След първоначалния лек шок от ситуацията в Перу, нещата започнаха да влизат в релси. Не говоря само за вълненията в момента, а и за цялостната ситуация в страната, която е страна от третия свят или зона три както чух тук да казват.
Вчера повечето площади бяха затворени с полиция, което всъщност много ми хареса. Тази превантивна мярка много ми хареса - да затвориш местата където се събират хората по принцип, тоест да предотвратиш протеста преди да е започнал. Протести все пак имаше вечерта, даже ги видяхме от прозореца на хостела.
Влиянието в архитектурата на къщите, улиците, катедралите, площадите, разбира се испанско или испано-португалско. Главната улица в централната част се казва Юнион, доколкото разбрах, нещо като нашата Главна изобщо типична главна улица.
Всъщност забравих да кажа нещо много важно - още в самолета ми направи впечатление, че хората тука приличат на нас. Само дето физиономиите са малко по-мургави и по-индиански. Но когато си качих вчера в първия рейс направо се стъписах. Съвсем като в български рейс беше, начина по който стояха хората, изглеждаха и всичко останало.
Имаше една много интересна случка. В автобуса пътувах до едно момиче, малко по настрана от другите туристи. След два часа в 10 милиона или 6 милиона Лима срещнах тази жена отново. Клаудия, много симпатична, но не говореше много английски, а аз испански съвсем... Все пак разбрах, че прави бижута и не е пътувала в чужбина - тези две неща. Как пропуснах да я поканя в България и аз самият не знам... :)
На края на Главната стигнахме до една много впечатляваща гледка към хълмовете над града. Оказа се, че къщите са боядисани съвсем на скоро преди две години по време на ковид пандемията, но така се получава нещо много красиво.
Андрей много хубави истории, но качвай повече снимки - много интересно изглежда!
ОтговорИзтриване