Нещо американско - Норман Рокуел

Може би българската и европейската представа е, че САЩ нямат достатъчно дълга културна традиция и съществени постижения в областта на изкуствата, но музеи със сигурност имат. В американските градове могат да бъдат видяни всякакъв вид музеи и всякакъв вид изложения - пълни с чуждестранни и американски произведения на изкуството, и с всичко останало, съчетано по един невероятен понякога за европееца начин.
Сред всичко видяно, в областта на изобразителното изкуство, създадено от американски автори, две имена творили през 20 век ми направиха особено впечатление.
Първото от тях беше на Норман Рокуел (1894-1978). Неговите произведения наистина се открояваха с особена изразителност и характер, един спокойно може да кажем американски характер. Този автор е почти непознат в България, а и начина по който е създавал картините си, чрез използване на живи модели, е оспорван като изцяло творчески и художествен. Признавам си, че и аз останах малко разочарован, когато разбрах модула, по който той е създал най-известните си картини. За мен също те загубиха част от неимоверната си изразителност, но въпреки това картините му си остават доста впечатляващи, заредени с емоция и както казах с един типично американски дух. Двамата най-големи почитатели и колекционери на картините на Норман Рокуел са съответно Джордж Лукас и Стивън Спийлбърг . Което е показателно само по себе си. Изложбата, която разгледах във Смитсониан Американ Арт Мюзиъм във Вашингтон , беше съставена от колекциите на двамата световноизвестни режисьори.




Свобода на словото (1942 г.)