22 април 2019 г.

Тъжната истина за нашите народни представители

Има една тъжна истина свързана с нашите народни представители или депутати както ги наричаме. И тази тъжна истина е точно обратната на тази, която вече си мислите че ще прочетете, позовавайки се на заглавието, защото по отношение на нашите народни представители сме свикнали да мислим еднопосочно. И това се пропагандира всеки ден от медиите, от нашето плосколинейно мислене и от инерцията набрана през годините по този въпрос.
Тъжната истина е, че въпреки ниският рейтинг на Народното събрание, въпреки всекидневните критики към конкретните действия на нашите депутати или пък обратното към тяхното бездействие по даден въпрос, въпреки всички квалификации които се сипят ежедневно върху тях, тъжната истина е, че те, нашите народни представители, са едни от най-дейните, обществено активни, интелигентни и ерудирани хора в българското общество. Това е тъжната истина, която трябва да си признаем и върху която трябва да се замислим. Ако не ни харесват действия на депутатите, свързани със законотворчеството,ако не ни харесва тяхното поведение в парламентарната зала, ако не ни харесват техните изказвания пред колегите и пред медиите, няма на кого да се сърдим, няма на какво друго да се надяваме. В българската политика, не само в Народното събрание, са ангажирани едни от най-активните и умни представители на българското общество, искаме или не искаме да признаем този факт. Такива са ангажирани и в другите институции - Президентство, Министерски съвет, Министерства и Агенции, Общинско управление и т.н.
Така че трябва да внимаваме с безоснователните критики и ако нещо не ни харесва в поведението на тези хора, да се запитами - а харесва ли ни същото това нещо в нашето собствено поведение и не вършим ли и ние същите неща, като тези които критикуваме?
Различните протести през последните години доказаха точно този факт, че качествените хора които могат да се занимават с политика вече го правят или вече са го правили преди. Така че това е тъжната истина и ако желаем и изискваме повече от нашите народни представители, преди всичко трябва да желаем и да изискваме повече и от себе си и да, най-вече от самите нас.

6 април 2019 г.

Прощално слово - проф. Иван Кирилов Киряков


ПРОЩАЛНО СЛОВО
ЗА И В А Н К И Р И Л О В К И Р Я К О В

СКЪРБЯЩО СЕМЕЙСТВО !
ПОКРУСЕНИ БЛИЗКИ И РОДНИНИ!
ОПЕЧАЛЕНИ СЪСЕЛЯНИ И ГОСТИ!

В плетеницата от личности, изплели венеца на Славейно в неговата над 300 –годишна история,безспорно ще стои името на
И В А Н К И Р И Л О В К И Р Я К О В.
Печалният камбанен звън вчера разтърси душите и сърцата на всички славейновци,а Киряковският,Добровският и Чиловският родове са съкрушени от скъпата загуба.
С горест и болка, с препълнени от сълзи сърца,ние дойдохме да съпроводим до вечното му жилище един от стожерите на днешно Славейно,големия родолюбец,нашия професор Киряков.
Роден е на 13 август 1943 година в Славейно,в прогресивното и напредничаво семейство на Юрдана и Кирил Кирякови.Точно в домашното огнище започва изграждането и извисяването на Иван като човек и личност. Природната интелигентност на родителите и доброто възпитание се преливат в трите деца и дават своите плодове.
Любознателният Иван завършва основно образование в Славейно,гимназия в Чепеларе,а висше в Пловдивския университет”Паисий Хилендарски” със специалности биология и химия.
Искрицата ,любовта към биологическите науки е вече запалена.Започва неговото стремглаво,професионално изкачване нагоре като преподавател и учен.Минава през всички етапи на професионалния растеж.
През 1967 година вече е биолог-специалист в Катедра Ботаника в Пловдивския университет.Следващата година спечелва конкурс и става асистент по систематика на растенията в Катедра Ботаника.От 1972 до 76 година е старши асистент,а след това 7 години е главен асистент.Докторската си дисертация защитава през 1977 година.През 1983 година след конкурс вече е доцент по ботаника,през 95 година придобива научното звание – кандидат на биологическите науки.
Утвърдилият се вече като преподавател и учен Иван Киряков е избран за професор през 1998 година.
Десет години е ръководител на Катедрата по Ботаника при Биологическия факултет – до 2005 година.
В периода 73-86 година е на специализации и обмяна на опит в Унгария,Полша,Молдавия,Югославия.
Учебната си и научно-изследователска дейност споделя в 97 публикации в областта на екологията,систематика на растенията и биологичните ресурси.Автор е на 2 учебника и 3 учебни ръководства.За професионалните си успехи получава множество награди.
Едновременно с блестящата си трудова биография, Иван Киряков създава образцово семейно гнездо.През 1974 година свързва живота си с Венета Лукова,потомка на големия Луковски пловдивски род и славейновския Чиловски род.Младото семейство се установява в Пловдив.Живеят в любов ,разбирателство и хармония почти половин век и са едно от семействата в елита на града.Двете деца са голямата радост в семейството. Синът Андрей е археолог,дъщерята Мария завършва икономика в Германия. Преди година семейството се разраства и Иван имаше щастието да се радва на снаха и зет,на двете си прекрасни внучки.

Опечалено събрание,
Когато се разделяме с този горд и достоен наш съселянин ,с признателност подчертаваме неговата обществена ангажираност през целия му пълноценен,съзнателен живот.
Голям родопчанин и патриот,той обичаше до дъното на душата си Славейно и планината ни.При всяка възможност идваше в родното село,вдъхваше силата и красотата на родопския говор и родопските песни.Затова дълги години бе председател на Славейновската земляческа дружба в Пловдив.
Дълбокото му чувство за хумор му даваше философско виждане за живота и смъртта,като стоически се бореше с болестта през последните години.

ОПЕЧАЛЕНИ БЛИЗКИ!
Вашият скъп съпруг,баща ,дядо,брат и сродник ще липсва на всички ни.Той бе обичан,уважаван и ценен от колеги ,приятели,роднини,съграждани и съселяни.Затова споменът за него ще бъде красив и траен.
Скъпо семейство,приемете най-сърдечни съболезнования от Кметство Славейно,от обществеността на Славейно и целия район.

8 март 2019г.