2 юни 2019 г.

Жив е той, жив е, там на Балкана!

Как се пише едно гениално произведение?

Отговорът на този въпрос е, че то се пише по истински случай, по какъвто истински случай е написано и гениалното стихотворение "Хаджи Димитър".
Историята около смъртта на Хаджи Димитър и нейното разплитане, ми напомня за търсенето на истината за произхода на нашия народ, за което ние тук отдавна се борим. И така.
Официалното мнение, че хаджи Димитър е загинал на Бузлуджа, на 18 юли 1868 година, дълго време е господстващо и неоспоримо. Това се налага поради много причини, като се започне с официалната информация изнесена по този въпрос и по това време в Османската империя, като се продължи с героичният образ на героя загинал славно в битка, което е поддържано и от нашите политици и общественици след Освобождението и така още ред други причини.
Обаче истината винаги се е знаела и е била предавана от поколение на поколение и така достига до ден днешен и е на път да се приеме официално. Още повече точно тази истина, за последните дни на Хаджи Димитър е огромното вдъхновение за Христо Ботев да напише баладата "Хаджи Димитър". За какво точно става въпрос?
Тежко ранен при страшната битка в Стара планина, на Бузлуджа, при която се разразява и страшна буря, войводата е пренесен от двама свои другари към долината. Там при село Енина се включва и трети човек и после тримата пренасят воеводата към Сърнена Средна гора, под връх Кадрафил, близо до днешното село Свежен (старо Аджар). Тук въпреки грижите и помощта на двамата другари и на местните хора, Хаджи Димитър умира на 5 август (17 август нов стил), т.е. осемнадесет дена след битката при Бузлуджа.
Официалната информация на турските власти по това време е, че войводатата Хаджи Димитър е убит по време на голямата битка на 18 юли, като са взети сабята му, револверът му, един телескоп и много писма. Действително тези предмети са изоставени, за да не пречат при пренасянето на воеводата и те попадат в ръцете на противника. Изпратени са на Мидхад паша в Русе.
Това е и вестта, която достига до вестниците в Европа, тя достига и до хъшовете в Румъния. Христо Ботев е един от тях и той научава за смъртта на Хаджи Димитарь Асенйовь (както сам го изписва) при Бузлуджа. По-късно обаче един от двамата човека били до последно с Хаджи Димитър се връща в Румъния и именно той разправя на Ботев за последните дни на Хаджията. Тези 18 дни, които той е живял повече, се явяват едно малко Възкресение, за всички които са знаели официалната версия по въпроса. Явяват се те такова Възкресение и за нашият велик Поет, който е бил дълбоко впечатлен и вдъхновен от всичко, което е чул от разказа на Никола Мартинов. Това е четникът, който се е завърнал в Румъния и който заедно с другият четник е бил до последният час с воеводата.
И всичко случило се в тези горещи летни дни и нощи, под връх Кадрафил, в малката колиба, в която е лежал тежко ранен воеводата, е стигнало и до нас чрез гениалната балада на Ботев. Чували са се и жетварките в полето и стоновете и проклятията на юнака и самодивите са били наблизо (Самодивския проход), както и вълците и орлите. Настъпващата вечер прохлада в горещите юлски дни, изгряващият месец, ясното небе с хилядите звезди и Балканът, който е пеел своята хайдушка песен...
Последвалата история след смъртта на воеводата също е изпълнена с драматизъм, а също и с трагизъм, за който изглежда сме си виновни самите ние, българите. Или такава е нашата участ. Но поне в резултат остават такива гениални стихотворения като това на Христо Ботев, превърнало се в неразделна част от нашата история, борба и съдба.

ПС. Гледането и на филма за Хаджи Димитър и на предаването по ПОТВ не е излишно, макар че всяко едно от двете казва достатъчно.

https://www.youtube.com/watch?v=5rXJEc6ob2I&feature=youtu.be

https://www.youtube.com/watch?v=Jgg2gMpJgu0&feature=youtu.be