„Фанагория” е изконна българска дума

Това е една сатира, засягаща мен и моето творчество в блог.бг - http://andorey.blog.bg/
Препечатвам статията понеже е симпатична,а ако авторът беше разбрал добре всичко, което съм писал, нямаше да я напише.


Първите дни на новата 2019 г. ни донесоха сензационни новини от Института по аспургология към БАН. Под ръководството на директора на института ст.н.с.д.и.н. Андорей Андорейевичь Андорейев, група млади изследователи откри неподозирани истини за българската история. Д-р Андорейев се съгласи да даде ексклузивно интервю за читателите на Блог.бг: - Г-н Андорейев, кажете на нашите блогъри няколко думи за науката „аспургология” и дейността на вашия институт. - „Аспургологията” е строго специфична част от науката „история” и от нейния още по-специфичен дял - „тракология”. Казано с по-прости думи ние сегментираме „тракологията” до една много тясна специализация и конкретика, поради обема и сложността на материята. Ние сме продължители на делото на големия наши учени проф. Александър Фол и световно признатия историк Кирил Милчев. - За читателите на Блог.бг ще бъде удоволствие първи да научат за вашите открития. - Първото откритие засяга родословието и адресната регистрация на основателя на Стара велика България хан Кубрат и неговия трети син – Аспарух. Доказахме с паранормален инструментариум хипотезата на редица съветски учени като проф. Николай Мерперт, проф. Елена Алексеева, проф. Алексей Смирнов, проф. Светлана Плетньова и проф. Михаил Артамонов, че хан Кубрат е починал и е бил погребан във Фанагория. Затова поискахме от бившия председател на Агенцията за българите в чужбина да отпусне средства за паметник на хан Кубрат във Фанагория, но некои събития попречиха това да се случи. - Но в Украйна вече има изграден паметник на Кубрат. - Само скромна паметна плоча. Най-добре е да издигнем поне още два: един във Фанагория и един някъде на Кавказ. За по-сигурно, да не се обърка нещо. Но нека продължа мисълта си. Ние установихме, че генеалогията на Аспарух води началото си от античния боспорския цар Аспург, наречен в некои несъмнено автентични извори още и Авитохол, чиято резиденция е била Фанагория. Фактически Аспург (Авитохол) е прапрапрапрапрадедо на Аспарух. Аспург е бил аспургианин, а аспургианите са обитавали Фанагория и околностите и имат доказан тракийски етнос. Това е точно документирано от специален текст на „Географията” на Страбон – книга 11, глава 2. - Но Аспург е бил римски гражданин, а от края на IV век до средата на VIII век Фанагория е неизменна част от Източната римска империя, наречена Византия. Това означава ли, че Аспарух и баща му Кубрат са били римски граждани? - Ъъъ, интересен въпрос. Да ви кажа честно, не бех се замислял по тези работи. Амии, да, така излиза. Но да продължа с нашите открития. Ние разгадахме, че името „фанагория” е българско и означава „фани гората – фани планината”. Т.е. фащай пътя към Кавказ, обитаван през античността от пет модела българи - булгхар, купи-булгхар, дучи-булкар, олхонтор-блкар, чдар-болкар. Фанагория е била значим античен търговски център и е контролирала движението на стоките от и към Кавказ, докато от другата страна на Керченския проток е бил търговския брат-близнак Пантикапей, търговски център на стоките от Крим и Западното Черноморие. Доказателство за нашата теза е името на тракийската област „Загора”, което означава „зад гората – зад планината”. С други думи „Фанагора” и „Загора” имат общ българо-тракийски корен. Същото може да се каже и за другите два модела българи - утигурите, които обитавали източните околности на Фанагория или за техните братовчеди – придонските българи – кутригурите. Те са номадската част на кавказките българи и техното наименование означава „ут гурата”, т.е. от планината Кавказ и „кутри гури” – т.е. малките планинци, щото некога са живяли в Крим, а пък там планините не са много големи. В днешния полски език „гура” също означава „планина”. Вероятно утигурите и кутригурите, освен с разбойничество и кражби на добитък са били специализирани и ангажирани с транспортно-логистичната дейност на стратическия боспорски търговски център Пантикапей-Фанагория. - А имате ли научни новини за волжките българи? - Разбира се. Установихме по несъмнено безспорен начин, че името на Котраг е неправилно споменато от патриарх Никифор и Теофан, а само Анастасий Библиотекар го е предал в правилната му форма – Контраг. Това име има несъмнено българска етимология и означа „конь тръгна”, например към Волга, с конь тръгва да основе Волжка Бълхария и Контраг. В съвременния български език има реминесценция за това събитие – „уйде коньо у ряката”. Волга, а не Искър или Балабандере. В момента изчакваме учредяване на ново министерство на българите в чужбина и сме готови да представим проект за създаване в република Татарстан на мемориален комплекс на хан Контраг, чийто подвиг е не по-малък от този на хан Аспарух. - С какво още се занимава вашия институт? - Освен строго научната дейност, ние се занимаваме с обществено-полезни инициативи, например разобличаваме ганчоценовщината, като вредно и реакционно автохтонно течение в българската историография. Не случайно Г.Ценов е бил прогонен от България, а „научното” му творчество – забранено за дълъг период от време. Ние водим разговори с комисията по наука и образование към Народното събрание тази забрана да бъде въведена отново, а трудовете му да бъдат обявени за такива, съдържащи екстремистко съдържание.

Най-реалната стъпка към силна президентска власт

Властта и правомощията на Президента на Република България според повечето наблюдатели и специалисти не са достатъчни за да влияе реално Президента на Законодателната (Парламента) и още по-малко на Изпълнителната власт (Министерски съвет).
Основата на тази сравнително слаба президентска власт е заложена от Великото народно събрание 1990 -1991 година. Тогава действащ президент на страната е един от лидерите на опозицията д-р Желю Желев, на което мнозинството на БСП във ВНС се страхува да даде повече правомощия, без държавнически да мисли в по-далечна перспектива, типично по нашенски.
Според старата ремонтирана конституция, действаща преди решенията на ВНС, Президентът има право на законодателна инициатива, която д-р Желев успешно използва. В новите правомощия такава не се предвижда, а е заменена с едно слабо отлагателно вето. Д-р Желев предупреждава, че ограничените президентски правомощия ще доведат до едно противоречие. Поради прекия избор на Президента, както и на Народното събрание и следователно еднаквата им легитимност, очакванията на хората към президентската институция ще бъдат по високи от реалните възможности на президента.
"Независимо от моето настояване" казва Президента Желев във "Моята политическа биография" 2005 г, "аргументирано при това, за разширяване правомощията на президента в новата конституция, парламентарното мнозинство на БСП направи точно обратното - още повече ги окастри. Правото на законодателна инициатива беше заменено с едно слабо отлагателно вето, което лесно можеше да се преодолее с 50 плюс 1 от гласовете на присъстващите в пленарната зала депутати."
Практиката вече толкова години показа, че това президентско вето, се преодолява не лесно, а на практика автоматично с тези 50 плюс един гласа. Единственият реален резултат е обръщане внимание на обществото върху даден закон или законопроект.
И след това дълго предисловие стигаме до най-лесната стъпка за разширяване на президентската власт, а тя е върнатите от президента закони да бъдат прегласувани от две трети от народните представители в Парламента, за да влязат в сила. Това на практика увеличава властта на Президента до степен на реален законодател. В този случай Ветото на Президента ще бъде истинско. Понеже практиката показва, че събирането на две трети от гласовете е много трудно изпълнимо.
Но едно такова решение ще ни спести и още един проблем. Напоследък се заговори за създаване на двукамарен парламент. Целта на двукамерния парламент е именно тази за контрол на едната камара върху другата при приемане на законите. С приемането на такова решение - две трети мнозинство при прегласуване на даден закон, реално президентската институция ще играе ролята на втората камара при двукамарния парламент.
Обаче дали нашите народни представители някога ще решат да разширят президентската власт, дори по този най-лесен начин е по скоро въпрос на чудо. Обаче чудото може и да се случи, защото само то може да ни избави от днешната невъзможна политическа ситуация в България.

Тихото ограбване на България продължава

Докато българите са заети с междуличностни конфликти и вътрешнопартийни дразги, тихото ограбване на България продължава. Това ограбване не е само по една линия - от страна на Русия или страна на Америка, на Турция или на ЕС - това ограбване е от всички посоки. И цялата борба между големите е за това, кой ще докопа по голям дял от нашите природни ресурси, от нашите спестявания, от нашата индустрия, доколкото я има.
В края на миналата година стартира експлоатирането на рудник "Ада тепе" край Крумово за добив на злато. Е след десетилетие на договаряне и убеждаване на населението днес като че ли всички са доволни. В региона има трудова заетост, покрай строежа на рудника, опасните технологии за добиване чрез цианид са заменени с други, фирмата експлоататор "Дънди прешъс" ще инвестира годишно половин милион в община Крумов град и така нататък. Общата инвестиция ще бъде около 175 милиона лева, а срока на експлоатация, включително рекултивация на терена е 15 години. Всички мълчат срамежливо за процента, който ще получи държавата от тази концесия, но от други подобни случаи знаем че той е около 1.5. процента. Очакваният добив е 4500 тона златен концентрат, т.е около 2 милиарда лева годишно, но какво пък толкова, хората имат и големи разходи по разни дейност. Ще бъдат преработвани 870 000 тона рудна маса годишно.
Но не си мислете че са виновни американците или в случая канадците. Луд е не който яде зелника, а този който му го дава, както е казал народа. Рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" повече от десет години е на загуба и не плаща данъци, понеже отчита загуба всяка година. Но това е практика и на други големи компании, с международна известност. Действително дружеството е определено като едно от най-големите в централна и Източна Европа. Все пак чрез другите си дружества и дъщерни фирми "Лукойл" плаща големи данъци на хазната.
Крадците обичат тишината и комфорта. Не обичат да бъдат осветлявани ни най-малко. Дори за дребно осветляване на различни схеми глупаците, които правят това, заплащат с живота си. Последен такъв случай с убитата журналистка от Русе Виктория Маринова...

Какво означава че ДС контролира прехода в България

Какво означава, на практика, често споменаваната фраза, че бившата ДС (държавна сигурност) контролира или контролираше, според различната гледна точка, т.нар. български преход?
И аз, който съм бил на 14 години през 1989, съм си задавал този въпрос през всичките тези години, въпреки че нашето поколение израстна относително свободно, след периода на социалистическа България.
Държавният контролиращ апарат по времето на късния социализъм се беше разрастнал до такава степен, че имаше един виц. В автобус от градския транспорт един човек настъпва друг и му казва: "Извинявай, ченге." А той му отвръща: "Ти откъде знаеш че съм ченге?" "Ами всеки втори в България е ченге. Аз не съм, значи ти си", отвръща му първият. Та до такава степен се беше разрастнал ченгеджийският апарат от 1,2,3,4,5,6 отделение на Държавна сигурност, и разни други държавни, окръжни, градски, районни и други служби. Значи говорим за десетки, ако не и за стотици хиляди хора.
След 1989-1990 година и постепенното разформироване на тези служби, на всички тези хора трябваше да се намери някаква работа. Тези хора за съжаление не изчезнаха от нашата история, така както изчезнаха българите и траките след 681 година, а в България останаха само славяните. Тези хора не изчезнаха, а останаха в голямата си част тук в България и на повечето им беше осигурена дейност във всички области на нашия живот. На един дадоха държавна печатница, за да стане издател, на друг дадоха държавна фабрика, за да стане производител, на трети дадоха свинеферма и кравеферма, да стане фермер, на пети му дадоха банка, за да стане банкер и т.н. На немалко хора бяха дадени ръководни длъжности в новосформирани партии. А на някои бяха дадени бухалки и огнестрелни оръжия за да помагат при изграждането на капитализма в България. Ами видяхме докъде стигнахме и докъде я докарахме 30 години след 1989 година.
Във всички бивши социалистически държави от Източния блок прехода премина по малко или повече подобен начин. Само че балканската специфика на българския преход си каза думата... То не беше контрабанда, не бяха мутри, не беше чалга, както се вижда и до днес, въпреки усилията на всички здрави сили в обществото да се налагат европейски принципи и да се върви напред. Контрабандните канали за износ на антики, стоки, наркотици бяха създадени още от времето на ДС и използвани от тях и техните сътрудници дълго време след това. Т.нар. мутрите също бяха продукт на ДС, и на други държавни служби преди 1989 година.
Така целият или почти целият апарат на бившата ДС пое някаква, често доста съществена част, от строителството на новият обществен ред в България, след 1990 година - медии, култура, земеделие, банки, предприятия, партии, спорт, хотелиерство и т.н.

2019 година със силна енергия

Новата 2019 година идва със силна енергия, подобна на тази от 1989-1990 година. Това предвещават астролози, разчитащи звездната карта и хороскопа на страната. За година на основаване на България се приема август/септември 681 година и спрямо тази дата се прави нейният хороскоп.

Планетата Сатурн, който е базисен владетел за по-голямата част от Балканите, включително и за България преминава от ХII дом в I дом, където не е бил от 30 години. Последният път когато това се е случило е бил периодът 1989 – 1991 година, точно когато пада комунизмът. Енергията сега е също толкова силна, колкото тогава.

В астрологията т.нар. дванадесети дом се свързва с изкуство, митове и духовни братства, но също и с манастир, отшелничество, изолация, затвори, чужди посолства, емиграция. Докато първи дом е на лидерите служещи за пример, както и на общата воля и способност за постигане на успехи. Така че това е шанс за българите да преоткрият себе си.

От друга страна дългоочакваните от опозицията предсрочни избори изглежда ще се отложат за следващата година. В страната ще продължи острата конфронтация във всички области и най-вече политиката. От това "зацикляне" ще излезем в началото на следващата година, като резултат от едно ново начало.

Пловдивчани ли са най-лошите шофьори?

През последните години броят на леките автомобили, използвани от населението непрекъснато нараства. Поради това големите градове са принудени да вземат мерки за намаляване на трафика. Построяването и разширяването на софийското метро без съмнение е най-добрата мярка за справяне с трафика в столицата. За съжаление в град Пловдив подобна мярка не може да бъде приета. За намаляване на трафика тук може да разчитаме на редовен градски транспорт, на велоалеи, разширяване на основни улици и булеварди и прокарване на нови.

Статистиката за първите десет месеца на изминалата 2018 година показва, че Пловдив оглавява черната статистика за страната, с най-много катастрофи - 785 в Пловдив и областта, 375 в самия град. В Пловдив и областта са загинали 68 души, а ранени са 1020 човека, съответно 12 души загинали и 426 ранени за самия град.

В София и областта инцидентите намаляват в сравнение с 2017 година, и са 684 за първите десет месеца на 2018 година, като обаче е нараснал броя на жертвите в сравнение с предходната година, поради такива тежки инциденти като трагичната катастрофа в Искърското дефиле от август месец на 2018 година. На трето място по брой се нарежда град Варна и областта с 603 катастрофи и 39 души загинали.

Пловдивчани не приемат упрека, че са лоши шофьори. Даже напротив. Според пловдивските шофьори, целият проблем с трафика, всички тежки катастрофи, проблеми с движението, се дължат единствено на множеството приходящи коли, сред които най-популярните започващи с номера СТ, Х, РА, СМ и т.н. Или в краен случай на такива с номера РВ, но принадлежащи на хора от малцинствата или на селяни живеещи извън град Пловдив. Истина е, че голямото строителство и презастрояване и в централните и в крайните пловдивски квартали доведе още по-голям брой хора и съответно автомобили в града. Но това не е единствената причина за нарастването броя на инцидентите.

Гордостта на пловдивчанина отпреди десетилетия, че е добър шофьор, а в столицата например или в някои по-малки областни градове движението е ужасно, трябва да бъде преразгледана. По улиците на града масово се забелязва превишаване на скоростта, резки маневри, неспиране на пешеходни пътеки, отнемане на предимство, недаване на мигач или на каквато и да е индикация за предстояща маневра. Като цяло движението е разкъсано, несъобразяващо се с другите участници на пътя и рисково. Тук трябва да отбележим, че дори в София при цялата натовареност, движението сякаш тече по гладко. Това показва и статистиката за по-голямата част от изминалата година. Фактът,че като население София и областта е два пъти по многобройна от Пловдив и областта, а пътните инцидентите са приблизително еднакви, би трябвало да ни накара да се замислим.

Трябва да се отчете и факта, че една от причините за нарушаване на пътните правила е представата за безнаказаност. А тази представа се създава от незнание и неспазване на законите на страната и наличието на корупция. България и Румъния са водещите страни сред тези в Европейския съюз по брой жертви на пътя. Като броя на жертвите е точно два пъти по висок от средния за страните от общността.

Съобразяване с правилата за движение и най-вече спазване ограничение на скоростта са единствения начин за намаляване на пътните инциденти. Съобразяване с другите участници в движението и пешеходците също. Ако вместо поредната псувня просто намалим скоростта, която вероятно вече сме превишили, ще разберем че виновни всъщност са не другите, а ние.

Ако някои инциденти не могат да бъдат избегнати, други могат, именно по този начин.

Пловдивската телевизия и моделът "Заедно"

През настоящата 2019 година, нашият град Пловдив ще бъде домакин на събитието Европейска столица на културата. Това събитие ще премине под мотото "Заедно", събиращо в една дума обществените традиции на нашия град, погледът ни към бъдещето и посланието ни към европейския и останалия свят.

Вече повече от двадесет години, програмната политика на пловдивската телевизия "Тракия" е подчинена на това мото, въпреки че официално не е записано, под емблемата и символите на телевизията. Моделът "Заедно" се проповядва ежеседмично, дори бих казал ежедневно от студията на единствената вече пловдивска телевизия. Право на глас и на участие се предоставя на всички, независимо от тяхната възраст, пол и вероизповедание. Предоставя се трибуна за проблемите на всички граждани на града, независимо от техният етнос, социален статут, възраст и образование. Толерантност е водещата политика на телевизията. Тя произтича не само от съзнанието на работещите в телевизията и нейният управител Евгени Тодоров, но отразява столетните традиции в това отношение на нашия град.

Ако днес сме свидетели на нарастваща конфронтация в обществото по множество въпроси, политически, икономически, културни, етнически, диктувани от по-голямата част от медиите в България, в това отношение пловдивската телевизия е един остров на обективността и толерантността. Действително, поддържането на огъня и напрежението носят дивидент на всяка една медия, изразяващ се в повече четения, повече гледания, повече реклама и по-добра печалба. Пловдивската телевизия страни от този мейнстийм. А цената, която плаща за това, е голяма. Цената, която се плаща днес за това да поддържаш обективна и толерантна политика е висока, а може би е такава и във всяко едно време.

Вярвам че въпреки всичко, въпреки изоставането по различни проекти свързани с годината 2019, град Пловдив ще успее да защити мотото "Заедно" и да го предаде на останалия свят. Защото това е политиката на истинския пловдивчанин. Да бъдем заедно, не само в празника, но и в делника, не само в забавлението, но и в труда и обучението.