11 май - Кирил и Методий

Днес отбелязваме празника на светите братя Кирил и Методий, по стар стил.
Това е добър повод да поразсъждаваме върху използването на родната кирилица и вездесъщата латиница. Темата за кирилицата и латиницата като цяло е твърде твърде обширна, затова ще се спра само върху проблема при използването на двете при съвременните комуникации.
Ако говорим конкретно за интернет пространството, трябва да отбележим първо, че то е създадено на базата на латиницата. Създадено е от хора, ползващи латиницата. Така че тук изначалното й предимството е безспорно. Същото важи и за голяма част от технологиите свързани с невероятния напредък на комуникационните системи.
Ако си спомняте навремето, преди десетина и повече години, беше доста трудно да използваме кирилицата при писане на имейли, смс-и, и други подобни. Днес благодарение на развитието на технологиите и демократичността на новата комуникационна епоха, около 60 вида национални и наднационални писменостти са широко и равностойно представени навсякъде в мрежата. В това число и кирилицата, която всъщност служи на немалък брой хора.
Днес не е проблем да ползваме кирилицата чрез всеки един компютър, лаптоп, айфон, мобилен телефон. При писането на имейли, коментари във форуми, обяви и блогове, процентът на използването на латиница намаля значително за последните няколко години. При писането на смс-и обаче, по-голямата част от тези, които си разменяме ние българите, са все още на латиница. Това се дължи вероятно най-вече на технически причини, така да ги наречем. Смс написан на латиница може да съдържа два пъти повече знаци от този написан на кирилица, а също и върху повечето телефони липсват знаци на кирилица върху клавиатурата.
Като цяло обаче писането на латиница е все още доста разпространено. Това е така, защото българския език, за разлика от някои други езици, е възможно да бъде придаван сравнително добре чрез латиница.
Спомням си първите имейли, които изпращах преди 11 години. Всъщност по това време и мобилните телефони станаха масови. Тогава трябваше дружно и поединично да решаваме какви знаци да ползваме за буквите ж, з, ъ, ц, ч, ш, щ и т.н. Като че ли се наложи една общоприета практика за отбелязване на ж с -j или -zh, на з -z, ъ -u или -a, ц -с, ч -ch или 4, ш - sh или 6, щ -sht, ю -iu, я -ia или q. Тази "транскрипция" на буквите изглежда предимно английска, така да я наречем.
Подходът към предаването на кирилски букви с латински знаци си остана освен това и индивидуален. Някои хора предпочитат да представят буквата ъ чрез q или чрез 1, други използват по-скоро френското транскрибиране на някои знаци или пък немското.
Недоразумения рядко се получават, макар доста български думи да изглеждат по чудноват начин изписани на латиница. Най-голям проблем създава може би най-специфичната буква в българския език - ъ. Аз лично най-често я заменям с -u. Но има думи при които може да се получи недоразумение и тогава я заменям с -a. Изобщо крива работа. Руснаците и украинците например, или поне тези които аз познавам, отказват да предават техните думи чрез латиница. Пишат или на кирилица или ако трябва да пишат на латиница, тогава пишат на английски или на съответния език.
Сред цялото множество на думи в българския, има една дума и то съвсем кратка, която винаги ме затруднява и след толкова години все още спирам объркан, когато трябва да я напиша на латиница. И това е думата "мъж". Ако трябва да я предам по "стандартния" начин се получава muj. Е, то това на какво прилича muj - муй? (Всъщност прилича на испанската дума за мъж, но това също е една друга, доста дълга тема). Или пък да я напишем maj т.е. -маз или -май или mazh - маж. Както и да я въртим, не става и не става. Затова понякога, когато стигна до думата "мъж", аз пиша по английски man, или пък я замествам с някоя друга дума, например "човек".
Ако се сещате за други подобни думи, които на вас ви създават същите затруднения, може да ги споделите. Не че самото използване на латиница е голямо удоволствие, де, макар че отдавна свикнахме с него.