Казино в Кайро

Както споделих след едноседмичната екскурзия до Египет - тя беше едно от най-тежките ми пътувания през последните двадесет години. Не можа да заличи това впечатление и последното ми преживяване в Египет, в столицата Кайро. Градът на делтата на Нил, древният Мемфис, днес се е разраснал много, до двадесет милиона население. Кайро е в преобладаващо кафяв цвят, притихнал, с широката река Нил, която тече по средата.

 

След обиколка на пирамидите, Сфинкса и историческия музей ни настаниха в луксозен хотел, на половин час път от летището. Моят приятел Георги Ч. ми обърна внимание и каза - "Виж в хотела има казино. Айде да отидем." Съгласих се бързо и след час отидох да попитам има ли дрескод в казиното, понеже бяхме доста небрежно облечени. Представителната охрана не разбра въпроса, но каза че трябва да си вземем паспортите, задължително. 

Бях се настроил да отида, дори когато разбрах, че ще ходя сам. Имах още сто евро, неизхарчени, бях готов да ги рискувам на рулетката. 

Малко предистория. На професионално казино бях ходил само веднъж, преди десет години, в Пловдив. Тогава спечелих 400 лева, на рулетката. Влязох с 150 лева, излязох с 550. Тогава моят приятел Борис Н., с който бяхме заедно, ми каза - "Недей да ходиш повече на казино и ще си един от малкото хора в световен мащаб, които са на печалба от него." Послушах съвета му и повече не съм ходил в казино, не ме и влече въпреки печалбата тогава. Но знам добре правилата на рулетката. Когато бяхме 5-6 или 7 клас някъде, един приятел на село Даньо Г. имаше детска рулетка, но съвсем като истинските, с официалните правила. Доста сме въртели на нея няколко лета и помня добре всички правила и умножаване на печалбите от съответните сектори. Помня и някой тактики за печалба.

Сега реших че е някакъв шанс от който трябва да се възползвам. Бял доста изтощен от изминалата седмица, бих си легнал с удоволствие, но се облякох с панталон, тениска и жилетка, сложих си едно лятно герданче за късмет и тръгнах към казиното на приземния етаж. 

Дадох си паспорта да го сканират, после ми направиха и снимка допълнително и влязох вътре. Приятна, неголяма зала. Масата с рулетката беше в средата. Имаше двама от Саудитска арабия на рулетката, млади хора, срещу тях трима крупиета, от които едното изненадващо беше момиче и само още един човек на машинките в другия край на залата. Като цяло арабите в Кайро са доста по светли, почти с европеиден вид, резултат от дългите контакти на столицата Кайро с Европа през хилядолетията.

Рулетката беше с една нула и до нея още един зелен сектор с две нули. Не бях виждал такава. Американска рулетка, разбрах в последствие, но ми хареса.

На масата с рулетка заварих безумна ситуация. Двамата младежи бяха заложили на почти всички числа по два-три чипа от пет долара. Само пет или шест числа не бяха покрити с чипове. И въпреки това, след завъртането се падна 29, число на което нямаше нито един чип... Не знам за тях, но аз съвсем сърдечно извиках "Ееее!", в смисъл на "Не може да бъде, такъв малшанс!" Най-невероятното беше, че поне още няколко пъти им се случи същото докато стояхме заедно на масата. Е разбира се, те печелеха, т.е. уцелваха числата, но и много пъти изгубиха и то при само няколко непокрити квадратчета. Това, което правеха беше напълно безмислено и в най-добрия случай им осигуряваше петдесетина долара печалба, ама така играеха...! Поне видях поне, че има и такава безумна игра. Пред погледа ми изгубиха хиляди долари, които вадеха от една пачка по 500 по 500 и ги губеха. 

В началото се засмяха като видяха, че аз играя със сто долара. Коментираха: "Виж европееца играе със сто долара!", но не бяха нито злобни, нито насмешливи. Радваха се дори на моите успехи. Аз обмених стоте евро за сто и четиринадесет долара - толкова ми дадоха, защото на масата приемаха само долари. Обмених чипове и започнах играта, но внимавам, такава ми е системата. Всъщност бях доста напрегнат, никакво удоволствие, само концентрация. Отказах и уискито, което ми донесоха в началото, след половин час сам си го поисках.

Играх с умерен успех известно време, но останах само с четири или пет чипа по двадесет и пет долара. Малките числа не се бяха падали доста отдавна. Заложих един чип на 4 числа от тях. Падна се 11, в моя сектор. Двадесет и пет долара по осем печалба - двеста долара. Двете момчета бяха много впечатлени от попадението. Показах им с ръка към очите си и после как гледам към рулетката и внимавам и им казах "I look!",  понеже не разбираха много добре английски. Ако разбираха щях да им обясня че правят пълни глупости.

Скоро обаче те изхарчиха поредните си 500 долара и вече окончателно си тръгнаха. Аз обаче с моите 100 долара, които вече бяха около 300, още стоях. Това излизане напред, с печалбата от малките числа ми позволи да направя и големия удар. Беше нещо като извеждащ пас, за отбелязване на гола.

Следях числата, но най-лесно се помнят нулите, както се казва, понеже не са нито черни, нито червени. Откакто бях седнал край рулетката, за близо час и половина, не се беше падала нула. Реших че е време да рискувам. Сложих по един чип от двадесет и пет долара на едната и на другата, двойна нула. Ако не спечеля щях да слагам пак така и пак, докато ми свършат чиповете. Още на първото завъртане обаче топчето спря на зелената нула! Изправих се на стола и извиках "Yes!" Що хора имаше в казиното се обърнаха да видят. Току що беше влезнал и един нов играч, едър арабин. Като ме видял къде залагам и той казал две по десет долара на двете нули, без да ги поставя. Първоначално не можах да разбера какво става, но той ме успокои - "Голямата купчина печалба за теб" каза на английски, "малката за мен". Моята печалба беше 850 долара!

Дойде следващото завъртане. Виждах късмета през мен и зеленото платно на масата. Вътрешният глас ми казваше - "Слагай пак на същите места!" Не го послушах и реших да си почина малко. Случи се невероятното - на следващото завъртане излезе съседният сектор с двете нули! В две поредни завъртания - нула и след това двете нули, на които имаше пълният шанс да съм заложил...! Стиснах главата си с ръце. Ако бях спечели това щеше да е легендарно - две поредни завъртания да познаеш число! Колко често се случва това и колко трябва да си играл за да ти се случи!? Направо щях да стана легенда и да разказват историята ми из Кайро! Не съжалявах за парите и печалбата, а за това. 

Така все още силно напрегнат от играта, и въпреки печалбата, не можах да се зарадвам истински. Поиграх още известно време, но разбрах че играта за тази вечер вече е завършила. Ако бях ловджия, да обясня за тези, които ходят на лов - ударих едно много голямо прасе, а друго, което върви с него, също толкова голямо, изпуснах, въпреки че имах пълен шанс да застрелям и него. 

Станах когато изравних хиляда долара печалба и с твърда стъпка, без да си допия уискито, излязох от казиното. Влязох със сто долара, излязох от казиното с хиляда и сто...! Двубоят срещу Сфинкса завърши наравно - едно на едно, въпреки че имах шанс за победа. Но като се замислиш, кои ли пък е побеждавал Сфинкса...

От емоции не успях да спя добре същата вечер. Тези последни преживявания ми държаха влага още два дена, след като се прибрах. На връщане от София към Пловдив по магистралата, във меката есенна вечер, бях със същите дрехи като в казиното, виждах живо цялата обстановка около мен, виждах палми, столичаните араби от казиното, самото Кайро и печалбата от хиляда долара. Поредното приключение без съмнение.

Виждах и предстоящите ми дела по развода, които ме очакваха. Виждах и това, че някой ден ще разправя много интересни случки на детето ми, което в момента на практика не мога да виждам. Включително и тази, как тате отишъл в Египет и се върнал с  едни пари. Виждах се 45-46 годишен, как пътувам по магистралата, с светло-синия Опел, доста нов все още, на връщане от Египет, след всички преживявания и печалбата в казиното. Точно покри цялата екскурзия, останах само преживяванията - приятните и неприятните. 

И все още съм един от малкото хора в световен мащаб, който е на печалба от рулетка.