Второ писмо от Индия

30.01.2009
Арамбол

Здравейте отново!

Изпращам спалния чувал, който ми свърши много голяма работа, направо ме спаси от нощния студ докато обикалях Северна Индия. Сега обаче имам много багаж и купих и някои книги и сувенири, а и зимните дрехи не са вече на мен, а трябва също да ги нося в раницата.
Иначе аз съм вече на морето, доста рязка смяна в рамките на 2-3 седмици. Тук малко по-трудно ставам сутрин, сигурно защото е по-топло и по-задушно. Плажът е приятен и водата също, но и тук индийците са навсякъде и само ти предлагат това или онова и те дърпат и те канят да влезеш в някой магазин. По-досадни са и от арабите в това отношение.
Тук има много backpacker-и, такива като мен и много руснаци, но засега не съм установил някакви специални контакти. Срещнах може би 2-3 по интересни хора, за цялото време откакто съм тука, но не повече от това. Да намериш интелигентни хора, явно е трудно, където и да си по света.
Важното е че това, за което дойдох в Индия е свършено и задачите са изпълнени. Започнах вече да пиша книгата, а в България само ще я дооформя като текст и съдържание. Тя ще е художествено-документална, а не само научно-документ. Съдържанието ще е голяма изненада за всички : )
Това е засега. Поздрави на съседи, роднини и на приятели!



P.S. Арамбол е най на север в Гоа, но е нещо като нашия Ахтопол, който е най на юг. Е има повече палми и кокосови орехи, но и повече индийци, което е най-неприятното.

30.І.09
Гоа, Арамбол

Кали Юга и Ерата на Водолея

В митологиите на всички древни народи съществуват предания за "златни", "сребърни", "железни" и други епохи. Едни от тях - златните - са изпълнени с благоденствие, мир, щастие и просперитет. Други - железните (тъмните) - са подвластни на страданието, войната, страха, неравноправието.
Според ведическата митология на древна Индия, четири епохи се редуват една след друга и образуват един цикъл - сатя юга, двапара юга, третя юга и кали юга. Епохите са наредени от златна към желязна. Последната епоха е четири пъти по-кратка от първата, защото се предполага че времето при нея тече по-бързо.
Последната от цикъла - Кали Юга - е Тъмната или Желязната епоха. Най-общо казано тази епоха се характеризира с упадък на нравите, материализъм, лошо управление, разгръщане на страстите и пороците. Нейната продължителност е доста обезкуражителна, защото според митологията тя е около 430 хиляди години. Тук трябва да имаме предвид склонността на индийците към нареждането на много нули след единицата. Така че най-вероятната продължителност на епохата е около 3-4 хил. години. А и светлата (златната) епоха, която ще настъпи след нея, ще бъде така или иначе четири пъти по-дълга, както вече споменахме. Тя ще започне с появата на белия конник - Калки - който ще се пребори със злото и неправдата и ще възстанови истинския закон.
Началото на тази Светла епоха, най-вероятно е тъждествено с една друга дългочаквана епоха. Това е известната, според зодиакалното летоброене, Ера на Водолея. Едно от малкото сигурни неща за Ерата на Водолея е, че ще настъпи след края на Ерата на Рибите. Нейната продължителност и начало обаче също са предмет на дискусия и различни изчисления. Според някои Ерата на Водолея вече е започнала. Други поставят нейното начало в по-близко или по-далечно бъдеще.

Нещо американско - Джорджия ОКийфи

Другият американски художник, творил през 20ти век, който ми направи впечатление беше Джорджия ОКийфи (1887-1986). Родена, работила и починала в САЩ, също както Норман Рокуел. Тя също прилага някои фотографски концепции в творбите си. Нейният поглед върху света обаче, особената чувствителност и сантимент, които влага в картините си, ни карат да потърсим и ние скритото очарование в заобикалящата ни (в случая американска) действителност. Бях впечатлен от картината й Манхатан, една от първите, който видях отново във музея на американското изкуство Смитсониан във Вашингтон.



Манхатан (1932 г.)

Нещо американско - Норман Рокуел

Може би българската и европейската представа е, че САЩ нямат достатъчно дълга културна традиция и съществени постижения в областта на изкуствата, но музеи със сигурност имат. В американските градове могат да бъдат видяни всякакъв вид музеи и всякакъв вид изложения - пълни с чуждестранни и американски произведения на изкуството, и с всичко останало, съчетано по един невероятен понякога за европееца начин.
Сред всичко видяно, в областта на изобразителното изкуство, създадено от американски автори, две имена творили през 20 век ми направиха особено впечатление.
Първото от тях беше на Норман Рокуел (1894-1978). Неговите произведения наистина се открояваха с особена изразителност и характер, един спокойно може да кажем американски характер. Този автор е почти непознат в България, а и начина по който е създавал картините си, чрез използване на живи модели, е оспорван като изцяло творчески и художествен. Признавам си, че и аз останах малко разочарован, когато разбрах модула, по който той е създал най-известните си картини. За мен също те загубиха част от неимоверната си изразителност, но въпреки това картините му си остават доста впечатляващи, заредени с емоция и както казах с един типично американски дух. Двамата най-големи почитатели и колекционери на картините на Норман Рокуел са съответно Джордж Лукас и Стивън Спийлбърг . Което е показателно само по себе си. Изложбата, която разгледах във Смитсониан Американ Арт Мюзиъм във Вашингтон , беше съставена от колекциите на двамата световноизвестни режисьори.




Свобода на словото (1942 г.)

Станимака е чуден град

Бях ученик в гимназията и бях отишъл в Коматево за събота и неделя. Решавах кръстословица и попаднах на въпроса „Старото име на Асеновград”. А сега де? Попитах баба ми, без да се надявам да получа правилен отговор, но за моя изненада тя отвърна „Станимъка”. Брех, за пръв път чувах това име. Какво странно име, и каква е тази мъка?
Асеновград се намира на сравнително близко разстояние от Пловдив по посока към Родопите. Това е най-близкият голям град до нашия и би могъл да бъде нещо като по-малък брат на Пловдив, мислех си аз като малък. Но усещах че има нещо, което не отговаря напълно на моите идеалистични представи за братството между градовете.
Въпреки близкото разстояние между Пловдив и Асеновград, двата града запазват през времето своя доста самостоятелен облик и характер. Всъщност, може да се каже, че двата града спокойно биха могли да се намират на разстояние не 20, а сто и двадесет километра един от друг. Толкова голяма е разликата между тях понякога.
Въпреки че съм минавал десетки пъти, повечето транзит, през Асеновград, и въпреки че с времето научих доста неща за града и неговата история, признавам си, че и до ден днешен той си остава за мен до голяма степен неизследван.
Като студент, разбрах че името Станимака идва от древното название на крепостта – Стенимахос. По Средновековна археология обаче изучавахме единствено основания през 11 век Бачковски манастир и костницата, запазена от онова време, разбира се и Асеновата крепост, а историята на самият град оставаше малко извън това.
От малък знам за големият брой църкви, около 40, които се намират в града, а и не е трудно да бъдат забелязани. Знаех и за многобройното гръцко население, чиято голяма колония е живяла в града до началото на 20 век.
Мисля че доста интересни факти за града научих от книжката на Никола Боев за Белинташ, случайно попаднала у мен. Например за кмета, който заварили рицарите от четвъртия кръстоносен поход и който пиел много вино; за траките и дионисиевите празници, отново свързани с виното и различни буйства, които авторът на книгата вижда живи и през двадесети век; за това че пътят между Пловдив и Асеновград е минавал от незапомнени времена през Марково и оттам по родопската яка, а не през равнината, както е сега. Това е било така, защото равнината между двата града е била мочурлива и често заливана при поройни дъждове и следователно трудно проходима. Така че в продължение на столетия действително разстоянието между градовете Пловдив и Асеновград е било по-голямо отколкото е днес.

Писмо от Индия

10.01.2009 година

Здравейте нашите!

Поздрави от Сарнат. Той се намира на 10-12 км. северно от град Варанаси и е едно спокойно и по-свято място, като Бодхгая. Тук Буда е произнесъл първата си проповед пред петима монаси.
Сега тук има много будистки манастири, както в Бодхгая, има една висока ступа и археологически разкопки на древни манастирски комплекси. В един от храмовете в 6 ч. всяка вечер четат (по-точно пеят) първата реч на Буда в оригинал (около 30-40 мин.) и аз вече 3 пъти ходя да я слушам.
Иначе навън, наоколо си е все същата индийска действителност - много народ, колелета, рикши и моторикши, разбити и окъсани сергии, крави, кози и биволи, мръсотия и отходни води. Просто така е навсякъде в Индия и аз лично не мога да свикна напълно с него. Всички тези индийски красоти и чудеса и интересни неща, за които сме чували, просто се обезсмислят от заобикалящата ги цигания, и губят много от стойността си.
Малко са тук хората, които те заприказват с друга цел освен да измъкнат от теб пари. Просто са уникални в това отношение. И това е друг основен проблем тук.
Разбира се всичко това не е толкова страшно и се свиква с него, но аз лично не бих препоръчал Индия на никой, след като се върна в България.
Изпращам ви четири шала, купени от братята тибетци, които сега покрай будистките празненства и пуджи (приношения и молитви) тук са мнозинство, сигурно около 10 хиляди човека.
Още един месец ще обикалям и после последните 2 седмици ще ги изкарам пак в Бодхгая, защото там намерих хубава библиотека с много литература по интересуващите ме въпроси, най-вече живота на Буда. Макар че в България едва ли има вече някой, който да знае повече от мен по този въпрос. Но колкото повече информация и впечатления толкова по-добре. Затова и стоя тук все още.
Поздрави на всички!

10.1.09 Андрей
Сарнат

Светилището на нимфите през зимата

Близо до димитровградското село Каснаково се намира едно от най-добре запазените светилища в България. То е известно като светилището на нимфите и Афродита. Изворите с лековита вода, които се намират на това място и вероятно са били почитани още от дълбока древност, са били каптирани, по един художествено-естетически начин през 2-3 век от новата ера.
Разположено на невисок хълм, сред широка площадка, от която се разкрива красива панорамна гледка към околните поля и склоновете на планината, светилището включва освен изворите и комплекс от няколко сгради и помещения. Най-впечатляваща е централната част, която представлява правилна полуокръжност с два симетрични плитки кладенеца, изградени от тухли и камъни разположени в двата края на каменната дъга, и един разположен в средата на полуокръжността, надграден с арка от варовиков камък. На места се наблюдава открит каменен улей, който върви покрай подпорната стена. При проучването на светилището е установено че система от глинени тръби под земята свързва трите извора и поддържа еднакво нивото на водата в тях.
Запазен е и надпис с гръцки букви, който днес трудно може да бъде прочетен.




Официален сайт на светилището - http://nymphs.dimitrovgrad-info.bg/

Васильовден

Успешна нова година на всички!
Весито, която днес има имен ден, ви поздравява : )

2012 - идва ли краят?

След като не успяха да унищожат света през 2000та година, любителите на силни усещания намериха нова дата за своите апокалиптични прогнози - годината 2012. В края на 2012 година свършвал календарът на маите, последният цикъл от тяхното летоброене, а какво друго може да означава това, освен че идва Краят. Намерени бяха потвърждения и в други пророчества – предсказания на северноамерикански индианци, китайски хроники, прогнози на гадатели и световно признати учени и т.н. в този ред.
Мненията около въпросната дата се разделиха на няколко групи.
Фаталистите приеха датата като времена за сигурен апокалипсис.
Други подходиха по-оптимистично към предсказанията и видяха в тях смяна на епохите към по-добро - едно ново и по-светло начало в живота на хората.
Трети отбелязаха че фаталната 2012 вероятно вече е започнала, като сочеха екологичната катастрофа, свързана с разлива на петрол в Мексиканския залив от 2010, земетресението в Япония от началото на 2011, многобройните природни и всякакви други бедствия, случващи се в различни точки на планетата.
Четвърти измислиха вица за това какво ще дойде след 2012 година? Отговор – 2013.
При всяко положение годината 2012 се очерта като историческа, още преди да е настъпила.
Като се абстрахираме от крайните прогнози, можем ли да предвидим дали годината 2012 действително би могла да заеме по особено място в календара? Да, би могла, но не в някакъв апокалиптичен или екстраординарен смисъл. Би могла да бъде историческа като широкопризнатите за повратни години в човешката история 1989 година – падането на Берлинската стена и края на комунистическия режим в Източна Европа, 1945 година – края на Втората световна война и други подобни, останали като бележити дати в европейската и световната история. В този смисъл може би е възможно 2012 да е по особена по някакъв начин, но може и да не е. Въпрос на шанс – за човечеството и за годината 2012.

Коледа в Нешвил

Точно преди една година, по време на обиколката ми в САЩ, без да съм планувал предварително, стигнах в столицата на щата Тенеси - Нешвил. Там посрещнах Коледа и точно това се оказа най-подходящото място да бъда на този ден. Благодарение на любезните домакини от Сити Мюзик Хостел и на приятната компания от пътуващи и местни, която се беше събрала за празника, наистина почуствах духа на Коледа. Мисля че разбрах истинското значение на израза Merry Little Christmas.
Не пропуснахме да посетим и кънтри-клубовите, които разнасят славата на Нешвил на музикална столица.
Здраве и успехи за всички и добро настроение за Бъдни вечер и Коледа!

Европейска столица на културата - накратко за историята и програмата

Идеята за създаване на Европейска столица на културата, се заражда през 1983 година. Двигател на тази инициатива става легендарната Мелина Меркури. През 1985 година първата столица на културата е град Атина.
Инициативата „Европейска столица на културата” е замислена с цел да допринесе за опознаването и сближаването на европейските народи. Това събитие трябва да подчертае богатството и разнообразието на европейските култури и техните общи черти, което от своя страна би довело до усещането за принадлежност към една и съща европейска общност.
До настоящия момент повече от 40 града са били домакини на събитието. Трябва да отбележим че държави като Франция, Германия, Италия, Гърция, Португалия, Испания Австрия, чрез различни свои градове, са били вече домакини, два или повече пъти. През 2006 година Европейската комисия приема решение, според което до 2019 година, всички държави членове на ЕС трябва да „излъчат” град, домакин на събитието. През последната година от този цикъл – 2019 – домакинството се пада съответно на Италия и България.
Събитието „Европейска столица на културата” може да донесе огромни ползи за градовете в културно, социално и икономическо отношение, в рамките на самата година, а и след това. Ползите обаче не идват автоматично - трябва да се запази и известна доза реализъм – градовете могат да се сблъскат с проблеми като критично отношение, разочарования, политически рискове и финансови затруднения.
Представената от градовете-кандидати програма, трябва да отговаря на високи изисквания за художествена и културна стойност. Даден град не се избра за „столица на културата” единствено заради това, което е, или заради това което е бил. В този смисъл концепцията „столица на културата” е съвсем различна например от тази за обектите на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Програмата за Европейска столица на културата трябва да бъде предназначена специално за титлата. От градовете се изисква да акцентират върху отличителните си способности и да проявят творческо мислене. Желателно е създаването на програми, които да окажат траен ефект върху дългосрочното развитие на града, дълго време след проявление на културното събитие. Следователно, макар че историческото наследство и дългогодишните културни традиции на града могат да са от полза, те представляват единствено добра основа за организиране на събитието.
Един от факторите за успех е капацитетът на града да привлече заинтересованите страни както от културната и от социално-икономическата сфера, така и от местното население. Събитието трябва да постигне „съгласие” между художествените стандарти и обществения интерес.
Градовете, които кандидатстват за титлата, имат право да асоциират към своята програма дадена регионална територия. За Пловдив, това биха били градовете Асеновград, Хисар, Карлово, Раковски, Първомай и изобщо Горнотракийската равнина, Предбалкана и Родопите.
Процедурата по избирането на града, столица на културата започва около шест години по рано от годината на събитието. Изготвянето на съответната концепция и детайлна програма започва дори още по-рано, затова не бива да се учудваме, че вече тече подготовката по кандидатстването на българските градове за Европейска столица на културата през 2019 година.
На сайта на община Пловдив, може да бъде намерена обявата за конкурс за концепция „Пловдив – европейска столица на културата 2019”. Срокът за нейното изпращане е до 15 януари 2012 година.
Дори и град Пловдив да не успее да спечели титлата „Европейска столица на културата 2019”, опитът от предишните конкурси показва, че градовете, които съвестно са подготвили своите кандидатури и програми, могат да се възползват от работата по проекта, дори когато техните кандидатури не бъдат успешно избрани.

Диверсификация на културата

Модерната напоследък дума диверсификация се използва най-често в областта на финансовото дело. Тя означава – „разностранно развитие”, „намаляване на риска чрез разпределяне на капитала” „разширяване на географското развитие” и т.н. В известен смисъл може да означава и „децентрализация”.
Едно от нещата, които предполагат предимството на град Пловдив да бъде културно средище е именно неговата центричност. Централната градска част е събрана около едно естествено ядро – тепетата, Стария град, кв. Капана, Главната улица, площада, Градската градина и т.н. Това пространство, освен че служи като естествен декор за културните събития, може лесно да бъде обходено пеш. Тази центричност е залегнала в съзнанието на пловдивчани и на пловдивските творци и всички те приемат за естествено културните събития да се съсредоточават именно в централната градска част. Подобна нагласа обаче все по-често влиза в противоречие със съвременните представи за развитие на културата и културните програми, като част на нашето съвременно общество от общоевропейско.
Освен това, както лично можахме да се убедим, през последните няколко месеца и години, въпросната специфична нагласа, предизвика и доста спорни ситуации. Почти без изключение, пловдивските творци приемат централната част на града като единственото подходящо място за изложение на своите произведение. В резултат на това, се стигна и до конфликтната ситуация с водната пластика, наречена „Тръбата на Орфей”. Тази пластика поставена в средата на Главната улица, затруднявайки движението, си спечели прозвището „Рендето” именно поради този факт. Вероятно реакциите срещу това произведение на изкуството нямаше да са толкова крайни, ако то предварително беше заело някое по-подходящо място в градския пейзаж. Не по-малко дискусии предизвикаха и паметникът на Филип Македонски, поставен на Джумаята, и скулптурата на червения бик поставен пред Кметството, именно поради същата причина.
Предложението да бъде направен музей от демонтираните и преместени през последния месец скулптури и паметници едва ли е сериозно. Предполагам че за тяхното бъдеще има и по-добро решение.
В момента предстои откриването на новото кметство в ЖР Тракия. Водната пластика „Тръбата на Орфей” би представлявала чудесна украса за района около кметството. Монтирането и там не би затруднило движението на хората, както в случая с главната улица, а и модерната пластика е в хармония с модерната сграда на кметството.
По същите съображения скулптурата на червения бик би могла да украсява подходящите пространства в район Западен или Северен, паметникът на Филип Македонски пространството пред кметството на район южен или някое друго подходящо място и т.н.
Да не забравяме, че балансираното разпределение и диверсификация във всяка една област, е много важно за развитието на един съвременен град. Ако искаме да следваме тенденциите в общоевропейското развитие се нуждаем от нов начин на мислене по отношение на културата, на движимите и недвижимите паметници, свързани с нея.



Отново единствено от www.plovdiv-online.com откликнаха на моите смели и новаторски идеи в областта на културата, за което отново им благодаря.