Европейска столица на културата - накратко за историята и програмата

Идеята за създаване на Европейска столица на културата, се заражда през 1983 година. Двигател на тази инициатива става легендарната Мелина Меркури. През 1985 година първата столица на културата е град Атина.
Инициативата „Европейска столица на културата” е замислена с цел да допринесе за опознаването и сближаването на европейските народи. Това събитие трябва да подчертае богатството и разнообразието на европейските култури и техните общи черти, което от своя страна би довело до усещането за принадлежност към една и съща европейска общност.
До настоящия момент повече от 40 града са били домакини на събитието. Трябва да отбележим че държави като Франция, Германия, Италия, Гърция, Португалия, Испания Австрия, чрез различни свои градове, са били вече домакини, два или повече пъти. През 2006 година Европейската комисия приема решение, според което до 2019 година, всички държави членове на ЕС трябва да „излъчат” град, домакин на събитието. През последната година от този цикъл – 2019 – домакинството се пада съответно на Италия и България.
Събитието „Европейска столица на културата” може да донесе огромни ползи за градовете в културно, социално и икономическо отношение, в рамките на самата година, а и след това. Ползите обаче не идват автоматично - трябва да се запази и известна доза реализъм – градовете могат да се сблъскат с проблеми като критично отношение, разочарования, политически рискове и финансови затруднения.
Представената от градовете-кандидати програма, трябва да отговаря на високи изисквания за художествена и културна стойност. Даден град не се избра за „столица на културата” единствено заради това, което е, или заради това което е бил. В този смисъл концепцията „столица на културата” е съвсем различна например от тази за обектите на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Програмата за Европейска столица на културата трябва да бъде предназначена специално за титлата. От градовете се изисква да акцентират върху отличителните си способности и да проявят творческо мислене. Желателно е създаването на програми, които да окажат траен ефект върху дългосрочното развитие на града, дълго време след проявление на културното събитие. Следователно, макар че историческото наследство и дългогодишните културни традиции на града могат да са от полза, те представляват единствено добра основа за организиране на събитието.
Един от факторите за успех е капацитетът на града да привлече заинтересованите страни както от културната и от социално-икономическата сфера, така и от местното население. Събитието трябва да постигне „съгласие” между художествените стандарти и обществения интерес.
Градовете, които кандидатстват за титлата, имат право да асоциират към своята програма дадена регионална територия. За Пловдив, това биха били градовете Асеновград, Хисар, Карлово, Раковски, Първомай и изобщо Горнотракийската равнина, Предбалкана и Родопите.
Процедурата по избирането на града, столица на културата започва около шест години по рано от годината на събитието. Изготвянето на съответната концепция и детайлна програма започва дори още по-рано, затова не бива да се учудваме, че вече тече подготовката по кандидатстването на българските градове за Европейска столица на културата през 2019 година.
На сайта на община Пловдив, може да бъде намерена обявата за конкурс за концепция „Пловдив – европейска столица на културата 2019”. Срокът за нейното изпращане е до 15 януари 2012 година.
Дори и град Пловдив да не успее да спечели титлата „Европейска столица на културата 2019”, опитът от предишните конкурси показва, че градовете, които съвестно са подготвили своите кандидатури и програми, могат да се възползват от работата по проекта, дори когато техните кандидатури не бъдат успешно избрани.