Светилището Пачакамак – храм на слънцето

    Само на 40 км южно от Лима, се намира едно голямо и древно светилище, известно с името Пачакамак.  Мястото се води на испански „санктуарио“, което ще рече по-скоро светилище, отколкото храм.

   Това място не е много популярно, но има много модерен археологически музей, както и добра консервация и изложение на храмовете. А те са три основни, на една огромна площ, която се обикаля пеша за около час и половина - два часа. През уикенда дори предлагат колелета за обиколка на комплекса.

    Всъщност туристите нямат достъп до самите сгради, които тук също са от кирпич. Някъде има и каменна основа, която също е наградена с доста големи кирпичени тухли. Туристите обикалят по едни големи пътеки целия комплекс и гледат сградите отдалече. Първите строежи на това място са от  шести-седми век. Точно като при прабългарите в Плиска. Шегичка...

    Мястото е почитано до идването на испанците, които стоят един месец, взимат златото, разрушават това онова и си заминават. Много интересно, че тук е имало един дървен идол, на които са се покланяли, молели са за благополучие, а и евентуално пренасяли жертви. Казвам интересно, защото идолът, на който са запазени и снимки, намерен при разкопки, ми заприлича на славянските такива, познати от земите на скитите.

    Името Пача-камак (ударението е на последната сричка), се превежда като пача - земя и камак – създател. Това е мъжкото божество, създател, но и отговарящ за земетресенията и разрушенията. Женското божество пък е Пача - мама, Майката земя. То това че думата „мама“ е позната и тук, не е учудващо. Доказано е, че като първична дума, се среща сред народите по цял свят. По-скоро впечатляваща е думата „пача“ което веднага оприличих на българското „почва“ и камък, което прилича на нашето камък. Доказателства за това по-нататък...

    Най-впечатляваш разбира се е главният храм. Той си намира на най-високото място на един хълм, с гледка във всички посоки и невероятен изглед към морето. Това е храмът на слънцето. Той също не може да се разгледа, освен отвън, но гледката към морето и намиращ се там няколко скали е удивителна.

    Тук също имаше малка ботаническа градина, което изглежда е традиция за тукашните археологически комплекси, и прави преживяването по-живо.

    Слънцето доста ме напече, докато обикалях из комплекса, ама аз реших да продължа обиколката и да търся едни скали, само че попаднах в една мини пустиня, точно срещу храмовете на Пачакамак. Просто невероятно е как изведнъж започнаха пясъци типично като в пустиня, а където свършва тези пясъци започват населени места се селца и градчета. Тези селца и градчета най-много приличат на Аджасан махала и Шекер махала в Пловдив. То това е общия вид на всички малки градчета извън Лима, които съм видял досега.

    Пътуването напред-назад става с едни малки очукани автобусчета, ама аз му свикнах вече. Поне билетите са евтини, по 1-2 след в едната и другата посока. Един перуански сол е около 50 стотинки, така че цените тук лесно се пресмятат в български левове.

    Храната уж е евтина ама не толкова. Цената в заведенията е колкото в България, но дори и малко по-по-скъпа. Едно основно ядене е около 30 солес, но една бира е 15 солес, т.е. около 7 лева, десертът също е около 10-15 солес. Тоест оставаш около 30 лева на ядене в ресторант, заведение, ако не и 50 лева... Което си е доста.

    За световно неизвестното градче, в което стоях цели четири дена ще ви разкажа следващия път.

Снимки от Пачакамак и околностите - 

https://photos.app.goo.gl/Zxyz7NUYtWb33wKB6