Най-сериозно пострада българската историческа наука в периода 1945-1990 година. И тук съвсем нямам предвид тенденциозното подчертаване и изтъкване на едни събития за сметка на други или тенденцията на откровено фалшифициране на фактите. Оказа се, че по-страшно и с най-трудно поправими последствия беше изкуственото разделяне на българската история на части - преди 1944 година и след нея, преди 1878 година и след нея, преди 1396 година и след нея, преди 681 година и след нея т.н.
Разбира се напълно вярно е, че едно ключово събитие променя историята на даден народ, понякога съдбовно. Но също толкова вярно е, че самият народ при нито едно такова събитие не се променя изцяло, остава силата на традицията, остават и самите хора. Едно и също население ли живееше в България, преди 1989 г. и след нея? Ако трябва да отговорим накратко на въпроса, то отговорът като цяло е "да". Едно и също население ли живееше в България преди 1944 година и след това? Отговорът отново е "да". За годината на Освобождението 1878, която все още не е толкова далеч във времето, отговорът също, със всички условности (разместване на някои етнически групи), е "да". Дистанцията на времето ни пречи да видим, че такъв е отговорът и за дати като 1396, 1186, 1019, а най-сетне и 681 година. В този смисъл най-непоправимо беше разделянето на историята на българския народ на времето преди и след 681 година. Допълнително объркване тук внася и фактът, че след 680-681 година народът, който заема по-голямата част от Балканите постепенно приема ново име - българи.
Така историческата приемственост преди и след 681 беше сериозно прекъсната. За някои тези 1300 години история бяха напълно достатъчни. За други обаче - не.
Крали Марко - картина на Иван Милев от 1926 година
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар