Плажът Арика и Льомас де Люкумо

     Първоначално смятах да отида до комплекса Пачакамак само за един ден, но видях че наоколо има и други интересни неща. В района се оказа, че има доста луксозни места за настаняване, но подходящо за мен място се оказа само един хостел в градчето Люрин.

    Тук останах четири дена, които използвах пълноценно. Още при пристигането тук се запознах с едни хора от Уругвай. Една двойка слабички, мънички и един по-представителен музикант с тях Пабло.  Момчето ми направи от една телена жица, която мъкнеше със себе си едно колело и надпис Андрей. Момичето пък твърдеше, че втория брак на баща ѝ е с българка. 

    Срещнах ги и втори път, даже ги поканих да дойдат с мен на разходката на скалите при Льомас де Люкумо. Не дойдоха, но аз добре се оправих и сам и добре, че не дойдоха. Нямаше да издържат. Озовах в едно малко, спокойно селце (ама не си представяйте като нашите, а по-скоро като в арабския свят) и пред мене едни огромни скалисти хълмове, доста впечатляващи. 

    В интернет видях, че обекта пише, че е затворен, но не можех да разбера причината. Помислих, че е заради протестите, тъй като преди няколко дена, когато гледах, беше отворен. А то се оказа съвсем различно, но късно го разбрах.

    Причината е, че вече е лято и прекалено горещо, за да се разхождаш по тези камънаци. През дъждовния сезон тука има дори обилна растителност, а сега няма нищо.

    Тръгнах по скалистата пътека в добро настроение, като си мислех,  че тя е сравнително кратка. Обаче и това не се оказа вярно. Тъкмо си мислех, че прехвърлям вече върха, когато се оказа, че съм стигнал едва до площадка 1 – мирадор уно. Отказах се поради голямата жега и се върнах, но въпреки това доста прегрях.

    Приятното приключение малко се развали, но това ми беше за урок да внимавам със слънцето в Перу. Разходката, пейзажа и скалите които видях си заслужаваха.

    На плажа, който беше съвсем близо до хостела и се казваше Арика, беше по-приятно. Водата е доста студена и не става за къпане, което е учудващо като се има предвид колко сме близо до екватора. Подухва и един такъв доста хладен остър вятър, а тук се води началото на лятото. Изобщо времето наистина е особено и в Лима и в околностите.

    Тук в морето има едни много впечатляващи скали, същите които се виждат от светилището в Пачакамак. Залезът на слънцето сред тези скали също е забележителна гледка. Ето тук един дълъг репортаж от залеза -

 

    И всички снимки от това място -

https://photos.app.goo.gl/TQ7ruWbt3UHHZzUn9

    А това е магистралата Пан Американа, която минава през цяло Перу и вероятно и през съседните държави.

    

  Извинявам се и на хората, които коментират, но дори не мога да публикувам коментар под собствения си постинг, понеже имам три профила и е много сложно. Така че извинявам се, че не мога да им отговоря.

Светилището Пачакамак – храм на слънцето

    Само на 40 км южно от Лима, се намира едно голямо и древно светилище, известно с името Пачакамак.  Мястото се води на испански „санктуарио“, което ще рече по-скоро светилище, отколкото храм.

   Това място не е много популярно, но има много модерен археологически музей, както и добра консервация и изложение на храмовете. А те са три основни, на една огромна площ, която се обикаля пеша за около час и половина - два часа. През уикенда дори предлагат колелета за обиколка на комплекса.

    Всъщност туристите нямат достъп до самите сгради, които тук също са от кирпич. Някъде има и каменна основа, която също е наградена с доста големи кирпичени тухли. Туристите обикалят по едни големи пътеки целия комплекс и гледат сградите отдалече. Първите строежи на това място са от  шести-седми век. Точно като при прабългарите в Плиска. Шегичка...

    Мястото е почитано до идването на испанците, които стоят един месец, взимат златото, разрушават това онова и си заминават. Много интересно, че тук е имало един дървен идол, на които са се покланяли, молели са за благополучие, а и евентуално пренасяли жертви. Казвам интересно, защото идолът, на който са запазени и снимки, намерен при разкопки, ми заприлича на славянските такива, познати от земите на скитите.

    Името Пача-камак (ударението е на последната сричка), се превежда като пача - земя и камак – създател. Това е мъжкото божество, създател, но и отговарящ за земетресенията и разрушенията. Женското божество пък е Пача - мама, Майката земя. То това че думата „мама“ е позната и тук, не е учудващо. Доказано е, че като първична дума, се среща сред народите по цял свят. По-скоро впечатляваща е думата „пача“ което веднага оприличих на българското „почва“ и камък, което прилича на нашето камък. Доказателства за това по-нататък...

    Най-впечатляваш разбира се е главният храм. Той си намира на най-високото място на един хълм, с гледка във всички посоки и невероятен изглед към морето. Това е храмът на слънцето. Той също не може да се разгледа, освен отвън, но гледката към морето и намиращ се там няколко скали е удивителна.

    Тук също имаше малка ботаническа градина, което изглежда е традиция за тукашните археологически комплекси, и прави преживяването по-живо.

    Слънцето доста ме напече, докато обикалях из комплекса, ама аз реших да продължа обиколката и да търся едни скали, само че попаднах в една мини пустиня, точно срещу храмовете на Пачакамак. Просто невероятно е как изведнъж започнаха пясъци типично като в пустиня, а където свършва тези пясъци започват населени места се селца и градчета. Тези селца и градчета най-много приличат на Аджасан махала и Шекер махала в Пловдив. То това е общия вид на всички малки градчета извън Лима, които съм видял досега.

    Пътуването напред-назад става с едни малки очукани автобусчета, ама аз му свикнах вече. Поне билетите са евтини, по 1-2 след в едната и другата посока. Един перуански сол е около 50 стотинки, така че цените тук лесно се пресмятат в български левове.

    Храната уж е евтина ама не толкова. Цената в заведенията е колкото в България, но дори и малко по-по-скъпа. Едно основно ядене е около 30 солес, но една бира е 15 солес, т.е. около 7 лева, десертът също е около 10-15 солес. Тоест оставаш около 30 лева на ядене в ресторант, заведение, ако не и 50 лева... Което си е доста.

    За световно неизвестното градче, в което стоях цели четири дена ще ви разкажа следващия път.

Снимки от Пачакамак и околностите - 

https://photos.app.goo.gl/Zxyz7NUYtWb33wKB6

 

Град Лима - снимки

     Като повечето българи и аз допреди един месец бърках Лима, столицата на Перу, с Ла Пас, столицата на Боливия. Дори и в момента едва ли бих могъл да изредя столиците на латиноамериканските държави. Но ето че съдбата, която си знае работата, ме доведе именно тук в Перу, а  не към Боливия, където се бях насочил в началото.

   Точно Перу се оказа, че е местният стар цивилизационен център, така както и нашата страна е един такъв център, а и целите Балкани в по- общ план. Но за това ще разкажа отделно.

    Град Лима впечатлява с едно много дълго стръмно крайбрежие, в основата на което, до самия океан минава една локална магистрала – три ленти в едната и три ленти в другата посока. Тази магистрала е била направена за да облекчи трафика в града. Затова и бреговете изглеждат така стръмно отсечени.

    Градът е разделен на различни квартали, които местните си наричат градове. Самият централен квартал на Лима е навътре от морето, на около десетина километра. Там има няколко големи площада, исторически сгради, главна улица. Но не знам защо от няколко места чух, че там е опасно... Затова и аз отседнах в квартал Мирафлорес.

    Това наистина е хубав квартал, прилича на западен град. Високи сгради, булеварди, градинки, заведения, бизнес офиси и културни центрове. Мирофлорис граничи с квартал Баранко, който също е много красив, но по друг начин. Тук има доста стари сгради спокойна и аристократична атмосфера. Туристите ги водят тук след обяд, малко преди залез, когато кварталът става още по-прелестен и прекрасен. През деня тази магия я няма, но надвечер се появява. Тук има един частен музей на испанска фамилия Осма, дала много е различни управници на страната. Този музей беше не по-малко интересен от музея Ларко, който се намира в квартал на север от Мирафлорес.

    По крайбрежието на Мирафлорес е също интересно, има цветя, цяла ботаническа градина, няколко много красиви площадки за наблюдаване на морето и залеза. Изобщо столичен град. Сега съм само на 40 км, а контрастът е огромен.

    Снимките се трупат с бърза скорост. Качих някои на google диск, но нещо не става. Сега давам други връзки, дано тези които искат да могат да ги видят. Има снимки от Мирафлорес, от Лима централна част, от Баранко, от двата музея, Ларко и Осма, от храма Хуака Пукяна, от протестите, от хостела и така нататък.

Мирафлорес - - https://photos.app.goo.gl/5rtcXUEQusm3tVJc6

Баранко - https://photos.app.goo.gl/ZSfqHYowi1cSb9JK6

Лима - исторически център -https://photos.app.goo.gl/NED4ovymErrLea6d6

Храмов център - Хуака Пукяна - https://photos.app.goo.gl/NPpfGKabRX51CFMu6

Музея Ларко - https://photos.app.goo.gl/CJwuQ5fZWpuBnExx5

Успех!

Перу - шампионът

     За наше щастие, на нас българите, именно държавата Перу ни спаси от това да сме начело на една много неприятна класация. Класацията за най-много починали от ковид хора, спрямо броя на населението. Перу е начело с 6500 души на един милион, а България е на второ място с 5 500 човека на един милион. Така най-неочаквано именно с Перу се озовахме начело на тази класация. За наше успокоение, всички държави от бившия Източен блок имат доста висока смъртност - Унгария, Хърватия, Чехия, Словакия, Северна Македония и т.н.

    Тук, доколкото разбрах, хората също масово са отказвали да се ваксинират в началото и да носят маски. Също така медицинската помощ, в провинцията била на ниско ниво, но точно колко е ниско нямам представа. Прилагам един клип,  който снимах в Лима, на починали лекари от ковид в периода 2020 -2022 година – доста са.

    Като площ Перу е около 11-12 пъти по-голямо от България, дори се води 19-та по големина страна в света. Населението е около 35 милиона, тоест около два пъти по-малко на единица площ ако сравним с България. В справочника, който чета за страната, се казва че перуанците обичат страната си и са големи патриоти, понеже тук е центърът на империята на инките, а по-късно е на испанската корона, за цяла Латинска Америка. А също и още нещо доста познато – перуанците разделят в представите си държавата, т.е. страната Перу, от нейното правителство. И не вярват на последното, както на армията и полицията. Затова и протестите и бунтове тук не са рядкост...

    Има и доста голяма разлика между богатото население в градовете и по- бедното в селата. Разликата тук обаче е доста по-голяма от тази в България, за наше облекчение.

    В момента съм в едно градче на 40-50 км от центъра на Лима, което няма нищо общо с този голям градски център.

    Като цяло хората са много дружелюбни. Когато искат да ти помогнат, ангажират всички, които са наоколо за тази цел. Чак човек започва да се чувства неудобно. Наистина знаенето на испански тук е доста важно, както и за цяла Латинска Америка. Когато ти се струва, че хората не искат да ти помогнат, те просто не те разбират, или се притесняват от теб. Белият човек тук си е чужденец, гринго, така се нарича, без да е задължително обидно. Срещнах вече хора от много съседни държави, от Чили, от Уругвай, от Аржентина, от Бразилия. Едно голямо латиноамериканско семейство, за което не знаем почти нищо.

    Пътуването до тук си беше цяло приключение, с раздрънкани рейсове и двучасово търсене на хостела, но мина благополучно, а какво ли ще е нататъка не ми се мисли. Все пак именно тези срещи по пътя са много интересни, а и съм човек, който не веднъж и два пъти е пътувал в третия свят. Пък и ние българите идваме тук от втория свят не от първия...

    Много добро впечатление например прави, че навсякъде връщат ресто, особено дребните пари, докато в други държави от третия свят просто не ти ги връщат, когато си бял човек, чужденец. Или става винаги след пазарлъци и препирни. Така например е в Египет, извън туристическите обекти, в Индия, където пък задължително на белия човек, на чужденеца казват винаги двойни цени от тези за местните и т.н. Както казах, тук е по-добре, поне всички говорят испански.

    Знам, че всички вие, които четете тук, искате повече снимки, затова ще потърся начин да ги качвам някъде, където всички да могат да ги гледат. Вчера морето, на което излязох наблизо, е с едни скали вътре, цели хълмове. И едни доста големи вълни и всичко това заедно със силното слънце прави гледката доста специфична. Тук минава и магистралата Пан Американа, която очевидно свързва цялото западно крайбрежие на Латинска Америка, т.е. дълга е хиляди километри.

Политически репортаж от Перу - протестите продължават

 Ситуацията в Перу остава сложната, въпреки демонстрираното и от протестиращите и от временно управляващите желание за мирно разрешаване на конфликта.

    Исканията на простиращите се съсредоточиха около възможно най-бързи предсрочни избори и освобождаването на президента Педро Кастильо. Законно избраният президент беше арестуван за 18 месеца, което доведе и до протестите в страната, в края на миналата година.

    Наред с основните искания се чуват и най-различни послания, като това за по-твърда ръка при управление, цялостна промяна на политическата система в страната, за независима външна и вътрешна политика на държавата Перу и освобождаване от модела на неолиберализма и т.н. Послания познати и от протестите в нашата страна през последните години.

    Чрез блокиране на пътищата в различните области, протестиращи се опитват да накарат управляващите да чуят техните искания. Регионална особеност на Латинска Америка е, че тук има твърде много летища, поради особеност на релефа - високите Анди, обширните пустини и долини, непристъпността на джунглата. В Перу и в Боливия има по над 1000 летища във всяка държава. Затова и протестиращите, които блокират пътища, се опитват да превземат и летищата, пазени от полиция и армия. Именно при тези опити се случиха и най-многото убийства на хора, жертви, които вече надхвърлиха 50. Тези жертви дълбоко засегнаха перуанците, които са мирни хора и като такива искат да живеят в спокойна и просперираща държава.

    В столицата Лима освен протести се проведоха и бдения в памет на загиналите в град Аякучо и на други места. Като столичен град обаче Лима не е така засегната от протестите, въпреки че в четвъртък тук се събраха протестиращи от цялата страна. За много региони от страната е обявено извънредно положение включително и за столицата Лима.



 

    От извънредната ситуация най-засегнати са туристите, които се държат все по- шизофренично, под натиска на обстоятелствата и динамичната обстановка. Много туристи се насочиха към туристически обекти северно от Лима, в северната част на страната, където е по-спокойната част, тъй като първоначално протестите обхващаха предимно южната част на държавата, районите около Куско, Пуно и Аякучо. Но пътища и в северната част на страната бяха блокирани, което отново доведе до промяна в плановете на туристите. Тъй като държавата разчита изключително на туризма, се полагат всички усилия за свободното предвижда на туристите. Но това не винаги е възможно в сегашната динамична обстановка.




 

Еротично изкуство на индианците

    Хубавото на курса по испански беше също, че посетихме един ресторант с местна кухня, както и музея Ларко. Той е нещо като национален археологически музей, възникнал от частна колекция, създадена преди стотина години. Или по-точно през 1926 години, доколкото запомних.

     Входът за музея беше около 10-12 лв., обърнато в български пари.

    Докато чакахме гида да ни разведе в 16 ч., момичето, което ми доведе тук Гизел, предложи да разгледаме залата с еротично изкуство, която е отделно от музея.   

    Тука бяхме посрещнати от едно наистина еротично изкуство... Впрочем самата сграда е много красива, отвънка има много цветя, има красив и стилен ресторант със собствена градина, до който се намира и залата с еротично изкуство.

    Колекцията съдържа фигури от началото на новата ера до около 15-16 век, когато тук идват испанците. 

    Фигурите се от различни части на Перу, не само от една култура и от едно място. 

    Има изобразени всякакви пози, на стимулиране, на секс, дори френската любов, която виждаме, че не е измислена от французите.

    Преди да се влезе в залата прожектират едно филмче, четири минутно, много интересно, намерих го веднага и в мрежата, качил съм го и тук. Обясняват всичко разбира се с природата, с мъжкото и женското начало, с водата и с огъня, показват и дървото на живота и т.н.

    Една американка, която беше с нас възкликна "О, Боже не съм очаквала да видя това!" То и никой не го беше очаквал... Но така започна нашето запознаване с местното изкуство и култура.

    Тази последната снимка на съд със съвкупляващи се хора, под одеялото, е особено натурална, бих казал. Тя е много интересна и с това одеяло на кръстове, което е подчертавам, преди идването на испанците. Но за това ще говоря в следващия пост.

    Филмът от залата на музея, на английски.

В еврейския хостел в Лима

     В момента съм в хостел Париуана, в Лима, е квартал Мирафлорес. Доста централно и удобно място, срещу парк Кенеди. Единична стая струва 50 долара обща стая с шест човека, както съм аз, 17 долара. Това не значи, че в стаята винаги има шест човека, вчера например спах самичък. 

    Попаднах в този хостел доведен от две еврейски момичета, много симпатични. Ама те евреи къде могат да те доведат освен при други евреи. В стаята заварих две момчета от Израел и когато те си тръгнаха дойдоха още три. Тия вторите трима доста ме поизмъчиха. Единият се казваше Ори и само той говореше английските, другите двама май и не говореха. От една страна много възпитани момчета, изглежда в Израел яко ги стягат. Обаче тук се държаха като отвързани. И държаха и мен да ме включат в групата. 

- Андрей, айде с нас на дискотека и после в клуба! 

- Андрей, айде с нас да караме бъгита и да се спускаме по пясъка с бордове, в Хуакачина!

- Андрей, айде с нас на казино! - и това става в два-три часа през нощта.

- Андрей айде с нас да се татуираме. 

    Малко ми досадиха, признавам, а и две вечери не можах да спя добре заради тях. Пълни консуматори, дошли само да се забавляват. Но от друга страна някак си възпитани бяха, та се получаваше едно противоречие. И трябва да кажа, че и доста приличат на нас българите, по много неща.

    Е, разбира се в хостела повечето хора са от другаде, но израелците са доста. Днеска даже срещнах на стълбите трима с шапчици. И единия ме погледна и пита - "Ти от Израел ли си?" Казвам аз, че си приличаме...

    Иначе хостелът е съвсем класически, бих казал. Седят младежите по столове, маси и дивани, стоят, лежат, пият бира, гледат телефоните, компютрите, четат. Почти по всяко време мирише на трева, отнякъде. Обаче играят и тенис на маса и джаги.

    Ама аз ще трябва да се изнасям скоро, с толкова евреи наоколо. Да не ме хванат накрая евреите, да ме обрежат... щото от дума на дума натам върви работата. 

Курс по испански език в Лима

     Когато тръгвах насам сестра ми предположи, че мога да изкарам двуседмичен курс по испански, което ми се видя много малко вероятно. Но като човек живял най-дълго в чужбина и запознат се със западния начин на живот, сестра ми ги разбира тези работи. 

    Действително ето, че още първата седмица записах едноседмичен курс по испански. Един новозенландец Бен, с който се запознах ми каза за този курс. Училището е съвсем близо до хостела, в който съм отседнал. 

   И ето ме на 47 години уча испански в Лима, но това е върха на един много дълъг процес. Просто нямаше как да не стигна до тук...

    През 1998 година учих 20 дена английски в едно симпатично градче в Англия. Е, разбира се завършил съм Английската гимназия, този курс беше само за практика.

    След това през 2000 година в България записах немски, за няколко месеца. Но истинския курс по немски беше през 2002 година в началото, град Хайделберг, Германия, за два месеца. Там дръпнах много с немския. 

    После през 2008 учих цели пет месеца френски във Франция, Пор ла Нувел, едно градче в Южна Франция. Курсът беше безплатен, за чужденци, които са живели по 5 по 10 години в страната и още не знаят френски. Аз го записах още на втората седмица, при което учителката Адел малко се смути, но ме приеха в курса без проблеми.

    И ето ме сега през 2023 година да уча испански в Столицата Лима, в Перу. Както и другите езици освен английския, испанският едва ли ще ми трябва, но го уча от уважение към местната култура. 

    Тъжният ми опит показва, че нито немският, нито френския, нито руския, нито сега испанския ще ми бъдат реално необходими. Единствено за моите лични и научни занимания с езикознание и лингвистика могат да ми им помогнат. Броени пъти за последните 20 години при пътуване или в страната ми се налагало да използвам руски, френски или немски, освен универсалния, може да кажем, английски.

    Но хората се впечатляват, когато им кажа, че мога да говоря английски, руски, малко немски и малко френски.

    И испанският ще ми прослужи главно за езиковите ми занимания, за съжаление. Но въпреки това, карам курса с удоволствие. Трима човека сме - Бен от Крайстчърч, Нова Зеландия, и Тайлър от Чикаго, САЩ. Много мотивирани сме и тримата и дърпаме бързо. 

    Може ли за една седмица да се научи испански - не, обаче е една добра основа и с помощта на google translate и добро желание може да се свърши останалото.

Котките в парк Кенеди в Лима

    Преди да си поговорим за котките в парк Кенеди, да кажа други любопитни неща. Още първия ден срещу хотела видях една статуя на лъв, върху камък. Този балкански лев доста ме учуди и не знам какво всъщност прави тук. В Перу лъвове няма, дори питах специално... :)

    Наоколо в градинката около лъва имаше свещени камъни. За тези камъни, веднъж ми спомена Валери Кьорленски, чиито син е археолог и се интересува точно от културата на инки и индианци и е идвал насам. Тази тема за камъните ще я проуча по-внимателно, защото ме интересува.

   Такива камъни видях вече на няколко места. Очевидно са обработвани в някаква степен. Но са с много причудлива форма.

   Сега за въпросния парк Кенеди, който също се намира срещу хотела. Първата сутрин като го видях въобще не ми хареса и се учудих, защо шофьорът казва, че е много хубав парк. 

   Но наистина се оказа много приятен, когато го разгледаш отблизо. Особено в събота и неделя когато художници излагат тук своите картини. Тези картини действително са много интересни съвсем различни от европейските. Много експресивни и изобщо с различен стил.

    Красива гледка представляват картините и художниците събрани на това място. В парка без да се натрапват от пръв поглед, се оказа че живеят много котки, които са също нещо като атракция.

    То не е като да не сме виждали котки в Пловдив. Нашият град е градът на котките, с около 8000 котки ги бяха преброили по едно време. Сега може вече малко да са намалели. 

    Но тук в Лима, Перу, може би не са толкова много, затова така им се радват в този парк. Тук котките разбира се приличат на европейските, обаче спят в много особени пози. Това ми направи впечатление. Сигурно е от климата.

    Забелязах също, че от общината ги хранят, остават им гранули в едни кутийки навсякъде. Така че котките са осигурени, да не ги мислим.

    Е, разбира се, няма как да кача снимки на всички котки, може би са стотина... В парка има и други интересни неща. Ето например една снимка от перуанска керамика, разбира се възстановка, също от парка Кенеди. Използват по този начин да популяризират историята и традициите на страната, а и е красиво.

    Защо паркът е наречен точно Кенеди също не разбрах. Латиноамериканска му работа, малко като нашата... :)

Разходка в историческия център на Лима

След първоначалния лек шок от ситуацията в Перу, нещата започнаха да влизат в релси. Не говоря само за вълненията в момента, а и за цялостната ситуация в страната, която е страна от третия свят или зона три както чух тук да казват.

Вчера повечето площади бяха затворени с полиция, което всъщност много ми хареса. Тази превантивна мярка много ми хареса - да затвориш местата където се събират хората по принцип, тоест да предотвратиш протеста преди да е започнал. Протести все пак имаше вечерта, даже ги видяхме от прозореца на хостела.

   Влиянието в архитектурата на къщите, улиците, катедралите, площадите, разбира се испанско или испано-португалско. Главната улица в централната част се казва Юнион, доколкото разбрах, нещо като нашата Главна изобщо типична главна улица.

  Всъщност забравих да кажа нещо много важно - още в самолета ми направи впечатление, че хората тука приличат на нас. Само дето физиономиите са малко по-мургави и по-индиански. Но когато си качих вчера в първия рейс направо се стъписах. Съвсем като в български рейс беше, начина по който стояха хората, изглеждаха и всичко останало. 

Имаше една много интересна случка. В автобуса пътувах до едно момиче, малко по настрана от другите туристи. След два часа в 10 милиона или 6 милиона Лима срещнах тази жена отново. Клаудия, много симпатична, но не говореше много английски, а аз испански съвсем... Все пак разбрах, че прави бижута и не е пътувала в чужбина - тези две неща. Как пропуснах да я поканя в България и аз самият не знам... :)

На края на Главната стигнахме до една много впечатляваща гледка към хълмовете над града. Оказа се, че къщите са боядисани съвсем на скоро преди две години по време на ковид пандемията, но така се получава нещо много красиво.