Роз Мари де Мео пише писмо до митрополита

Уважаеми господин митрополит,

Пише Ви Роз Мари де Мео и ще започна с това, че аз съм българка, въпреки странното ми име. От много години вече аз се занимавам с баене, с наричане и други народни и те толкоз народни обичаи. Обичам да разказвам за Българските Яки Сили. Но най-любим и мил от всички ми е Коренът. От Коренът понякога страшно боли, трябва да знаете, затова някои хора избират да се откажат от него, за да не ги боли. На мен обаче той ми е любим... особено в комбинация с Българските Яки Сили!

От години водя един стар български обичаи, с който се почита Еньовден, но трябва да ви кажа, че ние почитаме и християнския празник. Аз лично водя служба в църквата, но през тъмната част на деня, за да нямам проблеми с Ганчо, селския свещеник. Той си води службата през деня, а ние се събираме през нощта. Какво нередно има в това? Простете, но не вярвам Бог да е определил работно време за общение с него. Още повече, че тези, които ни навестяват по време на служба - нашите приятели, от астралния свят - предпочитат малките часове на деня, т.е. нощта. Не знам защо е така...

Много ми харесва това, че църквата в нашето село отвътре е цялата бяла и няма икони. Иконите малко ме смущават да Ви призная, а смущават и нашите астрални приятели, за които Ви споменах по-горе. Затова Ви давам идея да замажете иконите в цялата енория с бяла боя и да станат църквите бели и светли отвътре. Така е много по-приятно, сам ще се уверите, когато го направите.

Нашите съселяни се възмущават също, че жена води службата, но кажете ми – Какъв е този Бог, който посочва жената като недостойна да води служба в храм? Този Бог е вече или твърде стар и немощен или сте отдавна оглушали за словата Му. Затова и в обредите, които имам честта да водя, хората никога не се делят по религиозна принадлежност. Напротив - почитаме всички имена на Бога – Тангра, Аллах, Шива, Исус Христос и т.н. Не мога да разбера защо нашите съселяни и селският свещеник Ганчо са толкова възмутени от всичко това?

Има една голяма книга, викат й Библия, сигурно сте чували за нея. Но там нещата са много объркани. Аз съм се захванала да ги оправя и без да се хваля, мисля че добре се справям. Даже съм измислила нов текст на молитвата дето и викат „Отче наш”. Аз обаче я нарекох „Татко мой” – ще Ви изпратя новия текст в приложение.

Понеже писмото ми стана твърде дълго и аз никак не съм сигурна, че ще го прочетете, ще завърша със следното: Италианската ми баба беше голяма християнка и казваше: „Запомни моето момиче – вещиците не винаги са грозни.”

Аз много харесах тази мъдра повеля и я окачих на църквата в нашето село. Но след последните събития отец Ганчо я свали и прибра, надали по своя инициатива...

Приключвам и ако до четиридесет и осем часа нямам отговор от Ваша страна, ще направя всичко по силите си да предизвикам публичен разговор относно позицията на Българската православна църква и всичко изложено в писмото.

Оставам с почит и надежда за достойно решение!

 

Роз Мари де Мео -

„Стопанката на Господ", след нощна служба ставаща в „Зарана”

Богатството на българския език

    Когато човек разбере и осъзнае богатството на българския език, той може само да сведе глава и да се поклони на това нематериално богатство - наше основно средство за общуване.Разнообразието и богатството на българския език говори за една дълбока древност - много по-близка до числото 13 000 години, отколкото до прословутите 1 300 години България.

     Езикът притежава лексика и граматика. Лексиката, това са думите, а граматика това е конструкцията, според която думите се подреждат в смисъл. И двете - и лексиката и граматиката в българския език, показват изключително богатство, което пак да повторя говори за една забележителна древност, за натрупване на езиков запас във вековете и хилядолетията и същевременно за едно разнообразие и обогатяване в граматично отношение.

    Да започнем с един ключов глагол, какъвто е глаголът „говоря“. В различните български краища имаме над десет синонима, т.е. сродни думи, на този основен глагол „говоря” и това са веля, хортувам, оратя, думам, редя, глаголя, ромоня и т.н. Едно невероятно разнообразие, което едва ли се среща в друг език. На български ние може да кажем „съмва се“. Може да кажем „развиделява се“. Може да кажем и „зазорява се“ – отново едно голямо разнообразие и езиково богатство. Имаме думата „врата“, но имаме и думите „порта“, „капия“ и „двер“ ( например „царски двери“).

На какво се дължи това синонимно богатство? Специалистите веднага ще кажат, че към нашия славянски език имаме голям слой думи от османско време, които са турски, персийски, арабски, като например думата „капия“. Думата „двер“ е славянска, а думата „порта“ е латинска. Истината е, че освен множество „турски“ думи, в българския има и огромен пласт латински думи, останали още от времето 1 - 7 век, преди създаването на българската държава. Тази тема почти не е разработена, за голямо съжаление, и очаква своите изследователи.

    Много думи в българския са дошли именно още в римско време, когато земите ни са били част от голямата Римска империя, обхващаща целия цивилизован свят около Средиземно море. Тогава в езика на местното население трайно навлизат множество думи като маса, порта, каруца, капа, вила, линия, креда, канал, дирек, номер, вулкан, луканка,кредит, цивилен, нула, кобила, кум, свекър и още стотици думи, както и имената на месеците – януари , февруари, март, април и т.н., който са различни от славянските. Славянските имена на месеци са се запазили и до днес, например в украинския – сичен, лютий, березен, квитен и т.н., понеже римската власт и влияние не е стигнала до онези краища. За разлика от Балканите където тя е продължила около шест века.

    Българският език е аналитичен, т.е. безпадежен език, за разлика от всички славянски езици, които са падежни, синтетични, както и езици като немски, гръцки и други европейски такива. В граматично отношение българският език също показва голямо богатство откъм времена на глаголите, родове на предметите, членуване на имената и т.н. Това специфично членуване на имената – човек – човекът, жена – жената, дете – детето, се наблюдава в други два балкански езика – румънски и албански и е една от причините да се говори за дълбока древност на балканските езици, както специфичното образуване на бъдеще време и други неща свързани с граматиката на езика. Учените определят термина Балкански езиков съюз, за да обяснят това явление и говорят за съществуването на обща стара балканска реч, от която и до днес има видими следи в граматиката, най-вече в нашия език.

    Това което трябва да знаем ние, днешните обитатели на българските земи, носители на българската реч и на цялото й разнообразие с нейните регионални говори, диалекти, е, че сме пазители на едно огромно богатство – българският език. Българският език, наред с българската природа, българският ген, нашата вяра, са най-ценното, което ни е поверено и което трябва да пазим, така както пазим зеницата на очите си.

Свободата аз съм я измислил

    Не помня вече кога за пръв път ми се появи тази мисъл в главата. Мисля, че беше когато избягах от ашрама, в Мунгер, щата Бихар, в Индия. Само преди десетина дена писаха, че една жена, българка, на 46 години, е починала в този ашрам. Бих се учудил, ако това е единственият такъв случай за последните 15 години, когато аз бях там. Това е наистина опасно място, но темата е друга.

    Опитаха се да ме задържат в този ашрам, а аз геройски се преборих, прескочих оградата и избягах. И тогава мисля, че за пръв път казах: "Кой се опитвате да задържите вие, ей? Не знаете ли, че свободата аз съм я измислил?" После като спах в хотела в град Патна, първата вечер след бягството, изведнъж се почувствах като 300 килограмов лъв. Усещането беше сравнително кратко, но запомнящо се... Индия.

    Та, моята личност е много свободолюбива и винаги съм търсил и намирал свободата във всякакви ситуации. И най-вече самият аз съм донесъл свобода, разрешаване на проблемите и решения в трудна ситуация на много хора. Признание за това въобще не търся и не чакам, просто такава ми е съдбата - да правя това.

    И когато с течение на годините се преборих за моята свобода - и физическа, и финансова, и обществена и т.н. мислех, че е само това. Обаче, не бях подготвен за това, че трябва да се боря и за свободата на друг - на дъщеря ми Йована. Имам предвид, да се боря така, както съм се борил за личната си свобода. И още по-точно - отново става въпрос за самия мен - в известен смисъл.

    Освен това понасям много болезнено ограничаването на моята и на чуждата свобода. Мисля че това е в основата на всеки борец за свобода - болезненото чувство при ограничение на свободата, което изпитва.

    Обаче след две години и половина дела и два пъти вече престой в ареста, единият път за 24 часа, а вторият път за 48, повече от това просто не мога да направя. Извинявай, Йованче, обаче няма как да продължа. Изчерпах кредита си, поне пред справедливата и милостива, българска правосъдна система...  

    А иначе моята непоклатима, вътрешна свобода и вътрешен контрол е вече извоювана. Поне в това се убедих окончателно, във връзка с всички тези дела и двата ареста. Оттук нататък ще се борим само за свободата на България, ако се наложи един ден, а и този ден май наближава.

   

   

 

Мръсната сила на парите

    Съвременният свят дава възможност за генериране, за натрупване на огромни средства, от един човек, от една фамилия, от една компания. Средства излизащи извън пределите и представите на по-ранните поколения, живели на Земята. Тези пари дават и могат да дадат една огромна и мръсна сила на всеки един човек, пък бил той и неслучаен. Защо наричам тази сила мръсна? Защото тя е огромна и трудно контролируема, предразполага и изкушава човек към влияние и намеса в живота на другите хора, на цялото общество, на цялото човечество. Защото в крайна сметка, всяко нещо си има цена и както е казал някой нашега или наистина: „Което не може да стане с пари, става с много пари.”

    Огромната и тъмна енергия на многото пари, събрани на едно място, дори и за човек получил подходящо възпитание и ценности представи, притежаващ силна воля, са голямо изкушение, а какво да говорим за останалите?

    С много, дори и с не толкова много средства, може да организираш цветна революция, в която и да е държава, да внесеш объркване и смут във всяко едно общество. С много пари, може да създадеш каквато и да е политическа партия, която да задържиш във властта колкото време е необходимо. С много, много милиарди, може да поддържаш война между два братски народа, като руския и украинския народ, да накараш група хора да изтребва собственото си население и да унищожава собствената си държава. С две думи, с много пари може да поддържаш всякаква политика, колкото и да е странна, противоестествена или непонятна.

    Мръсната сила на огромните средства, концентрирани в сравнително малък кръг хора, днес се чувства навсякъде. И в крайна сметка има само един антидот, една противоотрова – чест, морал, съвест, вяра. Само така може да се спре тази мръсна сила, която може да докара огромна сила в ръцете и на най-големия слабак, подлец, нещастник и да го направи силен.

    На регионално ниво, за последните 30 години се нагледахме на такива мафиоти и нещастници, които с огромните си средства сътвориха само грозотия и оставиха разруха след себе си. На световно ниво, тези които действат днес правят същото, но последствията ще са за целия свят. Защото е много, много трудно да противостоиш и да контролираш силата на огромните пари.

 

След първата седемдесет и двойка

    След първата ми седемдесет и двойка заявявам следното: Твърдо съм за приемане на еврото в България. Крайно време е да станем неотделима част от общия европейски пазар. 

    Считам, че домашното насилие е най-лошото и страшно нещо, което може да се случи, в нашето модерно и либерално общество, затова ще отдам всички сили за по-бързото приемане на Истанбулската конвенция, за подобряване качеството на ЗЗДН и всички останали закони, свързани с домашното насилие.

    Смятам, че световната пандемия наречена Коронавирус, тръгна от един прилеп, на пазара в Ухан. Всичко друго е спекулация. 

    Намирам, че Джордж Сорос е един от най-големите благодетели на Европа и света, а Бил Гейтс и Клаус Шваб са най-големите хуманисти, също дарители, които мислят единствено за благото на света и на цялото човечество. Считам, че неолиберализмът е най-прекрасният модел, който може да бъде установен на нашата планета Земя.

    Твърдо съм за оказване на военна помощ на Украйна, в нейната справедлива борба с руския агресор. Сили и средства в тази посока също не трябва да се жалят, до окончателната победа над диктаторския и нацистки режим в Русия. 

    Признавам моята част от вината и за смъртта на сините китове, въпреки че темата вече не е актуална.

    Намирам българската правосъдна система за най-справедливата и хуманна в света!

Жените са коварни

 Жените са коварни! 

Като съдия, гледал 1/12 от домашните насилия на 2-милилионна София 4 години поред, мога да констатирам статистически, че големият процент жертви на физическо и психическо насилие са жени. Обаче, от "фалшивите" дела за домашно насилие, в които такова няма или има, но е силно преувеличено, процентът жени срещу мъже молители е 2:1. Това са дела, образувани за да се тормози ответникът и за да се отдалечава детето от ответника. Онези, които смятат, че чувствителността на съдиите към жертвите на домашно насилие и правните познания на съдиите за телесните повреди ще се увеличат, като се шеймват и заплашват съдии в социалните медии, са наивни. Съдиите са обикновени хора чиновници - пишат повечето дела по сламка и са страхливички. Така че, когато съдиите, разглеждащи домашни насилия, от страх или от мързел вкарат в сламката за заповед за незабавна защита автоматично мярката да не доближава (и детето), и след като с новите изменения на ЗЗДН тая заповед действа и във въззивната инстанция, и когато в София делата се точат по 12-18 месеца, то бащите, които имат деца от зли жени, трябва много да внимават когато се опитват да шеймват и заплашват персонално съдии по въпроса за насилие над жени. Разбирам защо жените са възмутени от това, че насилник бил пуснат на свобода - всяка жена се преживява като потенциална жертва. Специално мъжете обаче трябва да внимават много дали искат да живеят в държава , в която съдиите, които и бездруго са в мнозинството си жени, са наплашени на тема домашно насилие. Една непремерена заповед за защита от домашно насилие и 6-12-18 месеца можете да не видите /прегърнете детето си.

Съдия: Васил Крумов Петров - СРС 

 

П.С. Съвсем като моя случай, само че аз претенции към съдиите не съм имал и да ги обвинявам в нещо - видях, че повечето са просто едни чиновници. Благодаря ви г-н Петров за честната и смела позиция!