Благодаря ти Боже че създаде воукъл транса

Благодаря ти Боже, че създаде vocal trance-а, хеле женския vocal trance!

Няколко пъти през годините съм благодарил на Господ, за нещата които нашето поколение доживя. Достигна, доживя и преживя. Е, това беше преди да дойде и да се случи ковида, но и той отминава.

Първият път беше когато тръгнахме на технопартита. Първите големи такива бяха в България в края на 90-те години, в големите хангари на Панаира в Пловдив и други подобни места. Виж, събирането на много хора на народен събор не ме вдъхновява, но на технопарти да! А и музиката, ако точно така може да я наречем...! В началото ходехме на изпълнители от рода на Джош Уинк, Сафри Дуо и подобни, след това на Карл Кокс, Свен Вет, ДиДжей Тиесто и т.н. Но имаше и много добри български диджей, на световно ниво, може да се каже. Слушахме ги в клуб Плазма след 2002 г., когато беше открита. Ще празнуваме двадесет години на клуб Плазма догодина! Събирането на толкова хора на едно място за забавление, за мирни дела, така да се каже, като танц и слушане на музика... до изгрева!

 

Вторият път беше когато си купих каяка и го пуснах в реката. Тръгнах нагоре и после надолу по течението на Марица. Невероятно чувство, спокойствие, интрига и друга перспектива, друг поглед върху нещата. И вода. Изглежда че аз, като зодия Скорпион, просто обичам водата и се зареждам с енергия от нея. "Щастливи са тези, които го доживяха.", си казах.

 

Слушам много музика и всякаква. Но напоследък открих (преоткрих) воукъл транса, макар че го знам от много години. Особено женският воукъл транс със своята лиричност, нежност и космичност зарежда с енергия и помага в трудни моменти в живота.

 

По отношение Република Македония берем плодовете на десетилетна ДС пропаганда

 В началото на така наречения преход стана известна една мисъл на американския политолог Збигнев Бжежински - „Национализмът е последното убежище на комунизма.” Тази мисъл обичаше да напомня и президента Желю Желев (1990-1997), заради което много хора не го обичаха или направо казано го мразеха. Проверка в интернет показва, че мисълта е още по-стара от XVIII век, на британският интелектуалец Самюел Джонсън, но в малко по-различен вариант.

Действително разпадането на бившия социалистически блок, най-вече на Югославия напълно потвърдиха тези думи за национализма. У нас потвърждение те получиха още през 80-те години, по време на т.нар. възродителен процес.

Голяма част от огромния апарат на ДС до 1989 година, продължи да развива своята дейност и след 1990 година. Не малко от сътрудниците на ДС представиха своята предходна дейност в тази структура от времето на НРБ като  патриотична и родолюбива. Национализмът беше една от опорите на този апарат, която той никога не изостави през последните тридесет години. Имаше смешни и абсурдни поврати във водещите тези, но националистическата линия продължаваше твърдо да работи. Така например „славянството” и „славянското братство” възхвалявано и налагано от същите тези агенти преди 1989 година, не само беше забравено, но отхвърлено и осмято от същите тези хора. Това стана за сметка на „българското” за сметка на „чисто българския” или направо казано на Българското с главно Б. Един същински национализъм. Явните и не толкова явни агенти се отричаха от едно или друго, следваха нови повели, но винаги си останаха агенти, на тази или онази явна или власт.

Десетилетната теза че „Македония е наша”, проповядвана най-открито и посрещана със задоволство от цялото българско общество, доведе до днешната задънена улица в преговорите между България и Република Северна Македония. Благодарение на националистическата пропаганда в България така и не се създаде единно мнение по въпроса положително или отрицателно е това, че ние първи признахме съществуването на Република Македония. Впрочем благодарение усилията и опита на същия президент Желю Желев, който повтаряше фразата за национализма и комунизма.

Действително отношенията между двете страни България и Република Северна Македония са деликатни и изискват такт и дипломация. Но такъв от българска страна не се забелязва, а само един краен национализъм, който става все по-краен, предвещавайки радикални действия и неприятни последствия. Според последните социологически проучвания по темата, ядрото, което е за твърдо налагане условията на България над Северна Македония е станало още по-голямо, почти 70 процента и само около 7-8 процента от запитаните са склонни на разумно решение и освобождаване на нашата съседка по пътя й към ЕС.

Търсенето на българско малцинство  и защитата на неговите права в границите на Република Северна Македония е най-непрактичното решение в създалата се ситуация. Македонците деликатно не са включили българско малцинство в тяхната конституция, показвайки по този начин, че македонци и българи е на практика едно и също. При наличие на албански, турско, влашко, ромско, сръбско, помашко и т.н. малцинства в Македония, търсенето на българско малцинство е нещо, което на практика се опитва да разцепи Северна Македония. Най-малкото от което трябва да се притесняваме в случая е отговорът на опозиционната ВМРО-ДПМН, че македонците също ще са принудени да търсят македонско малцинство в България.

По отношение на историческите въпроси и преговарящите комисии от българската и македонската академия на науките, имаме общо взето противопоставяне на две сгрешени концепции и от двете страни. Във всеки случай грешката не е само в македонската страна, тя е в същата степен и във българската. Стана ясно, че фиксирането само върху историческите въпроси няма да доведе до нищо, затова са съвсем правилни заявките на новото правителство към надграждане на преговорите с икономически, културни и инфраструктурни теми.

Крайният национализъм остава неразбран в ЕС. Той поставя нас българите в една абсурдна ситуация, когато мечтаното от столетие обединение между България и Македония е на път да се случи, в рамките на ЕС, а ние с нашите действия се противопоставяме на това!? Така излиза. И това всичко благодарение на десетилетната националистическа пропаганда, основно от машината на бившата ДС, която налага от десетилетия една погрешна представа за това що е българин, що е България и що е българщината. 

Сенаторите добри хора - Сенатът един лош звяр

 Тази мъдра мисъл е казана в древен Рим, от неизвестен гражданин. Ако аз бях на откриването на 47-то Народно събрания щях да започна с тази мисъл – Senatores boni viri, Senatus mala bestia. В свободен превод: Сенаторите добри хора - Сенатът един лош звяр.

   Не съм чул никой да казва тази сентенция, още по-малко да разсъждава върху нея, през последните тридесет години. Сентенцията е трудна за обяснение. Такава е била още в древността, когато тя се е струвала особена, но много вярна.

   И действително какво наблюдаваме през последните тридесет години в България, че и преди това. Виждаме през годините как излизат напред все едни хора, загрижени за държавата и нейните дела, културно говорещи, образовани, със способности. Говорят и обещават, казват че правят всичко възможно. И така с годините, все по-образовани, все по-възпитани хора, все по-културно говорят, колко се стараят и какви грижи полагат и накрая пак същото – Парламентът един лош звяр. Проблемът е, че не е само Парламентът, но и повечето институции, цялата администрация в София да го кажем. Слушаш по националното радио едни гладки речи, едни гладки софийски гласове, вдъхващи увереност, професионализъм и благополучие и накрая гледаш в държавата един батак, пълен батак, навсякъде… Как се получава това - неизвестно... Това е смисълът и на сентенцията.

   Опит да дам обяснение по тази странна ситуация. Смятам че всяка институция, всяка организация, си има определени изисквания, има си определени правила. Те не зависят от хората в нея, те просто трябва да се спазват. Тези правила са неприятни и отегчителни за хората отвън, струват се излишни, но всеки въвлечен в тях те принуден да ги спазва. Така е и в цялата политическа система, независимо от това дали едни хора са леви или десни, или центристи, дали са либерали или консерватори и т.н. - когато са въвлечени в политическата система, тя е с еднакви правила за всички тях. В този смисъл и властта си има еднакви изисквания и изглежда горе-долу по еднакъв начин и вече кой е вътре в нея, остава на заден план. Дори човек, който с добри намерения е заявил, че няма да прави това или онова, когато поеме властта, разбира че самата власт налага да се прави това или онова. Такава е реалността, такива са правилата.

  Все пак това, че системата налага различни правила, които трябва да се спазват, не оправдава липсата на идеи, пълната непрактичност и въздухарство, шаблонните фрази и липсата на желание за реални действия. Така беше досега, в последните години. Чак в началото на 47то НС виждаме нещо по практично. Това е понеже дойдоха хора от реалния бизнес, от реалния сектор, а не такива отгледани и отраснали в партийните централи, хора далеч от практика, от опит и от действителността. Изкушавам се да кажа, че думите на Кирил Петков при откриването на това народно събрание бяха на сто процента това, което и аз бих казал пред събранието.
   Тук няколко партии показах и как Сенатът (Парламентът) може да е един не толкова лош звяр. Твърдо и решително нарушиха процедурата, при която споменаването на гражданите, на българския народ, се поставя на последно място при обръщение от трибуната. Представителите на тези три партии започнаха речта си първо с позоваване към българския народ и след това на неговите най-висши администратори. Само така по такъв начин може да укротим донякъде "лошия звяр" - Парламента (Сената) и да го накараме да работи в полза на хората.