Първа проповед - Буда

С т.нар Първа проповед на Буда, в парка Исипатана, започва неговата проповедническа дейност, продължила близо 45 години. Това се случило преди около 2540 години в днешна Северна Индия и вероятно по това време на годината, през месец май. Разбира се климатът в Северна Индия е по-различен от европейския и по това време на годината там е значително по-топло.
Всички будистки текстове, които са достигнали до нас, преди да бъдат записани на книга, са се пеели и предавали по устен път. Повечето от тях се пеят и до днес, особено по важните, като Първата проповед, известна още като Завъртане колелото на закона (на Дхармата).
Изпълнението на тайландските (предполагам) монаси, което качих тук, може и да звучи малко необичайно за европееца, затова давам и текста на сутрата по надолу. Преведен от английски, с известни художествени подобрения от моя страна, и с известни съкращения във втората част, където изобилства от много повторения.





Така съм чул:
Веднъж Блаженият (Буда) бил отседнал край Бенарес, в Исипатана - паркът на сърните. Там той се обърна към петимата негови сподвижници със следните думи:
- Тези две крайности, монаси, трябва да бъдат избягвани от този, който се е отрекъл от света, в търсене на праведния живот. Кои са тези две крайности?
Едната е живот, отдаден на удоволствието, посветен на удоволствието и похотта, което е унизително, сладострастно, примитивно, безчестно и безполезно.
А другата е живот, отдаден на самоизтезанието, което е болезнено, безчестно и безполезно.
Като избягваше тези две крайности, Татхагата (Буда) постигна знанието за Средния път, който води до вътрешно прозрение, който води до мъдрост, който привлича спокойствие, знание, върховно просветление, нирвана.
Кой е този Среден път, монаси, знанието за който беше постигнато от Татхагата и който води до вътрешно прозрение, който води до мъдрост, който привлича спокойствие, знание, върховно просветление, нирвана?
Това е Благородният осемстепенен път, който е не друго, а - правилни възгледи, правилна решимост, правилна реч, правилно поведение, правилен начин на живот, правилно усилие, правилна мисъл и правилно самовглъбение. Това, бхикшу (монаси), е Средният път, знанието за който беше придобито от Татхагата и който води до вътрешно прозрение, който води до мъдрост, който довежда до спокойствие, знание, съвършено просветление, нирвана.
Този свят, монаси, е паднал жертва на мъката, тъгата и страданието. И това, монаси, е истината за страданието: раждането е страдание, остаряването е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание; съединяването с онова, което мразим е страдание; разделянето с това, което обичаме е страдание. Накратко казано - петте съставни елемента на привързване пораждат страдание.
Втората истина, монаси, се отнася до възникването на страданието. И действително, то възниква от онзи страстен копнеж , който предизвиква следващо прераждане, който е съпроводен от наслада и страст, и търси удоволствие, сега тук, после там. А това означава, както страстен копнеж към чувствена наслада и към вечно съществуване, така и страстен копнеж към пълно унищожение и несъществуване.
Страданието може да бъде прекратено и това, монаси, е третата благородна истина, отнасяща се до прекратяване на страданието. И действително, това е възможно чрез пълното прекратяване на желанието, на страстния копнеж, така че да не остане никаква жажда, никаква страст – оставянето настрана, отказването от, освобождаването от, отхвърлянето на всякакво желание.
Има път, който води към прекратяване на страданието и това, монаси, е четвъртата благородна истина, отнасяща се до пътя, който води към прекратяване на страданието. И действително, това е Благородният осемстепенен път, а именно правилни възгледи, правилна решимост, правилна реч, правилно поведение, правилен начин на живот, правилно усилие, правилна мисъл и правилно самовглъбение.
Тези са Благородните истини за страданието – ето така, монаси, по отношение на нещата, нечувани преди, придобих аз прозрение, знание, разбиране, мъдрост и светлина.
Тези истини за страданието трябва да бъдат напълно разбрани – така, монаси, по отношение на нещата нечувани преди, в мен възникна прозрение, знание, разбиране, мъдрост и светлина.
Тези истини за страданието са напълно разбрани – ето така, монаси, по отношение на нещата, нечувани преди, придобих аз прозрение, знание, разбиране, мъдрост и светлина.
И докато, монаси, моето знание, за тези четири Благородни истини, така, както са в действителност, с техните три фази и дванадесет аспекта, не беше изцяло пречистено по този начин, аз не твърдях, че съм придобил ненадминатото, съвършено просветление, в този свят, с неговите човеци, божества, със света на Маара и света на Брахма, сред това население, с неговите аскети и брамини, с неговите божества и човеци.
Но когато знанието ми, за тези четири Благородни истини, така като са в действителност, с техните три фази и дванадесет аспекта, беше изцяло пречистено по този начин, аз заявих, че съм постигнал ненадминатото, съвършено просветление, в този свят, с неговите човеци и божества, със света на Маара и света на Брахма, сред това население, с неговите аскети и брамини, с неговите божества и човеци.
Знание и прозрение възникнаха в мен: „Непоклатимо е освобождението на моята мисъл; това е последното ми раждане; за мен няма да има повече ново съществуване”.
Това бяха думите на Блажения. Петимата монаси бяха изпълнени с възхищение от неговото слово. И когато всичко вече беше казано, почитаемият Конданя постигна изчистеното, неопетнено знание за Дхармата и той рече:
- Всичко, което е предмет на възникване, е също и предмет на прекратяване.
И когато колелото на Закона беше приведено в движение от Блажения, божествата земни е небесни, едно след друго и заедно, изразиха също своята радост. В глух тътен земята се разтресе.
Блаженият се обърна към петимата бхикшу и произнесе:
- Конданя разбра. Конданя наистина разбра.
Така най-старият от петимата бхикшу стана първият, който показа, че е разбрал. И почитаемият Конданя, наречен в тази чест Анята, който беше видял Дхармата, който беше овладял Дхармата, който беше разбрал Дхармата и проникнал в нея, преодолял несигурността, разпръснал всички съмнения, придобил пълно знание, не зависещ от никой друг по отношение знанието за Доктрината, така се обърна към Учителя:
- Господарю, нека да стана последовател, под ръководството на Блажения! Нека да получа ръкополагане!
Съвършеният отвърна:
- Ела, бхикшу! Добре преподадена е Дхармата. Води свят живот, в полза на пълното прекратяване на страданието.