От десет години поне събирам смелост да скоча на Йорданов ден във водата. Тази година реших да използвам почти пролетните температури и се записах. Тук в Пловдив от няколко години става с предварително записване, поради многото участници и за да има някакъв ред при скачането и спасяването на кръста. От митрополията подаряват и бели тениски, с щампа на икона на Светото Кръщене отпред и кръст отзад на гърба.
Не
е толкова страшно и студено колкото изглежда отстрани. А и времето беше хубаво, нямаше никакъв вятър. Все пак правих един час йога упражнения за загряване на тялото, преди да отида на реката и подгрях после на място с две-три чаши червено вино. На излизане също две-три, все пак като гаранция, за първи път скачам. Цялото преживяване беше приятно и симпатично, със силен духовен момент. Когато на брега на реката слушахме последните молитви на митрополит Николай, точно преди хвърлянето на кръста, чух много силни и въздействащи думи. Незнам дали водата става по- топла от молитвите, но със сигурност не беше студена, което си е цяло чудо. Само от колената надолу усетих студ иначе като цяло не беше студено, което доста ме впечатли. Имаше и импровизиран кратко хоро в реката, след изваждането на кръста.
Повечето момчета, които скачат, са спортисти, военни, а също и от селата, това съм забелязал и други години. Разбира се при петдесет и един човека участници не съм се надявал да хвана кръста, а само да се потопим в реката за здраве. Точно бях навлязъл навътре, с главата напред, пред
мен изскочи един юнак от водата и изрева като бик. Много здрав българин и много се радваше на успеха. На 28 години, военен
от специалните части, Димитър Налбантов. Заслужаваше да хване кръста. Аз останах доволен от участието, а се чувствам и с
една идея по здрав...
Има полза, има и мистерия и емоция. Действието разбира се има и дълбок духовен смисъл.
Накрая и един кратък видеоклип -
Няма коментари:
Публикуване на коментар