Властта и правомощията на Президента на Република България според повечето наблюдатели и специалисти не са достатъчни за да влияе реално Президента на Законодателната (Парламента) и още по-малко на Изпълнителната власт (Министерски съвет).
Основата на тази сравнително слаба президентска власт е заложена от Великото народно събрание 1990 -1991 година. Тогава действащ президент на страната е един от лидерите на опозицията д-р Желю Желев, на което мнозинството на БСП във ВНС се страхува да даде повече правомощия, без държавнически да мисли в по-далечна перспектива, типично по нашенски.
Според старата ремонтирана конституция, действаща преди решенията на ВНС, Президентът има право на законодателна инициатива, която д-р Желев успешно използва. В новите правомощия такава не се предвижда, а е заменена с едно слабо отлагателно вето. Д-р Желев предупреждава, че ограничените президентски правомощия ще доведат до едно противоречие. Поради прекия избор на Президента, както и на Народното събрание и следователно еднаквата им легитимност, очакванията на хората към президентската институция ще бъдат по високи от реалните възможности на президента.
"Независимо от моето настояване" казва Президента Желев във "Моята политическа биография" 2005 г, "аргументирано при това, за разширяване правомощията на президента в новата конституция, парламентарното мнозинство на БСП направи точно обратното - още повече ги окастри. Правото на законодателна инициатива беше заменено с едно слабо отлагателно вето, което лесно можеше да се преодолее с 50 плюс 1 от гласовете на присъстващите в пленарната зала депутати."
Практиката вече толкова години показа, че това президентско вето, се преодолява не лесно, а на практика автоматично с тези 50 плюс един гласа. Единственият реален резултат е обръщане внимание на обществото върху даден закон или законопроект.
И след това дълго предисловие стигаме до най-лесната стъпка за разширяване на президентската власт, а тя е върнатите от президента закони да бъдат прегласувани от две трети от народните представители в Парламента, за да влязат в сила. Това на практика увеличава властта на Президента до степен на реален законодател. В този случай Ветото на Президента ще бъде истинско. Понеже практиката показва, че събирането на две трети от гласовете е много трудно изпълнимо.
Но едно такова решение ще ни спести и още един проблем. Напоследък се заговори за създаване на двукамарен парламент. Целта на двукамерния парламент е именно тази за контрол на едната камара върху другата при приемане на законите. С приемането на такова решение - две трети мнозинство при прегласуване на даден закон, реално президентската институция ще играе ролята на втората камара при двукамарния парламент.
Обаче дали нашите народни представители някога ще решат да разширят президентската власт, дори по този най-лесен начин е по скоро въпрос на чудо. Обаче чудото може и да се случи, защото само то може да ни избави от днешната невъзможна политическа ситуация в България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар