България и империята

Първата истинска империя, която стъпва на Балканския полуостров преди близо две хиляди години, е римската. Многобройните тракийски племена, населяващи по-голямата част от полуострова, едно по едно загубват независимостта си. Тракийските държавни (или преддържавни) организации, като Одриското царство, никога не успяват да обхванат всички територии населени с еднородно тракийско население, а още по-малко успяват да разпространят властта си и над други племена и народи.
Римската експанзия над Балканите започва от запад, откъм Адриатическо море. Първа независимостта си губи Македония, през 168 г. пр.н.е., и двадесет години по-късно е обявена за римска провинция. Постепенно Рим завоюва гръцките острови и градове държави, напредвайки на изток и североизток. През 15 г. от новата ера, в земите на днешна Северна България е организирана провинция Мизия, а през 45 г. в земите на юг от Стара планина до Егейско море, е основана и провинция Тракия. Така окончателно, не особено организираните, но свободни траки, губят независимостта си.
Освен че не били особено организирани, траките не били и особено урбанизирани. Тракийското население било предимно селско. Големите градски центрове като Филипопол, Севтополис, Бесапара, Сердика, Берое, Ускудама, Одесос и други, всъщност представлявали, в повечето случаи, едни укрепени селища или представлявали по-скоро големи тържища, населени и с немалък брой чужденци, предимно елини (гърци-търговци).
На Балканите започва налагането на нов тип обществено-икономическа организация. Започва благоустрояването на градове по римски образец и изграждането на нови такива, с широки и прави улици, колонади, форуми, обществени и частни сгради, акведукти, които довеждат вода до градските чешми и резервоари от далечни разстояния. Започва изграждането на пътища, застлани с камъни, между големите градски центрове в Мизия и Тракия, които свързват провинциите със столицата Рим на Апенините. Новоизградени са и силно укрепени военни гарнизони, особено покрай границата на река Дунав, където били настанявани римските легиони, необходими за защитаване и налагане на римската имперска политика.
Римската власт довела до благоустройство на градовете, развитие на занаятите, селското стопанство и търговията, довела до повишаване на благосъстоянието на градското, а и на селското население. Но това била само едната страна на монетата. Другата страна били данъците, почти непознати за траките, безвъзмездния труд в полза на държавата, като изграждането на пътища, сгради и крепостни стени, наборната военна служба за младежите, налагането на чужди богове, а най-сетни и робството. Поради това през първи век от новата ера траките на няколко пъти въставали, но бунтовете били безкомпромисно потушавани. А и новите условия и възможности за по-богат и спокоен живот изглежда си казали думата.
В началото на ІV век, столицата била преместена от Рим в Константинопол, християнството заменило римските езически богове, но тракийските земи си останали под чуждо владичество. И така чак до края на VІІ век.
Освен Рим и приемникът му Византия, другата голяма сила, владяла за дълго Балканите и Югоизточна Европа е Османската империя.
Въпреки че отношението ни и спомените ни от османското присъствие не са винаги положителни и въпреки че пътищата и градовете не са поддържани така, като по времето на Рим, Османската империя е притежавала всички характеристики на една империя. На първо място т.нар. мултиетничност - т.е. включвала е много, десетки, различни народности, със свой език, богове и култура. На второ място, грижата за централната власт за благосъстоянието на населението е все пак значителна. Освен джамиите, с нейна помощ са изградени и множество обществени сгради, имарети, чешми и мостове и т.н., все неща непосилни за отделна община, провинция или дори държава.
Класическите империи, като римската, византийската, османската и други, вече са останали в миналото. Процесът на демократизация, на технически прогрес и развитие на свободния пазар прави завръщането към тях невъзможно. Но и днес, все още споменаваме, макар и в кавички, за "новите империи" - САЩ, Русия (СССР), Китай. Както и преди, отношението на една независима държава, към една империя е винаги двупосочно. Лесно могат да бъдат оценени положителните и не толкова положителните последици от присъствието, от влиянието, от намесата на една империя във вътрешните дела на независимата държава, в обществения живот и в живота на всеки отделен гражданин. Огромните средства и ресурси, с които трудно би могла да разполага отделната държава, и които биха могли да бъдат вложени във всякакъв вид благоустройства, развитие на инфраструктурата, на науката и културата, и изобщо подобряване на жизнения стандарт, несъмнено са нещо положително. Свободното разпространение на стоки, услуги и идеи - също. С неудовлетворение трябва да отбележим обаче, че основният недостатък на империите, предишни и настоящи, е експанзионистичният им, милитаристичен характер.
Нашата хилядолетна държава, по своя селски, миролюбив, народен характер, никога не е била империя, дори и във времената на най-голямото си териториално разширение и могъщество. Нещо повече - България винаги е свършвала там, където е започвала една империя. И обратното - започвала е там, където е свършвала една империя.
Харесва ли ни или не, за добро или за лошо, но такива са фактите...



Вече десет години бай Андрея се чуди дали да служи на България или на Империята...