Сенаторите добри хора - Сенатът един лош звяр

 Тази мъдра мисъл е казана в древен Рим, от неизвестен гражданин. Ако аз бях на откриването на 47-то Народно събрания щях да започна с тази мисъл – Senatores boni viri, Senatus mala bestia. В свободен превод: Сенаторите добри хора - Сенатът един лош звяр.

   Не съм чул никой да казва тази сентенция, още по-малко да разсъждава върху нея, през последните тридесет години. Сентенцията е трудна за обяснение. Такава е била още в древността, когато тя се е струвала особена, но много вярна.

   И действително какво наблюдаваме през последните тридесет години в България, че и преди това. Виждаме през годините как излизат напред все едни хора, загрижени за държавата и нейните дела, културно говорещи, образовани, със способности. Говорят и обещават, казват че правят всичко възможно. И така с годините, все по-образовани, все по-възпитани хора, все по-културно говорят, колко се стараят и какви грижи полагат и накрая пак същото – Парламентът един лош звяр. Проблемът е, че не е само Парламентът, но и повечето институции, цялата администрация в София да го кажем. Слушаш по националното радио едни гладки речи, едни гладки софийски гласове, вдъхващи увереност, професионализъм и благополучие и накрая гледаш в държавата един батак, пълен батак, навсякъде… Как се получава това - неизвестно... Това е смисълът и на сентенцията.

   Опит да дам обяснение по тази странна ситуация. Смятам че всяка институция, всяка организация, си има определени изисквания, има си определени правила. Те не зависят от хората в нея, те просто трябва да се спазват. Тези правила са неприятни и отегчителни за хората отвън, струват се излишни, но всеки въвлечен в тях те принуден да ги спазва. Така е и в цялата политическа система, независимо от това дали едни хора са леви или десни, или центристи, дали са либерали или консерватори и т.н. - когато са въвлечени в политическата система, тя е с еднакви правила за всички тях. В този смисъл и властта си има еднакви изисквания и изглежда горе-долу по еднакъв начин и вече кой е вътре в нея, остава на заден план. Дори човек, който с добри намерения е заявил, че няма да прави това или онова, когато поеме властта, разбира че самата власт налага да се прави това или онова. Такава е реалността, такива са правилата.

  Все пак това, че системата налага различни правила, които трябва да се спазват, не оправдава липсата на идеи, пълната непрактичност и въздухарство, шаблонните фрази и липсата на желание за реални действия. Така беше досега, в последните години. Чак в началото на 47то НС виждаме нещо по практично. Това е понеже дойдоха хора от реалния бизнес, от реалния сектор, а не такива отгледани и отраснали в партийните централи, хора далеч от практика, от опит и от действителността. Изкушавам се да кажа, че думите на Кирил Петков при откриването на това народно събрание бяха на сто процента това, което и аз бих казал пред събранието.
   Тук няколко партии показах и как Сенатът (Парламентът) може да е един не толкова лош звяр. Твърдо и решително нарушиха процедурата, при която споменаването на гражданите, на българския народ, се поставя на последно място при обръщение от трибуната. Представителите на тези три партии започнаха речта си първо с позоваване към българския народ и след това на неговите най-висши администратори. Само така по такъв начин може да укротим донякъде "лошия звяр" - Парламента (Сената) и да го накараме да работи в полза на хората.