Защо първите демократични избори не бяха фалшифицирани

Нашето поколение, на родените в средата на 70те години, растеше с демократичните промени от началото на 90те, с вълненията и стремежите на младата българска демократична общност. Мисля, че въпреки всички превратности на прехода, тези промени оказаха положително влияние върху нашето развитие като младежи.
Искам да започна с една тема от зората на демокрацията и въпроса бяха ли фалшифицирани първите демократични избори в страната. Тези избори бяха проведени през лятото на 1990 година и на тях БСП (БКП) спечели пълно мнозинство с 52.7 процента от гласовете. За представителите на младото българско демократично движение подобни резултати изглеждаха невероятни, смайващи и манипулирани. Да, наистина за много хора подобни резултати бяха шокиращи и изглеждаха фалшифицирани. Как е възможно българският народ да избере с такова пълно мнозинство старата партия БКП? Но резултатите не бяха фалшифицирани. Доказа го последвалото развитие на политическите процеси в страната.
След първите демократични избори последва една от най-тежките социално-икономически ситуации в най-новата история на България. Зимата на 1990/1991 година остана свързана с името на един от лидерите на БСП (БКП) Андрей Луканов и беше наречена от народа "Луканова зима". Помним тази зима с дефицита на стоки и тяхното драстично поскъпване, опашките пред магазините, масовите протести и главоломното обедняване на населението. След всичко това, след като БКП за пореден път демонстрира неспособност да управлява правилно и демократично и доведе до отчайващо състояние българското общество, и икономика, при провеждането на парламентарните избори през есента на 1991 г, отново 33 процента от населението на страната гласува за тази партия. Демократичната опозиция в лицето на СДС спечели трудно и с малка преднина, с малко повече от процент - 34 срещу 33 процента от гласовете.
При това положение стана ясно, че е нямало как да очакваме година и половина преди това БКП (БСП) да вземе по-малко гласове, от официално обявените 52.7 процента, а СДС да вземе повече. Особено като имаме предвид не само тежката "Луканова зима" и социално-икономическата криза, но и бързото развитие на политическите процеси в тези ранни години на прехода.
Такива са фактите. Те може и да не ни харесват, но отразяват характерното мислене и манталитет на българския народ. А това мислене е не радикално, а по-скоро консервативно, формирано вероятно в резултат на специфичното историческото развитие на българския народ през вековете.