Прокурорът пази политиците да не влязат в затвора, ВАС им гарантира, че ще имат милиарди за харчене, докато са на свобода

    За 99% от биомасата Прокуратурата е центърът на злото и властта, но за хората вътре в системата (и за олигархията) Върховният административен съд (ВАС) винаги е бил Светият Граал.

    Ако Прокуратурата е „бухалката“, с която можеш да смачкаш врага или да вдигнеш медиен шум, то ВАС е „касата“ и „невидимият щит“ на държавата.

    Прокуратурата прави шоу за тълпата – арести, обиски, заглавия. Тя е политическо оръжие за заплаха и медиен натиск – показни арести, белезници, иззети тефтерчета и пресконференции, ползва се като „бухалка“ за сплашване на опоненти, за създаване на политически кризи или за унищожаване на репутация, но Прокуратурата реално не разпределя капитали.

    ВАС не се занимава с убийци, крадци и битова престъпност.

    ВАС е „касата“ на системата.

    Всяка голяма обществена поръчка минава през ВАС при обжалване.

    Всяка данъчна ревизия на НАП може да бъде „отменена“ от ВАС.Всяко решение на КЕВР (ток, вода, газ) може да бъде „коригирано“ от ВАС.

    Изборният процес (ЦИК). Всички жалби при избори се решават там. Прокуратурата може да те нападне, но ВАС може да те спаси.

    Корпорация с 50 милиона данъчна ревизия - ВАС отменя решението на НАП - парите не се плащат.

    Фирма губи търг - ВАС отменя решението на АОП - тя печели отново.

    Регулатор налага санкция - ВАС я отменя - всичко е законно.

    За да откраднеш 50 милиона през ВАС, просто публикуваш едно съдебно решение от 15 страници, не разбирам юридически текст, в петък следобед. 99% от журналистите нямат капацитета да го прочетат, камо ли да го преведат на езика на масовия избирател. Тълпата не се интересува от административно право. Тя иска кръв и сеир.

    ВАС е крайната спирка за всички пари в държавата. Ако прокуратурата може да ти арестува счетоводителя, то ВАС може да узакони кражбата на целия ти бизнес, чрез решение на КЗК или да ти занули печалбата чрез потвърден акт на НАП.

     ВАС може да отмени всяка наредба, решение или заповед на всеки министър. Тоест дори да спечелиш избори и да имаш "свое" правителство, ако не държиш ВАС ти не може да управляваш пълноценно. Всяко твое действие може да бъде блокирано.

    Прокурор пази политиците да не влязат в затвора. ВАС им гарантира, че ще имат милиарди за харчене, докато са на свобода.

    По-интересно е како се случва конкретно около институцията, през последните две години:

    Мандатът на председателя Георги Чолаков изтича на 22 ноември 2024 година, но Съдийската колегия на ВАС го оставя да продължи като и.ф. председател - решение, което противоречи на Конституцията, тъй като през 2005 Конституционният съд единодушно реши, че никой от т.нар. трима големи в съдебната власт няма право да остане на поста си след изтичането на мандата си.

    Изборът да нов председател на ВАС тече паралелно с избора на нов главен прокурор, като и двете процедури се провеждат от състав на ВСС, с изтекъл мандат от повече от две години.

    Кризата не приключва: и.ф. Маринка Чернева поема 6 месечен мандат от 14 октомври 2025 година, а от 15 април 2026 година, я сменя Любомир Гайдов - пак временно, пак при ожесточен спор за самото правно основание, на което трябва да бъде назначен.

    През февруари 2026 година ВАС отваря трета колегия - нов заместник-председател с шофьор, нов шеф на отделение и още 14 редови съдии, с което съдът получава числено превъзходство над Върховния касационен съд.

    През юли 2026 година, 13 съдии от ВАС гласуват с невалидни бюлетини на избора на представител на съда в новата Комисия за противодействие на корупцията, при единствен кандидат.

    Годишният доклад на ЕК за България от юли 2026 година отбеляза липсата на разследвания за корупция и че гражданите не вярват в правосъдието, а по отношение на съдебните съвети, продължават да съществуват сериозни опасения относно Висшия съдебен съвет, тъй като не са предприети действия за решаване на дългогодишните проблеми със състава и функционирането му - органът, който излъчва ръководството и на ВАС и на Прокуратурата.

    Защо да избират редовен председател, когато могат да слагат "изпълняващ функцията"? Редовният председател има 7 годишен мандат, несменяем е и в един момент може да реши, че е независим. "И.ф."-то е заложник. Той стои на поста ден за ден и може да бъде махнат утре. Това го прави 100 процента послушен и зависим от този, който контролира Висшия съдебен съвет (ВСС).

    Това е перфектна схема за ръчно управление на съда.

    Висш съдебен съвет, чийто мандат е изтекъл преди повече от две години, избира ръководителите на най-могъщите институции в държавата (ВАС и Прокуратурата) за следващите 7 години. 

    Парламентът умишлено не избира нови членове на ВСС, защото старите „зомбита“ са вече проверени, държани с компромати и изпълняват безпрекословно заповедите на олигархията. 

    Фактът, че ВАС се раздува щатно и става по-голям от Върховния касационен съд (ВКС), показва къде е реалната власт. Повече бройки, повече зам.-председатели с шофьори и повече редови съдии означават две неща: създаване на топли местенца за верни хора, и разреждане на малкото останали независими съдии във ВАС с нова маса от послушковци, които да гарантират „правилните“ решения по милиардните обществени поръчки. 

    13-те невалидни бюлетини – Институционален фарс. 

    Да имаш единствен кандидат за антикорупционната комисия и върховни съдии да гласуват масово с невалидни бюлетини е гротеска. Това е или мълчалив, страхлив бунт на съдиите срещу спуснатите им парашутисти, или умишлен саботаж на самата идея, че в България изобщо може да има работещ антикорупционен орган. 

    Европа констатира липса на разследвания, липса на доверие и проблеми с ВСС. И какво от това? Българската олигархия отдавна разбра, че докладите на Брюксел са просто едни PDF файлове, които не пречат на усвояването на еврофондовете. Докато парите текат, никой в София не се трогва от „сериозните опасения“ на чиновниците в ЕК. 

    Институциите са превърнати в частни корпоративни отдели на няколко икономически лобита и правят всичко възможно това да бъде бетонирано за десетилетие напред.

    Проф. Николай Райнов - сайт Осата бг

Украинският език

    Бяхме студенти във втори или трети курс, когато открихме съществуването на украинския език. Беше края на деветдесетте години. Нямаше общодостъпен интернет, домашните компютри бяха рядкост. Основната научна информация идваше все още от лекциите, упражненията и книгите в библиотеката.

   - Четох една книга от 1913 година - разправяше с интерес Теодор - написана е на украински език!

    Във връзка с нашите лекции по археология, се налагаше да четем книги на руски език. Особено темите по Средновековна археология, която изучавахме в трети курс - голяма част от литература беше на руски език. Така че с интерес коментирахме самостоятелния украински език, който очевидно беше използван поне до 1917-1918 година и за който език не знаехме почти нищо.

    Едно от нещата, които веднага ни беше направило впечатление в украинския беше използването на много букви "и" и използването на старобългарската "йота" - на практика латинско "и", с точка отгоре - i.

    Скоро и на мен ми се наложи да прегледам една научна публикация на украински. Ставаше въпрос не за друго, а за едно известно, много голямо погребение, при село Вознесенка, в Украйна, което се свързваше с основателя на българската държава хан Аспарух. Статията беше на археолога Владимир Гринченко, който през тридесетте години проучва погребалния комплекс при Вознесенка, в Запорожието, близо до река Днепър. Темата беше придобила популярност и покрай една току що издадена (през 1998 година) книжка на Георги Костов, която разказваше за погребението на Аспарух и некропола при Вознесенка.

    Украинският език ми направи веднага впечатление с две неща. Едното беше именно това използване на звука [и]. В украйнската азбука имаше четири знака за този звук! Това бяха нашите две "и" и "й", плюс двете латински "i" и "i" с две точки отгоре! В огромно количество думи, общи за български, руски и украински, или само за два от тези езика, добре познатите нам гласни звукове, се заменяха именно с това вездесъщо [и]. Думата "кон", ставаше "кiнь", а "конен" - "кiнний". Думата "комната" - стая, по руски, ставаше "кiмната", по украински, което ми се струваше прекалено. Да смениш звука "е" с "и" е разбираемо, но да замениш "о" с "и" ми идваше прекалено. Също така руското "стол" - маса, ставаше "стiл", на украински, мiсто (място/место) - означаваше на украински "град". Думата "мост" преминаваше в "мiст", "нож" в "нiж", "рот" - уста, ставаше "рiт" и т.н. и т.н.

    Другата ясно изразена особеност беше "непоносимостта" на украинския език към гласни думи в началото на думата. Тоест в украинския на практика липсват думи, които започват с гласна буква. Когато една позната нам дума започваше с гласна буква, украинците слагаха съгласен звук пред нея. Така думата "улица" ставаше "вулиця". Думата "огън" ставаше "вогонь", "ухо" ставаше "вухо", а "остър" ставаше "гострий". Поради тези две особености украинският ставаше съвсем неразбираем, когато го слушаш, но когато го четеш, бавно и внимателно, текстът ставаше понятен. Е, разбира се, трябваше да се провери значението и да се научат и десетки много странни думи, като "пiвдень" и "пiвнiч", които значеха съответно "юг" и "север". Имаше и други страни думи, но тези двете някак си се набиваха на очи. Така бавно, но славно, успявахме да прочетем някоя и друга статия, свързана с археологически проучвания, на украински.

    През пролетта на 1999 година, все още студенти, ходихме с два автомобила, а именно с два "Москвича", до Украйна, за участие в археологическа конференция, в Киев. Едно доста смело начинание, което е тема за отделен разказ, но само набързо да отбележа няколко неща, във връзка с езика. На мен лично ми се стори, че в градовете говореха на руски, а в селата на украински. Но колко индивидуално е всяко впечатление говори следното. Някъде по средата на престоя ни в Украйна, колегата Маргарит сподели: 

   - Е, не чух един човек да говори на руски! 

   - Аз пък не чух нито един човек да говори на украински! - отвърнах аз. А бяхме пътували в две коли, по един и същи път, през Бесарабия, Одеса, и нагоре към Киев. 

    Така че всяко впечатление е много индивидуално..!

    Освен другите сувенири в Киев си купих и една сива тениска, на която пишеше - Київ - матер міст руських, духовне серце України, т.е. "Киев майка на руските градове, духовно сърце на Украйна".

    Тук на място, в Украйна, ми се натрапваше глаголът "бачу" и "бачумо" - виждам, виждаме, и т.н., доста различен от българския и всъщност приличащ на турския, но и това е една друга тема. Всъщност имаше и доста украински думи, които приличаха на българските, за разлика от руските. Например "червоний" - "червен", а не "красный", както е на руски, "лекар" - лiкар" на украински, а не "врач", както е на руски и т.н. По телефона украинците казваха "Ало!", точно както българите, а не "Альо!", като руснаците, казваха "мати", а не "мать", като руснаците и други. Но от друга страна, наскоро попаднах на видео, в което украинец обясняваше в началото, колко много общи думи има между българския и руския, без тези думи да ги има в украинския. Това са десетки думи по скоро от техническо и научно естество, така да ги наречем, но и тук виждаме колко индивидуален е погледът към една или друга тема...

Филиас Фог и романът "Нова земя"

С това малко странно за нас име Филиас Фог, е наречен главният герой на Жул Верн, в романа "Осемдесет дни около света". Забележителен за своето време роман, който е издаден за пръв път през 1872 (или 1873) година. Главният герой е четиридесет годишен англичанин, джентълмен, мълчалив, загадъчен и точен. Неговият облог, че ще обиколи света за осемдесет дни, довежда до целия сюжет, който се развива в романа на Жул Верн. Според данните в интернет, романът е преведен на български език чак през 1949 година.

В този случай е особено впечатляващо, че герой с прякор Филеас Фог, се явява в романа на Иван Вазов "Нова земя", издаден през 1896. Още по впечатляващо е, че в романа Вазов описва събитията около Съединението на България, от 1885 година. За да има човек с прякор Филеас Фог по онова време, означава че, около десет години след издаването на "Осемдесет дни около света", романът вече е бил добре познат и коментиран в България. Това означава, че той е бил четен от образованите българи, в случая пловдивчани, на френски език, и освен това е бил и широко дискутиран. 

Героят Филеас Фог в романа на Иван Вазов е най-бавният каруцар, в Пловдив и в цялата околия. Най-бавната каруца, която взима разстояние от един километър за близо един час. Вижда се, че названието е хумористично, в контраст с пътуването на Филиас Фог от романа на Жул Верн, който извършва почти невъзможното, за да обиколи земното кълбо за 80 дни, в началото на 70-те години на деветнадесети век. Усещането за "екшън", в романа на Иван Вазов "Нова земя", което много ме изненада, сега ми стана по-обяснимо, когато прочетох "Осемдесет дни около света". Двата романа си импонират и по много други неща, очевидно характерни за епохата. Препоръчвам да намерите време и да ги прочетете. 

В нашата младост, романът на Жул Верн минаваше в категория "юношеска литература". Всъщност това е съвсем неправилно или по-точно казано, за да се наслади човек на "Осемдесет дни около света" трябва да има доста натрупан житейски опит и познания. Трябва да е в зряла възраст, за да може да се посмее от сърце на тънкия хумор на Жул Верн, при описанието на английските традиции и порядки, а всъщност и на френските. Количеството на рядко срещани думи и имена, в романът на Жул Верн е доста голямо, дори за голям човек, което също затруднява юношите, които четат романа. 

Но да се върнем на това, че френският език действително е бил популярен през деветнадесети век и началото на двадесети. Той е бил международният език тогава, включително и за образованите българи, по онова време.