose one of the most scandalous decisions for the last few years. The opponents of the decision already pointed out that the prize of the new energy saving lamps CFL is some 15 up to 25 times higher than the normal ones. That will lead to financial predicaments in some households especially in the new EU members like Bulgaria and Romania. It is also important to mention the high content of mercury in CFL and that the light produced by them is sometimes by 40 percent weaker than that of the ordinary ones. And this with no doubt will cost poor eyesight for million citizens and will threaten their health. The LED-s are for sure of higher quality, but they are even more expensive and a certain period of time must pass before they can be accessible for the common user.
The right of free choice is one of the fundament which determines the progress of the European economics and the European society. It’s disturbing that this right is practically taken away. This decision of the EU Commission concerns and tries to settle not only the public relations between the citizens of EU, but violates the right of free choice, and interferes directly into the private area of each citizen, the private area of his home. A decision like that provokes suspicions about hidden economical interests, and shows that in the presence of the suitable lobby it is possible to carry a bill at the highest level in EU.
That’s why don’t allow the pace of everyday life to dull you citizen-consciousness. It’s Europe and you voice does matter! Those who want to express their position, please write to the European Consumer Centers in the different countries, or to other European institutions.
See the list attached to this letter.
Greetings – Andrey Kiryakov
Уважаеми граждани на ЕС,
Влизането в сила на едно решение на ЕК от началото на тази седмица, насочи общественото внимание към едни процес започнал още през март 2007, но останал недостатъчно добре изяснен и дискутиран сред гражданите на ЕС. Според решението на Европейската комисия от 01.09.2009 бяха спрени от производство и извадени от продажба (до изчерпване на количествата) обикновените електрически крушки с нажежаема жичка с мощност 100 вата и постепенното изваждане от пазара до 2012 г. на тези с мощност 75, 60, 40 и 25 вата. Според това решение на Европейската комисия, преминало и през Европейския Парламент и което засяга всеки един гражданин на ЕС, се предвижда старите волфрамови крушки да бъдат изцяло заменени с нови, енергоспестяващи от вида компактна флуорисцентна лампа (CFL) и светлодиодна лампа (LED). Като основна причина за това се посочва високата (от 4 до 5 пъти) икономичност на новите модели, което би довело до намаляване разходите на домакинство с 25 -50 евро годишно. Освен това се посочват несъмнените екологични ползи като намаляване емисиите на въглероден двуокис с 15 милиона тона годишно и спестяването до 40 тераватчаса електроенергия.
Прикривайки се зад благовидни екологични и съмнителни икономически ползи, ЕК е на път да наложи едно от най-скандалните си решения за последните години. Както изтъкват противниците на решението, цената на новите енергоспестяващи лампи от типа CFL е от 15 до 25 пъти по-висока от тази на обикновените лампи. Това би довело до финансови затруднения при различните домакинства, особено сред ново присъединени страни като България и Румъния или замяната на качествените осветителни тела, с такива с по-ниска цена (произведени в Китай), но с много по-ниско качество. Пропуска се да се отбележи и високото съдържанието на живак във флуорисцентните лампи, а също така и това, че осветеността, която те дават е понякога до 40 процента по-малка от тази на обикновените крушки, сериозно затормозявайки по този начин зрението. Светлодиодните лампи LED от друга страна са доста по-качествени, но и цената им е още по-висока и на практика е необходим по-дълъг период от време преди масово им навлизане на пазара.
Правото на свободен избор е един от фундаментите, които определят развитието на европейската икономика и европейското общество. Тревожното в случая е, че това право на практика се отнема. Това решение на ЕК засяга и се стреми към уреждане не само на обществените отношения между гражданите в ЕС, но нарушава и правото на личен избор, като се намесва пряко в личното пространство на всеки гражданин, каквото пространство представлява неговия дом. Подобно решение предизвиква съмнение и за скрити икономически интереси и показва, че чрез подходящо лобиране е възможно прокарването на съответните решения и на най-високо ниво в ЕС.
Затова не оставяйте проблемите и хода на ежедневието да притъпят гражданското ви съзнание. Тук е Европа и вашият глас се чува. Тези, които искат да изразят своята позиция и да защитят правото си на избор, могат да го направят като се свържат и уведомят Комисията за защита на потребителите в България, ул. „Бачо Киро” 14, София 1000, тел. 0298 676 72; 0298 755 08
или изпратят email на адрес: ecc.bulgaria@kzp.bg
Както и до Представителство на ЕК в България, ул. Московска 9, София 1000, email: comm-rep-sof@ec.europa.eu,
а също и до съответните институции в ЕС. Прилагам списък и на Комисиите за защита на потребителите в отделните държави.
Поздрави и успехи - Андрей Киряков
English version:
Dear friends,
Citizens of the EU,
According to the decision of the EU Commission starting from 01.09.2009 the 100 W incandescent light bulbs were banned and as far as the end of 2012 the same measures will affect those from 75, 60, 40 and 25 W. This decision of the European Commission which had already passed through the European Parliament, and concerns every citizen of the EU, enacts the old wolfram-wire bulbs to be replaces by energy-saving fluorescent lamps CFL, and light-emitting diode LED. As a mane reason for that is indicated the high \4-5 times\ energy-saving capability of the new models that will lead to the reducing of the annual expenses of a household up to 50 euro per year. Besides the undisputed ecological advantage is regarded and the reducing of CO2 emissions up to 15 million tone per year and the saving up to 40 terawatt hours electrical energy annually.
Exposing as front scenery the ecological and somehow doubtful economical benefits, the EU Commission is on the way to impose one of the most scandalous decisions for the last few years. The opponents of the decision already pointed out that the prize of the new energy saving lamps CFL is some 15 up to 25 times higher than the normal ones. That will lead to financial predicaments in some households especially in the new EU members like Bulgaria and Romania. It is also important to mention the high content of mercury in CFL and that the light produced by them is sometimes by 40 percent weaker than that of the ordinary ones. And this with no doubt will cost poor eyesight for million citizens and will threaten their health. The LED-s are for sure of higher quality, but they are even more expensive and a certain period of time must pass before they can be accessible for the common user.
The right of free choice is one of the fundament which determines the progress of the European economics and the European society. It’s disturbing that this right is practically taken away. This decision of the EU Commission concerns and tries to settle not only the public relations between the citizens of EU, but violates the right of free choice, and interferes directly into the private area of each citizen, the private area of his home. A decision like that provokes suspicions about hidden economical interests, and shows that in the presence of the suitable lobby it is possible to carry a bill at the highest level in EU.
That’s why don’t allow the pace of everyday life to dull you citizen-consciousness. It’s Europe and you voice does matter! Those who want to express their position, please write to the European Consumer Centers in the different countries, or to other European institutions.
See the list attached to this letter.
Greetings – Andrey Kiryakov
Абонамент за:
Публикации (Atom)