По отношение Република Македония берем плодовете на десетилетна ДС пропаганда

 В началото на така наречения преход стана известна една мисъл на американския политолог Збигнев Бжежински - „Национализмът е последното убежище на комунизма.” Тази мисъл обичаше да напомня и президента Желю Желев (1990-1997), заради което много хора не го обичаха или направо казано го мразеха. Проверка в интернет показва, че мисълта е още по-стара от XVIII век, на британският интелектуалец Самюел Джонсън, но в малко по-различен вариант.

Действително разпадането на бившия социалистически блок, най-вече на Югославия напълно потвърдиха тези думи за национализма. У нас потвърждение те получиха още през 80-те години, по време на т.нар. възродителен процес.

Голяма част от огромния апарат на ДС до 1989 година, продължи да развива своята дейност и след 1990 година. Не малко от сътрудниците на ДС представиха своята предходна дейност в тази структура от времето на НРБ като  патриотична и родолюбива. Национализмът беше една от опорите на този апарат, която той никога не изостави през последните тридесет години. Имаше смешни и абсурдни поврати във водещите тези, но националистическата линия продължаваше твърдо да работи. Така например „славянството” и „славянското братство” възхвалявано и налагано от същите тези агенти преди 1989 година, не само беше забравено, но отхвърлено и осмято от същите тези хора. Това стана за сметка на „българското” за сметка на „чисто българския” или направо казано на Българското с главно Б. Един същински национализъм. Явните и не толкова явни агенти се отричаха от едно или друго, следваха нови повели, но винаги си останаха агенти, на тази или онази явна или власт.

Десетилетната теза че „Македония е наша”, проповядвана най-открито и посрещана със задоволство от цялото българско общество, доведе до днешната задънена улица в преговорите между България и Република Северна Македония. Благодарение на националистическата пропаганда в България така и не се създаде единно мнение по въпроса положително или отрицателно е това, че ние първи признахме съществуването на Република Македония. Впрочем благодарение усилията и опита на същия президент Желю Желев, който повтаряше фразата за национализма и комунизма.

Действително отношенията между двете страни България и Република Северна Македония са деликатни и изискват такт и дипломация. Но такъв от българска страна не се забелязва, а само един краен национализъм, който става все по-краен, предвещавайки радикални действия и неприятни последствия. Според последните социологически проучвания по темата, ядрото, което е за твърдо налагане условията на България над Северна Македония е станало още по-голямо, почти 70 процента и само около 7-8 процента от запитаните са склонни на разумно решение и освобождаване на нашата съседка по пътя й към ЕС.

Търсенето на българско малцинство  и защитата на неговите права в границите на Република Северна Македония е най-непрактичното решение в създалата се ситуация. Македонците деликатно не са включили българско малцинство в тяхната конституция, показвайки по този начин, че македонци и българи е на практика едно и също. При наличие на албански, турско, влашко, ромско, сръбско, помашко и т.н. малцинства в Македония, търсенето на българско малцинство е нещо, което на практика се опитва да разцепи Северна Македония. Най-малкото от което трябва да се притесняваме в случая е отговорът на опозиционната ВМРО-ДПМН, че македонците също ще са принудени да търсят македонско малцинство в България.

По отношение на историческите въпроси и преговарящите комисии от българската и македонската академия на науките, имаме общо взето противопоставяне на две сгрешени концепции и от двете страни. Във всеки случай грешката не е само в македонската страна, тя е в същата степен и във българската. Стана ясно, че фиксирането само върху историческите въпроси няма да доведе до нищо, затова са съвсем правилни заявките на новото правителство към надграждане на преговорите с икономически, културни и инфраструктурни теми.

Крайният национализъм остава неразбран в ЕС. Той поставя нас българите в една абсурдна ситуация, когато мечтаното от столетие обединение между България и Македония е на път да се случи, в рамките на ЕС, а ние с нашите действия се противопоставяме на това!? Така излиза. И това всичко благодарение на десетилетната националистическа пропаганда, основно от машината на бившата ДС, която налага от десетилетия една погрешна представа за това що е българин, що е България и що е българщината.