Разделянето на българската история на такава преди края на VІІ век и след това, както вече споменах, прекъсна сериозно традициите предавани на Балканите в продължение на хилядолетия, прекъсна връзката с античността, с тракийските царства, с праисторията. Това до голяма степен изкуствено прекъсване, не позволява да бъдат правилно разбрани и разтълкувани много събития и факти, свързани с българската традиция и история.
Едно от тях е образът на Крали Марко - позабравеният вече, но легендарен защитник на българите от поробителите (османските). Всеки от нас, като малък е слушал легендите и песните свързани с Марко Кралевич, за неговия кон Шарколия, за борбата му със самовилата, която е заключила изворите, за битките му с Муса Кесаджия и Черен арапин, за това как освобождава три синджира роби, за това как премахва своите съперници като Секула Детенце, Дете Голомеше и т.н. Изобщо интересни и вълнуващи легенди, създавани и предавани в продължение на векове.
Официалната наука свърза образа на Крали Марко с този на прилепския крал Марко Мърнявчевич, роден през 1335 и загинал през 1395 в днешна Румъния. Същият този Марко, който е обявен за крал от сръбския владетел Стефан Урош, а по-късно става васал на османския султан. Това веднага породи и неудобния въпрос - Как е възможно най-известният епически герой на Балканите, да е бил османски васал?
Както се казва - поредният повод за спекулации, подигравки и социално-исторически нихилизъм.
За да не бъдем напълно несправедливи към нашите историци и етнолози, трябва да отбележим че те самите откриха и съществуващата връзка и прилика между известния Крали Мрако и легендарния Тракийски херос. Тази правдива теза обаче все още остава не достатъчно добре проучена и изяснена. Най-популярният, но анонимен тракийски герой, отпреди хиляда и петстотин - две хиляди години (а и преди това), е т.нар. Тракийски херос. Този херос (герой) е почитан също и като божество (господар). Известни са над 3000 негови изображения, от територията на Балканите, повечето от тях - оброчни плочки. Тракийският херос съчетава представата за тракийския цар - покровител и защитник, яхнал своят кон, най-често изобразяван с копие в ръка, в преследване на диво животно, като понякога е изобразяван и в статична, триумфираща поза. Всъщност разнообразието от различни елементи, присъстващи в оброчните плочки, е доста голямо.
Оброчна плочка с изображение на Тракийския херос, от началото на новото хилядолетие.
http://www.bolgari.net/
Някои от светилищата от тракийско време, в които са намерени оброчни плочки на Тракийския конник са – при с. Лозен, Харманлийско; с. Баткун, Пазарджишко; с. Глава Панега, Луковитско; с. Мадара, Шуменско; с. Кривина, Разградско; с.Лиляче Врачанско и много други.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар