Зайченцето бяло

Писането на следващите редове не е упрек към никого. То е породено единствено от любовта ми към истината и отговорността ми на човек,  който също е отдаден и подвластен на словото.
Преди десетина дена попаднах на две твърде вълнуващи откровения. Първо прочетох оригиналното стихотворение, заимствано от Леда Милева, за съставянето на най-известното й стихотворение - Зайченцето бяло. Оригиналният текст на това славно стихотворение се казва "Гъбарче" и е написан през 1934 г. от известната писателка на произведения за деца Веса Паспалеева. Текстът е следният:

Зайченцето бяло
гъбички набрало
в близката горица
за своите дечица.

Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,
че е закъсняло.

Седнало да плаче
горкото юначе.
Що на Бог не каже,
път да му покаже?...

На първо място трябва да признаем, че текстът сътворен от Леда Милева, на базата на тези 3 стиха, е доста по пълен, интересен и оптимистичен. Зайчето си играе със една сърничка. Когато се стъмнило и слънцето се скрило, и Зайчето разбрало че се е загубило, с помощта на светулката то все пак намира пътя и се прибира в къщи, при "свойта мила майка".
В оригиналният текст на Веса Паспалеева виждаме Зайчето застанало объркано в гората, без да знае по кой път да поеме. А Леда Милева в крайна сметка "извежда" зайчето от гората. И така "Зайчето бяло" завършва с хепи енд, както му казваме днес.
Действително Леда Милева е тази, която прави това произведение славно и безсмъртно. Без нейната намеса нямаше да има "Зайчето бяло", а стихотворението "Гъбарче" едва ли щеше да добие подобна популярност.
Обаче всичко това ни най-малко не оправдава демонстрираното от Леда Милева пълно присвояване на авторството върху тази незабравима детска песничка. Честта, а и писателската колегиалност, изискваше Леда Милева да си признае от кого и как е заимствала основата за нейното славно произведение. А не да създава легенди за това, как е измислила "Зайчето бяло" за десет минути, понеже трябвало да се запълни с текст, някакво празно каре в един вестник. Да, действително едно такова произведение може да бъде съчинено за десет петнадесет минути, но ако имаш основа, на която да стъпиш. Какъвто е бил и случая със "Зайчето бяло".

Второто вълнуващо откровение, на което попаднах е свързано с друго символично за българите произведение - романа "Време разделно". Винаги съм имал подозрения за авторството на Антон Дончев, без да съм чувал дори и дума по този въпрос. И ето че прочетох - автор на оригиналният ръкопис на "Време радзделно" е известната писателка на исторически романи Фани Попова-Мутафова. Оригиналният текст е бил неин и е бил предложен на Антон Дончев за да го публикува, понежа властта след 09.09.1944 г. не разрешава на Фани Попова- Мутафова да публикува своите произведения. Уговорката е била авторката да получи половината хонорар от издаването на книгата. А на авторът Стефан Дичев Фани Попова-Мутафова дава ръкописа на "Пътят към София". Пак по същата причина - невъзможност да публикува и липса на средства.
По това време Антон Дончев е бил още млад, но е имал един издаден исторически роман. Само може да гадаем какви промени е направил той в оригиналния ръкопис и дали изобщо е направил такива. Какво е било оригиналното заглавие на ръкописа на Фани Попова, дали е било "Време разделно" или нещо друго?
Възможно е Антон Дончев да е направил някакви по-сериозни промени в оригиналния ръкопис, както в случая с Леда Милева и "Зайчето бяло". Със сигурност обаче между двата случая има нещо общо - написани са много бързо. "Зайчето бяло" за по малко от половин час, а романа "Време разделно" за 40 дни. Антон Дончев също създаде своята легенда около "написването" на своето произведение - посещение на едно родопско село, кратка среща с красива родопска девойка, която след това никой не бил виждал, реките от кръв и страдание, през които бил пребродил, докато пишел епичното "Време разделно" и през които не би преминал отново и т.н. и т.н.
А поетите и писателите би трябвало да са моралният стожер на едно общество...  

Изравняване, изравняване...

Написаното за брака и съпружеския живот е толкова много, че никога не може да бъде прочетено. Може би само за любовта е писано повече.
И все пак вероятно има още какво да бъде добавено.
"Приземяване, приземяване, приземяване...", така започва една от историческите речи на другаря Живков. Аз пък казвам "Изравняване, изравняване... "
Понеже това за мен представлява бракът - едно изравняване. Изравняване между двама души - мъж и жена - в материално, в интелектуално, в социално отношение.
Със съгласието за сключване на граждански, и църковен брак, тези двама души признават, пред себе си, пред другия човек и пред обществото, че са равностойни на техните бъдещи половинки в интелектуално, материално, социално, в религиозно и всяко едно отношение. Или по точно казано признават, че техният бъдещ съпруг или съпруга им е напълно равностоен във всяко едно отношение.
И тук възниква големият проблем, свързан с нашия егоцентризъм. Човек трудно признава, че някой друг е равностоен и равен на него, дори това да е любимия човек. Обхванати от идеята за собственото си съвършенство и мъжът и жената често не искат да приемат, че другият човек, партньорът е равностоен на тях, с всичките си положителни и отрицателни качества.
Мисля поради тази причина вече близо 40 процента от двойките в България съжителстват без брак. Много голям процент от хората не искат да признаят, че са равни с другия. Намират партньора за по-нисш в материално, интелектуално, духовно, социално, религиозно или друго отношение. Плюс липсата на доверие.
Затова - изравняване, изравняване ... 

Защо изчезват врабчетата в България?

Отново е пролет и отново
тревите и дърветата зеленеят, слънцето грее, птичките пеят... Но все по-рядко чуваме чуруликането на врабчетата.

През последните години се наблюдава една трайна тенденция в България, а и в цяла Европа – годишно намаляване с 5 до 10 процента на популацията на врабчетата в съответната държава. Ситуацията е стигнала дотам, че в Англия вече врабчетата са записани в Червената книга.

За нас, които сме израстнали с вечното, жизнерадостно чуруликане на врабчетата, това изглежда невероятно, но заслужава да отделим време на този въпрос и да се замислим.

Врабчетата са спътник на човека от най-древни времена.

Врабчетата винаги са живяли в симбиоза с хората. Врабчетата непретенциозно са се хранили с отпадъците от храната и селскостопанската дейност – предимно зрънца и семена. Тяхното чуруликане е будило човека рано сутрин и го е подканяло към работа. Тези птички са и били природни стражи, чиито тревожни сигнали и писукане са предупреждавали човека за приближаващ див звяр или друга опасност.

В България обитават два основни вида врабчета – домашно врабче и полско врабче, които понякога са наричани съответно градско и селско. В страната е регистрирано през последните години и т.нар. испанско врабче.

Масовото изчезване на врабчетата от големите български градове е особено осезаемо и се забелязва от много хора през последните година - две.

Причините за това са комплексни. Те са свързани с липсата на достатъчно храна и семена, поради намаляване на селскостопанското производство в страната, липсата на достатъчно зелени площи в градовете, силния градски шум, който пречи на врабчетата да чуят писъка на малките си, увеличаване броя на модерните сгради, които не са подходящи за гнездене на птици и т.н. Но изглежда една от основните причини за изчезването на врабчетата е все по усиленото третиране с отровни химикали на тревните площи. То унищожава освен паразитите и голяма част от насекомите, които служат за храна на врабчето. Довежда до отравяне и на самите врабчета.

Обществото не подхожда достатъчно отговорно към използването на препарати, киселини и химикали в селското стопанство, в промишленото производство, в домакинството, в общинско-комуналната дейност. Намерили лесен начин, за справяне с част от проблемите в тези области, ние щедро използваме отровните продукти, без да се замисляме за цялостните последици от нашите действия.

Така или иначе все още истинската причина за намаляване броя на врабчетата не е открита. Понеже съществуват видове птици, чиито популации в градовете се увеличават. Да се надяваме, че в крайна сметка ще проявим достатъчно грижа и разум, защото животът и добруването на врабчетата е пряко свързан с живота и на нас хората.

Моята политическа кариера

Е, веднага бързам да уточня, че не става въпрос за истинска политическа кариера, а по скоро за моята гражданска ангажираност с политическите процеси през последните 22-23 години. Винаги съм бил обществено ангажиран, още от малък... Така се развиваха събитията в нашата родина и ние ги следвахме или ги оглавявахме, когато е необходимо.

Много млад седесар 1990 година

Нашето поколение и по-големите от мен помнят тези романтични години. Които бяха поне няколко, до идването на власт отново на БСП през 1994 г. Чак до 2000 година тук в Пловдив си гласувахме за сините кандидати, т.е. тези излъчени от СДС. Пловдив беше станал известен като "синята крепост". За съжаление десните избиратели бяхме предадени от нашите лидери и от вътрешнопартийните борби. Като най-пагубно за синята идея отчитам не друго, а това, че не бяха допуснати нови лица и кадри в синята коалиция. Просто се срамувам от някой бивши сини лидери, които и днес продължават да се явяват на избори, 23 години по-късно...

През 2001 "синята крепост" Пловдив за една нощ пожълтя, както писаха вестниците... Във връзка с появата на НДСВ.

Аз започнах работа в Родопите през 2002 година, но продължавах да следя събитията. За да променим създалото се статукво в държавата, през 2005 като "удавник за сламка" се хванах и реших да помогна на новосформиралата се партия Атака. Даже станах водач на листата за град Кърджали и бях трети в листата в Смолян.

Интервю във вестник Нов Живот 2005 година, град Кърджали

Както и очаквах от партия Атака не бяха достатъчно конструктивни и градивно настроени. А това беше и е едниственото, от което се нуждаеше нашата държава.

На местните избори през 2007 и през 2011 поради това че имах приятели, които подкрепяха Зелената партия се включих в тяхна подкрепа. Зелените винаги са ме притеснявали за това, че стоят в център-ляво. Аз по природа съм десен и по ляво от центъра не отивам. Все пак в Зелената партия през последните години настъпиха някои промени, които ми се струват положителни и можем да ги определим и като десни.

На пресконференция след местните избори 2011 в Пловдив

Тази година 2013 се очертава да бъда водач на листата на Зелената партия за град Пловдив, 16-МИР от изборите за Народно събрание. Нямам какво да крия в политическата си биография, за разлика от повечето професионални политици. Винаги съм се стремял да помогна с нещо на България, а не на дадена партия. Въпреки целия интензивен преход от 23 години, с учудване установявам, че все още имам сили за политическа и обществена дейност, за активна гражданска позиция.

Двукамарен парламент в България

Идеята за създаването на двукамарен парламент в България датира още от времето на Освобождението на България и Първото велико народно събрание.
Изглежда обаче тази идея е доста сложна за българския ум, или пък просто не отговаря на управленските традиции по тези земи. Ето как е било посрещнато предложението за създаване на Сенат през 1879 г. в новоосвободена България.
Сенатът е трябвало да се създаде от лица, назначени от княза, взети по право от средата на висшето духовенство, от съдилищата, от дружествата на учените, плюс една малка част, избрани от народа. Този Сенат е трябвало да служи като регулатор на решенията взети от Народното събрание. Или според тогавашните думи, като консервативно тяло, Сената да служи "за сдържание и прекращение на увлеченията на Народното събрание".
Една чудесна идея, според мен, която остава неразбрана от мнозинството народни представители във Първото велико народно събрание.
В момента нашият парламент, 130 години по късно, изпълнява едновременно ролята и на парламент и на Сенат. Във всеки нов парламент повечето от народните представители са нови хора, което отразява нормалното текучество за един парламент. Същевременно обаче виждаме и едни и същи лица, да се въртят в народното събрание повече от 20 години. Тези лица най-вероятно трябваше да бъдат част от Сената, ако такъв съществуваше.
Така може би щяха да дразнят по-малко гражданите на републиката. А пък може би щяха да свършат и нещо добро за България...

Протести в Пловдив

Понеже управниците на българския народ няма да се извинят за това, което се случва в България през последните години, ще го кажа аз.
Съжалявам, че отново се стигна до тук и то в една държава от 6 години член на ЕС - протести по улиците, масово недоволство, призиви за съд, национализация, оставки т.н.
Съжалявам че вместо да вървим по едни креативен и мирен европейски път на развитие, ние сме притиснати и ограбени от монополи, олигархия, политическа класа.
България се нуждае от нов модел на управление. Досегашното комунистическо-мутренско отношение към хората и модел на поведение ни доведе дотук.
Нуждаем се от хора, които да наложат нов демократичен модел на управление - открит, европейски модел, подкрепящ частната инициатива, съзидателен и образователен модел, който да излекува българското общество от вируса на ограбването и отчуждението.
Знам че мнозинството от хората в България все още са честни и разчитат на себе си и на това, което сами създават, на своя труд и добродетели.
Затова хора, предлагайте идеи. Показвайте нетолерантност към нечестното поведение, кражбата, мързела, погазването на вашето достойнство. Показвайте гражданска позиция.
Сега е моментът да променим България!

Защо първите демократични избори не бяха фалшифицирани

Нашето поколение, на родените в средата на 70те години, растеше с демократичните промени от началото на 90те, с вълненията и стремежите на младата българска демократична общност. Мисля, че въпреки всички превратности на прехода, тези промени оказаха положително влияние върху нашето развитие като младежи.
Искам да започна с една тема от зората на демокрацията и въпроса бяха ли фалшифицирани първите демократични избори в страната. Тези избори бяха проведени през лятото на 1990 година и на тях БСП (БКП) спечели пълно мнозинство с 52.7 процента от гласовете. За представителите на младото българско демократично движение подобни резултати изглеждаха невероятни, смайващи и манипулирани. Да, наистина за много хора подобни резултати бяха шокиращи и изглеждаха фалшифицирани. Как е възможно българският народ да избере с такова пълно мнозинство старата партия БКП? Но резултатите не бяха фалшифицирани. Доказа го последвалото развитие на политическите процеси в страната.
След първите демократични избори последва една от най-тежките социално-икономически ситуации в най-новата история на България. Зимата на 1990/1991 година остана свързана с името на един от лидерите на БСП (БКП) Андрей Луканов и беше наречена от народа "Луканова зима". Помним тази зима с дефицита на стоки и тяхното драстично поскъпване, опашките пред магазините, масовите протести и главоломното обедняване на населението. След всичко това, след като БКП за пореден път демонстрира неспособност да управлява правилно и демократично и доведе до отчайващо състояние българското общество, и икономика, при провеждането на парламентарните избори през есента на 1991 г, отново 33 процента от населението на страната гласува за тази партия. Демократичната опозиция в лицето на СДС спечели трудно и с малка преднина, с малко повече от процент - 34 срещу 33 процента от гласовете.
При това положение стана ясно, че е нямало как да очакваме година и половина преди това БКП (БСП) да вземе по-малко гласове, от официално обявените 52.7 процента, а СДС да вземе повече. Особено като имаме предвид не само тежката "Луканова зима" и социално-икономическата криза, но и бързото развитие на политическите процеси в тези ранни години на прехода.
Такива са фактите. Те може и да не ни харесват, но отразяват характерното мислене и манталитет на българския народ. А това мислене е не радикално, а по-скоро консервативно, формирано вероятно в резултат на специфичното историческото развитие на българския народ през вековете.

Кога е най-дългият ден в годината?

Подобно и на "най-късият" ден, най-дългият ден в годината не е само един, както обикновенно си представяме.
Слънцето достига своя зенит във втората половина на месец юни. От 17-ти юни започват най-дългите дни в годината, които продължават цяла седмица. През това време продължителността на светлата част на денонощието е около 15 часа и 20 минути. Слънцето изгрява в 6 часа без 11 минути и залязва в 21 часа и 9 минути. Това лятно слънцестоене продължава чак до 25 юни, когато изгрева започва да настъпва с минута по-късно от предишния ден, но залезът е по същото време. Така най-дългите дни в годината продължават от 17 до 24 юни.
От 25 юни до 3 юли слънцето продължава да залязва в 21 часа и 9 минути, т.е. деня намалява само поради това, че слънцето изгрява с минута-две по късно. И чак от 4 юли слънцето започва да залязва по рано от предишния ден, както и да изгрява по-късно. Т.е. денят започва да намалява по-интензивно и сутрин и вечер, с по няколко минути на ден.
Виждаме, че в най-високата си точка, слънцето се преобръща бавно и постепенно, както се преобръща бавно и постепенно и по време на периода на зимното слънцестоене, само че този път с обратен знак.

Из „Песни” по случай деня на виното

Кана, моя кана,
писана, засмяна,
все едно какво ни носиш – смехове ли,
свади ли, любов ли, или сън в постели,
все едно какво е питието твое:
идвай тук и нека с виното ти ведро
своите другари да дарувам щедро!

И мъдрецът даже
Няма да откаже;
Пиели са философи и поети,
Но опазвали са трезви умовете.

Дирят в теб опора
и солидни хора;
щом започне виното от теб да блика,
мълчаливците развързват си езика.

Този, който страда,
търси в теб наслада;
и дори бедняка, щом надига чаши,
ни от краля, ни от хетмана се плаши.

Дръж се, моя кана,
че като те хвана,
няма да те пусна докато се съмне
и звездите паднат зад горите тъмни!

Ян Кохановски

По повод новия брой на вестник Демокрация

В средата на януари тази година отново започна да излиза вестник Демокрация. Този път като седмичник. Видях брой трети на новото издание миналия четвъртък и си го купих. Вестникът беше качествено списан, с интересни статии, но по важният ефект за мен беше друг. Върнах се отново назад във времето през 1990 година, и първите вълнения от новото време, което беше настъпило. Спомням си едни опашки пред РЕП-а на Окръжна болница, когато ние като ученицици в подготвителен клас, също се редихме на опашка, в голямото междучасие, за да си купим новия брой на вестника. Ех, спомени ... И как изминаха 23 години оттогава!

Въпреки че бяхме петнадесетгодишни тогава бяхме вече съзнателни хора, радвахме се, вълнувахме се и съпреживявахме всичко онова, което се случваше в нашата родина. Чакахме промените и новото бъдеще на България. Оттогава до днес, аз винаги съм бил човек с дясно мислене... понякога дори с крайнодясно, но това е една друга тема, на която сега гледам с усмивка : )

Истината е, че винаги съм се борил за свобода и демокрация, за прозрачност и европейско бъдеще, със всякакви възможни средства. Продължавам и до днес, въпреки че натрупаните всякакви преживявания през годините си казват вече думата...

Изпитвам смесени чувства към това което се случи със СДС през последните двадесет години. Предполагам че и аз, като повечето десни симпатизанти се чувстваме в известна степен предадени, от това което се случи с дясното пространство през тези две десетилетия. Толкова градивна енергия отиде на вятъра... Или може би не е отишла съвсем напразно?

Така или иначе смятам да си купя и новия четвърти брой на вестник Демокрация, който ще излезе този четвъртък. Поне дори само заради спомените...

Представяне на книгата по ПОТВ

Представяне на книгата по ПОТВ в предаването Акценти на 31.01.2013 г.

Приятно гледане на всички!

Блогът на две години

Регистрирах се в блогър в края на 2009 година, но започнах редовно да пиша тук от началото на февруари 2011 година. Така че реалният рожден ден на блога е днес...! Винаги съм искал да стана писател, още от малък. Не се учудвайте, ако написаното тук ви харесва. Да знаете, че това не е случайно, а е плод на дълго развитие в тази посока... : )

Във връзка с рождения ден на блога, давам връзка към девет от стоте постинга, писани през тези две години, с които особено се гордея. Не че с другите не се гордея... : )

България и империята -
http://andorey.blogspot.com/2011/05/blog-post.html -

Българският бодхисатва -
http://andorey.blogspot.com/2011/05/blog-post_31.html -

Поета - жрец, творец и законодател -
http://andorey.blogspot.com/2012/02/blog-post.html -

Станимака е чуден град -
http://andorey.blogspot.com/2012/01/blog-post_15.html -

Три революции в развитието на човечеството -
http://andorey.blogspot.com/2011/04/blog-post.html - tri revol

Сирни заговезни - Карлово -
http://andorey.blogspot.com/2012/02/blog-post_27.html -

Логиката на историческите събития. С този постинг започнах да пиша за българската история в блог бг -
http://andorey.blogspot.com/2012/03/blog-post_07.html -

Ортодокса - това, което ни сближава -
http://andorey.blogspot.com/2012/09/blog-post.html -

За славата -
http://andorey.blogspot.com/2012/11/blog-post_13.html -

Поради това че пиша и в блог бг от близо вече година, не намирам понякога достатъчно време за блогър, но няма да спра да пиша в него, тоест тук, докато имам тази възможност. Понеже имам много още какво да кажа...!