България и Македония през вековете

    Вече близо десет години, от 2017 година до сега, работи съвместна българо-македонска историческа комисия, която проведе множество заседания. По седем човека академични историци от двете страни, трябва да постигнат съгласие по ключови събития, личности и процеси в общата, до голяма степен история на двата народа. Въпреки че бяха предложени общи чествания на светите братя Кирил и Методий, на Св. Климент Охридски и Св. Наум Преславски и други църковни личности, по много въпроси съгласие не може да бъде постигнато. Това е въпросът за характерът на Илинденско-Преображенското въстание, което се счита от двете страни, съответно за българско и македонско национално въстание, за личността и делото на Гоце Делчев, считан съответно за български герой и централен герой на македонската национална история, въпроси за средновековната история на двете държави и особено времето на цар Самуил и т.н.

    Впечатлението е, че и в двете страни, съставени от хора учени, преобладава твърде националистически поглед към историческите събития, както и това, че имаме спор за истина, при сблъсък на две погрешни исторически доктрини.

    Исторически погледнато и българи и македонци са съставна част от една голяма общност, населявала Балканите от древни времена, със сигурност далеч преди времената на новата ера. Тази общност се състояла от десетки племена и групи, наричани от историците тракийски, за територията на днешна България, и македонски или пеонски, за територията на днешна Македония. Пеоните били едно от най-силните и известни племена на територията на антична Македония, по чието име били наричани и останалите племена в тази голяма област. Още в Илиада се споменават пеоните, които са съюзници на троянците. Техният предводител е Пирехм, който идва от земите край широкия Аксиос (Вардар). Пеонците носили извити лъкове и по този начин се биели отдалеч.

    Всъщност централните земи на пеоните се намирали около границата на днешна България и Република Северна Македония. Голямо и силно племе били и самите македони, а други по-малки общности били орестите, линкести (около Битоля), елимиотите, пелагонците (областта Пелагония, т.е. Поле), едоните, преселени по-късно от централните македонски земи, към беломорското крайбрежие и Източна Тракия.

    Ако говорим за Троянската война, траките също изпратили войски в помощ на Троя, като най-известно е описанието на цар Резос, на неговият впряг от четири бели коня, а също и на трагичната му гибел, заедно с най-близките му войни. След шести век преди новата ера, траките също били назовавани по името на най-силното племе - одрисите, които в продължение на много векове имали и свое царство. Създател или поне първият силен владетел на Одриското царство бил цар Терес, кой то управлявал дълги години от към края на шести век, до средата на пети век преди новата ера. Той бил наследен от синовете си Спарадок и Ситалк. Много любопитен момент е, че границата между одриското и македонското царство, в онзи момент, края на пети век преди Христа, минавала точно там където е днес границата между България и Република Северна Македония. Историкът Тукидит ни е оставил едно дълго описание на похода на тракийския цар Ситалк, срещу Пердика, цар на Македония.  От това описание става ясно, че Одриското царство, което започвало от днешна Източна Тракия, на запад владеело земите до поречието на река Струма, или земите по източните склонове на Осоговската планина и Малешевската планина. От подчинените на одрисите области, Ситалк събрал една огромна армия от близо сто и петдесет хиляди човека, по-голямата част от която била пехота. Тази войска преминала през планината Огражден или Беласица, която разграничавала пеонците от една страна и синтите и медите от друга. Когато превалили планината траките достигнали до пеонското селище Добер, т.е. Добран или Дойран, който и днес се намира близо до югозападната граница на България. От Добер или Дойран, тракийското множество се готвело да се спусне към Долна Македония където царувал Пердика, син на Александър, произхождащ от легендарните Темениди, установили царската власт в Долна Македония. Походът на Ситалк по долното поречие на река Струма продължил само месец, след което той се завърнал обратно. Македонският цар Пердика дал сестра си Стратоника за жена на Севт, който бил син на Спарадок и племенник на цар Ситалк.  

    Сравнително мирни били отношенията между траки и македони по време на най-известните владетели на Македонското царство Филип II и неговият син Александър Велики. Действително Филип II превзема голяма част от Тракия, като достига до северното племе на гетите, чиито цар по това време е Котела. Неговата дъщеря Меда става една от съпругите на цар Филип II и се предполага, че е погребана в царския некропол във Вергина, до днешния град Бер.

    За нуждите на своя поход към Азия, неговият наследник Александър Македонски набирал войници и от тракийските земи. Когато македонските войски достигат до Стара планина, траките преграждат проходите, но с голяма доза късмет, а също и военна тактика македонците успяват да продължат нататък. Те стигат чак до делтата на река Дунав, където на остров Певка, обсаждат царя на трибалите Сирм. Александър дори успява да премине реката и да разори едно от главните селища на гетите, което се намирало наблизо. След това Александър се завърнал към земите на агрианите и пеоните. Една от най-силните дружини, които помагали на македонския цар в похода към Персия били агрианите. Разположението на агрианите между пеоните на запад, племето меди на юг и трибалите на север, както и самото им име (а)гриа(ни) показва, че много вероятно, това е общността, която днес назоваваме граовци, в днешно Пернишко, Радомирско и Брезнишко. Агрианите са характеризирани като добре въоръжена, щитоносна войска. В походът на Александър участвали и одриси, трибали, сапеи, беси и други. Предполага се, че тракийската част от армията, съставена основно от македонска войска и гръцки наемници, била не по-малко от 7-8 хиляди човека, като някои изследователи говорят дори за 17-18 хиляди тракийски войни. При основния контингент от около 35-40 хиляди войни на Александровата армия, това била една значителна бройка. Което е по-важно да се каже, че древните историци, описали похода на Александър Македонски към Азия, твърдо разграничават траки и македони. За траки се приемат всички племена, които са живели именно в днешните граници на България, източно от пеоните и живеещите над тях дардани. Траки са и тези, живеещи по беломорското крайбрежие, източно от река Места, а на запад от устието на река Струма са македоните. Виждаме етническото землище, което и днес наричаме македонско. То започвало на запад от река Струма, а между Места и Струма била една преходна област, в която живеели беси, синти, меди, сатри, едони, пиери и други.  

    Когато римляните започват да завладяват земите на Балканите от запад в посока изток, отново забелязваме едно ясно разграничаването между македонските и тракийските земи. Още в 148 година преди Христа, земите на бившето Македонско царство са превърнати в римска провинция. Североизточната граница на тази провинция минавала точно през днешната Санданско-Петричка котловина. Тук в последните години, в подножието на Кожух планина, беше разкрит градът Хераклея Синтика, който се явява граничен за тази римска провинция. За много десетилетия, дори столетие, това било границата на Рим на Балканите. Но тук възниквали и бунтове, като този на жрецът Вологес и изобщо, тази гранична област не била спокойна. По на север, в тракийските земи, римските войски не смеели да проникнат, а когато това ставало, било с цената на много жертви и големи жестокости. Чак около средата на първи век от новата ера тракийските земи са окончателно присъединени към Рим, т.е. завоюването на земите на Одриското царство, отнема цели два века.

    В римско време, гъсто населените земи на Македония и Тракия са неизчерпаем източник на войници за легионите на империята, за помощните войски, както и незаменим източник на строители, занаятчии, майстори, земеделци, градинари и т.н. След най-силните за Римската империя векове, към края на трети век, центърът на властта се измества към Балканите. Много императори от този период, края на III-ти, чак до края на VI-ти, са родени около и в град Ниш, Сердика, Сирмиум, Сплит, Скопие, Филипопол и други градове на Балканите. Населението през този период си остава същото многобройно и трудолюбиво население, каквото е било то и в древни времена, а така наречените славянски нашествия са на отделни групи от няколко хилядно население, което не променя етническата картина на многомилионното население на Балканите. Македония е разделена на Първа Македония, със столица Солун и Втора Македония, със столица Стоби, днес село Градско, в центъра на днешна Северна Македония.

    Когато в Източната Римска империя вместо провинции, са образувани така наречените теми, се забелязва едно любопитно разместване. Около VIII век от новата ера, днешна Тракия, започва да бъде наричана тема Македония, а малко по-късно, земите от Видин, през Скопие, до Охрид, са наречени тема България. Тези две названия се запазват за много столетия. Така родените в Тракия, с център град Одрин, са наричани от тогавашните историци и от византийската администрация македонци, а родените в Македония, с център град Скопие, са наричани българи. Може би това историческо разместване, този исторически куриоз, идва да покаже за пореден път свързаността между Македония, Тракия и България. Така Василий II е представител на Македонската династия, която идва от тема Македония, около днешния град Одрин, а е наречен Българоубиец, когато завоюва земите на днешна Северна Македония, с център град Скопие…

    Ще си позволя малко шеговито да отбележа, че както ние, днешните жители на Тракийската равнина, не бихме желали да се наричаме македонци, ако и да има такъв исторически прецедент, то така и жителите на древна Македония, днес не желаят да се наричат българи, ако и да имат много повече основание за това. Двете страни трябва да проявят разбиране и да си помагат, още повече ако твърдим, че сме преки роднини. Примери за такива роднински държави, в Европа има много – Германия, Австрия и по-голямата част от Швейцария, Франция и Южна Белгия, Испания и Португалия, Гърция и Кипър, да не говорим за славянските държави. Така че нашият случай не е нещо толкова специално, както неизвестно защо, имаме навика да си мислим.     

Откога сме на Балканите?

    Напоследък бях обвинен, в един коментар, че съм изхабил много клавиатури, за да пиша по този тема –  темата за древността и дълбочината на българското културно наследство. Наистина смущаващо е, че след всичко изписано по темата, през последните години, много хора все още не знаят какво е имало на Балканите преди идването на Аспарух и основаването на българската държава. Тези пък които знаят, че преди идването на Аспарух, земите ни са били част от римската империя, за повече от шест века, не знаят какво пък е било пред това. И това е така, понеже тема за нашата дълбока древност, е оставена предимно в ръцете на независими изследователи, на патриоти и на хора с всякакви занимания, търсещи неуморно историческата истина. Някак си държавата и академичните среди все още не са готови да говорят ясно по тези въпроси. Липсва концепция, мотивация, желание, а не на последно място и смелост, която вижда се, в последните години, е присъща на малцина.

    Мненията на различните изследователи, се различават по много детайли, но всички са единни в едно – за дълбоката древност на българската културна традиция, език, генетично наследство. Например аз, съм един от хората, които приемат, че действително българската държава, с това име, е била създадена през 680/681 година. Но тук не говорим, не толкова за създаване на една нова държава, а за премахване именно на това римско или латинско господство на Балканите, продължило толкова дълго време. Само че и това, не е еднопосочен и едностранен процес. От самото начало на новата ера, чак до седми век, българските земи с многомилионното си население, били неотменна част от римската, а по-късно и византийска история. Тракийските земи дали хиляди войници, работници, занаятчии, майстори и не на последно място, около дузина императори, от тракийски произход, седнали на римския престол. Но ако българската държава с това име „българска“ е на около тринадесет века, то няма да е пресилено да кажем, че формирането на българския народ е на повече от осем хиляди години, дори ако щете на тринадесет хиляди. Тоест имаме тринадесет века България, срещу сто и тридесет века български (тракийски, древнобалкански) народ.

    Доказателствата за приемственост са пред очите на всички, които имат достатъчно наблюдения и познания по темата. Още от времето на епохата наречена новокаменна, следвана от каменно-медната епоха, а по-късно и бронзовата епоха, имаме многобройни артефакти, които показват поразителни сходства, с по-късни времена и епохи. Например, една глинена кана, открита при село Градешница, край Враца, представлява женска фигура, с многоцветна украса. 

    Антропоморфен съд от Градешница, ранен неолит; Ахинора - картина от Иван Милев

    Такива фигури, които изобразяват хора, се наричат антропоморфни и са характерни за онази времена, няколко хиляди години пред Христа. Тази фигура е от времето на ранната новокаменна епоха, т.е. около шест хиляди години преди новата ера. Представя женска фигура, която е забрадена, с нещо като насечена на триъгълници забрадка. Което е още по-впечатляващо, на главата на жената са представени два големи пандантива – начелници. Такива женски начелници или прочелници са традиционна част от българската женска носия. В средната част та фигурата, там където е кръстът или коремът се виждат две правоъгълни пафти! Така наречените пафти или чапрази, са едно от най-характерните женски украшения, за женската българска носия. Те символизират преминаването на невястата във вече омъжена жена. С две думи, праисторическа фигура от село Градешница, най-вероятно изобразява женска сватбена премяна. Сватбена, понеже жената е забулена, като по време на сватба. Епохата е отдалечена на осем хиляди години от нашето време..!

    Една друга впечатляваща, този път не женска, а мъжка фигурка, от времето на средната новокаменна епоха, дори не е намерила място във витрината на някои от нашите музеи!

    Мъжката фигура, която датира около времето 5700 – 5200 години преди новата ера, носи калпак, с малък вдлъбнат конус в средата. Този вид калпак е характерен за областите Мизия, Тракия и Македония и е бил неотменна част от облеклото на българина допреди стотина години. Така например са изобразявани героите на писателя и хуморист Чудомир, от самия него, и в рисунките му и в неговите разкази.

    Портрет на герой от Чудомир; Мъжка глинена глава, с капа - среден неолит

    Много характерни елементи от типична женска народна носия виждаме във фигурките разкрити при село Орсоя, Ломско. Тези фигурки са от едно доста по-късно време, от края на бронзовата епоха. Но дори и това време е отдалечено на близо две хиляди години от времето на основаване на българската държава и на Първо българско царство. Праисторическите съдове, включително антропоморфни и зооморфни такива, както и глинените фигурки от онези времена, често имат необичайна за нас форма. Много от глинените фигури и глави, с присвити очи и издължени лица, дори извикват днес представата за „извънземни“, но това е само на пръв поглед. Внимателният анализ на тези изображения, разкрива много елементи от древното облекло и украшения на хората от онова време.

    Антропоморфен съд от село Габарево, късна каменно-медна епоха

    Имаме и един известен съд, който представлява „пикаещо човече“, подобен на пикаещото човече, което днес е символ на град Брюксел. Антропоморфният глинен съд на пикаещо човече е открит при село Габарево, Старозагорска област и датира от времето на късната каменно-медна епоха. Вижда се, че фигурата е обута с нещо като панталон (потури), пристегнат с дебело въже, което играе ролята на колан.

Имаме и няколко фигури на „мислители“, от територията на България и Румъния, не много различни от „Мислителя“ на френския скулптор Огюст Роден. Това обаче е един съвсем кратък поглед върху стотиците глинени и мраморни фигурки, открити по нашите земи, от онази далечна епоха, както и съдове изобразяващи хора и животни.

    Глинена фигурка на "мислител" от село Драма, Ямболско, късна каменно-медна епоха

Искам да спомена имената на различни хора, който от много време търсят истината за нашия древен произход и твърде ранното формиране на българския народ, тук на Балканите. Въпреки че тези хора понасят много критика, понякога и заслужена, включително и аз, ние всички продължаваме да търсим истинските причини и процеси в нашето историческо развитие и в нашата хилядолетна история. Това са хора като Александра Делова, Ангел Щапаров, Иван Симеонов, Иван Стаменов, Илиян Йорданов, Ирена Янчева, Любомир Цонев, Мартин Константинов, Павел Серафимов, Петко Атанасов, Славян Стоянов и много други, които виждаме, че официалната българската история трябва да бъде преосмислена, а в не малка част и пренаписана. Тогава ще намерим нашето истинско място в Европа и в глобалния свят.

Световната мафия не прощава

    Когато става въпрос за много пари, световната мафия не прощава. Независимо дали говорим за фармацевтичната такава, военно-промишлената, или спортната. За съжалени и в международния спорт вече се въртят твърде много пари, което го подрежда автоматично до първите две сфери – военната и медицинската.

    Така, в спорта вече няма място за самородни таланти, за упорити и дисциплинирани спортисти, постигащи успех въпреки обстоятелствата, идващи от слабо известни държави или такива с нисък стандарт на живот. При световни първенства, всичко вече е въпрос на сметки, за това колко публика ще може да присъства по време на първенство, колко туристи от съответната държава ще могат да дойдат и да подкрепят своите фаворите, колко пари ще бъдат дадени за полети, билети, хотели, курсове, сувенири и така нататък. Спортът вече е търговия, в най-чист вид.

    Само на петнадесет години, българската сноубордистка Малена Замфирова се класира втора, на старта за световната купа в Полша, на 2 март, 2025 година. Два дни по-късно отново е втора на световното първенство за младежи и девойки, а на следващия ден печели сребърния медал и в паралелния слалом. През зимата на 2025/2026 година печели още два бронзови медала от международни състезания. Малена Замфирова е сестра на Тервел Замфиров, който е единственият българин с медал от Световно първенство, организирано от Световната ски федерация. Тервел Замфиров спечели бронзов медал в гигантския слалом в сноуборда на току-що отминалите Олимпийски игри в Милано, Италия.

    Вчера, на 04.03.2026 година, Малена Замфирова беше блъсната на писта в Чехия, по време на подготовката си за Световната купа. Зъл демон, чието име все още не сме научили, блъска младата българска състезателка по толкова жесток начин, че има опасност не само за кариерата, но и за живота ѝ. Малена получава множество фрактури и е откарана с хеликоптер в болница в Чехия, където са извършени няколко операции с цел стабилизиране на нейното състояние. Инцидентът се случва под ски пистата, в така наречената „безопасна зона“, като тя е била без ски или сноуборд, а около нея е имало множество други деца и по-възрастни хора.

    Това не е никакъв инцидент или нещастна случайност, а истински атентат. Атентат целящ да прекъсне кариерата на едно младо и талантливо момиче, идващо от една бедна и неизвестна държава, без протекции в световните зимни, в случая, спортове.

    Това не е първият такъв случай. Подобен атентат преди две десетилетия имаше и срещу една от най-известните ни спортистки за всички времена – Ивет Лалова. Призната за най-бързата бяла жена в света, през 2004 година, с време 10.77 секунди, на сто метра бягане. Само на следващата 2005 година, Ивет Лалова е блъсната на пистата в Атина, от друга лекоатлетка, докато загрява за бягането на сто метра. Ивет се възстановява в интензивното отделение на болница, с 38 сантиметров пирон, в раздробеното ѝ бедро. Започват противоречиви изявления за това  дали е била блъсната от друг, дали е имало нарочно препречване или тя се е блъснала в друга състезателка. Подобни противоречия ще има и в настоящия случай. Така или иначе покушението тогава, срещу двадесет и една годишната Ивет Лалова, в крайна сметка не успява, и след голямо прекъсване тя подновява спортната си кариера.

    Пиша тези редове с дълбока мъка, не само за младото и талантливо момиче Малена Замфирова, чиято спортна кариера, в момента са под въпрос. Пиша ги с дълбока мъка заради разединеното ни и слабо общество, с объркани и противопоставени един на друг хора. И управляващи, които не разбраха, че най-голямата ни сила, като народ, може да идва единствено от самите нас, а не от външни покровители. Една бедна и слаба държава, която не може да защити своите граждани и своите собствени интереси. Държава на прекършени съдби и таланти, заради липса на съчувствие, на средства, на разбиране един към друг. Държава без самочувствие.  Дано да прогледнем по-скоро и да се поправим, защото времената днес неотложно го изискват.