След като не успяха да унищожат света през 2000та година, любителите на силни усещания намериха нова дата за своите апокалиптични прогнози - годината 2012. В края на 2012 година свършвал календарът на маите, последният цикъл от тяхното летоброене, а какво друго може да означава това, освен че идва Краят. Намерени бяха потвърждения и в други пророчества – предсказания на северноамерикански индианци, китайски хроники, прогнози на гадатели и световно признати учени и т.н. в този ред.
Мненията около въпросната дата се разделиха на няколко групи.
Фаталистите приеха датата като времена за сигурен апокалипсис.
Други подходиха по-оптимистично към предсказанията и видяха в тях смяна на епохите към по-добро - едно ново и по-светло начало в живота на хората.
Трети отбелязаха че фаталната 2012 вероятно вече е започнала, като сочеха екологичната катастрофа, свързана с разлива на петрол в Мексиканския залив от 2010, земетресението в Япония от началото на 2011, многобройните природни и всякакви други бедствия, случващи се в различни точки на планетата.
Четвърти измислиха вица за това какво ще дойде след 2012 година? Отговор – 2013.
При всяко положение годината 2012 се очерта като историческа, още преди да е настъпила.
Като се абстрахираме от крайните прогнози, можем ли да предвидим дали годината 2012 действително би могла да заеме по особено място в календара? Да, би могла, но не в някакъв апокалиптичен или екстраординарен смисъл. Би могла да бъде историческа като широкопризнатите за повратни години в човешката история 1989 година – падането на Берлинската стена и края на комунистическия режим в Източна Европа, 1945 година – края на Втората световна война и други подобни, останали като бележити дати в европейската и световната история. В този смисъл може би е възможно 2012 да е по особена по някакъв начин, но може и да не е. Въпрос на шанс – за човечеството и за годината 2012.
28 декември 2011 г.
24 декември 2011 г.
Коледа в Нешвил
Точно преди една година, по време на обиколката ми в САЩ, без да съм планувал предварително, стигнах в столицата на щата Тенеси - Нешвил. Там посрещнах Коледа и точно това се оказа най-подходящото място да бъда на този ден. Благодарение на любезните домакини от Сити Мюзик Хостел и на приятната компания от пътуващи и местни, която се беше събрала за празника, наистина почуствах духа на Коледа. Мисля че разбрах истинското значение на израза Merry Little Christmas.
Не пропуснахме да посетим и кънтри-клубовите, които разнасят славата на Нешвил на музикална столица.
Здраве и успехи за всички и добро настроение за Бъдни вечер и Коледа!
Не пропуснахме да посетим и кънтри-клубовите, които разнасят славата на Нешвил на музикална столица.
Здраве и успехи за всички и добро настроение за Бъдни вечер и Коледа!
21 декември 2011 г.
Европейска столица на културата - накратко за историята и програмата
Идеята за създаване на Европейска столица на културата, се заражда през 1983 година. Двигател на тази инициатива става легендарната Мелина Меркури. През 1985 година първата столица на културата е град Атина.
Инициативата „Европейска столица на културата” е замислена с цел да допринесе за опознаването и сближаването на европейските народи. Това събитие трябва да подчертае богатството и разнообразието на европейските култури и техните общи черти, което от своя страна би довело до усещането за принадлежност към една и съща европейска общност.
До настоящия момент повече от 40 града са били домакини на събитието. Трябва да отбележим че държави като Франция, Германия, Италия, Гърция, Португалия, Испания Австрия, чрез различни свои градове, са били вече домакини, два или повече пъти. През 2006 година Европейската комисия приема решение, според което до 2019 година, всички държави членове на ЕС трябва да „излъчат” град, домакин на събитието. През последната година от този цикъл – 2019 – домакинството се пада съответно на Италия и България.
Събитието „Европейска столица на културата” може да донесе огромни ползи за градовете в културно, социално и икономическо отношение, в рамките на самата година, а и след това. Ползите обаче не идват автоматично - трябва да се запази и известна доза реализъм – градовете могат да се сблъскат с проблеми като критично отношение, разочарования, политически рискове и финансови затруднения.
Представената от градовете-кандидати програма, трябва да отговаря на високи изисквания за художествена и културна стойност. Даден град не се избра за „столица на културата” единствено заради това, което е, или заради това което е бил. В този смисъл концепцията „столица на културата” е съвсем различна например от тази за обектите на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Програмата за Европейска столица на културата трябва да бъде предназначена специално за титлата. От градовете се изисква да акцентират върху отличителните си способности и да проявят творческо мислене. Желателно е създаването на програми, които да окажат траен ефект върху дългосрочното развитие на града, дълго време след проявление на културното събитие. Следователно, макар че историческото наследство и дългогодишните културни традиции на града могат да са от полза, те представляват единствено добра основа за организиране на събитието.
Един от факторите за успех е капацитетът на града да привлече заинтересованите страни както от културната и от социално-икономическата сфера, така и от местното население. Събитието трябва да постигне „съгласие” между художествените стандарти и обществения интерес.
Градовете, които кандидатстват за титлата, имат право да асоциират към своята програма дадена регионална територия. За Пловдив, това биха били градовете Асеновград, Хисар, Карлово, Раковски, Първомай и изобщо Горнотракийската равнина, Предбалкана и Родопите.
Процедурата по избирането на града, столица на културата започва около шест години по рано от годината на събитието. Изготвянето на съответната концепция и детайлна програма започва дори още по-рано, затова не бива да се учудваме, че вече тече подготовката по кандидатстването на българските градове за Европейска столица на културата през 2019 година.
На сайта на община Пловдив, може да бъде намерена обявата за конкурс за концепция „Пловдив – европейска столица на културата 2019”. Срокът за нейното изпращане е до 15 януари 2012 година.
Дори и град Пловдив да не успее да спечели титлата „Европейска столица на културата 2019”, опитът от предишните конкурси показва, че градовете, които съвестно са подготвили своите кандидатури и програми, могат да се възползват от работата по проекта, дори когато техните кандидатури не бъдат успешно избрани.
Инициативата „Европейска столица на културата” е замислена с цел да допринесе за опознаването и сближаването на европейските народи. Това събитие трябва да подчертае богатството и разнообразието на европейските култури и техните общи черти, което от своя страна би довело до усещането за принадлежност към една и съща европейска общност.
До настоящия момент повече от 40 града са били домакини на събитието. Трябва да отбележим че държави като Франция, Германия, Италия, Гърция, Португалия, Испания Австрия, чрез различни свои градове, са били вече домакини, два или повече пъти. През 2006 година Европейската комисия приема решение, според което до 2019 година, всички държави членове на ЕС трябва да „излъчат” град, домакин на събитието. През последната година от този цикъл – 2019 – домакинството се пада съответно на Италия и България.
Събитието „Европейска столица на културата” може да донесе огромни ползи за градовете в културно, социално и икономическо отношение, в рамките на самата година, а и след това. Ползите обаче не идват автоматично - трябва да се запази и известна доза реализъм – градовете могат да се сблъскат с проблеми като критично отношение, разочарования, политически рискове и финансови затруднения.
Представената от градовете-кандидати програма, трябва да отговаря на високи изисквания за художествена и културна стойност. Даден град не се избра за „столица на културата” единствено заради това, което е, или заради това което е бил. В този смисъл концепцията „столица на културата” е съвсем различна например от тази за обектите на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Програмата за Европейска столица на културата трябва да бъде предназначена специално за титлата. От градовете се изисква да акцентират върху отличителните си способности и да проявят творческо мислене. Желателно е създаването на програми, които да окажат траен ефект върху дългосрочното развитие на града, дълго време след проявление на културното събитие. Следователно, макар че историческото наследство и дългогодишните културни традиции на града могат да са от полза, те представляват единствено добра основа за организиране на събитието.
Един от факторите за успех е капацитетът на града да привлече заинтересованите страни както от културната и от социално-икономическата сфера, така и от местното население. Събитието трябва да постигне „съгласие” между художествените стандарти и обществения интерес.
Градовете, които кандидатстват за титлата, имат право да асоциират към своята програма дадена регионална територия. За Пловдив, това биха били градовете Асеновград, Хисар, Карлово, Раковски, Първомай и изобщо Горнотракийската равнина, Предбалкана и Родопите.
Процедурата по избирането на града, столица на културата започва около шест години по рано от годината на събитието. Изготвянето на съответната концепция и детайлна програма започва дори още по-рано, затова не бива да се учудваме, че вече тече подготовката по кандидатстването на българските градове за Европейска столица на културата през 2019 година.
На сайта на община Пловдив, може да бъде намерена обявата за конкурс за концепция „Пловдив – европейска столица на културата 2019”. Срокът за нейното изпращане е до 15 януари 2012 година.
Дори и град Пловдив да не успее да спечели титлата „Европейска столица на културата 2019”, опитът от предишните конкурси показва, че градовете, които съвестно са подготвили своите кандидатури и програми, могат да се възползват от работата по проекта, дори когато техните кандидатури не бъдат успешно избрани.
16 декември 2011 г.
Диверсификация на културата
Модерната напоследък дума диверсификация се използва най-често в областта на финансовото дело. Тя означава – „разностранно развитие”, „намаляване на риска чрез разпределяне на капитала” „разширяване на географското развитие” и т.н. В известен смисъл може да означава и „децентрализация”.
Едно от нещата, които предполагат предимството на град Пловдив да бъде културно средище е именно неговата центричност. Централната градска част е събрана около едно естествено ядро – тепетата, Стария град, кв. Капана, Главната улица, площада, Градската градина и т.н. Това пространство, освен че служи като естествен декор за културните събития, може лесно да бъде обходено пеш. Тази центричност е залегнала в съзнанието на пловдивчани и на пловдивските творци и всички те приемат за естествено културните събития да се съсредоточават именно в централната градска част. Подобна нагласа обаче все по-често влиза в противоречие със съвременните представи за развитие на културата и културните програми, като част на нашето съвременно общество от общоевропейско.
Освен това, както лично можахме да се убедим, през последните няколко месеца и години, въпросната специфична нагласа, предизвика и доста спорни ситуации. Почти без изключение, пловдивските творци приемат централната част на града като единственото подходящо място за изложение на своите произведение. В резултат на това, се стигна и до конфликтната ситуация с водната пластика, наречена „Тръбата на Орфей”. Тази пластика поставена в средата на Главната улица, затруднявайки движението, си спечели прозвището „Рендето” именно поради този факт. Вероятно реакциите срещу това произведение на изкуството нямаше да са толкова крайни, ако то предварително беше заело някое по-подходящо място в градския пейзаж. Не по-малко дискусии предизвикаха и паметникът на Филип Македонски, поставен на Джумаята, и скулптурата на червения бик поставен пред Кметството, именно поради същата причина.
Предложението да бъде направен музей от демонтираните и преместени през последния месец скулптури и паметници едва ли е сериозно. Предполагам че за тяхното бъдеще има и по-добро решение.
В момента предстои откриването на новото кметство в ЖР Тракия. Водната пластика „Тръбата на Орфей” би представлявала чудесна украса за района около кметството. Монтирането и там не би затруднило движението на хората, както в случая с главната улица, а и модерната пластика е в хармония с модерната сграда на кметството.
По същите съображения скулптурата на червения бик би могла да украсява подходящите пространства в район Западен или Северен, паметникът на Филип Македонски пространството пред кметството на район южен или някое друго подходящо място и т.н.
Да не забравяме, че балансираното разпределение и диверсификация във всяка една област, е много важно за развитието на един съвременен град. Ако искаме да следваме тенденциите в общоевропейското развитие се нуждаем от нов начин на мислене по отношение на културата, на движимите и недвижимите паметници, свързани с нея.
Отново единствено от www.plovdiv-online.com откликнаха на моите смели и новаторски идеи в областта на културата, за което отново им благодаря.
Едно от нещата, които предполагат предимството на град Пловдив да бъде културно средище е именно неговата центричност. Централната градска част е събрана около едно естествено ядро – тепетата, Стария град, кв. Капана, Главната улица, площада, Градската градина и т.н. Това пространство, освен че служи като естествен декор за културните събития, може лесно да бъде обходено пеш. Тази центричност е залегнала в съзнанието на пловдивчани и на пловдивските творци и всички те приемат за естествено културните събития да се съсредоточават именно в централната градска част. Подобна нагласа обаче все по-често влиза в противоречие със съвременните представи за развитие на културата и културните програми, като част на нашето съвременно общество от общоевропейско.
Освен това, както лично можахме да се убедим, през последните няколко месеца и години, въпросната специфична нагласа, предизвика и доста спорни ситуации. Почти без изключение, пловдивските творци приемат централната част на града като единственото подходящо място за изложение на своите произведение. В резултат на това, се стигна и до конфликтната ситуация с водната пластика, наречена „Тръбата на Орфей”. Тази пластика поставена в средата на Главната улица, затруднявайки движението, си спечели прозвището „Рендето” именно поради този факт. Вероятно реакциите срещу това произведение на изкуството нямаше да са толкова крайни, ако то предварително беше заело някое по-подходящо място в градския пейзаж. Не по-малко дискусии предизвикаха и паметникът на Филип Македонски, поставен на Джумаята, и скулптурата на червения бик поставен пред Кметството, именно поради същата причина.
Предложението да бъде направен музей от демонтираните и преместени през последния месец скулптури и паметници едва ли е сериозно. Предполагам че за тяхното бъдеще има и по-добро решение.
В момента предстои откриването на новото кметство в ЖР Тракия. Водната пластика „Тръбата на Орфей” би представлявала чудесна украса за района около кметството. Монтирането и там не би затруднило движението на хората, както в случая с главната улица, а и модерната пластика е в хармония с модерната сграда на кметството.
По същите съображения скулптурата на червения бик би могла да украсява подходящите пространства в район Западен или Северен, паметникът на Филип Македонски пространството пред кметството на район южен или някое друго подходящо място и т.н.
Да не забравяме, че балансираното разпределение и диверсификация във всяка една област, е много важно за развитието на един съвременен град. Ако искаме да следваме тенденциите в общоевропейското развитие се нуждаем от нов начин на мислене по отношение на културата, на движимите и недвижимите паметници, свързани с нея.
Отново единствено от www.plovdiv-online.com откликнаха на моите смели и новаторски идеи в областта на културата, за което отново им благодаря.
11 декември 2011 г.
Особености на тракийската и европейската култура
Писането на филипики и пасквили не е любимото ми занимание, но тези дни се наложи да напиша нещо подобно. Изпратих го до няколко регионални издания. Публикуваха текста в пловдив-онлайн, за което им благодаря -
http://www.plovdiv-online.com/koi-kakvo-kaza/osobenosti-na-evropeiskata-kultura.html
Става въпрос за проведения в средата на ноември конкурс на фондация "Пловдив - европейска столица на културата 2019"
..................................................................................
През 2019 година един български и един италиански град ще бъдат домакин на събитието „Европейска столица на културата”. Това събитие е едно от най-престижните сред културните събития в Европа. То представлява единствен по рода си стимул за развитие на градовете чрез културен живот и жизнени творчески индустрии. Кои ще бъдат българският и италианският град носители на престижното название, ще стане известно след около две години.
Във връзка с кандидатстването на град Пловдив за титлата „Европейска столица на културата”, през лятото беше основата фондация „ Пловдив – европейска столица на културата 2019”, с председател и седем членен управителен съвет. През средата на ноември беше проведен конкурс за изпълнителен директор на фондацията и двама експерти. Новият екип е вече сформиран и напълно готов да започне дейност по тази програма.
Причината да напиша следните редове всъщност са изказванията на представители на управителния съвет, тиражирани в някои от електронните медии, които засягат пряко участниците в конкурса за директор и експерти, в това число и самият мен.
Общо 24 човека – филолози, журналисти, историци, социолози, хора на изкуството и т.н., всички владеещи отлично английски език, се явиха по обявата на конкурса, публикувана в сайта на община Пловдив. След предварителния подбор, изпит и събеседване с кандидатите, представители на фондацията обаче заявиха – „Изборът не беше голям. Очаквахме доста по-голям интерес към работата, както и хора с богат международен опит в културните проекти.”
Пловдив е уникален град по отношение на история, географско положение, култура, но искам да попитам членовете не управителния съвет – дават ли си сметка за реалното състояние на икономическото, социалното и културното развитие на Пловдив през последните години? Дават ли си сметка за това, което се случва в нашия град през последните две десетилетия? Дават ли си сметка за това какъв тип култура се налага в нашия град, как протича обмяната на творчески идеи (изобщо не протича), за ежегодното „обезкървяване” (и това съвсем не е пресилена дума) на град Пловдив, с трайното установяване на хиляди талантливи и образовани пловдивчани в столицата София или в страните от Западна Европа и на различни места по света.
Членовете на управителния съвет изразиха съмнения и в качествата на двамата кандидати, достигнали финалния кръг на конкурса, но заявиха че няма време за провеждане на втори такъв. Категорично не съм съгласен с разглеждането на въпроса по този начин и с подобно „измиване на ръцете” от страна на журито. Това е също така още една косвена обида към всички останали кандидати явили се на конкурса.
Най-сетне и избраният директор и двамата експерти са хора живели през последните години предимно в чужбина (САЩ, Япония, Холандия), което по принцип може да се приеме за правилно решение, но не и за сметка на пренебрегването на хора, работили през последното десетилетие в Пловдив, за неговото социално-икономическо и културно развитие. Още повече, че основната цел на събитието „европейска столица на културата” е преди всичко да даде тласък на културния живот на съответния град, както и на прилежащия към него регион. Дори и при неуспех на кандидатурата, натрупаните програми, дейности и подготовка могат да бъдат използвани за тази цел.
Искам да пожелая успех на новоизбрания екип, на управителния съвет на фондацията и на всички, които ще се включат в конкурса за концепция и ще подкрепят кандидатурата на Пловдив за европейска столица на културата през 2019 година.
....................................................................................
Както и да е, работата по налагането на Пловдив за Европейска столица на културата продължава и аз, тъй като не се поучавам лесно от грешките си, ще се включа в следващия проект - за идейна концепция.
http://www.plovdiv-online.com/koi-kakvo-kaza/osobenosti-na-evropeiskata-kultura.html
Става въпрос за проведения в средата на ноември конкурс на фондация "Пловдив - европейска столица на културата 2019"
..................................................................................
През 2019 година един български и един италиански град ще бъдат домакин на събитието „Европейска столица на културата”. Това събитие е едно от най-престижните сред културните събития в Европа. То представлява единствен по рода си стимул за развитие на градовете чрез културен живот и жизнени творчески индустрии. Кои ще бъдат българският и италианският град носители на престижното название, ще стане известно след около две години.
Във връзка с кандидатстването на град Пловдив за титлата „Европейска столица на културата”, през лятото беше основата фондация „ Пловдив – европейска столица на културата 2019”, с председател и седем членен управителен съвет. През средата на ноември беше проведен конкурс за изпълнителен директор на фондацията и двама експерти. Новият екип е вече сформиран и напълно готов да започне дейност по тази програма.
Причината да напиша следните редове всъщност са изказванията на представители на управителния съвет, тиражирани в някои от електронните медии, които засягат пряко участниците в конкурса за директор и експерти, в това число и самият мен.
Общо 24 човека – филолози, журналисти, историци, социолози, хора на изкуството и т.н., всички владеещи отлично английски език, се явиха по обявата на конкурса, публикувана в сайта на община Пловдив. След предварителния подбор, изпит и събеседване с кандидатите, представители на фондацията обаче заявиха – „Изборът не беше голям. Очаквахме доста по-голям интерес към работата, както и хора с богат международен опит в културните проекти.”
Пловдив е уникален град по отношение на история, географско положение, култура, но искам да попитам членовете не управителния съвет – дават ли си сметка за реалното състояние на икономическото, социалното и културното развитие на Пловдив през последните години? Дават ли си сметка за това, което се случва в нашия град през последните две десетилетия? Дават ли си сметка за това какъв тип култура се налага в нашия град, как протича обмяната на творчески идеи (изобщо не протича), за ежегодното „обезкървяване” (и това съвсем не е пресилена дума) на град Пловдив, с трайното установяване на хиляди талантливи и образовани пловдивчани в столицата София или в страните от Западна Европа и на различни места по света.
Членовете на управителния съвет изразиха съмнения и в качествата на двамата кандидати, достигнали финалния кръг на конкурса, но заявиха че няма време за провеждане на втори такъв. Категорично не съм съгласен с разглеждането на въпроса по този начин и с подобно „измиване на ръцете” от страна на журито. Това е също така още една косвена обида към всички останали кандидати явили се на конкурса.
Най-сетне и избраният директор и двамата експерти са хора живели през последните години предимно в чужбина (САЩ, Япония, Холандия), което по принцип може да се приеме за правилно решение, но не и за сметка на пренебрегването на хора, работили през последното десетилетие в Пловдив, за неговото социално-икономическо и културно развитие. Още повече, че основната цел на събитието „европейска столица на културата” е преди всичко да даде тласък на културния живот на съответния град, както и на прилежащия към него регион. Дори и при неуспех на кандидатурата, натрупаните програми, дейности и подготовка могат да бъдат използвани за тази цел.
Искам да пожелая успех на новоизбрания екип, на управителния съвет на фондацията и на всички, които ще се включат в конкурса за концепция и ще подкрепят кандидатурата на Пловдив за европейска столица на културата през 2019 година.
....................................................................................
Както и да е, работата по налагането на Пловдив за Европейска столица на културата продължава и аз, тъй като не се поучавам лесно от грешките си, ще се включа в следващия проект - за идейна концепция.
8 декември 2011 г.
8ми декември
На днешния ден преди 31 години, в Сентрал парк, близо до неговото жилище на 72 улица в Манхатън, е застрелян световноизвестният продуцент и изпълнител Джон Ленън. Джон Ленън е роден в Ливърпул през 1940 година. Той е един от членовете на "Бийтълс", създал революционни за времето си музикални стилове, изпълнител на много обичани песни, от хората по целия свят.
Преди близо една година, по време на посещението ми в САЩ, мои познати ми показаха мястото в Сентрал парк, на което е застрелян Джон Ленън. Днес то е едно интересно, изпълнено с чувства, страдания и романтизъм място и изглежда така.
Поклон пред паметта му, неговата вяра и безграничен талант.
Преди близо една година, по време на посещението ми в САЩ, мои познати ми показаха мястото в Сентрал парк, на което е застрелян Джон Ленън. Днес то е едно интересно, изпълнено с чувства, страдания и романтизъм място и изглежда така.
Поклон пред паметта му, неговата вяра и безграничен талант.
1 декември 2011 г.
От къде идват българите?
Това е едно предаване с мое участие по ПОТВ (нашата филибелийска телевизия : )
Интервюто е от лятото на 2006 година, но го качих в нета наскоро.
https://youtu.be/V-GotV0pshc - актуален линк
Интервюто е от лятото на 2006 година, но го качих в нета наскоро.
https://youtu.be/V-GotV0pshc - актуален линк
26 ноември 2011 г.
Крали Марко - Царският конник - ІІІ
Това че преданията за героя Крали Марко въплъщават легендата за Тракийския херос (герой), може да бъде доказана и по лингвистичен начин. Тракийската дума за "кон" е именно "марк". От същия корен е и румънската дума "мън" - "жребче", вероятно и "армазар" - "жребец". Дори в Китай конят и до днес се назовава "ма" (маа). В съвременния български "Марко" се назовава по-малкия брат на коня - магарето.
В такъв случай съчетанието "Крали Марко" означава просто "Царският конник", а защо не и "Крилатият конник".
От времето на траките са запазени местни имена на крепости и селища като Маркипетра, Маркодава, Маркерота и др. Те обясняват съществуващите днес имена на местности като Марков камък, Марков град, Маркова стъпка, Маркова могила, които не означават нищо друго освен "Конски камък", "Конски град", "Конска стъпка", "Конска могила" и т.н. Подобни названия днес са също Коньово, Койнаре и др.
Впрочем образът на конния владетел, извършвал подвизи и геройства в продължение на векове в обширното пространство между Карпатите и Егея е толкова силно залегнал в съзнанието на местното балканско население, че той намира и други въплъщения. Мадарският конник, вероятно създаден в началото на VІІІ век е също едно изображение на Тракийския херос, независимо че е създаден по заповед на първите български царе. Иконографията на Мадарския конник съвпада на 90 процента с иконографията на Тракийския конник. Още повече че под скалите на Мадара е намерено светилище именно на Тракийския херос.
Най-сетне образът на тракийския конен герой, защитник и покровител на населението, е преминал и в образите на тримата християнски светци - Свети Георги, Свети Димитър и Свети Мина. И тримата са изобразявани на кон, с копие в ръка, като разбира се това е най-видно при изобразяването на Свети Георги - Победоносец.
Още изображения -
http://www.kroraina.com/knigi/iv_gumno/iv_gumno_gal.htm
В такъв случай съчетанието "Крали Марко" означава просто "Царският конник", а защо не и "Крилатият конник".
От времето на траките са запазени местни имена на крепости и селища като Маркипетра, Маркодава, Маркерота и др. Те обясняват съществуващите днес имена на местности като Марков камък, Марков град, Маркова стъпка, Маркова могила, които не означават нищо друго освен "Конски камък", "Конски град", "Конска стъпка", "Конска могила" и т.н. Подобни названия днес са също Коньово, Койнаре и др.
Впрочем образът на конния владетел, извършвал подвизи и геройства в продължение на векове в обширното пространство между Карпатите и Егея е толкова силно залегнал в съзнанието на местното балканско население, че той намира и други въплъщения. Мадарският конник, вероятно създаден в началото на VІІІ век е също едно изображение на Тракийския херос, независимо че е създаден по заповед на първите български царе. Иконографията на Мадарския конник съвпада на 90 процента с иконографията на Тракийския конник. Още повече че под скалите на Мадара е намерено светилище именно на Тракийския херос.
Най-сетне образът на тракийския конен герой, защитник и покровител на населението, е преминал и в образите на тримата християнски светци - Свети Георги, Свети Димитър и Свети Мина. И тримата са изобразявани на кон, с копие в ръка, като разбира се това е най-видно при изобразяването на Свети Георги - Победоносец.
Още изображения -
http://www.kroraina.com/knigi/iv_gumno/iv_gumno_gal.htm
23 ноември 2011 г.
Крали Марко - Царският конник - ІІ
И понеже наскоро отново чух за едно от поредните недоразумения, седнах да напиша тази кратка статия.
Разделянето на българската история на такава преди края на VІІ век и след това, както вече споменах, прекъсна сериозно традициите предавани на Балканите в продължение на хилядолетия, прекъсна връзката с античността, с тракийските царства, с праисторията. Това до голяма степен изкуствено прекъсване, не позволява да бъдат правилно разбрани и разтълкувани много събития и факти, свързани с българската традиция и история.
Едно от тях е образът на Крали Марко - позабравеният вече, но легендарен защитник на българите от поробителите (османските). Всеки от нас, като малък е слушал легендите и песните свързани с Марко Кралевич, за неговия кон Шарколия, за борбата му със самовилата, която е заключила изворите, за битките му с Муса Кесаджия и Черен арапин, за това как освобождава три синджира роби, за това как премахва своите съперници като Секула Детенце, Дете Голомеше и т.н. Изобщо интересни и вълнуващи легенди, създавани и предавани в продължение на векове.
Официалната наука свърза образа на Крали Марко с този на прилепския крал Марко Мърнявчевич, роден през 1335 и загинал през 1395 в днешна Румъния. Същият този Марко, който е обявен за крал от сръбския владетел Стефан Урош, а по-късно става васал на османския султан. Това веднага породи и неудобния въпрос - Как е възможно най-известният епически герой на Балканите, да е бил османски васал?
Както се казва - поредният повод за спекулации, подигравки и социално-исторически нихилизъм.
За да не бъдем напълно несправедливи към нашите историци и етнолози, трябва да отбележим че те самите откриха и съществуващата връзка и прилика между известния Крали Мрако и легендарния Тракийски херос. Тази правдива теза обаче все още остава не достатъчно добре проучена и изяснена. Най-популярният, но анонимен тракийски герой, отпреди хиляда и петстотин - две хиляди години (а и преди това), е т.нар. Тракийски херос. Този херос (герой) е почитан също и като божество (господар). Известни са над 3000 негови изображения, от територията на Балканите, повечето от тях - оброчни плочки. Тракийският херос съчетава представата за тракийския цар - покровител и защитник, яхнал своят кон, най-често изобразяван с копие в ръка, в преследване на диво животно, като понякога е изобразяван и в статична, триумфираща поза. Всъщност разнообразието от различни елементи, присъстващи в оброчните плочки, е доста голямо.
Оброчна плочка с изображение на Тракийския херос, от началото на новото хилядолетие.
http://www.bolgari.net/
Някои от светилищата от тракийско време, в които са намерени оброчни плочки на Тракийския конник са – при с. Лозен, Харманлийско; с. Баткун, Пазарджишко; с. Глава Панега, Луковитско; с. Мадара, Шуменско; с. Кривина, Разградско; с.Лиляче Врачанско и много други.
(следва продължение)
Разделянето на българската история на такава преди края на VІІ век и след това, както вече споменах, прекъсна сериозно традициите предавани на Балканите в продължение на хилядолетия, прекъсна връзката с античността, с тракийските царства, с праисторията. Това до голяма степен изкуствено прекъсване, не позволява да бъдат правилно разбрани и разтълкувани много събития и факти, свързани с българската традиция и история.
Едно от тях е образът на Крали Марко - позабравеният вече, но легендарен защитник на българите от поробителите (османските). Всеки от нас, като малък е слушал легендите и песните свързани с Марко Кралевич, за неговия кон Шарколия, за борбата му със самовилата, която е заключила изворите, за битките му с Муса Кесаджия и Черен арапин, за това как освобождава три синджира роби, за това как премахва своите съперници като Секула Детенце, Дете Голомеше и т.н. Изобщо интересни и вълнуващи легенди, създавани и предавани в продължение на векове.
Официалната наука свърза образа на Крали Марко с този на прилепския крал Марко Мърнявчевич, роден през 1335 и загинал през 1395 в днешна Румъния. Същият този Марко, който е обявен за крал от сръбския владетел Стефан Урош, а по-късно става васал на османския султан. Това веднага породи и неудобния въпрос - Как е възможно най-известният епически герой на Балканите, да е бил османски васал?
Както се казва - поредният повод за спекулации, подигравки и социално-исторически нихилизъм.
За да не бъдем напълно несправедливи към нашите историци и етнолози, трябва да отбележим че те самите откриха и съществуващата връзка и прилика между известния Крали Мрако и легендарния Тракийски херос. Тази правдива теза обаче все още остава не достатъчно добре проучена и изяснена. Най-популярният, но анонимен тракийски герой, отпреди хиляда и петстотин - две хиляди години (а и преди това), е т.нар. Тракийски херос. Този херос (герой) е почитан също и като божество (господар). Известни са над 3000 негови изображения, от територията на Балканите, повечето от тях - оброчни плочки. Тракийският херос съчетава представата за тракийския цар - покровител и защитник, яхнал своят кон, най-често изобразяван с копие в ръка, в преследване на диво животно, като понякога е изобразяван и в статична, триумфираща поза. Всъщност разнообразието от различни елементи, присъстващи в оброчните плочки, е доста голямо.
Оброчна плочка с изображение на Тракийския херос, от началото на новото хилядолетие.
http://www.bolgari.net/
Някои от светилищата от тракийско време, в които са намерени оброчни плочки на Тракийския конник са – при с. Лозен, Харманлийско; с. Баткун, Пазарджишко; с. Глава Панега, Луковитско; с. Мадара, Шуменско; с. Кривина, Разградско; с.Лиляче Врачанско и много други.
(следва продължение)
22 ноември 2011 г.
Крали Марко - Царският конник
Много недоразумения са натрупани в българската история, повечето от които излишни. Вместо да създават достоверна представа за миналото, те най-често създават обърквания, отчуждение и конфликти.
Най-сериозно пострада българската историческа наука в периода 1945-1990 година. И тук съвсем нямам предвид тенденциозното подчертаване и изтъкване на едни събития за сметка на други или тенденцията на откровено фалшифициране на фактите. Оказа се, че по-страшно и с най-трудно поправими последствия беше изкуственото разделяне на българската история на части - преди 1944 година и след нея, преди 1878 година и след нея, преди 1396 година и след нея, преди 681 година и след нея т.н.
Разбира се напълно вярно е, че едно ключово събитие променя историята на даден народ, понякога съдбовно. Но също толкова вярно е, че самият народ при нито едно такова събитие не се променя изцяло, остава силата на традицията, остават и самите хора. Едно и също население ли живееше в България, преди 1989 г. и след нея? Ако трябва да отговорим накратко на въпроса, то отговорът като цяло е "да". Едно и също население ли живееше в България преди 1944 година и след това? Отговорът отново е "да". За годината на Освобождението 1878, която все още не е толкова далеч във времето, отговорът също, със всички условности (разместване на някои етнически групи), е "да". Дистанцията на времето ни пречи да видим, че такъв е отговорът и за дати като 1396, 1186, 1019, а най-сетне и 681 година. В този смисъл най-непоправимо беше разделянето на историята на българския народ на времето преди и след 681 година. Допълнително объркване тук внася и фактът, че след 680-681 година народът, който заема по-голямата част от Балканите постепенно приема ново име - българи.
Така историческата приемственост преди и след 681 беше сериозно прекъсната. За някои тези 1300 години история бяха напълно достатъчни. За други обаче - не.
Крали Марко - картина на Иван Милев от 1926 година
(следва продължение)
Най-сериозно пострада българската историческа наука в периода 1945-1990 година. И тук съвсем нямам предвид тенденциозното подчертаване и изтъкване на едни събития за сметка на други или тенденцията на откровено фалшифициране на фактите. Оказа се, че по-страшно и с най-трудно поправими последствия беше изкуственото разделяне на българската история на части - преди 1944 година и след нея, преди 1878 година и след нея, преди 1396 година и след нея, преди 681 година и след нея т.н.
Разбира се напълно вярно е, че едно ключово събитие променя историята на даден народ, понякога съдбовно. Но също толкова вярно е, че самият народ при нито едно такова събитие не се променя изцяло, остава силата на традицията, остават и самите хора. Едно и също население ли живееше в България, преди 1989 г. и след нея? Ако трябва да отговорим накратко на въпроса, то отговорът като цяло е "да". Едно и също население ли живееше в България преди 1944 година и след това? Отговорът отново е "да". За годината на Освобождението 1878, която все още не е толкова далеч във времето, отговорът също, със всички условности (разместване на някои етнически групи), е "да". Дистанцията на времето ни пречи да видим, че такъв е отговорът и за дати като 1396, 1186, 1019, а най-сетне и 681 година. В този смисъл най-непоправимо беше разделянето на историята на българския народ на времето преди и след 681 година. Допълнително объркване тук внася и фактът, че след 680-681 година народът, който заема по-голямата част от Балканите постепенно приема ново име - българи.
Така историческата приемственост преди и след 681 беше сериозно прекъсната. За някои тези 1300 години история бяха напълно достатъчни. За други обаче - не.
Крали Марко - картина на Иван Милев от 1926 година
(следва продължение)
8 ноември 2011 г.
Европейска столица на културата 2019
Повече от 40 града са били домакини на инициативата Европейска столица на културата. До 2010 беше възможно градове извън Европейския съюз също да приемат инициативата. Но след 2011 само градове от държави членки на ЕС могат да получават титлата Европейска столица на културата. От същата година се избират вече по два града от две различни страни членки на ЕС.
През 2019 година домакини на събитието ще бъдат Италия и България. До края на 2014 всяка една от двете държави трябва да излъчи града, домакин на събитието.
Инициативата Европейска столица на културата, започната през 1985, се утвърждава като една от най-престижните сред културните събития в Европа. Тя представлява единствен по рода си стимул за развитие на градовете чрез културен живот и жизнени творчески индустрии. В момента Европейската столица на културата се избира всяка година от Съвета на министрите на културата. Европейската комисия /Главна дирекция „Образование и култура”/ подготвя избора, чрез становището на Европейския парламент и на жури, съставено от шест национални експерти и седем видни европейски личности. Това е журито за селекция. След номинирането, седемте европейски експерти формират жури за мониторинг и съвет и наблюдават подготвителната фаза до началото на „Европейска столица на културата“.
Няколко български града кандидатстват за домакин на събитието - Варна, София, Пловдив, Кюстендил, Велико Търново, Шумен, Русе, като вероятно ще има и още желаещи. Кой точно ще е домакин на събитието през 2019, ще определи журито, след представяне на цялостните програми и презентации от съответните градове.
За годината 2011 домакини са Финландия и Естония.
Следват -
2012 Португалия и Словения
2013 Франция и Словакия
2014 Швеция и Латвия
2015 Белгия и Република Чехия
2016 Испания и Полша
2017 Дания и Кипър
2018 Холандия и Малта
и през 2019 Италия и България !
През 2019 година домакини на събитието ще бъдат Италия и България. До края на 2014 всяка една от двете държави трябва да излъчи града, домакин на събитието.
Инициативата Европейска столица на културата, започната през 1985, се утвърждава като една от най-престижните сред културните събития в Европа. Тя представлява единствен по рода си стимул за развитие на градовете чрез културен живот и жизнени творчески индустрии. В момента Европейската столица на културата се избира всяка година от Съвета на министрите на културата. Европейската комисия /Главна дирекция „Образование и култура”/ подготвя избора, чрез становището на Европейския парламент и на жури, съставено от шест национални експерти и седем видни европейски личности. Това е журито за селекция. След номинирането, седемте европейски експерти формират жури за мониторинг и съвет и наблюдават подготвителната фаза до началото на „Европейска столица на културата“.
Няколко български града кандидатстват за домакин на събитието - Варна, София, Пловдив, Кюстендил, Велико Търново, Шумен, Русе, като вероятно ще има и още желаещи. Кой точно ще е домакин на събитието през 2019, ще определи журито, след представяне на цялостните програми и презентации от съответните градове.
За годината 2011 домакини са Финландия и Естония.
Следват -
2012 Португалия и Словения
2013 Франция и Словакия
2014 Швеция и Латвия
2015 Белгия и Република Чехия
2016 Испания и Полша
2017 Дания и Кипър
2018 Холандия и Малта
и през 2019 Италия и България !
1 ноември 2011 г.
"Събуди се"
Преди няколко седмици на книжния пазар излезе книгата на Джак Керуак "Събуди се" (С оригинално заглавие "Wake up"). Това е първото българско издание на книгата, написана още през 50-те години на ХХ век. В книгата се разказва за живота на принц Сидхарта Гаутама. Книгата е написана от Джак Керуак въз основа на много канонични текстове и представлява едно реално, доколкото е възможно, описание на живота на принц Сидхарта, познат още и като мъдреца Гаутама или Буда.
За мен лично тази книга беше изненада, тъй като не знаех, че Джак Керуак е писал и по тази тема. Книгата е интересна и следва класическия модел на писане на биографията на Буда - приказно раждане, предсказание, младост, среща със страданието, бягство от двореца, скитане и страдание, просветление, поучения и проповеди и т.н. и завършва със смъртта на Блажения - т.нар. Паринирвана - окончателната нирвана. Книгата е интересна, но все пак си личи това, че е писана преди 50 години, а също и че Джак Керуак не е ходил до Индия. Някой неща са представени объркано, така както са предадени и в различните биографии на Буда. Авторът е търсил по скоро същността на идеите, а не същността на събитията.
Тази книжка се явява нещо като конкуренция на моята, все още непубликувана книжка със заглавие "Последните дни на Сидхарта Гаутама". Но смея да изтъкна, че първо моята книгата е писана сега, а не преди 50 години. Второ, не е класическа биография на Буда, а свършва с първата година след Просветлението на Съвършения. Смея да изтъкна и това, че за разлика от Джак Керуак аз обикалях три месеца из Индия, в търсене на истинската история на мъдрецът Гаутама. Всъщност, доволен съм от това, че на българския пазар се появяват и такива книги, които надявам се да проправят пътя и на моята книжка (някой ден : ).
За мен лично тази книга беше изненада, тъй като не знаех, че Джак Керуак е писал и по тази тема. Книгата е интересна и следва класическия модел на писане на биографията на Буда - приказно раждане, предсказание, младост, среща със страданието, бягство от двореца, скитане и страдание, просветление, поучения и проповеди и т.н. и завършва със смъртта на Блажения - т.нар. Паринирвана - окончателната нирвана. Книгата е интересна, но все пак си личи това, че е писана преди 50 години, а също и че Джак Керуак не е ходил до Индия. Някой неща са представени объркано, така както са предадени и в различните биографии на Буда. Авторът е търсил по скоро същността на идеите, а не същността на събитията.
Тази книжка се явява нещо като конкуренция на моята, все още непубликувана книжка със заглавие "Последните дни на Сидхарта Гаутама". Но смея да изтъкна, че първо моята книгата е писана сега, а не преди 50 години. Второ, не е класическа биография на Буда, а свършва с първата година след Просветлението на Съвършения. Смея да изтъкна и това, че за разлика от Джак Керуак аз обикалях три месеца из Индия, в търсене на истинската история на мъдрецът Гаутама. Всъщност, доволен съм от това, че на българския пазар се появяват и такива книги, които надявам се да проправят пътя и на моята книжка (някой ден : ).
Абонамент за:
Публикации (Atom)