Кана, моя кана,
писана, засмяна,
все едно какво ни носиш – смехове ли,
свади ли, любов ли, или сън в постели,
все едно какво е питието твое:
идвай тук и нека с виното ти ведро
своите другари да дарувам щедро!
И мъдрецът даже
Няма да откаже;
Пиели са философи и поети,
Но опазвали са трезви умовете.
Дирят в теб опора
и солидни хора;
щом започне виното от теб да блика,
мълчаливците развързват си езика.
Този, който страда,
търси в теб наслада;
и дори бедняка, щом надига чаши,
ни от краля, ни от хетмана се плаши.
Дръж се, моя кана,
че като те хвана,
няма да те пусна докато се съмне
и звездите паднат зад горите тъмни!
Ян Кохановски
Няма коментари:
Публикуване на коментар