Петнадесет години по-късно се озовах отново в Египет. Бяхме там със сестра ми през 2006 година, за една седмица. Голямо приключение беше и доста тежко на моменти. Египтяните са най-досадни сред арабите. Поне така е според моите наблюдения и разказите, които съм чувал за арабския свят.
Този път бяхме за една седмица на all inclusive в Хургада, на Червено море. Причината да приема тази екскурзия беше именно, че тази година не успях да стигна до морето, макар че предполагах какво ме очаква. Хотелът приличен на външен вид, не беше много хубав всъщност, храната, макар и разнообразна, не беше вкусна. Египтяните са все така досадни, добре че ние вече сме по-големи и не могат да ни въртят както си искат. Хвана ме и разстройство за двадесет и четири часа - дали от храната, дали от водата, от умората или от нещо друго не е ясно. Така изпуснах екскурзията до храмовете и гробниците в Луксор, най-интересната във връзка с историята. На пирамидите, които посетихме последния ден, бях ходил предишния път, но и този път имаше какво да видя.
Успяхме да видим коралите и рибките - много красиво наистина. Успяхме да отидем и до пустинята и да караме бъгита в продължение на 40 минути на отиване и толкова на връщане - това беше силно преживяване. Обаче като тегля чертата тази екскурзия беше една от най-тежките ми в последните двадесет години, въпреки че всъщност не сме пътували и шест дена бяхме на едно и също място, на хотел. Като се върнах спах три дена, докато се съвзема. Отделно и ситуацията с тестовете за ковид, по-бавното предвижване по летищата и т.н. Бях казал преди година, че няма да пътувам никъде, докато трае пандемията, дори и до съседна Гърция, но ето стигнахме чак до Египет. И бях наказан в известен смисъл.
Имаше и една много интересна история накрая, последния ден, въпреки че пак доста напрягаща. За нея обаче ще разкажа отделно.
Поздравления за смелостта да предприемеш такова пътуване. Няма нищо по трайно от личните наблюдения и впечатления. Ти си професионалист и добре го знаеш, че това не може да бъде заменено с никакви описания. Макар да съм почти на 70 (след по малко от 4 месеца), не бих се спрял ако не бяха препятствията за преминаване на границите. На Вас Ви е лесно, че Турция, Гърция, Македония и Сърбия са почти на крачка от къщи, но на мен от Варна всичко ми е далеч.
ОтговорИзтриванеС пожелания за бъдещи успехи и подобни "премеждия"!
Здравейте, благодаря много за пожеланията!
ОтговорИзтриванеАз пътувах доста навремето, къде от желание, къде от принуда. Наистина е казано че човек е човек, когато е на път. Това, което лично си видял е незаменимо, така е. Двете най-тежки държави, в които съм бил са Египет и Индия - факт. Тях специално не мога да ги препоръчам на никой, въпрос на лично решение.
Ако разширя коментара, бих казал че когато човек е видял достатъчно, може добре да си представи какво представлява и останалата част от света.