Днес, в интернет форумите особено, се вихри една грозна русофобия и славянофобия. Всичко най-лошо, всичко най-черно идва от Русия, т.е. съответно от славяните, защото руснаците са славяни, а ние българите не сме. Впрочем дори и тук нещата отидоха много напред, защото руснаците дори не са и славяни, според някои идиоти, а угро-фини и монголоиди, с едва няколко процента славянски гени. Всички тези дивотии се изливат върху нещастния и объркан български народ, който вече не знае на какво да вярва и на кой Господ да се кланя.
Когато няколко пъти съм подхващал темата за разликата между българите и славяните, пред хора подчертаващи тази разлика, други аргументи освен реплики от рода на „Ние не сме славяни, защото не сме руснаци” не съм чувал. За тези хора намесата на политическият фактор в тази тема е неизбежна. Представянето на Русия като империя на злото, а Америка като империя на доброто е толкова повърхностно и лекомислено, както и обратният случай.
И за да разведрим обстановката ще започнем прегледа на тази интересна комплексна тема с един виц. Срещнали се двама българи в Москва, единият живеещ там от много време, другият току що пристигнал. – А вы за сефте раз в Москве? – попитал важно първият. Ето тази дребна щриха показва една от основните разлики между българите и славяните, като цяло, и в случая руснаците в частност. Това е различното историческо развитие на двете общности за много дълъг период от време.
Традиционно българската общност е живяла на юг от река Дунав. Това означава в едни земи със стара цивилизация, част от голямата средиземноморската културна зона. В тези земи, между Синьо (Адриатическо) море, Бяло море, Черно море и на север Карпатите в продължение на 6 века (приблизително от 1 до 7 век) доминира римската култура и цивилизация. След това, в продължение на почти 5 века (от 14 до 19 век) доминира османската култура и цивилизация, която освен азиатските си черти е наследила и немалко от организационното и културно наследство на древната Римска (Византийска) империя.
Същевременно през цялото това време, славяните, древните скити, на север от Дунав, запазват до голяма степен своята собствена организация, древен бит и независимост. Така многото латински думи, които проникват в тракийския, по-късно български език, както и многото османо-турски думи и понятия, навлезли в езика ни от по късно време и до днес съставляват една сериозна разлика в езиково отношение между южните или балканските славяни (българи, сърби, хървати) и т.нар. западни и източни славянски групи. Всички стотици турцизми, които ние българите и до днес използваме в речта си, са непознати за групите на север от река Дунав и носят специфичният характер на нашата българска реч. Приемането на латинските календарни имена на месеците – Януари, Февруари, Март и т.н., като при славяните са запазени по старите имена – Просинец, Сечен, Цветен и т.н. е част от тази голяма картина, която ние обикновено трудно обхващаме. Богатата материална култура по българските земи, каменните и тухлени градежи до всяко градище, датиращи още от тракийско и римско време, мерните единици, разработената административна и данъчна система, също от това време, богатата кулинарна традиция ако щете, са все особености от това различно културно наследство от двете страни на реките Драва, Сава и Дунав и на планината Карпати.
Всъщност чудното и удивителното в случая е не, че българи и славяни са различни, а че са се запазили достатъчно близки при цялото това различно историческо развитие, през много дълги периоди от време. Този същият извод ще имаме повод да повтаряме при всяка една голяма подтема при изясняването на разликата между българите и славяните, което ще направим на няколко части поради обема на тази комплексна тема.