Перу - шампионът

     За наше щастие, на нас българите, именно държавата Перу ни спаси от това да сме начело на една много неприятна класация. Класацията за най-много починали от ковид хора, спрямо броя на населението. Перу е начело с 6500 души на един милион, а България е на второ място с 5 500 човека на един милион. Така най-неочаквано именно с Перу се озовахме начело на тази класация. За наше успокоение, всички държави от бившия Източен блок имат доста висока смъртност - Унгария, Хърватия, Чехия, Словакия, Северна Македония и т.н.

    Тук, доколкото разбрах, хората също масово са отказвали да се ваксинират в началото и да носят маски. Също така медицинската помощ, в провинцията била на ниско ниво, но точно колко е ниско нямам представа. Прилагам един клип,  който снимах в Лима, на починали лекари от ковид в периода 2020 -2022 година – доста са.

    Като площ Перу е около 11-12 пъти по-голямо от България, дори се води 19-та по големина страна в света. Населението е около 35 милиона, тоест около два пъти по-малко на единица площ ако сравним с България. В справочника, който чета за страната, се казва че перуанците обичат страната си и са големи патриоти, понеже тук е центърът на империята на инките, а по-късно е на испанската корона, за цяла Латинска Америка. А също и още нещо доста познато – перуанците разделят в представите си държавата, т.е. страната Перу, от нейното правителство. И не вярват на последното, както на армията и полицията. Затова и протестите и бунтове тук не са рядкост...

    Има и доста голяма разлика между богатото население в градовете и по- бедното в селата. Разликата тук обаче е доста по-голяма от тази в България, за наше облекчение.

    В момента съм в едно градче на 40-50 км от центъра на Лима, което няма нищо общо с този голям градски център.

    Като цяло хората са много дружелюбни. Когато искат да ти помогнат, ангажират всички, които са наоколо за тази цел. Чак човек започва да се чувства неудобно. Наистина знаенето на испански тук е доста важно, както и за цяла Латинска Америка. Когато ти се струва, че хората не искат да ти помогнат, те просто не те разбират, или се притесняват от теб. Белият човек тук си е чужденец, гринго, така се нарича, без да е задължително обидно. Срещнах вече хора от много съседни държави, от Чили, от Уругвай, от Аржентина, от Бразилия. Едно голямо латиноамериканско семейство, за което не знаем почти нищо.

    Пътуването до тук си беше цяло приключение, с раздрънкани рейсове и двучасово търсене на хостела, но мина благополучно, а какво ли ще е нататъка не ми се мисли. Все пак именно тези срещи по пътя са много интересни, а и съм човек, който не веднъж и два пъти е пътувал в третия свят. Пък и ние българите идваме тук от втория свят не от първия...

    Много добро впечатление например прави, че навсякъде връщат ресто, особено дребните пари, докато в други държави от третия свят просто не ти ги връщат, когато си бял човек, чужденец. Или става винаги след пазарлъци и препирни. Така например е в Египет, извън туристическите обекти, в Индия, където пък задължително на белия човек, на чужденеца казват винаги двойни цени от тези за местните и т.н. Както казах, тук е по-добре, поне всички говорят испански.

    Знам, че всички вие, които четете тук, искате повече снимки, затова ще потърся начин да ги качвам някъде, където всички да могат да ги гледат. Вчера морето, на което излязох наблизо, е с едни скали вътре, цели хълмове. И едни доста големи вълни и всичко това заедно със силното слънце прави гледката доста специфична. Тук минава и магистралата Пан Американа, която очевидно свързва цялото западно крайбрежие на Латинска Америка, т.е. дълга е хиляди километри.