Има време за всичко

С тези думи започва известната на всички глава три в Еклесиаст, една от най-мъдрите глави в Стария завет.

Всичко си има време, време има за всяка работа под небето... И започва едно изброяване. Тези думи доста ме впечатлиха като малък, по-точно ме впечатлиха с това, че човекът твърди, че за всичко има време. Как така ще има време за всичко - има толкова много неща да се свършат и направят на тази земя. Как така ще има време за всичко ? Човекът сигурно нещо се е объркал или просто се опитва да ни даде успокоение или е живял някъде някакъв живот различен от нашия

Днес от висотата на моите 48 години, мога да потвърдя, че Еклесиаст е прав. Нито се е объркал, нито е живял някакъв живот някъде другаде, просто наистина за да се увериш лично, за да достигнеш ти самият до тази истина си трябва време. И виждаш, че е така - за всяко нещо си има време и човешкият живот е достатъчен, за да изпиташ и да преминеш пред всичко.

Изводът, който остава е казан почти директно и в самия Еклесиаст - просто трябва да се насладиш и да се радваш на всичко в живота. И да не се притесняваш, че няма време за това или за онова... Има време за всичко.

Какво да очакваме в социалните мрежи?

 

Изглежда по погрешка в ПОТВ получихме на електронната поща препратено писмо, което си позволяваме да публикуваме. Може и да е фалшива новина, но е интересно:

 

СТРОГО СЕКРЕТНО! СЛЕД ПРОЧИТАНЕ ДА СЕ УНИЩОЖИ!

До всички работещи по направление ru-bg 2023-24

 

Опорки за периода ноември-декемри 2023

 

През новия отчетен период да се извърши тематично пренасочване във връзка с пренасищане с някои теми.

1. Да се спрат временно патриотичните публикации, свързани с турското робство, и антиДПС материалите.

2. Да се редуцират публикациите за Хелзинската конвенция и за моралния разпад на западната цивилизация. Тук също се забелязва пренасищане. Да се спре използването на „еврогейове“, „толерасти“ и други думи от познатия ви списък от 2021 година., които вече изпълниха своята роля. Подготвяме нов списък.

1. Да се редуцират публикациите, свързани с Лена, Кирчо и Кокорчо и да се насочи фокуса на критиките върху Денков и Тагарев.

2. Да се редуцират публикациите, свързани с износа на българското злато и Дънди прешъс, прекалихте.

3. Всяко евентуално увеличение на цените на бензина и газа да се свързва задължително с ограничаването на доставките на руски енергийни източници.

4. В коментарите за Украйна забравяте да подчертавате – каквито бяха указанията, че украинците са нацисти, Зеленски е гей, а украинските яйца и слънчоглед - радиоактивни.

5. Да продължат публикациите, свързани с успеха на новите руски оръжия и неуспеха на натовската военна техника.

6. Да продължи още по-активно публикуването на всякакви материали, будещи носталгия по времената на социализма, като задължително да се редуват със снимки на Тодор Живков и Брежнев, за да се подчертае каква е била причината за тогавашния прекрасен живот.

7. Даваме висока оценка на онези колеги, които успяха да превърнат темата за липса на банани при социализма в негово преимущество.

8. Даваме висока оценка на колегите, които откриха подходящи снимки на пълни колбасарници и ги представиха като български. Сега да се пренасочат усилията към показване на пълни магазини „Плод зеленчук“. Не е задължително да са български, но да се внимава да няма чужди надписи.

9. Да продължи публикуването на ценоразписи от работнически столове, но ако може да се намерят нови.

10. Изоставихте темата за буболечките, които Западът ни кара да ядем, да се прибавят и хлебарки. Добър материал беше новината, че от ЕС ще забраняват киселото зеле и царската туршия.

11. Забелязва се липсата на материали, критикуващи неолиберализма. Темата да се рестартира. Може още да се използва думата „либерасти“, до изпращането на новия списък.

     

И накрая – радостната новина. Във връзка с Новата година всички колеги, публикували над 300 поста в социалните мрежи тази година в изпълнение на споменатия договор, ще получат премия от 4000 рубли.

Във връзка със запитвания дали няма да има индексации на заплащането, такова се очаква от 1 юли и ще бъде по швейцарското правило. Договорената сума ще стане минимум 4400 рубли месечно.

 

И нови творчески успехи.

 

Подпис – не се чете

 

Ядрената война ще започне без да чуем гръм и трясък

    Ядрената война ще започне без да чуем гръм и трясък. Като страна без ракетни бази и големи военни цели, с присъствие на много руснаци и техни имоти, може и да не ни ударят с ядрена ракета. Да се надяваме. Но може би е по-добре да загинем изведнъж, защото другия вариант е бавно и мъчително, с месеци и години.
    Ще се чуе, че в Западна Европа са нанесени удари, съответно в Русия. Зад океана какво става няма и да разберем.

    Медии ще замлъкнат. Там, където няма преки ядрени удари, може в някои райони да има покритие някоя телевизия, локално ФМ радио. Където има ток. Ще търсим отчаяно някое радио на къси вълни, ако има стари приемници. Ще се прокрадва откъслечна невярна информация. Интернетът ше изчезне. Няма да не каже някой във Фейсбук и Туитър какво става. Ще излизат погрешни и противоречиви съобщения, дори да възстановат на някои континенти интернет и социални мрежи.
    Още първия ден тълпи ще нападнат супермаркетите у нас и ще разграбват да се запасяват. Ние не сме дисциплиниран и организиран народ като швейцарците. Май само те ще оцелеят организирано. Подготвили са се добре.

    Ядрената зима ще настъпи бързо, но ще продължи десетилетия, може би и повече. Ще започнат постепенно да изригват вулканите, предизвикани от сътресения по земната кора. В Исландия, примерно, започнаха да пушат без никакви други причини, освен разтопените ледове, което е намалило натиска върху земната кора и така е придизвикало изригване. Само един исландски вулкан, от тези с дългите непроизносими имена, предизвика такива пушеци в атмосферата преди години, че спряха полетите за две седмици по летища тук и там в Европа и 1,5 млн. пътници останаха на земята. Да си го представим това умножено по 100. А за полети и навигация и дума няма да може да става поне на два континента.

    България ще пострада повече и без пряк ядрен удар - тук хранителните запаси ще свършат до месец, производство на храни няма, вносни са две трети до три четвърти от плодовете и зеленчуците, вносно е и повече от половината месо. След няколко месеца ще се стигне до канибализъм от глад. За последно се е случвало сред хората от един паднал самолет в Андите - съвсем неотдавна. Преди това при глада в Китай през 60-те, още по-преди това - при Голодомора в Украйна през 30-те, при картофения глад в Ирландия в края на по-миналия век.
    Защо да е неизбежна ядрената война?

    Оказа се, че съзнанието на маса хора и цели народи все още допуска, че е възможно решение на проблеми между държави с война. И тази война намира подкрепа от много хора по света. Много българи, примерно, искат Путин да удари с ракетите. Радват се, че разрушава електростанции и мрежи, да ги държи на студено и т. н. Самият Путин е убеден в своето ракетно превъзходство и заплашва - и той пряко, и неговите там.

    В руски тв предавания (Соловьов) открито призовават да раздадат 1,5 млн. пушки и да превземат Западна Европа - там нямало войници, само джендъри. Не е шега.  
Много хора се надяват Путин да победи. А единственият му начин е с ядрени ракети.
Което няма да е победа. Както и войната в Украйна няма да има победител, дори Путин да завземе половината страна и да минира границите. Дали ще настъпи благоденствие?

    Маса народ смята, че Путин си е преустроил икономиката и може да финансира тази война до безкрай, да създава нови ракети и ще постигне светлото бъдеще, светът ще коленичи пред него.
    И без Путин, светът е пълен с враждебни религии, идеологии, омраза и национализми. И малоумни конспирации. Нелечимо е, бавно и трудно може да се промени. Човечеството пренаселва планетата, изтласква други животински и растителни видове, нарушава екологични баланси. Не стигат ресурси да се осигури стандартът на живот, който сме създали в развитите страни.

    Неминуемо този дисбаланс ще доведе до някакво масово изтребление. Дори при ограничени ядрени удари ще се нарушат комуникации, хранителни доставки, ще почнат болести и вируси, които никой няма да може да спре. 
Въпросът е не дали, а кога ще избухне ядрената война.

 

Иван Бакалов

 

Ние, жените

 

Български сестри, в нашите ръце е разобличението на сатанистите, които се силят да ни наложат Истанбулската конвенция!

Нима нашите бащи, братя и синове, са чудовища, които непрекъснато ни тероризират? 

Нима нашите съпрузи и любими са садисти, които нямат друго занятие, освен да ни нараняват и убиват?

Изверг ли е българският мъж?

Нека се противопоставим на сатанинските обвинения срещу нашите мъже, обвинения, които целят не нашата защита, а унищожението на нашия народ! Не ме интересуват белгийци, нидерландци, германци, французи, англичани, скандинавци - нека техните загубени жени свидетелстват срещу тях, щом са лишени от разум! Аз се обръщам към вас, мои български сестри - с какво толкова нашите мъже се провиниха пред нашия пол?

Нима канасите Аспарух, Крум и Омуртаг, нима царете Симеон, Калоян и Йоан Асен не са мъже? Нима Левски и Ботев не са мъже? Нима апостолите на Април 1876 не са мъже? Нима конниците в Хвърковатата чета не са мъже? Нима победителите в Балканската война не са мъже? Нима загиналите в Първата и Втората световни войни български храбреци не са мъже?

Само демон може да дели един народ на мъже и жени и да противопоставя едните на другите! 

Ние, българките, нямаме никакви основания да твърдим, че нашите мъже са ни лишавали от граждански и човешки права! Точно обратното - те винаги са се борили за зачитането на правата на жените!

Затова нека днес защитим нашите български мъже - нашите рицари - от гнусните клевети на демоните! Нека поднесем нашата възхвала пред историческия образ на българския мъж! 

Нека не се поддаваме - ни за пари, ни поради случайни, битейски временни обиди - на провокациите на сатанистите! Ненавистта им към белия мъж се дължи единствено на желанието да унищожат цялата наша раса и преди всичко - най-древните европейски народи.

Тази от нас, която предава мъжа си на сатанистите, всъщност предава своя син!

Никакво доверие в сороските НПО-та и в "евроатлантическите" медии! Огласявайте всеки техен опит да ви вербуват! 

Истанбулската конвенция няма и няма да има почва в България! Ние, българските жени, ще я спрем!

Милена Върбанова

Приемственост между тракийските и българските царски династии

Приемствеността е много важно нещо – и в държавните дела и в културно-икономическите отношения и по линия семейство-род-народност. Често ние българите сме критикувани, че приемственост в България липсва. Всъщност това далеч не е така, просто фактите не са добре обяснени, а някои от тях не са и изобщо станали национално известни.

В българските учебници по история пише, че прабългари, траки, славяни са различни общности, но от тях се получила българската народност. В последните години излязоха много доказателства, които показват, че тези общности не са били никак различни  в политическо, в културно, а и в генетично отношение. Има и още по-интересни доказателства за приемственост, не само културна и генетична по българските земи, но дори и по отношение на управляващи царски фамилии. Говорим за времето още около новата ера, по-късно през Средновековието и чак до най-нови времена.

За какво точно става въпрос?

До римското нашествие тракийските царе сключвали династични бракове основно помежду си и с дъщери на видни представители на македонските градове и гръцките полиси. Римската империя започва своето нашествие на Балканите през втори век преди новата ера от югозапад и променя тук доста неща. Битките между Рим и царете на старото Македонско царство довеждат до постепенна загуба на независимост и на македонците, а по-късно и на сродните траки, обитаващи централния и източен Балкански полуостров. Решаваща е битка при Пидна в 168 г. пр.н.е. по време на т.нар. Трета македоно-римска война. Македонското царство е разделено на четири части, като тежки ограничения и зависимости са наложени над местното население. Немалка част от него е поробена и отведена извън Балканите, а част и изгонена от страната. Още тогава известни македонски аристократи, генерали, част от населението бягат на север от Дунав, търсейки независимост от римската власт.

Това се случва и при същинските траки и техните царства - на одриси, трибали, меди, гети, мизи, беси, сапеи и т.н. Близо два века продължава кървавия сблъсък между римляни и траки, а ако добавим и сродното македонско царство, ще кажем че отнема на Рим три века да завоюва Балканите. Това е така поради многобройността и храбростта на местното балканско население, от което според признанията на редица стари автори излизат най-добрите войни в Античността.

 

Монета с изображение на тракийската василевса Гипепирия и цар Митридат

 

В резултата на преплетени военни, дипломатически и династични отношения тракийската аристокрация в началото на новата ера има връзка с множество местни царски и видни римски фамилии. Така сапейският цар Котис III управлявал най-югоизточната част на Тракия (по-голямата част от която е днес в Европейска Турция) има за съпруга Антония Трифена, която е наследничка на понтийски, арменски, македонски владетели, а и е внучка на римлянина Марк Антоний (83 – 30 пр.н.е.). Това е същият Марк Антоний известен пълководец и триумвир, приятел, а след това съперник на Октавиан Август. Именно една от дъщерите на Котис III Сапейски, които има още една дъщеря и двама сина, Гипепирия се жени за владетеля на Боспорското царство Аспург. Този Аспург (10 – 38 г.) владее земите около днешния Керченски пролив и Азовско море и е също наследник на понтийски, македонски, скитски и тракийски фамилии. Името Аспург подозрително напомня това на княз/хан Аспарух, свързан с основаването на Българското царство. И тази връзката съвсем не е случайна, както става ясно от историята. През 14 година от новата ера Аспург получава римско гражданство от новия римски император Тиберий Юлий (14-37 г.) и титлата „приятел на римския народ”. Във връзка със сродяване със сапейската фамилия придобива и тракийското име Раскупор. Така пълната титла на владетеля става Тиберий Юлий Аспург I Раскупор. Той има двама сина наследника - Тиберий Юлий Митридат и Тиберий Юлий Котис I (45 – 69 г.). Знаем всичките тези подробности за онези далечни времена благодарение на древните хронисти, описвали историята на своето време, благодарение на надписите върху камък, мрамор и изобщо триумфални и строителни надписи от онази епоха, както и благодарение на изследванията на историците и разкопките на археолозите.

 

Страница от сборник от края на 15 век, с т.нар. Именник на българските князе

 

През следващите няколко столетия името Аспург е едно от най-често използваните в боспорската царска фамилия, както и тракийски имена като Котис, Раскупор, Реметалк и други. В Боспорското царство срещаме и имена като Гостас, Телесиус, Омарус, Перисад, Дуптун, които заедно с името Аспург напомнят доста на познатите ни прабългарски имена Гостун, Телец, Умор, Персиан, Аспарух и други. В каменен надпис от трети век виждаме и името Хорват, което е идентично с това на княз/хан Кубрат. Всичко това показва, че именно от владетелите от Боспорското царство и по-точно от техните управляващи фамилии произхожда и родът на Аспарух (Аспург). Към това насочват и археологическите доказателства - използването на каменни надписи, специфичните форми при металните и керамичните произведения, обичаите използвани при погребенията и други. Вероятно известното „прабългарско” име Дуло, не е нищо друго, а потъмнена форма на името Юлий и още по-точно Тиберий Юлий, записвано понякога като T IOYLIOC. Ще рече запазен е споменът за римското гражданство и права дадени на боспорския владетел Аспург от император Тиберий Юлий.

Както споменахме, по време на римското нашествие на Балканите големи групи население, царски фамилии и обикновени македонци (пеони), трибали, мизи, беси, гети и други бягат на север от Дунав, в независимите земи, на днешните Румъния, Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Украйна. В първи век от новата ера тракийските земи окончателно загубват независимостта си, за около шестстотин години. Спомен за независимо царство на север от Дунав обаче, през тези пет-шест века римско робство на Балканите, е запазен в известния Именник на българските князе (ханове). Там са записани имената на петима царе, които в продължение на 515 години „държали княжение (управлявали) от другата страна на Дунав”. Исперих (Аспарух) княз от родът Дуло дошъл на тази страната на Дунава. Следват още други изброени князе от рода Дуло, както и от родовете Ерми, Вокил, Укил, Угаин. 

 

Стенопис на тежковъоръжен конник, от гробница в Керч, І-ІІ век

 

Въпреки че за Боспорско царство около Азовско море се споменава до началото на шести век, а Българското царство е основано век и половина по-късно, имаме всички основания да предположим, че именно аристократичните фамилии от Керченския пролив, от Таманския полуостров, са положили основата на Първо българско царство, в края на седми век. Тези фамилии, както ни показват изворите, са били от трако-македоно-скитски произход, т.е. не нещо много по-различно от основната маса население на Източните Балкани – македоно-тракийското. Името Василиса в руските народни приказки идва именно от думата „василевс” – цар, владетел и неговата женска форма - „василевса”. Такава е била и тракийската принцеса Гипепирия, дъщеря на тракийския цар Котис III Сапейски.

За написаното по-горе няма да намерите и ред в българските учебници по история, където с голямо удоволствие повтаряме и преповтаряме много, много остарели тези за войнствените номади прабългари, за миролюбивите славяни и за романизираните и изчезнали траки. Така сами режем стеблото от корените на нашето родословно дърво и сами прекъсваме връзката с древното ни минало.

 

Аз съм Барби гърл

Аз съм Барби гърл,

Нямам грам акъл,

Пия мента, 

С Президента.

Гаджето ми Кен

Е голям кретен.

Кат порасна,

Ще го фрасна -

С новите ми токчета!

С книга в ръка

Днес е десети ноември 2023 година и се навършват 34 години от началото на демокрацията в България. Но днес няма да говоря за тази годишнина, за края на комунизма, за това какво свършихме през т.нар. преход и какво не. Няма да говоря и за международното положение, където по всичко личи, че започна началото на Третата световна война, по свой си начин.

Няма да говоря и за белегът на "звяра", и края на времената, за което говорих наскоро. Ще говоря за собствената си личност, понеже наскоро си спомних за нещо, което дълго време исках да кажа, но за което бях забравил. Преди десет дена обаче, по повод на рождения ми ден, Теодор Роков от Варна ми изпрати три малки книжки, всичките издадени преди 1944 години, в жанр приключенски и пътешественически. Та в тези времена на мобилни телефони, интернет и бърза информация си спомних, собствената си личност с книга в ръка.

Когато съм се виждал през годините отстрани, много често съм бил с книга в ръката. Вървя като студент в София и нося някоя книга в ръката, която току що съм си купил от Университета или от някоя книжарница. Вървя в Тайланд, в Патая, по плажната ивици и симпатични мургави момичета ми махат от баровете, а аз вървя с една История на Тайланд в ръката, на английски език, която съм си купил току що и се чувствам малко неудобно. Понякога направо усещам външен упрек, че вървя, правя струвам и накрая пак си купувам някоя книга...

От Индия в края на 2008 началото на 2009 година, т.е. точно шест години след първото ми посещение в Азия, в Тайланд, пак вървя с книга в ръка, по прашните и мръсни улици на Бодхгая. Тук даже имаше направо един религиозен момент, когато влезнах в един местен хиндуистки манастир, с един малък английски тълковен речник, в ръката. Обаче това приличаше на малко издание на библията и сред нашарените с бои религиозни хиндуисти, в храма, се почувствах като християнски мисионер и изобщо разбрах как са се чувствали християнските мисионери, стъпвайки за пръв път в далечните земи... От Индия се върнах със седем килограма книги в бакпакърската раница. Основно будистка литература носех, а тогава това още важеше, нямаше всичко качено в интеренет, както сега.

И така навсякъде в България и по света, основно с книга в ръка. Последно беше миналото лято при посещение на Северна Добруджа, когато от музея в Констанца си купих една книжка - "Миксобарбари", т.е. епохата 5,6,7,8 век - времена на преселения и разместване на народите. Но и това време, наречено Велико преселение на народите, е един шаблон, който рано или късно ще отпадне, както и много други шаблони и етикети, дадени от учени и политици.

И така, ако един ден признателното поколение реши да ми издигне паметник, той трябва да е задължително права фигура, с книга в ръката. Без значение дали книгата е в лявата или дясната страна. Това е моята молба и инструкция към бъдещите поколения. И могат да ми сложат един триъгълен ореол на главата. Защото от една страна за ореол съм вече достоен и достатъчно изстрадал, ама за кръгъл май не съм, затова триъгълен.

Американската журналистка Ким Айверсен: След видяното в Палестина не можах цяла седмица да изляза от дома си

Всеки американец, когото познавам и който е бил в Палестина, се връща ядосан, отвратен и травматизиран. Още очаквам да срещна някой, който да каже: „Не е толкова зле. Вината е тяхна и те си го заслужават.” Срещнах много, който отидоха там, вярвайки, че Израел са добрите и че палестинците сами са се прецакали, само за да се върнат тези хора обратно изцяло отвратени от Израел.

Аз се завърнах в състояние на шок. Станах свидетел в реалния живот на хората, на неща, за които бях чела само по историческите книги. Неща, за който никога не съм вярвала, че правителство може да направи в съвременните времена. Имах неутрално отношение към Израел преди своето пътуване. По време на пътуването аз бях доста скептична и дори нервирана от няколко палестинци, които се обръщаха с въпроса към мен. Когато се върнах обратно в Щатите и започнах отново да преминавам през всичко… Не можах да включа светлините или дори да изляза от леглото цяла седмица. Това, което видях беше непредставимо. Беше жестокост, насочена към група от щедри и топли хора, с едно много, много ясно намерение – да се отърват от тях. И не можех да повярвам, че групата, която прави това на тези хора, го беше направила не много отдавна. Те предприеха подобна тактика и ги въоръжиха срещу други хора. Това е което видях и не мога да не го виждам. Децата в училищата, които ме спираха ме молеха да се върна в къщи и да кажа на Америка да спре. Те знаят, че именно ние позволяваме тази злоупотреба.

Лично аз и всеки когото познавам, се връща отвратен от Израел. И много от нас не са били дори в Газа, ставайки свидетели на война. Всекидневният живот за палестинците е жесток и той е на сто процента контролиран от Израел. И независимо от това, с което сме захранвани през целия си живот, всичко това не се прави защото палестинците са нападателни и опасни, прави се за да се отърве региона от тях. Да се направи животът им толкова нещастен, че те или да напуснат или да въстанат като така дадат извинение на Израел да завземе още земя. И израелците не се срамуват да си го признаят, когато говорите по този въпрос. Някои могат да го омекотят с изказвания от рода на: Е, ние се опитахме по мирния начин, но те не го приеха.” Няма значение как точно го заявяват, те винаги свършват по един и същи начин, който е: „те не могат да останат” и „искаме те да си заминат.”

Дълги години Ким Айверсен е част от екипа на „Rising” – ежедневно новинарско предаване на вашингтонския политически вестник „The Hill”. От година тя води самостоятелно политическо предаване (шоу) – The Kim Iversen Show, което се излъчва и в платформата Youtube.

 

 

•  

Жена ми в ада няма да гори - тя там ще бъде у дома си

Жена ми в ада няма да гори -

Тя там ще бъде у дома си.

Със други адски същества,

При дявола - баща си. 

Тъй както Луцифер любим,

Опитал да измести Бога

От небето бе свален за миг,

И пратен във подземната тегоба.

И без да мислят тези адски същества

Как да изкупят греховете,

Стремят се с всякакви хитрини

Да се завърнат на небето.

 

Любовта, Мира и Силата на Бог,

Подлагам, Отче, на съмнение...

Прости ми този грях голям -

И изпрати ми Твоето успокоение. 

 

 

 

 

Ти знаеш ли кой съм аз? - Гордостта е първи грях пред Бога

    С доста голямо учудване, преди няколко години, научих от един праведен християнин, че именно гордостта е първият, главен грях пред Бог. Защо гордостта, чудех се аз, има толкова по- страшни неща, които могат да бъдат извършени и не намирах точното обяснение.

    Думата гордост в българския и в славянските езици идва от "гръд"– която е изпъчена. Това е най- характерното за един горделив човек - изпълнените гърди, а оттам се е появила и самата дума в древността. Няма нищо лошо, човек да е независим, да е доволен от резултатите на своето дело. Проблемът идва след това, когато човек се приеме за напълно независим, започва да се величае и да се мисли повече от другите, започва да отхвърля Бог, защото започва да смята себе си за най-велик. А този процес е неизбежен, защото егото и самочувствието на човека имат склонност да нарастват до безкрайност, преди Господ, във великата си милост, да ни нанесе удар, с който да ни опомни, че вървим по грешен път.

    Именно поради гордостта дяволът, Луцифер, който първоначално бил помощник на Бог и също ангел в небесата, се помислил за по- велик от Бог и бил изхвърлен от небесното царство. Именно поради гордостта и ние човеците сме склонни да отхвърляме присъствието на Бог, да убеждаваме себе си, че всичко става благодарение на нас, а не чрез Неговата милост.

    Навсякъде в Светото Писание се говори за последствията от гордостта, като например в Притчи 16:18 „ Гордостта предшества погибелта, а високомерието - падането.“ Гордостта е взимане на славата, която принадлежи на Бог и присвояването й за себе си. В крайна сметка гордостта е отхвърляне на Бог, затова се счита за най- голям грях пред Него.

    Виждаме и днес от какво се разпалват конфликтите по света – от гордост и надменно отношение към другите, считани за по- нисши същества, от нас. Според църковните поучения, гордостта е „предтеча на безумието, знак за безплодие на душата, причина за бесуване, виновница за паденията, извор на гняв, пазител на греховете“ и т.н. и т.н. Затова добре е да помним, малко странния на пръв поглед факт, че именно гордостта е първи грях пред Бога.

Второ дело по ЗЗДН - писмо до Веси

 Здравей, Веси,

Да ти обясня и на теб, защо стигнахме дотук, имам предвид последното дело, както обясних и на брат ти.

Просто априлската ваканция трябваше да ми дадеш Йована за 2 дена. Не повече, за да не го приема за подигравка, както ти направи, като ми я даде само за един ден. Но твоя си работа, прави каквото знаеш. 

Грешката е моя още при разводното дело, че се подадох на молбата на съдийката, да не водим такова. Аз, както видя, си водих и двама свидетели, а твоите не ги видях и до днес си умирам от любопитство да видя кой щеше да доведеш, за да каже, че не съм се грижил за семейството или за Йована или нещо подобно... Понеже такива хора няма. Но както и да е, грешката е моя, понеже се надявах, че и ти ще проявиш разбиране, както аз направих отстъпка тогава, да не водя дело, но съм се лъгал.

След това, не мога да си обясня, защо трябваше да ми изпращаш онова писмо за къщата и колите чрез съдия изпълнител. Не проумях точно каква е идеята, а и това че ти не можеш да ползваш къщата беше чиста лъжа. Имаш двата ключа от къщата и винаги си ги имала, на един ключодържател с Айфеловата кула. Аз даже още не съм ги сменил, дори и след сделката, така че винаги си можела да ползваш къщата. Не успях да представя този факт на явна лъжа от твоя страна в настоящето дело, което също беше мой пропуск, но при следващи дела ще го направя.

След това за първи май също трябваше да ми дадеш Йована за две нощувки, за да мога спокойно да я заведа в София. Това беше всичко, не друго, за да не избухвам там край Водната палата.

Но ето ти си мислиш, че си права, че аз съм виновникът и насилникът. Добре, но тогава защо не даваш детето да се вижда с баба му, с леля му и с братовчедка му Мира? Защо си изтрила всичките ми приятели във Фейсбук и т.н. ? Знаеш ли за какво говори всичко това?

Говори, че проблема не е в мен, а в теб. Щом всички са ти виновни на теб, а реално твърдиш, че проблемът е в мен и съм виновен аз.

Ами това е, а ти постъпвай както си знаеш, аз там нямам право да ти казвам нищо.

Андрей К.

Какво означава числото на звярът 666 и кой е белегът му?

 В началото, както се казва имаме две новини – едната добра, другата лоша. Добрата новина е, че действително нашето поколение е избрано, защото хората от нашето време ще станат свидетели на „края на света” и на „последните дни”. Това е именно и лошата новина, че идва край на една епоха, на една цивилизация. Действително главата, за която ще говорим е последната в Новия Завет, а и в Библията изобщо.

Последната глава от Новия завет, който разказва за живота, проповедите и чудесата на нашият спасител Иисус Христос, както и за делата на неговите първи апостоли, е наречена „Откровението на Иоана”. Тази последна глава е много различна, от всичко написано по-напред и се отличава със своя алегоричен стил, особени и странни описания.

Тук именно се говори за Страшният съд и края на дните, за звяра, чието число е 666, за Майката на блудниците, за Новия Вавилон и т.н.? Множеството въпроси, които е предизвикало „Откровението на Иоана”, са вълнували човеците през последните близо две хилядолетия.

 

 

В очакване на нашия Господ и Неговия праведен съд, а и в очакване появата на неговия противник антихриста, сатаната, човек неволно борави с абсолютни категории. Това е причината много често, ние хората, да не разбираме истинските и реални прояви на двете категории Добро и Зло, тук на Земята. Така е и днес в нашата свръхинтензивна епоха на технологии и комуникации, когато все повече губим представа за Добро и Зло, а и губим изобщо представата си за каквото и да било.

Това е и причината да си представяме че антихристът или който и да е враг на хората, ще дойде с черната си армия и ще насилва хората. На човеците насила ще бъдат поставяни чипове, и белези по ръката и челото, за който се говори в Откровението. А истината е съвсем различна.

Може би най-известното място в „Откровението на Иоан” е глава 13, където се говори за звяра и за числото 666. Текстът е следния: „И той ще направи, щото на всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби – да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му. Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е Шестстотин шестдесет и шест” (Откр. 13: 16, 17, 18).

Мисълта какво означава числото 666 или какво име се крие зад него, вълнува човечеството вече две хилядолетия, но именно нашето време вече дава окончателен отговор на този въпрос. Самата представа за звяра от Откровението на Иоана, също не е също съвсем точна. Старогръцката дума θήρ (θηρός), означава както звяр, диво животно, така и създание, твар, т.е. нещо което може да бъде много по-широко обхватно, а не е свързано с първична злоба, страст, стръв.

Името, което се крие зад числото 666 е по особено и не е лично име. В древни времена, шестата буква в старогръцката азбука е била така назоваемата дигама ( Ϝ ). Тази буква отпада от азбуката още в началото на новата ера, но запазва цифровата си стойност до късни времена, която е 6. Дигамата е еквивалент на финикийската буква wᾱw, като  фонетично буквата се произнася като (В) по славянски или (W) по латински.

И така, ако съчетанието от три букви В само преди половин столетие е било неясно за човеците, то днес тяхното съчетание е ясно за всички – WWW (world wide web). През столетията „пресмятането” на числото 666 е вървяло в посока на име, или титла, или длъжност, и то на човек, но сега имаме основания да вярваме, че това е просто пресмятане на букви и цифри, на това човешко творение. Впрочем самите евреи, когато влизат в интернет, глобалната мрежа, пишат три шестици, за да обозначат буквите WWW. Идеята за връзка между 666 и WWW не е съвсем непозната, доколкото вече абсолютно всичко на този свят, свързано с числото 666, е отбелязано и изследвано, а още повече днес се намира в световната мрежа, за която също ще стане въпрос по-нататък. Но много важно е какво следва оттук насетне, нещо което не е направено още от никой, доколкото ми е известно, а не се срещна дори и в глобалната мрежа, този безкраен съдържател на информация.

Така получаваме доста по-различна картина от досегашните представи, че някой насилствено ще жигосва или чипира човеците, за да им постави „белега на звяра”. То всъщност ние всички сме вече чипирани, но доброволно – с нашия интернет телефон в ръката. Да, белегът е вече в нашата дясна ръка и това са нашите мобилни устройства – айпади (интернет таблети), айфони (интернет телефони), смартфони и всички подобни устройства, които държим в ръката си и които ни служат освен за друго особено и за връзка с интернет, в последно време. И сега разбираме съвсем другият смисъл на думите: „И той ще направи, щото на всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби – да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му” (Откр. 13:16,17)

Виждаме действително как всичко, включително и търговията се съсредоточава все повече в световната мрежа. Особено по време на Ковид-19 карантината и локдауна, в началото на 2020 година, видяхме че не е далече времето, когато никой, който не разполага с белега, т.е. устройството, не разполага с името на звяра, т.е. световната глобална мрежа, и с числото на звяра, т.е. със абревиатурата www, няма да може нито да купува, нито да може да продава!

 

На няколко места в Откровението звярът (или по-точно създанието) е описан като такъв, който едновременно беше, но и го няма: „И звярът, който беше и който го няма, е осмий; той е от седемте (царе), и ще загине” (Откр. 17:11). И в същата глава 17 се казва: „Звярът, който ти видя, беше и го няма; той ще излезе от бездната, и ще загине; и ония земни жители, чиито имена не са вписани в книгата на живота от създание мира, ще се почудят, като видят, че звярът беше и го няма, макар и да съществува (Откр. 17:8). Не е ли това едно чудесно описание на интернет, глобалната мрежа, която хем съществува, хем всъщност я няма?

Ето какво още се казва в Откровението: „И той ме заведе духом в една пустиня, дето видях жена, седеща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога. Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотии от нейното блудствуване. И на челото и имаше написано това име: Тайна; Великий Вавилон, Майка на блудниците и на гнусотиите на земята. И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много” (Откр. 17:3).

Ако всичко казано дотук е вярно, на определено място трябва да търсим и великия град Вавилон. Понякога в писания написани от протестанти, по един елементарен начин се представа връзката между града Вавилон, споменат на много пъти в Откровението, и града Ватикан, в който резидира главата на римокатолическата църква – папата. Но това е поредното противопоставяне на протестанти срещу католиците и римския папа. Ако трябва да търсим такава фонетична връзка, то действително може да я намерим и на друго място – в името Силикон валей – Силициевата долина, разположена в западната част на САЩ. В Силициевата долина се намират седалищата на най-големите високотехнологични компании, произвеждащи компютри, софтуеър и електроника. Силициевата долина е с център градът Сан Хосе, а цялата област е част от залива Сан Франциско. Богухулните имена, за който се говори в текстът на откровението са обичаните от нас имена на високотехнологични компании, помещаващи се на това място. Разбира се други два, големи, високотехнологични центрове в САЩ има и в градовете Ню Йорк и Вашингтон.

 

Друг смисъл и ново значение придобиват и думите от глава 18 на Откровението: „защото всичките народи пиха от виното на нейното разпалено блудствуване и земните царе блудстваха с нея, и земните търговци се обогатиха от безмерния и разкош”(Откр. 18:3). Отново много точно описание към днешна дата на глобалната световна мрежа.

Днес все още си мислим, че глобалната мрежа е едно добро начинание, невероятен извор на информация, невероятно улеснение в общуването, изобщо дава ни немислими досега възможности. Но виждаме и обратните тенденции и все повече хора усещат заплахата, която интернет мрежата представлява. Изглежда съзнателно или несъзнателно все повече хора използват интернет, а и ще продължават да го използват за неугодни Богу цели и ще дойде един момент, в който греховете на мрежата и ще стигнат до небето, както е казано в Писанието, и Бог ще си спомни нейните неправди.

В Откровението има и различни предупреждения свързани със създанието (звярът) – мрежата, като например това: „Петият Ангел изля чашата си върху престола на звяра: и царството на тоя се помрачи, и човеците прехапаха езика си от болка и похулиха Небесния Бог поради болките и раните си, ала се не разкаяха за делата си” (Откр. 16:10,11). Това говори за възможни проблеми, свързани със самите интернет телефони, които днес ползваме или с по-нататъчното развитие на Изкуствения Интелект или нещо подобно. Но виждаме също, че трудно ще бъде на човеците да се откажат от такова достижение, каквото е интернет телефона, глобалната мрежа, ИИ, 5 Джи и т.н.

 

В крайна сметка свръхестествени бедствия ще доведат до края на глобалната мрежа: „И бидоха светкавици, гръмотевици  гласове, и биде силен трус, такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал откак има човеци на земята. Великият град се раздели на три части, и езическите градове паднаха; а Вавилон великий биде споменат пред Бога, за да му се даде чашата с вино от яростта на гнева Му. Всички острови изчезнаха, и планини вече не се видяха; едра градушка, колкото талант тежка, валеше от небето върху човеците; а човеците похулиха Бога поради поразата от градушката, защото тази пораза беше твърде голяма” (Откр. 16:18-21). В древния свят мярката за тежест един талант, е била, според различните мерни системи, около 30 килограма  или около 60 килограма.

Информацията, т.е. данните, с която днес разполага световната мрежа се съхранява в огромни сървърни центрове, най-големите от който се намират отново на територията на САЩ, а вече и в Китай. Тези сървърни центрове представляват огромни халета, добре изолирани и защитени, но не чак толкова, че да издържат бедствие с непредвидими размери и мащаби – свръхмощно земетресение или пък градушка с размер един талант – тридесет килограма.

 

В „Откровението на Иоана” се говори за един рязък и трагичен край, свързан със световната търговия, или поне с нейната най-доходна и представителна част. Лесно може да предвидим, че тази търговия както сега, така и в бъдеще ще е все по тясно и по тясно свързана с използването на световната интернет мрежа. Именно компаниите свързани с производството на хардуеър, тези разработващи софтуеър, съхраняващи данни, предлагащи различни устройства, приложения и услуги, изобщо всичко свързано с потреблението на интернет, са най-печелившите в световен мащаб, с трудно изразими за представата на обикновения човек, печалби и капитали. От друга страна, сравнение дори с предходното десетилетие, днес използването на световната мрежа за търговия се е разраснало до гигантски мащаби. Всичките тези параметри, и производствени, и научни, и търговски, са толкова огромни, че все още са трудно представими за по-слабо развитите икономически и технологично държави, но са една съвсем истинска реалност за силно развитите икономически и технологично страни. И тази реалност вече е онова, което определя до голяма степен вътрешната и външна политика на тези държави.

Конкретните думи отнасящи се за фаталния край на великата блудница – интернет мрежата и град Вавилон великий са следните: „Затова в един ден ще й се струпат поразите: смърт, жалост и глад, и ще бъде изгорена в огън, защото силен е Господ Бог, който я съди. Ще я оплачат и ще ридаят за нея земните царе, които са блудствували с нея и живели разкошно, кога видят дима от изгарянето й, като стоят надалеч от страх пред нейните мъки и казват: горко ти, горко ти, великий граде Вавилоне, граде силни, защото в един час дойде твоята осъда! И търговците земни ще плачат и ридаят за нея, понеже стоките им никой вече не купува, стоки от злато и сребро, от драгоценни камъни и бисери, от висон и порфира, от коприна и багреница; всякакво благовонно дърво и всякакви изделия от слонова кост; всякакви изделия от скъпоценно дърво, от мед, от желязо и от мрамор, дърчин и тамян, миро и ливан, вино и дървено масло, брашно и пшеница, говеда и овци, коне и колесници, тела и души човешки. И овощията, за които душата ти копнееше, отдалечиха се от теб, и всичко тлъсто и светло изчезна за теб, и няма вече да го намериш. Търговците на тия стоки, които се обогатиха от нея, ще застанат надалеч от страх пред мъките й, като плачат, ридаят и казват: горко ти, горко ти, граде велики, облечен във висон, порфира и багреница, украсен със злато, драгоценни камъни и бисери, защото в един час пропадна толкова голямо богатство!” (Откр. 18:8-17)

Много интересно е и мястото, където се говори за десетте царе „които още не са приели царство, но за един част приемат властта като царе със звяра. Те са единомислени и ще предадат на звярът силата си и властта си.” (Откр. 17:13) Днес всеки може да каже имената на тези царе, тези който изстрелват свои частни сателити и совалки в космоса, а също понякога си устройват двубой (в клетка), който царе обаче ще царуват само един час. Вероятно имената им обаче ще се помнят дълго след края на високотехнологичната епоха и ще се разказват в приказките на хората събрали се около огъня.

Когато имаме вече ключа на числото 666 и всичко следващо от това, може да разберем много от на пръв поглед прекалено загадъчния текст в „Откровението на Иоана”, дори и в детайли. А текстът винаги си е бил загадъчен, в по-стари времена. Може би действително днес вече наистина разбираме значението на текста, на пророчествата и на предупрежденията.

Ще можем ли доброволно да се откажем от високотехнологичните достижения, с които разполагаме днес, от телефонът, който държим в ръката си и ни свързва с целия свят и цялата информация на света? Отговорът е - няма да може да се откажем нито доброволно, нито дори и насила. Тогава какво може да направим? Ако не друго, то поне може да се чувстваме предупредени и да не сме изненадани, когато тоталният срив ще ни заведе в други времена…

Въпреки всичките порази, които ще понесе човечеството според „Откровението на Иоана”, въпреки описаната ярост на гнева на Бог, когато Той съди човеците, всъщност отново виждаме неговата велика милост към човеците. Защото Бог не иска непременно да накаже човеците, изпращайки им тежки изпитания, а иска да ги поучи, да им посочи правилния път и да им покаже, макар и чрез наказания, когато вървят по грешния.

Ще свърши ли светът след края на глобалната мрежа? Отговорът е не, макар че мнозина ще погинат. Ще имаме поне още хиляда години живот на Земята, според „Откровението на Иоан” преди окончателно да дойде Рая, за тези който са останали чисти и са оцелели.