Дълголетието на мъжа зависи от жената

Изследователи от САЩ анализирали в продължение на 16 години данните на повече от 7,5 хиляди семейни мъже и жени над 50-годишна възраст. Оказало се че мъжете, чиито съпруги са починали, или са разведени престават да се грижат за здравето си и умират по-рано от връстниците си. Тази закономерност обаче не е валидна за останалите сами жени. Резултатите от изследването показват, че останалите без съпруги мъже умират с 35 % по често, а разведените  - почти с 60 % в сравнение с мъжете, които имат спътнички в живота си. Според учените причината за тези резултати е, че съпругите принуждават мъжете да се грижат за здравето си, да се обръщат навреме към лекар, да приемат лекарства и да водят здравословен начин на живот.

 

Вестник "Животът днес", 6-12 септември 2016

Наближавайки възрастта на Раковски

Със своите 46-47 години, Георги Раковски е един от най-дълго живелите сред български поети и писатели, а също и революционери.

В 6-7 клас изучавахме за пръв път произведенията на Христо Ботев и на Христо Смирненски, на Никола Вапцаров и на Димчо Дебелянов. Ние тогава 13-14 годишни деца и възрастта от двадесет и пет години, на която е починал Христо Смирненски и двадесет и деветте години на Христо Ботев особено, ни се струваха доста сериозни. Не разбирахме защо е цялата тази драма, че тези български писатели и поети били умрели твърде рано. Бяха живели не малко, в нашите очи, според дотогавашния ни житейски опит.

Преди да навърши тридесетата си година беше убит и Димчо Дебелянов, на фронта в днешна Гърция, по време на Първата световна война. Но някак си неговата ранна смърт не се коментираше толкова, като да кажем на Христо Ботев или поне такива са моите спомени от училище. Виж Никола Вапцаров си беше направо живял човек, в нашите ученически очи, с неговите над тридесет години (33 години) живот и ранната му смърт не стоеше на преден план при разглеждане на биографията му. В неговия случай такива бяха последното стихотворение, което е написал - за него се спореше и се коментираше повече, кой можел да го спаси от смърт също се коментира редовно и подобни. Гео Милев също ни убягваше някак си, с ранната си смърт на 30 години, само споменаван в общия лист с рано загинали и починали български поети.

Виж, хора като Захари Стоянов с неговите 39 години бяха наистина една достопочтена възраст, а и Захари Стоянов не е бил поет, ами само писател. Освен това и журналист, сатирик, политик, станал е дори председател на българския парламент - изобщо дори нямам какво да коментираме в случая.

Наближавайки възрастта на всеки един от тези български поети и писатели, младият човек разбира колко действително е продължил техния живот. Само тогава може да си даде сметка, когато наближи или премине съответната възраст.

Ето сега аз днес вече приближавам възрастта на най-достолепния, на бащата на българската революция, на титана Раковски! Васил Левски, Христо Ботев, Захари Стоянов, дори и един патриарх като Любен Каравелов (45 години!) не са достигнали неговата възраст... Наистина в представите ни Раковски изглежда още по-голям и улегнал, над петдесет годишен, но фактите са такива 46 години и половина... Няма дори навършени 47! 

Георги Раковски не успява да довърши поемата "Горски пътник" или по-точно казано довършва само първа част. Но и така тази поема оказва решаващо въздействие върху цялата революционна емиграция, формира поетическия талант у много хора, да не кажем всички млади революционери от онова време, които се занимават в поезия. Георги Раковски не успява да довърши и историческото си съчинение "Българска старина", като и тук по-правилно е да кажем че успява да публикува само първа част. Но и тази невероятна книга в историческо отношение, във връзка със собствената ни история е безценна.

Така че тия, които достигнахме възрастта на Раковски не ни остава друго освен да се помолим да свършим в този живот всичко, което би трябвало да свършим и Господ да ни даде нужното време...!

Колко древна е българската история?

 

Българската държава има официално призната хиляда и триста годишна история. Това прави нашата държава една от най-старите в Европа. Въпреки че България е държава, която не е променяла името си от хиляда и триста години, за разлика от държавите например в Западна Европа, се наблюдава един парадокс. Тези държави като правило свързват началото на своята история с времето на Римската империя и нейното господство в Европа, започнало още във втори-първи век преди новата ера и продължило няколко века след това. Тези държави - Франция, Англия, Германия, Испания - свързват началото на своята държавност, на законодателството, на техническите достижения, на военните умения и т.н. именно с времената около новата ера и господството на Рим не само над Европа, а и над целия Средиземноморски свят.

За средностатистическия българин, според това което е изучавал в училище, всичко свързано с Римската империя е тера инкогнита – непозната територия. Българинът обикновено пита – Това преди Аспарух ли се е случило или след това? Буквалното капсулиране на българската история в тези хиляда и триста години е налагано от българските училища и университети, а оттам навлиза и в политика и в нашето разбирането към нас самите и към света. Още тук може да кажем, че по този начин ние сме сериозно осакатени като нация, по отношение на собствената история, въпреки тези впечатляващи тринадесет века България.

Имаме ли право да претендираме за по-дълбока древност от тези тринадесет века, след като в училищата учим, че около 5-6-7 век на Балканите са дошли нови племена – славяни, а малко по-късно и прабългари, които са създали българската държава, а старото население почти изцяло било изчезнало, а и било преди това „романизирано” и „елинизирано”?

 

Каква е действителността и доколко може да извлечем от нея истината за българската история?

Още преди сто и петдесет години, Г.С. Раковски, в своите исторически изследвания върху българската история, обръща внимание на различни народни песни, пеещи се между българите, които носят спомена за древните времена, още отпреди времето на Христа. В една от тези песни за Драганка, цитирана от Раковски, се пее за галатите, т.е. келтите, които отровили един извор с водата. Известно е, че келтите (галите) нахлуват на Балканите в края на 4-ти, началото на 3-ти век преди новата ера. Те продължават своя поход не само през днешните сръбски, македонски и български земи, но и на юг към Южна Гърция, а после и към Мала Азия, днешна Турция. Тези келти оплячкосали и известното светилище в Делфи, днешна Гърция, където имало известни жени гадателки, едни от най-известните в древността, между другото от тракийски произход. Част от келтите се заселват в днешните български земи и основават държава със столица Тиле или Туле (вероятно днешно Тулово), която съществува около 60 години, във трети век преди новата ера.

Но да приемем, че в тази песен се пее за някакви други келти (галати), а не за тези от трети век преди Христа. Без съмнение обаче в българският фолклор са се запазили многобройни спомени от времето на римското нашествие на Балканите и особено за времето на цар Траян Римски. Император Траян управлявал от 98 до 117 година огромната вече по това време Римска империя действително е свързан силно с Балканите. Той преминава няколкократно през днешните български земи на път за владенията на даките, в днешна Румъния. За целите на военната си кампания и развитието на империята, император Траян строи много пътища на Балканите, градове и военни лагери, строи и впечатляващ мост на Дунава, по който да преминат войските в похода към владенията на даките в днешна Румъния. И до днес в България срещаме названия като Траянов път, Траянов град и подобни, както и много легенди за самия цар Траян. Най-известната без съмнение е тази за цар Траян с магарешките (кози) уши, която е популярна и сред сърбите, но особено сред българите. Как се е стигнало до запазването на тези легенди нашите историци не можеха да обяснят. Нали населението от онова време било вече изчезнало, било се загубило, кой е предал тези легенди на новите заселници по тази земя? Беше създадена една сложна схема, от историците, според която славяните в днешна Украйна, Молдова, Северна Румъния, които граничели със завоюваните от Траян дакийски земи били приели някакви легенди, които после с различни славянски племена дошли на Балканите и т.н., но тази схема не обяснява много неща… Но да продължим нататък.

В българските земи в различни региони са запазени много спомени за присъствието на Римската империя на Балканите. Запазени са спомени за трудова повинност при изграждане на мостове, военни лагери, впечатляващи крепостни стени, като тази при град Хисаря. Запазени са спомени за отвличане и насилие над девици, но забележете не от османски, а от латински (римски) времена. Запазени са спомени за отнемане на деца, момчета, нещо като кръвен данък, но забележете отново, не от турски, а от римски времена.

В Северозападна България има разкази за времето на хунския вожд Атила(434-453), който според легендата бил погребан от синовете си в три ковчега - златен, сребърен и железен - някъде край Видин. Легендата има и множество други варианти. Но да кажем, че и това са едни по-късни времена от пети век, когато на Балканите или поне някъде наблизо имало вече прабългари и славяни.

 

Ако се върнем обаче отново назад във времето, няма как да обясним със славяни и прабългари легендата от Петричкия край, за царското братоубийство, станало в подножието на Кожух планина, хълмът, който се извисява над Рупите. Самата Ванга е разказвала тази легенда, която археолозите, покрай разкопките на древния град Хераклея Синтика, свързаха с македонския цар Персей. Персей убил брат си Деметрий, като искал да отнеме короната, а и двамата имали различна политика, към настъпващата на Балканите Римска империя. Персей е известен като последния цар на Македония, на славната династия, от която били и Филип и Александър Македонски, управлявал между 179 и 168 година пр.н.е. Въпреки проримската си политика, цар Персей така или иначе завършва живота си през 162 година пр.н.е като пленник в Италия.

Но дори и известните легенди, свързани с българското Средновековие, т.е. времето на Първата Българска държава, имат много по древен произход, като това важи почти без изключение. Например легендата за това, че цар Крум изкоренил лозята, която е известна на всички и се изучава в училищата и дори още по-известната легенда за снопа с пръчки и петте сина на цар/хан/кан/кхан ю/княз сюбиги Кубрата. Известният древногръцки баснописец Езоп, живял от 620 до 560 година пр.н.е. разказва баснята за баща, който имал няколко синове, които постоянно се карали помежду си. Един ден той има казал да му донесат сноп пръчки и по-нататък легендата всички я познаваме…

Примери може да се дават още много. Но и тези са достатъчни за да се разбере, че има нещо не само основно, но и кардинално сбъркано, в нашия подход към българската история. Пак да повторим, че прекаленото фиксиране върху тези хиляда и триста години история, колкото и да изглеждат забележителни, може да ни изиграе лоша шега. Вижда се в момента и по отношение споровете между Република България и Република Северна Македония. Едно обосновано или може би не толкова обосновано втвърдяване на позиции, което пречи на разрешението на спора? В крайна сметка всичко е въпрос на държавна политика, дори и историята.

Автор: Андрей КИРЯКОВ, археолог

 https://fakti.bg/kultura-art/644387-kolko-drevna-e-balgarskata-istoria

 

Скачане за кръста в Марица 2022 година

От десет години поне събирам смелост да скоча на Йорданов ден във водата. Тази година реших да използвам почти пролетните температури и се записах. Тук в Пловдив от няколко години става с предварително записване, поради многото участници и за да има някакъв ред при скачането и спасяването на кръста. От митрополията подаряват и бели тениски, с щампа на икона на Светото Кръщене отпред и кръст отзад на гърба.

Не е толкова страшно и студено колкото изглежда отстрани. А и времето беше хубаво, нямаше никакъв вятър. Все пак правих един час йога упражнения за загряване на тялото, преди да отида на реката и подгрях после на място с две-три чаши червено вино. На излизане също две-три, все пак като гаранция, за първи път скачам. Цялото преживяване беше приятно и симпатично, със силен духовен момент. Когато на брега на реката слушахме последните молитви на митрополит Николай, точно преди хвърлянето на кръста, чух много силни и въздействащи думи. Незнам дали водата става по- топла от молитвите, но със сигурност не беше студена, което си е цяло чудо. Само от колената надолу усетих студ иначе като цяло не беше студено, което доста ме впечатли. Имаше и импровизиран кратко хоро в реката, след изваждането на кръста.

 

 

 

Повечето момчета, които скачат, са спортисти, военни, а също и от селата, това съм забелязал и други години. Разбира се при петдесет и един човека участници не съм се надявал да хвана кръста, а само да се потопим в реката за здраве. Точно бях навлязъл навътре, с главата напред, пред мен изскочи един юнак от водата и изрева като бик. Много здрав българин и много се радваше на успеха. На 28 години, военен от специалните части, Димитър Налбантов. Заслужаваше да хване кръста. Аз останах доволен от участието, а се чувствам и с една идея по здрав... 

Има полза, има и мистерия и емоция. Действието разбира се има и дълбок духовен смисъл. 

Накрая и един кратък видеоклип - 

Доктор Зеленко разговаря с трима ортодоксални евреи

     Моля се за всички, ваксинирани и не ваксиниране. Дано долната информация да не е вярна, но се чувствам длъжен да я предоставя. Гледам и следа всичко свързано с коронавируса - и от официалната и от неофициалната му страна. Не мога все още да заема позиция, но по отношение на ваксинацията позицията ми е твърда, въпреки че най-близките ми хора вече се ваксинираха. Това включва майка, жена, сестра зет и т.н.

    Доктор Зеленко, украински евреин, който работи в САЩ, разговаря с трима ортодоксални евреи от Израел, чрез видеовръзка. Темата е Ковид, но и Бог и други неща. Истина ли е това или не е - той казва проверете сами. И говори кратко и ясно, като човек много добре запознат с материята, затова и пускам материала. Казва и кой и кога е създал ковид, както и много други страшни неща. Получава постоянни заплахи за живота си, според собствените му думи. Създал т.нар. Протокол Зеленко, за лечение на ковида.

 Добре дошъл, д-р Зеленко. Благодаря ви, че се присъединихте към нас. И бих искал да коментирате темата ни, моля.

Д-р Зеленко: Много ви благодаря, че ме поканихте. Чувате ли ме?

Панел: Да, силно и ясно. Много ясно.

Д-р Зеленко: И така, ще ви разкажа набързо моя опит. Моят екип е лекувал успешно директно 6000 пациенти. Обучил съм стотици лекари, които сега обучават своите студенти. А като съвкупна група сме лекували успешно милиони пациенти. Президентът Тръмп беше мой пациент. Руди Джулиани беше мой пациент. Преподобният Хаим Каневски е бил мой пациент. Г-н Ницан Хоровиц, вашият министър на здравеопазването на Израел, миналата година беше мой пациент. Просто ви казвам кои хора са се свързали с мен за лечение и включително президентът на Бразилия Болсонаро.

 Сега, моят опит ми даде много уникална перспектива в подхода към COVID-19, който по същество предпазва хората от влизане в болница. Бих искал да опиша... по отношение на децата, единствената причина, поради която бихте искали да вкарате детето си в болница, е ако вярвате в детското жертвоприношение. В противен случай няма никаква необходимост.

Нека обясня. Всеки път, когато оценявате какъвто и да е терапевтичен метод, трябва да го разгледате от три гледни точки.

1. Безопасен ли е той?
2. Действа ли?
3. И имате ли нужда от него?

Това, че разполагате с дадена възможност, не означава, че трябва да я използвате. Трябва да е налице медицинска необходимост. Трябва да има нужда от нея.

 Погледнете статистиката на CDC за деца под 18-годишна възраст, които са здрави, процентът на преживяемост е 99,998% без лечение. Точно както каза д-р Уден, грипният вирус е по-опасен за децата от COVID-19. И той направи оценка, че на един милион сто деца ще умрат от ваксинацията. Аз смятам, че броят би бил значително по-висок и ще ви обясня основанията за това.

 И така, ако имате демографска група, която няма риск да умре от заболяване, защо бихте ѝ инжектирали смъртоносна отрова?

 А сега нека да видим дали това нещо работи. Двете страни в света, които имат най-много ваксинирани граждани, са Ерец Израел (Земята на Израел) - 85% ниво на ваксинация, и островна държава в Индийския океан, наречена Сейшели, също с над 80% ниво на ваксинация. И в двете страни се наблюдава епидемия от делта вариант.

Затова нека ви задам един въпрос. Ако сте ваксинирали... ако сте ваксинирали по-голямата част от населението си, защо все още имате епидемия? Това първо. Второ, защо изобщо бихте поставили трета инжекция със същото нещо, което не е подействало първите два пъти? Това е въпросът дали действа или не.

 И нека поговорим за безопасността. Това е истинският проблем. Съществуват три нива на безопасност или смърт, които трябва да разгледаме.

1 Остра (бърза) реакция.
2. Средносрочна реакция,
3 Дългосрочна реакция.

Острата реакция се определя от момента на инжектиране до три месеца. Според института "Салк" риск номер едно при инжектирането е образуването на кръвни съсиреци, точно както при Юдин.

 Между другото, всичко, което казвам, ще защитя с документи и моля, не ми вярвайте на думите. Трябва да направите своята надлежна проверка. И аз мога да ви предоставя доказателства за всичко, което казвам.

 Според института "Салк", когато човек може да получи инжекция от тези неща, тялото се превръща във фабрика за производство на шипове (спайк протеини), произвеждаща трилиони шипове, които мигрират към ендотела, който е лигавицата на кръвоносните ви съдове и по същество има малки шипове от вътрешната страна на кръвоносните ви съдове. Тъй като кръвните клетки преминават през него, те могат да го увредят и да причинят образуването на кръвни съсиреци.

 Ако това се случи в сърцето, това е сърдечен удар. Ако се случи в мозъка, това е инсулт. И така, в краткосрочен план причина номер едно за смърт са кръвните съсиреци. И повечето от тях се случват през първите три или четири дни. 40 % от случаите на кръвни съсиреци се случват през първите три дни от заразяването с тази смъртоносна отрова.

 Вторият (остър) проблем е, че причинява миокардит или възпаление на сърцата на млади хора.

 И третият (остър) проблем, който е най-обезпокоителен, според статията в New England Journal of Medicine, техните предварителни данни, 10% е процентът на спонтанните аборти през първото тримесечие. Ако жена се ваксинира през първото тримесечие риска от спонтанен аборт се повишава от 10 % до 80 %. Искам да разберете това, което току-що казах. Процентът на спонтанните аборти през първото тримесечие при бременни жени, когато се ваксинират, се увеличава осем пъти. Това са предварителни данни. Може да се променят с времето, но аз просто ви казвам какви са към днешна дата. Това е най-малката част от проблема.

 Втората категория е проблемът със средносрочната смъртност. Проучванията върху животни, които са направени с тези ваксини, показват, че всички животни са реагирали добре, като са генерирали антитела. Когато обаче бяха подложени на изпитание с вируса, срещу който бяха имунизирани, голям процент от тях умряха. Когато това беше изследвано, се установи, че имунната им система ги е убила. Това се нарича антитяло-зависимо усилване или патогенен прайминг, или парадоксално усилване на имунната система. Но въпросът е, че много от тези животни са умрели.

 Някой може да каже, че хората са различни. Може би, обаче тези изследвания (изследвания върху хора) не са били проведени. Вие сте експерименталните животни в момента. Главният изпълнителен директор на Pfizer каза: "Израел е най-голямата лаборатория в света". И така, тези дългосрочни изследвания върху хора, които да изключат патогенното праймиране, не са направени.

 Люк Монтание, който получи Нобелова награда за медицина за откриването на СПИН, каза, че това е най-големият риск за човечеството и най-големият риск от геноцид в историята на човечеството. И така, не е изключен рискът от ADE (antibody-dependent enhancement) при хората, което се случва по-късно. Така че въпросът ми е: защо бих ваксинирал някого с потенциално разрушително смъртоносно вещество, без първо да съм изключил вероятността от подобно смъртоносно развитие на нещата?

 И третият компонент тук са дългосрочните последици. Има категорични доказателства, че тя влияе на плодовитостта, уврежда функцията на яйчниците, което намалява броя на сперматозоидите. Номер едно определено увеличава броя на автоимунните заболявания. Кой знае как с течение на времето това ще намали продължителността на живота? А едва миналата седмица излезе документ, който показва, че тя увеличава риска от рак.

 Така че, както и да го погледнете:

1. Независимо дали става въпрос за остри състояния, при които причинява кръвни съсиреци, възпаление на сърцето и спонтанни аборти, или за,
2. В средносрочнен план, където може да доведе до патологична катастрофална имунна реакция, или
3. В дългосрочен план, когато причинява автоимунни заболявания, рак и безплодие.

Сега това е големия проблем.

Всъщност ще го кажа по този начин: По мое мнение сегашното израелско правителство е виновно за това, което е направил Йозеф Менгеле. Те са разрешили експерименти с хора върху собствения си народ. И ще ви кажа, надявам се, надявам се това да е малко по-различно. Обаче вероятно не е.

Ако виждате проблеми в еврейския народ, трябва да погледнете към равинското ръководство. Ако главата е болна, какво очаквате от тялото? Така че, моля ви на този дебат да поставите интересите на народа на Израел над политиката и всичко друго, което може да промени мнението ви.

 Получавал съм смъртни заплахи, ежедневни смъртни заплахи. Рискувал съм живота си, кариерата си, финансовия си живот, репутацията си, семейството си, всичко, само за да седя тук и да ви кажа какво правя.

 Така че ще обобщя само 

 Няма нужда от тази ваксина.

 Всъщност няма нужда никой да я получава. На децата вече им се казва, че имат 99,998% шанс да оцелеят. Младите хора от 18 до 45 години имат 99,95 процента. Положението се подобрява само по данни на CDC. Същата концепция.

 Някой, който вече е прекарал КОВИД, който има антитела, естествено създадения имунитет, има милиард пъти голяма по-ефективност от изкуствено предизвикания имунитет чрез ваксина. И защо? Защо да ваксинирам някого с отровна смъртоносна инжекция, която създава непълноценни или опасни антитела, когато вече имам здрави антитела?

 И след това, ако погледнете високорисковата група (възрастните хора), при която смъртността е 7,5 %. И така, моите данни, които бяха първите в света, които публикувах в рецензирано списание, които станаха основа на над двеста други изследвания, и потвърдиха наблюденията ми, че ако лекувате хората в правилните срокове, намалявате смъртността с 85 процента.

 Така че от 600 000 американци, които са починали, ние можехме да предотвратим 510 000 да отидат в болницата и да умрат. И между другото, представих тази информация на Бенямин Нетаняху директно в ръцете му през април 2020 г., а също така информирах и всеки един член на вашето Министерство на здравеопазването.

Така че въпросът ми към вас е: ако мога да намаля смъртността от 7,5 процента до по-малко от половин процент, защо да използвам смъртоносна отрова, която не действа и има огромни и ужасяващи странични ефекти.

 Позволете ми да направя още един мисловен експеримент с вас, ако всички на планетата се сдобият с КОВИД и не се лекуват, смъртността в световен мащаб ще бъде по-малко от половин процент. Сега, аз не казвам, че искам това да се случи. Това са много хора, това са тридесет и пет милиона души, които ще умрат. Ако обаче следваме съветите на някои от световните лидери, да кажем, като Бил Гейтс, който миналата година каза: "Седем милиарда души трябва да бъдат ваксинирани". Ако това се случи, смъртността ще бъде над два милиарда души. Така че, събудете се! Това е Трета световна война! Това е ниво на злоупотреба и злонамереност, което не сме виждали вероятно в историята на човечеството.

 Аз съм против жертвоприношенията на деца. Аз съм против идолопоклонството. Наистина вярвам, че Бог изпитва всяко човешко същество. И ето го този тест.

    Ще се преклониш ли пред Мен? Ще поискаш ли да получиш защита от Мен? Ще приемете ли страховете си и ще Ме помолите ли да ви помогна, или ще избягате при идола на ваксината и на вашите правителства, на деспотите и тираните като социопати, които искат да бъдат божества?

Няма нищо ново под слънцето. Тези хора не са по-различни от Фараона. Те си мислят, че са бог. И вие ще им се поклоните? Ако щете да ги последвате, слушайте: "Добре, нека те да ви защитят. Да видим как ще се получи това за вас!" Не, не, не.

 Виждам как страхът кара хората да правят неща, които са напълно ирационални, неща, които нямат смисъл. Те жертват собствените си деца.

 И да, вашето Министерство на здравеопазването, което ви заблуждава  чрез абсолютно изкривена статистика.

 Искате ли да видите нещо реално? Отидете на уебсайта World Meter.Info. Отидете в държавата Израел и ще го видите. На 20 декември 2020 г. има огромен скок в кривата на смъртността в Израел. Знаете ли какво се случи в Израел на 20 декември? Започна националната имунизация. И това са цифри, които се съобщават от израелското правителство. Те просто са твърде глупави, за да го скрият.

 Има нулево оправдание, нулева обосновка за използването на този отровен смъртоносен капан, освен ако не искате да жертвате човешки същества. Мисля, че приключих.

Watchman:
 Панел: След тези думи на д-р Зеленко не мисля, че някога ще можете да кажете: "Приключих.". Ние много ценим времето и усилията ви. Вие сте много категоричен и много ясен.

 Д-р Зеленко: Имате ли някакви въпроси?


Панел: Имаме много въпроси. Но само да обобщим. Два милиарда души ще издъхнат (умрат), ако седем милиарда души получат инжекцията според това, което казахте, така ли е?

 Д-р Зеленко: Не, не според това, което казах, според това, което казват световните експерти, че ако погледнете д-р Малоун, който е изобретил РНК технологията като оригинални патенти за ваксината, казва: "Не използвайте това. Правителството ви лъже. Страничните ефекти са ужасяващи".  Д-р Кейхил от Ирландия казва, че според нея до две години 90 процента от хората, които са се ваксинирали, ще са мъртви. Когато д-р Майкъл, надявам се, че можете да потвърдите, надявам се, че той все още е там, за да зададе този въпрос. Той каза, че не бихте стигнали толкова далеч. Така че, не знам, може би не е 90 процента или какъв е процентът? Може би не е две години. Може би е три години. Да, и вижте какво каза д-р Монтание. Той е носител на Нобелова награда за откриването на СПИН и каза: "Това е най-големият риск от геноцид в историята на човечеството".

 Панел: Така че само за малко уточнение, ако имате шест милиона, които са получили ваксината в Израел? Вярно ли е? Разполагате ли с този брой? Не. Три милиона. Значи, три милиона. Значи, ако вземем нашия процент от 3 000 000, би трябвало да видим, че около 500 000 или 800 000 души умират?

 Д-р Зеленко. Да, с течение на времето.

 Член на експертната група: Д-р Зеленко, знаете, че споменахте изследвания, които определено - изследвания, които излязоха - че определено е причина за проблеми с плодовитостта, броя на сперматозоидите, а сега наскоро и изследване на рака, което казва, че той причинява рак. Къде правителството ги показа? Защо задържат това нещо, което виждаме през цялото време да излиза от изследванията? Те казват: "Няма проблеми с плодовитостта - блъф; Няма проблеми с броя на сперматозоидите - блъф. Няма проблеми с рака - блъф. Всичко, което казахте, се контрира обратно не само от правителствата, но и от по-голямата част от медицинската индустрия, казва ни, че всички тези изследвания ваксинацията е опасна, е пълна глупост и се насърчава от лудите антиваксъри.

 Д-р Зеленко: Мога да отговоря на този въпрос. За всеки един човек, когото току-що споменахте, ако съберете общия брой пациенти, които са лекували Ковид, всичко това ще е равно на нула. А аз съм лекувал над 6000 пациенти. Така че трябва да знаете за кого говорите.

 Сега това, което ще ви кажа, е следното: да, имало е много координирани усилия за потискане на животоспасяваща информация, лекарства като хидроксихлороквин, хлороквин и ивермектин, които са най-безопасните лекарства в историята на медицината, са били потискани. И дори не можете да ги получите в Израел.

 Лекарите, които се осмеляват да кажат нещо, което е в разрез с наръчника, биват отстранявани от платформите. Това включва и световни експерти като д-р Малоун например, който е разработил ваксината мРНК. Той каза нещо против налаганата ни от медиите гледна точка и беше отстранен от всички медийни платформи. Можете ли да ми кажете защо?

И тогава можете ли да ми кажете защо се потискат знанията за страничните ефекти на тази смъртоносна отрова? И след това ми кажете защо има тази невероятна принуда, психологически натиск, а сега и използване на сила, за да бъдат принудени хората да приемат инжекцията? Вие трябва да отговорите на този въпрос, а не аз. Тук има координирани усилия. И Израел е начело.

 Панел: Изглежда, че Съединените щати също не показват цифрите, които казвате?

 Д-р Зеленко: Сега вие започнахте. Има данни, които показват към днешна дата единадесет хиляди мъртви души и четиристотин и петдесет хиляди нежелани странични ефекти (в Съединените щати). На първо място, това не е ли достатъчно?  Какъв е вашият праг на смъртност?

 Панел: Не, само един (смъртен случай).

 Д-р Зеленко: .Добре, VAERS вече признава, че има информатор на CDC, който току-що каза, че не е 11 000, а е 45 000. Това не е достатъчно. И след това има проучване на Харвард от 2009 г., според което само един процент от действителните събития (наранявания от ваксинации) се докладват.  Сега мога да приведа аргумент, че може би за обрив се съобщава в много по-малка степен, отколкото за смърт. Така че, в полза на съмнението, нека да кажем, че се съобщава за 20 процента от смъртните случаи и съм много щедър. Така че, ако вземете 45 000, според информатора, или дори ако вземете 11 000 към това, което те признават, така че числото е или 50 000, или 200 000 - вие избирате.

 Има и два други проблема с VAERS. Имам колеги, които са загубили пациенти заради ваксината. Те се опитват да подадат доклади. Системата на VAERS отхвърля докладите им без никаква причина. И още един проблем, за който също имам доказателства, е, че подадените доклади сега се изтриват от системата и дори не можете да ги намерите.

 Между другото, това не е теория на конспирацията. Това е конспирация, а не теория. Преди осемнадесет месеца, ако ви бях казал, че COVID-19 е биологично оръжие, щяхте да кажете, че съм теоретик на конспирацията. Ной в Библията беше теоретик на конспирацията, докато не заваля дъжд.

 Така че точно сега, ако ви кажа, че това е изкуствено създадено биологично оръжие, това е конспирация, а не теория. Сега всички са съгласни, че тази болест е изкуствено създадена.

 И аз дори знам точно кога е била направена и знам номерата, свързани с модификациите. През 1999 г. д-р Ралф Барет от Университета на Северна Каролина модифицира коронавирус на прилеп и на повърхностен протеин, за да може той да зарази хората. Тогава тези изследвания станаха незаконни в Америка. То беше изпратено с доларите на американските данъкоплатци и от Фаучи в УХАН, където тези изследвания продължиха и докато не откриха начин да модифицират този вирус, за да го направят изключително по-разрушителен за човешките бели дробове и да предизвиква кръвни съсиреци.

 И така, те взели изкуствен, естествено срещащ се вирус и бавно направили две промени в него с течение на времето. Отнело им е 20 години да го модифицират така, че да заразява хора и след това, когато ги зарази, да разрушава тъкани. Никой не казва, че съм теоретик на конспирацията. Хората казват, че това е конспирация. Това е заговор за извършване на геноцид.

 Толкова ли е трудно за евреите да повярват, че може да има група хора, които искат да унищожават?  Това е война срещу Бога.

 Има два начина да се гледа на живота. Или гледате на човешкото същество като на сътворено по образ и подобие на Бога. Ако сте създадени по Божия образ, това означава, че животът ви има святост. АКО животът ви има святост, значи имате човешки права. И ако имате човешки права, тогава не е ваша или моя работа да решавате колко хора трябва да има на планетата и кой трябва да живее или да умре. Нали?

 Другата система, системата на евгениката на Дарвин, казва: "Кой е на върха на йерархията на господството в живота? Тези, които имат най-голяма полза от оцеляването. Това неминуемо води до три категории хора:

1. Ubermensh (свръх хора).
2. Mensh (хора)
3. Untermensh (нищожества, под човеци).

 Ако приложите това преди 80 години, ubermensch са били тези нацисти, които са били защитници на арийските богове, които са смятали, че е в техния прерогатив, в тяхното право да решават кой да живее или да умре. Така че mench бяха англосаксонците, европейците можеха да живеят и да бъдат роби. А untermenschen, евреите, славяните, инвалидите, циганите, политическите затворници, тези, които трябваше да се превърнат в прах.

 Звучи ли ви като приказка? С изключение на това, че са убити двеста милиона души.

 Точно същото е и сега, с тази разлика, че в момента не е антисемитско. То е напълно различно. Има група хора, които смятат, че са еволюирали до по-високо ниво на съзнание, отколкото тяхната нова интелигентност и проницателност им позволява да определят тези неща. Не мисля, че те са еволюирали. Мисля, че те са набожни езичници. Няма никаква разлика от това.



 Участник в дискусията: Разбирам това, но нека... слушайте, самият Център за контрол на заболяванията също, а и г-н Байдън, провежда програма за ваксинация. Казвам, че съм против програмата, но, знаете ли, можете да ни предупреждавате тук, но хората в Америка, в Америка има 200 милиона души, които са взели ваксината.

 Д-р Зеленко: Нека ви разкажа за CDC. Президентът Тръмп издаде изпълнителна заповед, според която всеки американец трябва да има достъп до хидроксихлороквин. Тази заповед отиде при министъра на здравеопазването и човешките ресурси Гайтнър и в крайна сметка тя се озова в CDC при д-р Рик Брайт. И тогава това, което д-р Рик Брайт направи, вместо да използва правото да опита законодателство, което щеше да направи достъпно това лекарство за всеки американец и всяко човешко същество по света. Най-голямото оплакване, което получих от Израел, беше: "Е, вашият CDC и вашата FDA не го одобряват".  Защото особено израелското правителство е марионетка на всичко, което правят американците.

 Така че, тъй като американците не желаеха да го направят, Израел не желаеше да го направи. И така, какво направиха те? Създадоха изпълнително разрешение за употреба, което ограничаваше и ограничаваше достъпа само до хоспитализирани пациенти, като на практика го отрязваше от пациентите в амбулаторни условия у дома.

 Това е документирано от самия д-р Рик Брайт в документален филм, наречен "Напълно под контрол". Това не са мои думи, а негови.

 И освен това, след това отнеха разрешението за спешна употреба на хидроксихлороквин и използваха проучването на Lancet, което показа, че хидроксихлороквинът убива хора. Проблемът с това проучване беше, че то беше измама и те трябваше да го оттеглят, защото се основаваше на несъществуващи данни.

 Но FDA и CDC използваха това проучване, след като то беше оттеглено, за да отменят разрешението за спешна употреба (на хидроксихлороквин). И причината за това е, че ако това лекарство има разрешение за спешна употреба, други лекарства не могат!  И три седмици по-късно ремдезивир, произведен от Gilead Pharmaceuticals, получи разрешение за спешна употреба, договор за три милиарда долара. И Remdesivir не показа никаква полза за оцеляването. Той намалява болничния престой с пет дни, но без полза за оцеляването. Той струва 3200 долара на пациент и интравенозно приложение. Лекарствата, които използвах, струваха по 20 цента за хапче вкъщи и намаляваха смъртността и хоспитализацията с 84%. Това означава, че те намаляват пазарния дял и за Remdesivir изчезват с 84 процента.

 Така че CDC не е авторитет за мен. Знаете ли, според NIH в момента не трябва да лекувате КОВИД, освен ако не сте в болница и кислородът ви е по-малко от 92 процента. Сега това е съвет и препоръка на правителство, което иска да умрете. След 18 месеца и десетки проучвания, които са показали средно 85 процента полза от избягването на хоспитализация и смърт, и вие имате правителствена агенция, която все още дава тази препоръка.

 Те напълно са загубили всякакво доверие. Да, нашите правителства са корумпирани. Да, нашите правителства са част от този заговор.

 Знаете ли, ако аз организирах това, щях да дойда при някой световен лидер. Щях да дойда при Нетаняху или Бенет и да кажа: "Слушай, добре, ето ти петстотин милиона долара. Ще ги сложа в сметка, която никога няма да узнаете. Непроследимо, просто ни следвай инструкциите. А ако не го направиш, ще убием семейството ти".

 Дълга пауза

 Панел:  Добре.

 Д-р Зеленко: Между другото, ако погледнете Изхода... само един от 10 евреи е напуснал Египет и е стигнал до Израел. Това означава, че само 10 процента от нашия народ са способни да извършат психологическия преход от робство към изкупително мислене.

 Ето какъв е проблемът тук. Става дума за сблъсък на две системи, които не могат да съществуват едновременно - съзнание, ориентирано към Бога, срещу идолопоклонничество. Няма нищо ново под слънцето. Всичко е едно и също. Просто сега бойното поле е Ковид-19.

 Панел: Добре, много ви благодаря, д-р. Искам да ви благодаря лично, защото аз самият използвах вашия протокол и успях да го получа.

 Д-р Зеленко: Радвам се, че сте се оправили. Просто се надявам, че всеки друг евреин ще може да бъде като вас.

 Панел: Всъщност, в момента, в който сте в състояние да се възползвате от тази възможност, вие ще можете да се възползвате от нея: Знам. Подкрепям това. Бях като вас, в същата лодка дума. Благодаря ви, докторе.

 Д-р Зеленко:

    Няма за какво. Но не става дума за мен. Става дума за хората. Защо всеки друг евреин в Ерец Израел (земята на Израел) да не може да има същото отношение? 

 

                                     

 

 Личен сайт - https://vladimirzelenkomd.com/

Благодаря ти Боже че създаде воукъл транса

Благодаря ти Боже, че създаде vocal trance-а, хеле женския vocal trance!

Няколко пъти през годините съм благодарил на Господ, за нещата които нашето поколение доживя. Достигна, доживя и преживя. Е, това беше преди да дойде и да се случи ковида, но и той отминава.

Първият път беше когато тръгнахме на технопартита. Първите големи такива бяха в България в края на 90-те години, в големите хангари на Панаира в Пловдив и други подобни места. Виж, събирането на много хора на народен събор не ме вдъхновява, но на технопарти да! А и музиката, ако точно така може да я наречем...! В началото ходехме на изпълнители от рода на Джош Уинк, Сафри Дуо и подобни, след това на Карл Кокс, Свен Вет, ДиДжей Тиесто и т.н. Но имаше и много добри български диджей, на световно ниво, може да се каже. Слушахме ги в клуб Плазма след 2002 г., когато беше открита. Ще празнуваме двадесет години на клуб Плазма догодина! Събирането на толкова хора на едно място за забавление, за мирни дела, така да се каже, като танц и слушане на музика... до изгрева!

 

Вторият път беше когато си купих каяка и го пуснах в реката. Тръгнах нагоре и после надолу по течението на Марица. Невероятно чувство, спокойствие, интрига и друга перспектива, друг поглед върху нещата. И вода. Изглежда че аз, като зодия Скорпион, просто обичам водата и се зареждам с енергия от нея. "Щастливи са тези, които го доживяха.", си казах.

 

Слушам много музика и всякаква. Но напоследък открих (преоткрих) воукъл транса, макар че го знам от много години. Особено женският воукъл транс със своята лиричност, нежност и космичност зарежда с енергия и помага в трудни моменти в живота.

 

По отношение Република Македония берем плодовете на десетилетна ДС пропаганда

 В началото на така наречения преход стана известна една мисъл на американския политолог Збигнев Бжежински - „Национализмът е последното убежище на комунизма.” Тази мисъл обичаше да напомня и президента Желю Желев (1990-1997), заради което много хора не го обичаха или направо казано го мразеха. Проверка в интернет показва, че мисълта е още по-стара от XVIII век, на британският интелектуалец Самюел Джонсън, но в малко по-различен вариант.

Действително разпадането на бившия социалистически блок, най-вече на Югославия напълно потвърдиха тези думи за национализма. У нас потвърждение те получиха още през 80-те години, по време на т.нар. възродителен процес.

Голяма част от огромния апарат на ДС до 1989 година, продължи да развива своята дейност и след 1990 година. Не малко от сътрудниците на ДС представиха своята предходна дейност в тази структура от времето на НРБ като  патриотична и родолюбива. Национализмът беше една от опорите на този апарат, която той никога не изостави през последните тридесет години. Имаше смешни и абсурдни поврати във водещите тези, но националистическата линия продължаваше твърдо да работи. Така например „славянството” и „славянското братство” възхвалявано и налагано от същите тези агенти преди 1989 година, не само беше забравено, но отхвърлено и осмято от същите тези хора. Това стана за сметка на „българското” за сметка на „чисто българския” или направо казано на Българското с главно Б. Един същински национализъм. Явните и не толкова явни агенти се отричаха от едно или друго, следваха нови повели, но винаги си останаха агенти, на тази или онази явна или власт.

Десетилетната теза че „Македония е наша”, проповядвана най-открито и посрещана със задоволство от цялото българско общество, доведе до днешната задънена улица в преговорите между България и Република Северна Македония. Благодарение на националистическата пропаганда в България така и не се създаде единно мнение по въпроса положително или отрицателно е това, че ние първи признахме съществуването на Република Македония. Впрочем благодарение усилията и опита на същия президент Желю Желев, който повтаряше фразата за национализма и комунизма.

Действително отношенията между двете страни България и Република Северна Македония са деликатни и изискват такт и дипломация. Но такъв от българска страна не се забелязва, а само един краен национализъм, който става все по-краен, предвещавайки радикални действия и неприятни последствия. Според последните социологически проучвания по темата, ядрото, което е за твърдо налагане условията на България над Северна Македония е станало още по-голямо, почти 70 процента и само около 7-8 процента от запитаните са склонни на разумно решение и освобождаване на нашата съседка по пътя й към ЕС.

Търсенето на българско малцинство  и защитата на неговите права в границите на Република Северна Македония е най-непрактичното решение в създалата се ситуация. Македонците деликатно не са включили българско малцинство в тяхната конституция, показвайки по този начин, че македонци и българи е на практика едно и също. При наличие на албански, турско, влашко, ромско, сръбско, помашко и т.н. малцинства в Македония, търсенето на българско малцинство е нещо, което на практика се опитва да разцепи Северна Македония. Най-малкото от което трябва да се притесняваме в случая е отговорът на опозиционната ВМРО-ДПМН, че македонците също ще са принудени да търсят македонско малцинство в България.

По отношение на историческите въпроси и преговарящите комисии от българската и македонската академия на науките, имаме общо взето противопоставяне на две сгрешени концепции и от двете страни. Във всеки случай грешката не е само в македонската страна, тя е в същата степен и във българската. Стана ясно, че фиксирането само върху историческите въпроси няма да доведе до нищо, затова са съвсем правилни заявките на новото правителство към надграждане на преговорите с икономически, културни и инфраструктурни теми.

Крайният национализъм остава неразбран в ЕС. Той поставя нас българите в една абсурдна ситуация, когато мечтаното от столетие обединение между България и Македония е на път да се случи, в рамките на ЕС, а ние с нашите действия се противопоставяме на това!? Така излиза. И това всичко благодарение на десетилетната националистическа пропаганда, основно от машината на бившата ДС, която налага от десетилетия една погрешна представа за това що е българин, що е България и що е българщината. 

Сенаторите добри хора - Сенатът един лош звяр

 Тази мъдра мисъл е казана в древен Рим, от неизвестен гражданин. Ако аз бях на откриването на 47-то Народно събрания щях да започна с тази мисъл – Senatores boni viri, Senatus mala bestia. В свободен превод: Сенаторите добри хора - Сенатът един лош звяр.

   Не съм чул никой да казва тази сентенция, още по-малко да разсъждава върху нея, през последните тридесет години. Сентенцията е трудна за обяснение. Такава е била още в древността, когато тя се е струвала особена, но много вярна.

   И действително какво наблюдаваме през последните тридесет години в България, че и преди това. Виждаме през годините как излизат напред все едни хора, загрижени за държавата и нейните дела, културно говорещи, образовани, със способности. Говорят и обещават, казват че правят всичко възможно. И така с годините, все по-образовани, все по-възпитани хора, все по-културно говорят, колко се стараят и какви грижи полагат и накрая пак същото – Парламентът един лош звяр. Проблемът е, че не е само Парламентът, но и повечето институции, цялата администрация в София да го кажем. Слушаш по националното радио едни гладки речи, едни гладки софийски гласове, вдъхващи увереност, професионализъм и благополучие и накрая гледаш в държавата един батак, пълен батак, навсякъде… Как се получава това - неизвестно... Това е смисълът и на сентенцията.

   Опит да дам обяснение по тази странна ситуация. Смятам че всяка институция, всяка организация, си има определени изисквания, има си определени правила. Те не зависят от хората в нея, те просто трябва да се спазват. Тези правила са неприятни и отегчителни за хората отвън, струват се излишни, но всеки въвлечен в тях те принуден да ги спазва. Така е и в цялата политическа система, независимо от това дали едни хора са леви или десни, или центристи, дали са либерали или консерватори и т.н. - когато са въвлечени в политическата система, тя е с еднакви правила за всички тях. В този смисъл и властта си има еднакви изисквания и изглежда горе-долу по еднакъв начин и вече кой е вътре в нея, остава на заден план. Дори човек, който с добри намерения е заявил, че няма да прави това или онова, когато поеме властта, разбира че самата власт налага да се прави това или онова. Такава е реалността, такива са правилата.

  Все пак това, че системата налага различни правила, които трябва да се спазват, не оправдава липсата на идеи, пълната непрактичност и въздухарство, шаблонните фрази и липсата на желание за реални действия. Така беше досега, в последните години. Чак в началото на 47то НС виждаме нещо по практично. Това е понеже дойдоха хора от реалния бизнес, от реалния сектор, а не такива отгледани и отраснали в партийните централи, хора далеч от практика, от опит и от действителността. Изкушавам се да кажа, че думите на Кирил Петков при откриването на това народно събрание бяха на сто процента това, което и аз бих казал пред събранието.
   Тук няколко партии показах и как Сенатът (Парламентът) може да е един не толкова лош звяр. Твърдо и решително нарушиха процедурата, при която споменаването на гражданите, на българския народ, се поставя на последно място при обръщение от трибуната. Представителите на тези три партии започнаха речта си първо с позоваване към българския народ и след това на неговите най-висши администратори. Само така по такъв начин може да укротим донякъде "лошия звяр" - Парламента (Сената) и да го накараме да работи в полза на хората.

Казино в Кайро

Както споделих след едноседмичната екскурзия до Египет - тя беше едно от най-тежките ми пътувания през последните двадесет години. Не можа да заличи това впечатление и последното ми преживяване в Египет, в столицата Кайро. Градът на делтата на Нил, древният Мемфис, днес се е разраснал много, до двадесет милиона население. Кайро е в преобладаващо кафяв цвят, притихнал, с широката река Нил, която тече по средата.

 

След обиколка на пирамидите, Сфинкса и историческия музей ни настаниха в луксозен хотел, на половин час път от летището. Моят приятел Георги Ч. ми обърна внимание и каза - "Виж в хотела има казино. Айде да отидем." Съгласих се бързо и след час отидох да попитам има ли дрескод в казиното, понеже бяхме доста небрежно облечени. Представителната охрана не разбра въпроса, но каза че трябва да си вземем паспортите, задължително. 

Бях се настроил да отида, дори когато разбрах, че ще ходя сам. Имах още сто евро, неизхарчени, бях готов да ги рискувам на рулетката. 

Малко предистория. На професионално казино бях ходил само веднъж, преди десет години, в Пловдив. Тогава спечелих 400 лева, на рулетката. Влязох с 150 лева, излязох с 550. Тогава моят приятел Борис Н., с който бяхме заедно, ми каза - "Недей да ходиш повече на казино и ще си един от малкото хора в световен мащаб, които са на печалба от него." Послушах съвета му и повече не съм ходил в казино, не ме и влече въпреки печалбата тогава. Но знам добре правилата на рулетката. Когато бяхме 5-6 или 7 клас някъде, един приятел на село Даньо Г. имаше детска рулетка, но съвсем като истинските, с официалните правила. Доста сме въртели на нея няколко лета и помня добре всички правила и умножаване на печалбите от съответните сектори. Помня и някой тактики за печалба.

Сега реших че е някакъв шанс от който трябва да се възползвам. Бял доста изтощен от изминалата седмица, бих си легнал с удоволствие, но се облякох с панталон, тениска и жилетка, сложих си едно лятно герданче за късмет и тръгнах към казиното на приземния етаж. 

Дадох си паспорта да го сканират, после ми направиха и снимка допълнително и влязох вътре. Приятна, неголяма зала. Масата с рулетката беше в средата. Имаше двама от Саудитска арабия на рулетката, млади хора, срещу тях трима крупиета, от които едното изненадващо беше момиче и само още един човек на машинките в другия край на залата. Като цяло арабите в Кайро са доста по светли, почти с европеиден вид, резултат от дългите контакти на столицата Кайро с Европа през хилядолетията.

Рулетката беше с една нула и до нея още един зелен сектор с две нули. Не бях виждал такава. Американска рулетка, разбрах в последствие, но ми хареса.

На масата с рулетка заварих безумна ситуация. Двамата младежи бяха заложили на почти всички числа по два-три чипа от пет долара. Само пет или шест числа не бяха покрити с чипове. И въпреки това, след завъртането се падна 29, число на което нямаше нито един чип... Не знам за тях, но аз съвсем сърдечно извиках "Ееее!", в смисъл на "Не може да бъде, такъв малшанс!" Най-невероятното беше, че поне още няколко пъти им се случи същото докато стояхме заедно на масата. Е разбира се, те печелеха, т.е. уцелваха числата, но и много пъти изгубиха и то при само няколко непокрити квадратчета. Това, което правеха беше напълно безмислено и в най-добрия случай им осигуряваше петдесетина долара печалба, ама така играеха...! Поне видях поне, че има и такава безумна игра. Пред погледа ми изгубиха хиляди долари, които вадеха от една пачка по 500 по 500 и ги губеха. 

В началото се засмяха като видяха, че аз играя със сто долара. Коментираха: "Виж европееца играе със сто долара!", но не бяха нито злобни, нито насмешливи. Радваха се дори на моите успехи. Аз обмених стоте евро за сто и четиринадесет долара - толкова ми дадоха, защото на масата приемаха само долари. Обмених чипове и започнах играта, но внимавам, такава ми е системата. Всъщност бях доста напрегнат, никакво удоволствие, само концентрация. Отказах и уискито, което ми донесоха в началото, след половин час сам си го поисках.

Играх с умерен успех известно време, но останах само с четири или пет чипа по двадесет и пет долара. Малките числа не се бяха падали доста отдавна. Заложих един чип на 4 числа от тях. Падна се 11, в моя сектор. Двадесет и пет долара по осем печалба - двеста долара. Двете момчета бяха много впечатлени от попадението. Показах им с ръка към очите си и после как гледам към рулетката и внимавам и им казах "I look!",  понеже не разбираха много добре английски. Ако разбираха щях да им обясня че правят пълни глупости.

Скоро обаче те изхарчиха поредните си 500 долара и вече окончателно си тръгнаха. Аз обаче с моите 100 долара, които вече бяха около 300, още стоях. Това излизане напред, с печалбата от малките числа ми позволи да направя и големия удар. Беше нещо като извеждащ пас, за отбелязване на гола.

Следях числата, но най-лесно се помнят нулите, както се казва, понеже не са нито черни, нито червени. Откакто бях седнал край рулетката, за близо час и половина, не се беше падала нула. Реших че е време да рискувам. Сложих по един чип от двадесет и пет долара на едната и на другата, двойна нула. Ако не спечеля щях да слагам пак така и пак, докато ми свършат чиповете. Още на първото завъртане обаче топчето спря на зелената нула! Изправих се на стола и извиках "Yes!" Що хора имаше в казиното се обърнаха да видят. Току що беше влезнал и един нов играч, едър арабин. Като ме видял къде залагам и той казал две по десет долара на двете нули, без да ги поставя. Първоначално не можах да разбера какво става, но той ме успокои - "Голямата купчина печалба за теб" каза на английски, "малката за мен". Моята печалба беше 850 долара!

Дойде следващото завъртане. Виждах късмета през мен и зеленото платно на масата. Вътрешният глас ми казваше - "Слагай пак на същите места!" Не го послушах и реших да си почина малко. Случи се невероятното - на следващото завъртане излезе съседният сектор с двете нули! В две поредни завъртания - нула и след това двете нули, на които имаше пълният шанс да съм заложил...! Стиснах главата си с ръце. Ако бях спечели това щеше да е легендарно - две поредни завъртания да познаеш число! Колко често се случва това и колко трябва да си играл за да ти се случи!? Направо щях да стана легенда и да разказват историята ми из Кайро! Не съжалявах за парите и печалбата, а за това. 

Така все още силно напрегнат от играта, и въпреки печалбата, не можах да се зарадвам истински. Поиграх още известно време, но разбрах че играта за тази вечер вече е завършила. Ако бях ловджия, да обясня за тези, които ходят на лов - ударих едно много голямо прасе, а друго, което върви с него, също толкова голямо, изпуснах, въпреки че имах пълен шанс да застрелям и него. 

Станах когато изравних хиляда долара печалба и с твърда стъпка, без да си допия уискито, излязох от казиното. Влязох със сто долара, излязох от казиното с хиляда и сто...! Двубоят срещу Сфинкса завърши наравно - едно на едно, въпреки че имах шанс за победа. Но като се замислиш, кои ли пък е побеждавал Сфинкса...

От емоции не успях да спя добре същата вечер. Тези последни преживявания ми държаха влага още два дена, след като се прибрах. На връщане от София към Пловдив по магистралата, във меката есенна вечер, бях със същите дрехи като в казиното, виждах живо цялата обстановка около мен, виждах палми, столичаните араби от казиното, самото Кайро и печалбата от хиляда долара. Поредното приключение без съмнение.

Виждах и предстоящите ми дела по развода, които ме очакваха. Виждах и това, че някой ден ще разправя много интересни случки на детето ми, което в момента на практика не мога да виждам. Включително и тази, как тате отишъл в Египет и се върнал с  едни пари. Виждах се 45-46 годишен, как пътувам по магистралата, с светло-синия Опел, доста нов все още, на връщане от Египет, след всички преживявания и печалбата в казиното. Точно покри цялата екскурзия, останах само преживяванията - приятните и неприятните. 

И все още съм един от малкото хора в световен мащаб, който е на печалба от рулетка.

 

 

 

 

С десет години закъснение

 Този постинг посвещавам на сестра си, на мен самия, а и на цялото наше поколение. Животът ни в България се забави, с десет-петнадесет години, че дори и повече. Това е и причината ние да се женим на тридесет плюс и четиридесет плюс години, това е причината, първите ни деца да се раждат на тридесет плюс и четиридесет плюс години. Понякога съм си мислил, че животът ни е на стенд бай, тоест на пауза, на очакване за действие. Разбира се всеки е намирал какво да прави през това време, но аз говоря за големите, кардинални събития в живота, за важните линии в живота, които трудно се подреждаха през така нареченият преход.

Просто промяната в България много закъсня и се проточи. Мнооого, въпреки че успяхме по някакъв начин да се спасим от това безнадеждно проточване и затъване в безнадеждното блато. Когато съм пътувал в Западна Европа, а и на други места в света и съм виждал как нещата се случват, съм си казвал: „Айде бе, кога ще стане това в България, толкова ли е трудно?” 

Виждам в Германия например, още преди двадесет години, кошовете за боклук напъхани в едни такива „джобове” на тротоара, за да не пречат на улицата и уличното движение. Кога ще стане това в България, си казвам, понеже тук контейнерите бяха по улиците. Е, стана, след десет-петнадесет години и тук го възприеха.

Гледам в Западна Европа гумирани детски площадки. Децата падат-стават – нищо им няма. Тук ние на времето, като се изтърсехме на бетонната площадка, каквито бяха тогава, такива белези ти оставаха – за цял живот. Викам, няма ли кой да го направи това в България, още преди двадесет години. През 2008 когато бях във Франция снимах една такава площадка и я показвах в махалата на един приятел - бизнесмен. Викам му дай пари, направи една такава поне в Градската градина. Той се смее, не го намира за важно сигурно. Е, сега след като има такива площадки навсякъде в България от 5-6 години, не може сигурно и да си спомните, че някога не ги е имало, но казвам дори през 2008 още ги нямаше никъде.

Нашата красива улица в централната градска част на Пловдив и околните улици все в по плачевно и плачевно състояние. Плочките начупени, от нашето детство не са сменяни, навдигнати от корените на дърветата, с годините, бордюрите изкривени по същата причина. Да придвижиш детска количка по тези улици – леле-мале. „Българските майки – терминатори!” беше казала по този повод братовчедка ми. Смях се много тогава, но си беше самата истина.

Е преди две улици ремонтираха най-сетне и нашата улица „Велико Търново” – изпъна се отвсякъде, но кога, кога стана това? Поне преди десет-петнадесет години вече плачеше за ремонт. Изчака ни се чакалото докато стане. При нас добре, ами съседните улици? Те още колко десетилетия ще чакат?

Затова ние просто чакахме, докато безнадеждността те е обградила отвсякъде. Не се женихме, не работихме това, което искаме, не правихме деца, а дори и правенето на добри дела не помагаше... Изобщо животът ни се забавяше с десет години. Затова и моето дете се роди, когато бях на четиридесет, а не на тридесет. Затова и при сестра ми е така. Затова е такова и цялото наше поколение.А да не говорим че точно от нас нататък започна масовото пръсване по чужбина, което повлия и на тези, които са в България и тези, които са навън.

В биографията на първият ни демократично избран президент Желю Желев има такива думи, от една негова реч от 1990 година: „Преходът вероятно ще продължи две-три години, някои смятат че дори може да продължи 5-6 години.”!!! Егати, каква си я мислехме тогава, каква стана… И има ли виновен за цялото това забавяне? Имам много точен отговор, за това кои са тези гадове, които допринесоха за това, които се опитаха да ни прецакат живота, но няма да си развалям настроението сега, ще говоря друг път за това.  

И така с десет години закъснение, но се преборихме. Борихме се и чакахме, борихме и дочакахме поне нещо.

14 ноември - почитаме паметта на тракийския император Юстиниан Велики

Тепърва историята на тракийските императори управлявали Византийската (Източноримска) империя стават известни за българите. Те са цяла дузина, а вероятно и повече, управлявали през 4-7 век. Някои от тях са споменати в старите хроники и жития и са били известни за хората, но след 1944 година следите им са тотално загубени.

Най-великите императори на Източната римска империя всъщност са били от тракийски произход. Имало е и такива от арменски, грузински, испански, сирийски и в крайна сметка гръцки произход. Тогава е започнал и захода на империята, с идването на императори гърци.

 

................................................................................................................................

На днешния ден българската православна църква почита паметта на свети апостол Филип. Наред с него, на този ден, 14 ноември, се почита паметта и на св. Юстиниан - Управда. Св. Юстиниан е същият владетел на Ромейската империя, който познаваме от историята като Юстиниан Велики, управлявал от 527 до 565 година.

     По времето на Юстиниан Източната римска империя известна и под името Византия, с нейната столица Константинопол, достига до могъщество, до социален, духовен и културен просперитет.

    Юстиниан се изявил като талантлив и прозорлив управител. Той водил успешни войни и на изток и на запад с перси, вандали, готи като успял на разшири или по-точно да възстанови границите на Ромейската империя приблизително до границите на нейното най-голямо могъщество от І и ІІ век.

     В областта на светската наука Юстиниан се прославил с това, че събрал гражданските закони на древния Рим в един основополагащ свод на гражданското право. Юстиниан упражнил и свое собствено законодателство, проведено в дух на демократичност и християнизация на империята.

     Понеже високо ценял християнската вяра, той се стараел да я защитава от ереси в самата империя и да я разпространява зад нейните предели. По негово време бил свикан и Петия вселенски събор.

     Юстиниан построил огромен брой храмове за прослава на Божието име и на светците, някои от които и до днес будят нашето удивление.

     Всеки, който е посещавал Истанбул, древният Константинопол, е останал впечатлен от величественият храм Св. София. По-размери, архитектурни форми и по украса този храм е може би най-ценното наследство, останало от християнската древност. За големината на този храм може да се съди от числото на служителите в него, свещеници, дякони, дякониси, иподякони, четци, певци, привратници – всичко над 500 човека!

     По времето на император Юстиниан бил построен и манастирът св. Екатерина в подножието на планината Синай, който също стои и до днес и буди удивление.


 


На снимката - манастирът св. Екатерина, на полуостров Синай



     По времето на Юстиниан е преустроен и храмът св. София в днешната столица на България, които храм в същият вид, придобит в шестия век, краси българската столица и до ден днешен.

Храмовете Св. София в Одрин и в Охрид вероятно също са преустроени или построени по времето на Юстиниан.    

.........................................................................................................................................

Трако-славянското потекло на Юстиниан.

       „Както е известно, великият император на Византия Юстиниан е бил от славянски произход.” Така започва църковното житие на Св. Юстиниан – Управда, чиято памет църквата почита на 14 ноември, денят на неговото успение.

     Първото което може да отбележим е, че всъщност това никак не е известно на българите. Второто, което може да отбележим във връзка с произхода на императора е, че по-правилно е да наречем Юстиниан Велики трако-римлянин или македоно-римлянин, отколкото славянин.

     Името Юстиниан ( Iustinianus) със сигурност е превод на името Управда, като двете имена означават едно и също, латински iustus – справедлив, честен, а също и iustitia – справедливост, правосъдие.

     Трудно оцелелите, но въпреки всичко достигнали до нас древни източници твърдят, че името на бащата на Юстиниан било Изток, а на майка му Бегленица. Всъщност официалното име на императора било Флавий Петър Сабатий. В тази връзка, историкът Прокопий Кесарийски твърди, че бащата на Юстиниан се казвал Сабатий. Майката на Юстиниан Бегленица била сестра на Юстин І, управлявал империята от 518 до 527. Тя обаче не успяла да се зарадва на качването на брат си на най-високия пост в римската държава, защото починала малко преди това. Когато Юстин І, вече в напреднала възраст разбрал че няма да има деца от жена си Вукшица (на латински Лупицина), той наредил на своя племенник да се ожени. Юстиниан избрал Божидара (известна като Теодора), за която се оженил въпреки неодобрението на майка си. Теодора (Божидара) била спътница, верен съветник и подкрепа на императора през целия си живот. 

     Всъщност въпреки приказките и неодобрението към Теодора, която макар и образована в началото била циркова артистка, може да кажем, че в рода на Юстиниан властвал здрав семеен морал. Юстин І така и не се оженил втори път, въпреки че нямал деца от жена си Вукшица. Юстиниан също не се е женил втори път, каквито примери имаме много сред по-късните византийски императори.

     Езикът, който използвал Юстиниан в държавното управление бил латинският. Обаче майчиният език на Юстиниан не бил нито латинския нито гръцкия, понеже по думите на историците той говорил на не дотам правилен латински и на силно варваризиран гръцки. Родният му език е бил тракийския, който език след няколко века започва да се нарича български. Гръцкият език и елинската култура всъщност били неща, които Юстиниан, както е видно от неговите действия, не уважавал достатъчно. Но това не е толкова чудно, особено по отношение на старата елинска култура, предвид старанието на императора да утвърди все още неукрепналата напълно християнска вяра.

     Великият Юстиниан проявявал голямо благочестие. Винаги набожен, той прекарвал великият пост в строго въздържание и молитви, не вкусвал хляб, а си позволявал само зеленчуци и вода и то през ден или два.

     Живеейки в чистота и благочестие той царувал 39 години, през което време извършил много велики дела. Починал на 14 ноември 565 година и бил погребан в цариградската църква „Св. Апостоли”.

Арабски all inclusive - никога повече

Петнадесет години по-късно се озовах отново в Египет. Бяхме там със сестра ми през 2006 година, за една седмица. Голямо приключение беше и доста тежко на моменти. Египтяните са най-досадни сред арабите. Поне така е според моите наблюдения и разказите, които съм чувал за арабския свят.

Този път бяхме за една седмица на all inclusive в Хургада, на Червено море. Причината да приема тази екскурзия беше именно, че тази година не успях да стигна до морето, макар че предполагах какво ме очаква. Хотелът приличен на външен вид, не беше много хубав всъщност, храната, макар и разнообразна, не беше вкусна. Египтяните са все така досадни, добре че ние вече сме по-големи и не могат да ни въртят както си искат. Хвана ме и разстройство за двадесет и четири часа - дали от храната, дали от водата, от умората или от нещо друго не е ясно. Така изпуснах екскурзията до храмовете и гробниците в Луксор, най-интересната във връзка с историята. На пирамидите, които посетихме последния ден, бях ходил предишния път, но и този път имаше какво да видя. 

Успяхме да видим коралите и рибките - много красиво наистина. Успяхме да отидем и до пустинята и да караме бъгита в продължение на 40 минути на отиване и толкова на връщане - това беше силно преживяване. Обаче като тегля чертата тази екскурзия беше една от най-тежките ми в последните двадесет години, въпреки че всъщност не сме пътували и шест дена бяхме на едно и също място, на хотел. Като се върнах спах три дена, докато се съвзема. Отделно и ситуацията с тестовете за ковид, по-бавното предвижване по летищата и т.н. Бях казал преди година, че няма да пътувам никъде, докато трае пандемията, дори и до съседна Гърция, но ето стигнахме чак до Египет. И бях наказан в известен смисъл.

Имаше и една много интересна история накрая, последния ден, въпреки че пак доста напрягаща. За нея обаче ще разкажа отделно.