3 октомври 2026 г.

Всички имат полза от силна България

    Всички имат полза от една силна България и във вътрешен и във външен план. 

    Във вътрешен план е ясно. Всички имат полза от това държавата да е подредена, гражданите да са достатъчно богати и с необходимото самочувствие, правилата да се спазват, за да не се чувстват едни безнаказани, а други потиснати от закона. Без съмнение ако България е силна, във вътрешнополитически смисъл, всички нейни граждани ще имат полза от това.

    Една силна България обаче е от полза за всички и във външнополитически план. Колкото и странно да звучи това за нашите съседи, всеки от които се страхува от историческите и териториални претенции на другия. Затова трябва да кажем следното. Българският народ е мирен и работлив. Това са двете най-важни качества, които ни правят добри съседи, а и партньори, както сега е модерно да се казва. Българите не са инвазивен и агресивен народ. Това е една характеристика на цялото славяство, което в столетията се е разширявало около себе си, когато населението е нараствало, но не е имало никога колонии, отвъдморски или отвъдокеански подчинени територии. 

    Българите никога не са познавали и робството, дори и в миналото и във времето когато то е съществувало. В исторически план българите не са проявявали и расизъм, не са се отдавали на дискриминация. Което също звучи необичайно, когато българинът е проявявал нихилизъм, той някак си е вътрешно насочен, към самия него, а не навън. 

    Вярно е, че ако погледнем историята, България е проявявала претенции към външни, за държавата, територии, но това са били земи населени преимуществено с българско население и никога някакви други.

    Всяка една държава има полза от богати и силни съседи. Българинът, погледнато във времето, иска само две неща - работа и спокойствие. Когато работата и спокойствието са осигурени, българинът проявява всички останали най-добри качества. Когато обаче няма работа и общественото спокойствие не е осигурено, започват да се проявяват други страни от нашия характер. Започват хитрувания, лъжи, дори кражби и разбойничество, и по-тежки престъпления. Обаче материално осигуреният българин е нещо съвсем различно. Или както казваме ние, човек който си е надвил над масрафа. Та, българинът, който си е надвил над масрафа, е неузнаваем, дори и за най-големите критици на българщината. Той проявява щедрост, разбиране, помага на другите. Става неразличим от общите характеристики на богатия и осигурен човек.

    Така че всички имат полза от една богата и силна България и самата държава и нейните съседи. Въпрос остава обаче кой няма полза от това?

1 октомври 2026 г.

Кои се бият по фронтовете на Украйна?

    Замисляли ли сте се, кои всъщност се бият и загиват по фронта между Русия и Украйна? Тази статистика, която не е трудна, спонтанно изплува в главата ми, докато се разхождах една късна вечер около крепостните стени на град Хисаря.

    Населението, в световен мащаб, се дели наполовина на мъжко и женско. Във всяка държава, плюс-минус процент или два от населението, мъжкото и женското население е в отношение петдесет на петдесет. Това означава, че когато говорим за война, за военни действия, от сметката веднага махаме едни 50 процента, или половината от населението на дадена държава. Остават другите 50 процента – мъжко население на страната.
    В повечето държави, като пригодно за военни действия, се гледа на мъжкото население от 18 до 60 години. В Украйна първоначално възрастта за изпращане на фронта беше между 27 до 60 години, като след това беше свалена на 25 години. Така от сметката изключваме мъжкото население до 25 годишна възраст и това над 60 годишна. Това население, средно за Европа, е точно петдесет процента от цялото мъжко население. Така остават само едни 25 процента мъжко население, което би трябвало да участва във военни действия, или една четвърт от цялото население на страната – жени, мъже, деца, старци.
    Само че, от тези 25 процента, трябва да извадим още около пет процента, понеже освободени от военна служба в Украйна са много категории мъже. Това са например многодетни бащи, или такива които сами се грижат за децата си, мъже чиито близки роднини са загинали на фронта, учени, докторанти и специалисти, висши държавни чиновници и други категории, което намалява мъжкото население, участващо в бойните действия, до около двадесет процента, погледнато спрямо цялото население на страната..! И така получаваме само една пета (!) от цялото население на страната, което участва в бойните действия, бива осакатявано и загива всекидневно по фронта между Русия и Украйна. Една пета!
    А какво е отношението на останалите четири пети, от населението на страната, към тази една пета, която гине и бива осакатявана? Тези всички цифри важат и за другата страна в конфликта – Русия. Те ще важат и за всяка една страна, в един бъдещ конфликт… И големият въпрос е, какво е отношението на тези четири пети от населението на една държава, към онази истинска, мъжка, една пета от населението, която е призвана или ще бъде призвана да загива, за да защитава родината или някаква друга кауза, висша и благородна…? Какво ще е отношението на нашите жени, баби и майки, на нашите по-възрастни бащи и дядовци, на нашите млади мъже и жени, към истинското мъжко население на страната? Ще го изпратят ли те с лека ръка и ще го оставят ли да бъде избивано и да загива геройски, в защита на някакви цели и идеали? Ще го изпратят или ще го защитят и няма да позволят тази най-активна мъжка част от населението, на всяка една страна, да бъде погубвано. Тази една пета, която макар и най-активна, се оказва всъщност едно голямо малцинство, погледнато спрямо общото население на държавата! Докога населението на Русия и Украйна ще позволява погубването на хиляди мъже, всяка една седмица, вече в продължение на двеста и тридесет седмици, на хиляда и шестстотин дни, на петдесет и четири месеца, на четири години и половина, военни действия? 
    Докога европейските лидери лекомислено ще предлагат преминаване на европейската икономика на „военни релси“, с цел подготовка за евентуална бъдеща война? Ще се осъзнае ли първо женската половина от европейския свят и после онези четири пети от населението,  погледнато в по-голям мащаб, че война просто не трябва да се допуска и война просто не трябва да има…!?