Хубавото на курса по испански беше също, че посетихме един ресторант с местна кухня, както и музея Ларко. Той е нещо като национален археологически музей, възникнал от частна колекция, създадена преди стотина години. Или по-точно през 1926 години, доколкото запомних.
Входът за музея беше около 10-12 лв., обърнато в български пари.
Докато чакахме гида да ни разведе в 16 ч., момичето, което ми доведе тук Гизел, предложи да разгледаме залата с еротично изкуство, която е отделно от музея.
Тука бяхме посрещнати от едно наистина еротично изкуство... Впрочем самата сграда е много красива, отвънка има много цветя, има красив и стилен ресторант със собствена градина, до който се намира и залата с еротично изкуство.
Колекцията съдържа фигури от началото на новата ера до около 15-16 век, когато тук идват испанците.
Фигурите се от различни части на Перу, не само от една култура и от едно място.
Има изобразени всякакви пози, на стимулиране, на секс, дори френската любов, която виждаме, че не е измислена от французите.
Преди да се влезе в залата прожектират едно филмче, четири минутно, много интересно, намерих го веднага и в мрежата, качил съм го и тук. Обясняват всичко разбира се с природата, с мъжкото и женското начало, с водата и с огъня, показват и дървото на живота и т.н.
Една американка, която беше с нас възкликна "О, Боже не съм очаквала да видя това!" То и никой не го беше очаквал... Но така започна нашето запознаване с местното изкуство и култура.
Тази последната снимка на съд със съвкупляващи се хора, под одеялото, е особено натурална, бих казал. Тя е много интересна и с това одеяло на кръстове, което е подчертавам, преди идването на испанците. Но за това ще говоря в следващия пост.
Филмът от залата на музея, на английски.
Няма коментари:
Публикуване на коментар