Младото българско чиновничество

    Чиновничеството у нас от ден на ден взима по-особен и своеобразен характер. Повечето от младите люде, които са имали честта един път да се воврат в служба, сдобиват постепенно, но очевидно, отличителните черти на чиновника: самонадеяността, безгрижността, егоизмът и тъпостта. Постоянните им занятия в канцелариите и постоянното им пребиваване в кафенетата способствуват по един фатален начин за тяхното умствено и нравствено похабявание. Злото сега не е още твърде голямо и няма застрашителен характер, но с времето ще вземе по-големи размери и ние ще имаме цял народ от недоучени, но самооблъщени чиновничета, които по ограничеността в своите понятия и неразвитостта си ще съставляват една неблагонадеждна ветрена интелигенция, неспособна за никаква инициатива и прогрес.

    За да се убедим в истинността на това скръбно утвърждение, достатъчно е да хвърлим един бежлив поглед на безбройния рояк чиновници и чиновничета, в столицата, които пълнят кафенетата, пиварниците, общите разходки и всичките места, дето се губят пари и време. Погледнете във физиономиите на тия чиновничета, в самодоволното изражение на техните лица, тъпо-благодарните погледи, които хвърлят на публиката, и вие завчас ще проникнете в техния вътрешен свят и ще съгледате пустотата, която съществува в сърцата и мозъците им.

    Да, тия млади люде, минали в канцеларията, кой от терзийския дюкян, кой от бакалницата, кой от ученическия стол или от попрището на скитничеството и безделието, вече чувствуват, че положението им е достойно за завиждане и че нямат нужда от никакво по-нататъшно развитие. Умствените занятия, прочетът, книгите и всичко онова, което способства за моралното им повдигане и вчеловечаване, е пренебрегнато от тях. Едновремешното бакалче имаше по няколко книги за прочет, размесени с тефтерите му, днешното чиновниче, няма нито време, нито воля да отвори книгата, за да изчерпи малко светлина и научи повечко нещо от стереотипическите и безжизнени фрази на канцеларията, с която е пълна главата му.

    Нашето чиновничество не чете.

    Нашето чиновничество не мисли.

 

Пловдив, сряда, 28 априлий 1882 година

Иван Вазов, вестник "Народний глас"

Как се изучава енциклопедия – учебник по история и цивилизации за 5-ти клас

    Ще говоря конкретно за учебника по история и цивилизации за 5-ти клас, по така наречената нова програма, въведена през 2017 година. Така вече близо десет години учениците в българските училища учат по тази програма, в зависимост от разликите в учебника, при различните издателства.

    Първоначалният преглед на учебника по история и цивилизации впечатлява родителите и учениците със своето богато съдържание, многобройни илюстрации и красиво оформление на страниците. Особено за хора, които са били ученици във времето, в което цветните илюстрации в учебниците не бяха задължителни, а черно-белите и цветните картинки бяха с ниско качество, а и не бяха достатъчно като брой.

    След първоначалното положително впечатление обаче се налагат множество притеснения и въпроси, като крайният въпрос е – как всъщност се изучава една енциклопедия? Учебникът за 5-ти клас обхваща праисторията - периода на най-древната човешка история, обхваща историята на първите цивилизации в Месопотамия и Египет, историята на древна Гърция – Елада, историята на древна Тракия и тракийските царства, на древен Рим, до официалното приемане на християнството, през първите векове на новата ера. През учебната година, децата трябва да преминат различните праисторически епохи – новокаменна, каменно-медна, бронзова, желязна, трябва да учат за първите цивилизации край реките Нил, Тигър и Ефрат, трябва да учат за асирийци, шумери, акадци и перси, за царете Саргон, Соломон, Навуходоносор II и Дарий I, за обществената организация в Древен Египет, за религията и царството на древен Израел, за империята на Александър Македонски, за Одриското царство и старите тракийски държави, за Древна Елада и организацията на гръцкия полис и най-сетне и цялата история на Древен Рим от основаването на града до неговия залез и превземане от германските племена. Един енциклопедичен материал, като обем и съдържание.

    Понеже съм завършил историческа специалност в Софийския университет, мога да кажа, че в този учебник за 5-ти клас, автоматично е пренесена цялата програма от I-ви курс на студентите от специалност „История“ и специалност „Археология“, в университета. Самите учебници, в зависимост от издателството, са писани от авторски колективи, включващи същите тези университетски преподаватели, асистенти по наше време, а вече доценти и професори, както разбира се и други академични автори. Като оценявам желанието за широк и задълбочен поглед върху европейската и световна история, но няма как учебната програма за студенти от I-ви и II-ри курс в университетите, да бъде приложена към учениците от 5-ти и 6-ти клас в българските училища, в почти същия ѝ вид. Пак да повторя, че учебникът за 5-ти клас, въпреки поставените в него задачи и упражнения, прилича повече на енциклопедия, а не на учебник. А как се изучава една енциклопедия, с десетки трудно произносими имена, с десетки трудно разбираеми термини, с десетки трудно запаметими дати, факти и събития? Всъщност децата не разбират добре какво е това „керамика“, а ние ги караме да учат за праисторическите епохи, за историята на Близкия Изток и Средиземнорието, като въвеждаме много по-сложни понятия, имена и термини.

    Много от учениците в пети клас все още са с неясна представа за времевата линия на събитията, върху която ние се опитваме да наредим праисторическите епохи, цивилизациите от Близкия Изток, Елада, Тракия, Рим и т.н. На тази възраст учениците все още имат проблем и с обвързването на отделните древни държави и на различните исторически и военни събития с географската карта. Поради невъзможност за локализиране във времето и пространството, следва объркване, лесно забравяне и пълно неразбиране по много от темите. От това следва и неразбиране на предмета история като цяло и нежелание за неговото изучаване. Учениците не могат да разберат и процесите, които движат историята и историческите събития, ако не бъдат обяснени от много мотивиран и добър учител. 

    Тази невъзможност за научаване всъщност започва още от предмета „Човек и общество“, в 3-ти и 4-ти клас. После продължава в 5-ти и 6-ти клас, а също и в по-късните ученически години. В 4-ти клас историята на България започва от Освободителната война и датата 3-ти март, а по-ранната история се учи в 3-ти клас, от което учениците не помнят нищо до втория срок на 4-ти клас, когато започват с най-новата история на България. Учебникът по история за 6-ти клас не е много по-различен по своята сложност и натовареност откъм факти от този за 5-ти клас. В 6-ти клас се изучава ранната средновековна историята на Европа и историята на Първо и Второ българско царство.

    Явно е, че ученици и учители, все пак се справят по някакъв начин с учебника по История и цивилизации за 5-ти клас. Родителите, бабите и дядовците, на петокласниците, също се справят по някак начин с този учебен материал. Идеята да се въведе един, избран с конкурс учебник, по даден предмет, която се дискутира в момента, трябваше отдавна да бъде осъществена. При одобряването на такъв единен учебник по история обаче, той трябва да бъде значително олекотен откъм съдържание. Трябва да се дадат необходимите за правилното разбиране на балканската и българската история знания, но без да се измества акцента изцяло към чужди култури и историята на чужди народи. Имам чувство, че заради недобре систематезираната и изучена от нашите академични учени балканска и българска история, се поставя акцент върху чуждата история. Това е най-малкото нередно, при наличието на една толкова стара европейска цивилизация именно тук, в нашите земи. Отделно от това, докато гледаме все на юг и югоизток, няма и една дума за нашите северни и северозападни съседи от тази ранна епоха. С какво историята на асирийци и шумери е по-интересна за ученика от историята на илири и скити например? И защо трябва да изучаваме подробно историята на египтяни и юдеи например, а не тази на даките и венетите?

    Най-вече учебникът по история за 5-ти клас, а и не само той, трябва да прилича именно на учебник по история, а не на богата на съдържание и илюстрации енциклопедия, която трябва да бъде изучавана от учениците в българските училища.

 

Андрей Киряков

Изкуственият интелект вече не е бъдеще, той е настояще

Изкуственият интелект вече не е бъдеще, той е настояще.

Машината знае всичко.

Тя държи енциклопедии, учебници, архиви, цели библиотеки в един миг. Всяка професия, която се е градяла върху знанието като притежание, започва да зацикля.

Адвокатът, който се хвали с кодекса наизуст, е изместен от алгоритъм, който за секунди преглежда всички съдебни практики.

Лекарят, който помни симптоми, губи пред машина, която сравнява милиони случаи.

Журналистът, който преписва факти, е засенчен от изкуствена система, която ги изрежда по-бързо.

Знанието вече не струва!

Това, което остава, е мисленето!

Сурово, човешко, критично мислене. Защото машината може да каже „какво и как“, но рядко може да отговори на „защо“.

Ерата на креатива, съзидателността, започва!

Оцеляват тези, които могат да задават въпроси, а не просто да отговарят.

Тези, които създават, а не само възпроизвеждат.

Тези, които мислят, а не повтарят.

Парадоксално е, но изкуственият интелект ще ни върне назад – към основното, към онова, което наричаме човешка мисъл.

Време е да отучим навика да трупаме информация като собственост!

Време е да се научим да работим с идеи, със смисъл, със способността да правим избор!

Машината ни показва, че човекът е ценен не заради знанието, а заради ума си. И ако искаме да останем хора в ерата на алгоритмите, ще трябва най-накрая да започнем да мислим!

Текст: Веселин Стаменов