От Пазарджик до Пловдив с каяк

Преди две години през лятото успях да промуша в програмата си една покупка на каяк, надуваем, от магазин Декатлон. Самият каят струваше 340 лв, греблото 60, спасителна жилетка, специална помпа за каяка, всичко 450 лв. Първото ми каране беше в един язовир близо до Хисаря. Таказа мен започна приключението наречено каране на каяк по язовири, реки, морета. Голямо удоволствие, но това не са и най-точните думи. През миналия юли направих едно спускане по река Марица от Пловдив, до Поповица. Тръгнах в 6 часа сутринта от града, в два часа на обяд бях в Поповица, по-точно на 2 км. от селото, където минава реката. Жегата беше голяма, добре че един човек ме качи от реката до жп гарата в селото, направо ме спаси. Удобството на надуваемия каяк е, че може да се сгъне в раница и да се пренася без проблеми с каквато и да е кола или просто на гръб. Така аз се прибрах с раничката с каяка и влака към Пловдив.

Тази година направих обратното. Първо се качих на влака за Пазарджик, стигнах до реката, разгънах каяка, напомпих го и се спуснах към Пловдив. Пак е юли, но жегата беше умерена, избрах според прогнозата такъв ден. И наистина жегата беше поносима. Трасето от Пазарджик до Пловдив не беше много френдли, както се казва, т.е. приятелски настроено. Има 5-6 големи прага на реката по пътя. Отделно и други някои неудобства. Така или иначе тръгнах в 9 часа от Пазарджик и в 19.30 бях в града, до моста на Герджика в Пловдив. Десет часа и половина на вода, с почивките разбира се. Успях и да скъсам дъното на лодката, на едни камъни и взе да се пълни с вода, към края на приключението. Съвсем като сървайвър достигнах до Пловдив, лодката пълнеща се с вода, но точно навреме. Успях да се опазя от крайната умора и горещината този път. От Пазарджик до Стамболийски се спуснах без трите малки перки, наречени финки, които се прикрепят към дъното на каяка. Това е понеже реката е по-плитка и те често задирят в дъното. Каяка губи стабилност когато ги няма и се върти много, но прецених че така е по-добре. Някъде към Стамболийски, т.е. по средата на пътя, ги сложих и продължих така, но тук реката става доста пълноводна и разлята, особено към село Оризаре и по-надолу. Направих и една по-голяма почивка на околовръсното на Пловдив, на последния речен праг. Оттук си има още 5-6 километра до центъра на града, което не е малко когато си изморен. В интеренет все още няма много информация за каране на каяци, в България. Това все още е екзотично занимание, хората гледат с интерес. Едва ли ще стане и толкова популярно, за нашата държава, но за хората открили това занимание, то става мания...