Син на Тракия и на Родопите

Въпреки че съм роден в град Пловдив, в този град живея, а и с годините се оформих и аз като типична майничка, имам проблем с тракийската си и филибелийска идентификация. Този проблем произлиза от силния ми родопски корен, с който винаги съм се гордял, толкова, колкото и с факта че съм пловдивчанин, че и повече. И така, от една страна имам прапрадядо роден в Пловдив, с което не много хора от живеещите в града могат да се похвалят, от друга страна съм на 3/4 родопчанин, понеже и двете ми баби и единият ми дядо са родени в село Славейно. Животът ми от най-ранно детство е бил разделен между Тракийската равнина и Родопската планина и до ден днешен. И затова ми е трудно да се определя.
Преди няколко години прочетох в една книга, посветена на Стою Шишков, следната формула свързана с него - син на Тракия и на Родопите! Колко просто било решението! Няма нужда от противопоставяне. Може да си син и на Тракия и на Родопите... Оттогава си казах, че тази формула пасва идеално и за мен и аз също такъв ще си остана - свидно чедо и на плодородна Тракия и на магичните Родопи.
Стою Шишков е роден в Устово, но почти половината му живот минава в Пловдив, където преподава, а освен това създава и Пловдивския окръжен музей. Въпреки това името му не е много популярно, по скоро е известно за изследователите на родопската история, понеже Стою Шишков е автор на много книги, статии, изследвания върху родопската история, бит, социални, политически, икономически и културни проблеми и т.н. Преди време Дечо Камишев, също от Устово, ми подари една книга за рода на Стою Шишков, но още не съм я прочел, признавам. Имаме и някакво далечно родство с рода на Стою Шишков, по линия на една прабаба от Славейно. Последните години изследвайки Киряковския, Луковския, Чиловския, Добровския, Михайловския, Лесинския род, открих че имам много роднини - та нали съм син и на Тракия и на Родопите... А и в България всички сме роднини, както е добре известно.

Дата на просветлението на Буда

Особено интензивно и с благо чувство се сещам за Буда два пъти в годината. Едното е в началото на май, когато е неговата предполагаема рождена дата. Другото е по-силно, към средата на декември, времето когато е настъпило неговото Просветление или Пробуждане, както по-често се нарича. Според различните будистки школи тези дати варират, като някои посочват че през пролетта той е роден, постигнал е просветление на 35 годишна възраст пак през същия сезон, а на 80 годишна възраст умира, отново по това време на годината. Разбира се, винаги по време на пълнолуние.
Противоречие по отношение датата на рождението по-скоро няма - през пролетта, наричана по санскрит месец вейсака или вейшак. Преди няколко години написах за Списание 8, че това вейсак, вейшак, вейсака е ни повече ни по-малко славянското слово весна - пролет. Същото е и с терминът асиня (ашвин), който е ни повече, ни по-малко думата есен, или осень. Но да не се отклоняваме от темата.
Преди 11 години, когато посетих Индия, щата Бихар и Бодхгайя, допълнително четене на литература по въпроса и едно преживяване ме убеди, че Побуждането е станало към средата на декември месец, разбира се по пълнолуние. Подобна дата - 8 декември, се посочва и от дзен школата, докато например теравада (ортодоксалната школа) посочва пълнолунието през пролетта (асиня).
Днес на мястото на Пробуждане, в Бодхгайя, се издига величествен паметник, построен приблизително преди хилядолетие.

Живо е и дървото Бодхи, под което е постигнал просветление Блаженият, като се смята че това е 5 поколение на същото дърво, всяко преживяло приблизително по 500 години. По отношение на историческия живот на Буда, мненията също се различават, но аз приемам мнението 563 - 483 г. преди Христа. И така, когато пристигнах в Бодхгайя, не се втурнах веднага към Махабодхи темпъл, който беше съвсем наблизо до моят хостел, а пристъпих с известно смирение. Минаха три дена, а аз още не бях влязъл в храмовия комплекс, а когато отидох там беше пълнолуние, величествена гледка и едни жерави кръжаха, макар и за кратко, над храма. Когато приближих към дървото и т.нар. Диамантен престол, който е ограден, изпитах величествено чувство, което при следващите ми посещения в храма не се повтори.

По този начин се убедих че Пробуждането е станало именно по това време на годината, а в моя случай това беше 12.12, нощта срещу 13.12. Всъщност моята обиколка на почитани от будистите места в Северна Индия беше едно религиозно преживяване, което осъзнах с известно учудване и доста по-късно. Така че при изследване на неща свързани с дадена религия и различни метафизични преживявания могат да бъдат от определено значение.