30 април 2021 г.

Букетът от аромати в България

България е благословена страна в много отношения. Тук ще разкажа за едно от тях, за което не си даваме сметка – пълнотата и силата на миризмите и ароматите в нашата страна. Никъде по света не съм срещал тази пълнота и сила на миризмите и уханията, а съм посетил доста държави. Ще започна сравнението със Франция, но преди това кратките наблюдения на един германец. Той беше сравнително млад и интелигентен човек, работеше към немското посолство в София. Каза ми, че преди да дойде в България е мислел че Гърция и България са еднакви държави, като природа. Но каква била изненадата му като дошъл в България – зелено, зелено и пак зеленина. Това го впечатлило в голяма степен и в този смисъл казваше, че България и Гърция са съвсем различни като природа. Та във Франция изкарах около 6 месеца, от началото на февруари до началото на юли. През 2008 година беше. Тогава президент беше Саркози, а Франция отбелязваше 40 години от събитията през 1968 г., но това между другото. Тогава цяла пролет очаквах да усетя онзи букет от аромати, който съпътства пролетта в България. Цъфтяха и във Франция цветни храсти, лавандула, акации, но този аромат и тези ухания познати на нас ги нямаше. Кога настъпи пролетта и кога мина, така и не разбрах, а доста общувах с природата. Бях във Южна Франция, климатът и природата тук са Средиземноморски, ниска растителност по крайбрежията, наречена гарига. Ароматът на море, миризмата на нашето Черноморие, също не можеше да бъде достигнат по интензивност. Соленият морски полъх, мирисът на водорасли и изобщо на море също е много интензивен, а по Средиземноморието е по-слаб. Поне това са моите впечатления. Тук се прехвърляме от другата страна на Атлантика и наблюденията ми от Флорида, въпреки че там бях декември месец (това преди десет години), т.е. през зимата. Ароматът на море, Карибско море, което достига до там, нямаше онази наситеност и аромата на нашето море. Не че няма специфична широта и красота, но тук говорим за мириса и уханията. Може би единственото място, което се доближава до България, но без да я надминава, като интензивност на ароматите и миризмите е Индия. Да, Майка Индия почти достига до Майка България в това отношение. Тук пътувах за кратко с едни канадци, както и имах много пътувания с германци, австралийци, французи и т.н. Те идваха от Тайланд и бяха много впечатлени от миризмата на запалени автомобилни гуми, които преживяли там на едно място. Разправяха го като събитие… явно Канада е много стерилна в това отношение. „Ха, ха, елате в България”, мислих си аз, не е нужно да ходите чак до Тайланд и Индия за едно такова преживяване. А самата Индия, като започнем от уличната миризма на приготвяна храна, като минем през полетата засети с житни култури и ориз, като стигнем до южните тропически щати, навсякъде миризмите са доста интензивни. Силните аромати, особено цветните ухания през пролетта е още едно богатство на нашата страна. Това е нещо, което не може да се предаде чрез снимки и пощенски картички. Може само да се почувства и усети на място. Приятна изненада за туриста и за всички нас, които често го забравяме.

14 април 2021 г.

Двеста години от рождението на Георги С. Раковски

Георги Стойков Раковски е роден в град Котел през 1821 година. Както той сам казва, това е годината на гръцкото въстание за независимост, година в която намират смъртта си много българи, участвали или обвинени за участие в това въстание. Тази размирна година сякаш определя бурния път на Раковски. Няма да е пресилено ако да кажем също, че в началото на 19 век, град Котел е политическата столица на България. Трудно може да изредим всички известни личности, родени в този балкански български град. Котел е родно място на учения Петър Берон, на духовника и епископ Софроний Врачански, на капитан Георги Мамарчев, на водача на националното църковно движение Неофит Бозвели, на османският държавник и княз Стефан Богориди, също и на Гаврил Кръстевич и на още много други видни личности оставили следа в историята на България. В града съществувала и силна родова памет, както и спомен за стари славни времена и личности. Ето какво заявява сам Раковски в своята започната, но незавършена биография: „На четири часа път от Котел се намирал стар град под имя Раково.” Оттам идва родът на баща му. „Тойзи град Раково, продължава Раковски, е бил отечество храбраго Бояна, кой предвождал цар Симеоновое войнство под цариградските стени и е насилил цариградската стена откъм Златия Врата крепости, а подир бързото примирение цар Симеоново с византийците поради нападенията на маджарите на българските граници Боян е бил избран от Раковското общество на общенароден събор за предводител на войнството, което е било изпроводено против маджарите. Боян е храборно победил маджарите и продрал е до чехите, от де се е завърнал с голяма слава, водящ и много заробени. Раково е разорено от турците много после от паданието на Българии и една част от жителите му се приселили в Котел, а друга в Сливен.” В този стар български град имало четиристотин дюкяна, в които се е работил мед (бакър). Оттук предполагаемо идва и името - Бакърово - Раково. Но по-важното е друго – историческата и родова памет, която се е съхранила в продължение на 9 века от жителите на този град и техните наследници…! Съвсем не случайно, следователно, Георги Раковски проявява такъв жив интерес към народните старини, към нашата българска история, към нашия български език. Георги Раковски учи в килийното училище в родния си град, където освен български изучава и гръцки език. По късно през 1934 година продължава образованието си в Карлово, при известният учител Райно Попович. В края на 1837 година заминава за Цариград, където продължава образованието си в известното училище в квартала Куручешме. Тук Раковски получава много добро образование, овладява и административния език на османската империя - персийски. Оттук започва и запознанството му с древните езици санскрит и авеста. Малко познат е фактът, че Раковски е говорил и познавал добре близо десет чужди езика – гръцки (и старогръцки), турски, френски, руски, сръбски, влашки (румънски), немски, малоруски (украйнски), персийски, а вероятно и други. На двадесет години Раковски напуска Цариград и заминава за Румъния, където се готви бунт. За участието му в тези събития и Браилския бунт от 1842 година, той е осъден на смърт, но успява да избегне присъдата, като избягва и се установява в Марсилия, Франция. Тук в продължение на година и половина Георги Раковски посещава библиотеката в града и се запознава с най-новите изследвания на френските учени по въпросите за индо-европеистиката, откъдето тръгват и неговите научни интереси в тази посока. Научното творчество на Георги Раковски, което до ден днешен е засенчено от патриотичните му дела и дейност, отговаря напълно на изискванията на научните съчинения от средата на 19 век. То е напълно съизмеримо с творчеството на учени като Юрий Венелин, Александър Чертков, княз Михаил Оболенски и други, оказали влияние върху българската наука. След завръщането си в България Раковски отново се установява в Котел. Бащата на Раковски, като виден и богат гражданин, представител на еснафа е защитник на населението. Той е наклеветен от петима котленски чорбаджии, очевидно с протурска позиция, поради което Раковски баща и син са осъдени и изпратени в Цариградските „темни зандани”, осъдени на 7 години затвор. Kато оставим настрана несгодите от този близо четиригодишен престой в затвора, Георги Раковски сам споделя, че това за него се превръща в една школа, един неочакван университет, където той изучава системата на турското управление, политиката, научава тайните на управление на огромната империя. Поради учеността си завързва и немалко връзки с видни османски държавници. Той излиза от затвора през 1848 г, но за съжаление здравето на баща му е разклатено от този престой в тъмницата и малко по-късно той умира. През 1854 година Раковски организира чета от десетина души, с които тръгва от Цариград към Странджа и оттам към Балкана, за да посреща руските войски, които ще дойдат да освобождават България. Руските войски обаче се оттеглят през есента и Раковски разпуска четата си. За известно време се укрива близо до Котел, като по това време пише и първа редакция на поемата си „Горски пътник”. Скоро след това Раковски напуска България и чак до смъртта си през 1867 година, не успява да се завърне повече в милото си отечество. Понеже революционната и публицистична дейност на Раковски е добре известна, няколко кратки думи още върху научната му дейност. Въпреки архаичния начин на изразяване, който Георги Раковски използва в своите научни съчинения, прозренията по много от въпросите, свързани с нашата реч, с нашият уникален, а също и универсален български език, остават може би ненадминати. Ненадминати остават и неговите прозренията за разпространението на ранното християнство на Балканите, първом сред македонските и останалите южни българи (разбирай местното тракийско население) от самия апостол Павел, а чак няколко века по-късно и сред гърците. Невероятни са и прозренията му по отношение на гръцкото племе, с какво то се е занимавало от древни времена, как се е занимавало с политика и администрация, как е печелило от езическите светилища и как по-късно е прехвърлило същите си тези занимания върху християнската вяра. Много интересни са наблюденията на Раковски върху римското владичество по българските земи. За това как част от централна и източна България, Средногорските и Задбалкански полета, старият Балкан, остават на практика извън римското управление. Подобна теза е прекопирана и изказана от съвременни историци по отношение на петвековното османско владичество в българските земи. Раковски се спира подробно и на присъствието на галатите (келтите) три века преди Христа по българските земи. През 1862 година Георги Раковски организира т.нар. Първа българска легия (легион) в Белград. Той издава вестниците „Будущност”, „Дунавски лебед” и други. Автор е на „Привременен закон за народните горски чети за лято 1867-мо лето”. Поддържа активни дипломатически отношения с представители на чужди държави. Цялата природа на Раковски е най-кратко и добре уловена от Иван Вазов, който в стиховете посветени на Раковски пише: „мисъл и желязо, лира и тръба - всичко ти бе вкупом за една борба!”Действително такъв е образът на Георги С. Раковски - революционер, публицист, дипломат, поет и писател, а не на последно място и учен. Поклон пред паметта му!