Плажът Арика и Льомас де Люкумо

     Първоначално смятах да отида до комплекса Пачакамак само за един ден, но видях че наоколо има и други интересни неща. В района се оказа, че има доста луксозни места за настаняване, но подходящо за мен място се оказа само един хостел в градчето Люрин.

    Тук останах четири дена, които използвах пълноценно. Още при пристигането тук се запознах с едни хора от Уругвай. Една двойка слабички, мънички и един по-представителен музикант с тях Пабло.  Момчето ми направи от една телена жица, която мъкнеше със себе си едно колело и надпис Андрей. Момичето пък твърдеше, че втория брак на баща ѝ е с българка. 

    Срещнах ги и втори път, даже ги поканих да дойдат с мен на разходката на скалите при Льомас де Люкумо. Не дойдоха, но аз добре се оправих и сам и добре, че не дойдоха. Нямаше да издържат. Озовах в едно малко, спокойно селце (ама не си представяйте като нашите, а по-скоро като в арабския свят) и пред мене едни огромни скалисти хълмове, доста впечатляващи. 

    В интернет видях, че обекта пише, че е затворен, но не можех да разбера причината. Помислих, че е заради протестите, тъй като преди няколко дена, когато гледах, беше отворен. А то се оказа съвсем различно, но късно го разбрах.

    Причината е, че вече е лято и прекалено горещо, за да се разхождаш по тези камънаци. През дъждовния сезон тука има дори обилна растителност, а сега няма нищо.

    Тръгнах по скалистата пътека в добро настроение, като си мислех,  че тя е сравнително кратка. Обаче и това не се оказа вярно. Тъкмо си мислех, че прехвърлям вече върха, когато се оказа, че съм стигнал едва до площадка 1 – мирадор уно. Отказах се поради голямата жега и се върнах, но въпреки това доста прегрях.

    Приятното приключение малко се развали, но това ми беше за урок да внимавам със слънцето в Перу. Разходката, пейзажа и скалите които видях си заслужаваха.

    На плажа, който беше съвсем близо до хостела и се казваше Арика, беше по-приятно. Водата е доста студена и не става за къпане, което е учудващо като се има предвид колко сме близо до екватора. Подухва и един такъв доста хладен остър вятър, а тук се води началото на лятото. Изобщо времето наистина е особено и в Лима и в околностите.

    Тук в морето има едни много впечатляващи скали, същите които се виждат от светилището в Пачакамак. Залезът на слънцето сред тези скали също е забележителна гледка. Ето тук един дълъг репортаж от залеза -

 

    И всички снимки от това място -

https://photos.app.goo.gl/TQ7ruWbt3UHHZzUn9

    А това е магистралата Пан Американа, която минава през цяло Перу и вероятно и през съседните държави.

    

  Извинявам се и на хората, които коментират, но дори не мога да публикувам коментар под собствения си постинг, понеже имам три профила и е много сложно. Така че извинявам се, че не мога да им отговоря.