За разпространение Християнството сред гърците

Г.С. Раковски за разпространение Християнството сред гърците из глава - "Повествователни разборни доказателства, че българите са имали писменост и книжнина преди кръщението преславскаго двора, и че те не се кръстили от гърците, нито св. наше писание е превод от гръцки, и проч."

"Павел е тръгнал заедно с Варнава от Дамаск и в Aнтиохия се отделя от него и заедно със Сила отива по Сирия и Киликия да проповядва Христовата наука, всякоги начинающ проповедта си от своите единородни евреи… Минали през Фригия и Галатската страна (в Мала Азия), без да проповядват. Оттамо минали и Мисия (в Мала Азия) и дошли в Троада. Там Павел видял видение, че някой си мъж македонянин го звал да иде в Македония да ги спаси. От Троада отишли в Само-Тракия – а оттамо във „Филиппусь, ниже ест пьрвий градъ части Македоний”. Там седели няколко дни и проповядвали. И по тях места имало юдейски сонмища (съборища) и Павел от тях е започнал и тамо.
Павел Сила са били запирани (затворени) във Филипи, по поощрението ма юдеите, но после са ги пуснали поради римското гражданство, кое са имали. Оттамо е отишъл Павел с дружината си в Солун, минавш през Амфипол и Аполония, де е имало юдейско съборище, и проповядвал им по обичая си… тамошните братя ги изпроводили нощта оттамо в Берия (Верея), де пак започнали пренията си с юдеите и покръстили много от тях и от язичниците. Юдеите направили и тамо смущение и тъй братята отпустили Павла да иде на Поморието (Морея), а Сила и Тимотей останали тамо. Съпроводниците Павлови го съдружили до Атини и оттамо донесли от него заповест до Сила и Тимотея да идат и тии при него.
Забележка. Всяк види чак кога е отишъл Павел между гърците! А до него време ни един от посланиците (апостолите) не е ходил между им, нити реч се говори за тях! Павел е говорил в съдовището на Ариос Пагос, кое римската власт не беше съвсем уничтожила и кое нямаше някоя си изпълнителна власт. Додето е Павел говорил за божеството въобще, съобразающ се с технаго неведомого бога, тии са го слушали, но щом е казал за възкресението от мъртвих Исусово, тии са почнали да го ругаят и не са щели веки да го слушат. Какъв е успех имало ходенето Павлово в Атина е познато, т.е. че той тамо не е можал, както в Македония, да състави братства – черква, но кръстил е само едно лице. Коя е била причина того ние щем говори по-долу о тому обширно.
От Атини Павел е отишъл в Коринт и тамо е седял няколко време. А то е било в същата повременност, когато Клавдий беше изпъдил юдеите от Рим, от коих е найшал доста тамо и почнал е да им проповяда и да обърне няколко си в християнството. В Коринт са нашли Павла, Сила и Тимотей, дошавши от Македония, и седели тамо лето и месеци шест и успели са доста…
В появлението на християнството кумиропоклонството беше достигнало в най-голямото си заблуждение в Гърция. Във всеки град капищата изобилстваха и във всяко капище кумири безбройни въздигнати славеха се от тогавашните гърци за богове и тържествено им се принасяха жертви въобще от народа и от учените им. Сократ и Платон не са били изключени от това заблуждение със сичката им мъдрост, коя им се отдава. Тии же многажди са жертвували тем ръкотворним богам! Множество жреци и служители по капищата живееха и препитаваха се от това кумирско богослужение. А кумиротворителите търгуваха и печелеха от това художество и хранеха множество семейства, както и търговците, които донасяха мраморите, и человеците, които ги изкопаваха от земята и проч. Може се каза, че повечето от гърците живееха от това занятие. Освен тия приуготовителите за празниците и сборищата, които са творили в чест и слава тям богам, изпровождаемите ежегодишно пълномошни поклоници по Делфийкий храм и другаде, приносите от гадалищата, чрез които лъстяха и вънкашните околошни народи да им приносят сребро и злато и проч. Като съобрази сичките тия человек с местоположението на тогавашната Гърция и с производите й, които е можала да извози, неразвитието в земеделието, ползата же, която е можала да има от вънкашната си търговщина, лесно може да приемне, че почти сичка Гърция е живяла от това кумирослужение, т.е. била е направила нея вяра за оръдие препитания си и умножение народности си…
Средствата же на тогавашната им пропаганда елинизма са били лъжовните гадалища, сборищата и игрите, творими в чест богам, де са се стичали множество богати варвари названи от тях. Там са давали чест гражданства, като им са сплитали лъжовни и мечтайни родословия, че уж тии си теглили родопоколенията от Евмолпа или от Ираклея и проч., лица баснословни. А то е било сичко за парите им! Коринт по развратността си привличал най-много такива богати и който е влизал в него град, мъчно е можал всеки да се възвърне в отечеството си! …
В такова положение е била тогашна Елада, когато е отишъл посланик Павел в Атини и е искал да проповяда Христовата наука.
Всяк здравомислящ человек може да разсъди било ли е възможно да има някой си успех в тях времена Павел с едно ново вероизповедание, каквото е християнството, против толкова лични и общи интереси и против вкоренения от толкова векове фанатизъм народа! … Ето истината защо гърците не приемнаха Христовата наука в тях времена, но много късно, и то се пак чрез евреите."

Из "Ключ болгарскаго язика" 1865 г.

Българи и македонци

Ако ние българите имаме най-близки братя или братовчеди на Балканите, то това са македонците. Мисля по този въпрос няма спор...
Първо, езикът ни е еднакъв и най-вече граматиката. Тази граматика, се различава от граматиката на "славянските" езици. Писано е по този въпрос, а и аз съм писал преди няколко години.
Второ - историята ни е обща, като регион - Балканите, и второ, история с много общи герои, исторически събития и т.н.
Общ е и етническият ни произход, и той е такъв от най-дълбока древност, а не от времето на Средновековието, и това е също важно да се разбере.
И българи и македонци са в основната си част наследници на старото балканско население, от преди Христа, което може да наречем и трако-пеласгийско и илирийско и по още няколко начина...
Това, което ни разделя днес е следното... Първо, безумната теория за тюркско-монголския произход на прабългарите. Тази теория е наистина безумна, защото т.нар. прабългари не са друго, освен роднини на същото това балканско население, живели от северната страна на Дунав. Щом от едни истински траки, скити или славяни историческата наука успя да направи тюрки-алтайци, с далечен азиатски произход, значи в историческата наука всичко е възможно... За съжаление.
Т. нар. прабългари идват от земи, от Северното Черноморие, където още от дълбоката античност живее тракийско (разбирай сродно на балканското) и скитско (разбирай сродно със славянско) население. Така, както части от тракийския етнос в древността се заселват в Мала Азия и по-нататък, достигат чак към Иран и Индия, така се заселва и на север, достигайки чак до Северно море, още в хилядолетието преди новата ера. Този процес продължава и през Античността, повече по политически, отколкото по икономически причини. Това е бягството на големи групи балканско население на север под настъплението на Римската империя на Балканите. Това е дълъг процес който продължава няколко столетя. Имаме подобни примери и през Средновековието и през Възраждането ако щете (например преселването на бесарабските българи в Русия).
По времето на Римската империя много тракийски племена, със своите предводители преминават на северната страна на Дунав, за да запазят независимостта си. А после когато Рим завладява Дакия, бягат и още по на север. Много македонски (трако-македонски) племена правят същото, още през 2 век преди новата ера, генералите и войниците на Персей след поражението от Рим, се оттеглят на север.
Какво се случва през Ранното средновековие? На Балканите се заселват славяни (т.е. северни траки) и прабългари (трако-скити). Славяни се заселват повече в земите на днешна Македония и Гърция, и на днешните Западни Балкани, дори повече отколкото на територията на днешна България. В този смисъл Сърбия, Хърватия, Босна, Словения, са в по-голямата си част славянски държави, въпреки достатъчното наличие на старо илирийско (тракийско) население... Може да се каже, че македонците, освен че са основно представители на старото антично население, са дори малко повече славяни и от нас, българите...
Българите сме също представители основно на старото антично население. А това е все същото трако-илирийско, древнобалканско население.
Причини за конфликт и разделение между българи и македонци няма. Има само исторически и политически недоразумения, които трябва да бъдат изправени...

Прародина - Балканите

Във връзка с произхода на българите, в последните месеци се наблюдава една интересна тенденция. Преди години различните теории и хипотези за произхода на българите бяха като отделни вектори, сочещи в различни посоки, независими едни от други. Един от тези вектори сочеше към Централна Азия и Монголия, друг сочеше към Кавказ, северен и южен, трети Иран и Средна Азия, четвърти към Финландия, пети към Ирландия и т.н.
Сега всички тези вектори започват да се обединяват и да образуват нещо като кръг около Балканите. Този кръг е все още доста широк и неясен, но с всяка нова информация по въпроса, с всеки нов артефакт, започва все повече и повече да се стеснява около Балканите.
Етногенезисът на един народ (в случая на нашия народ) е процес извършен в по-близко или по-далечно до нас историческо време, на определен ареал. Точно в това е разликата между "автохтонното" разбиране и "мигрантското" разбиране за произхода. Очевидно е, че ако под "автохтонно" разбираме, че българите произлизаме едва ли не от някакъв отделен, местен човешки вид, то това е абсурдно и не може да бъде вярно. Хората са мигрирали, разселвали са се от появата си като съвременен вид преди няколко стотин хиляди години. Но ние българите сме произлезли, оформили сме се като специфичен профил на населението, тук на тази земя, на Балканите и около Черно море още в хилядолетията преди новата ера, а не едва преди около 1300 години. Това е смисъла на "автохтонността", а не че хората не са дошли на Балканите от някъде, някога..
Постигането на консенсус, че именно тук на Балканите (Черноморието), а не някъде другаде, е нашата прародина е въпрос на време.

Татко български

Тази история ми беше разказана от Мария - гъркиня, с дядо българин, родена в Германия. С една дума – европейка.
От Александруполис, майката и бащата на Мария се преселват в Германия в търсене на по-добър живот. Там се раждат и най-малките от петте им деца. При всяка удобна възможност голямата фамилия пътувала към Александруполис, обратно при роднините и приятелите. Дядото на Мария, по бащина линия, бил българин, останал по онези земи между Първата и Втората световна война. Баща й поназнайвал малко думи на български, но не много.
В края на 80-те или началото на 90-те години, за пореден път минавали от Германия за през България, на път за Гърция. Пътували с голяма кола, разбира се, за да има място за всичките членове на семейството. Немският номер, голяма кола, и не на последно място дойче марките,предизвиквали интереса на нашите пътни полицаи. Но колко може да е богато едно многолюдно семейство, при това емигрантско, дори и живеещо в Западна Германия?
При поредното спиране на отсечката между Калотина и Кулата, при едно от поредните пътувания, се разбрало че „глобата” в дойче марки няма да им се размине. Тогава като последно усилие да умилостиви катаджийте, бащата на Мария казал:
- Татко, български!
Разбира се, имал предвид, че баща му е българин.
-А, ти не си татко български – отговорили му катаджийте. - Българските бащи нямат по толкова деца…

Прабългарите – тюрки или славяни?

Многобройните хипотези за произхода на т.нар. прабългари, натрупани през последните две и половина столетия, всъщност могат да се сведат до две основни гледни точки – прабългарите са тюрки (угро-фини) и прабългарите са славяни.

Представата за прабългарите като тюрки, се оформя в края на 18 век, в съчиненията на няколко немски учени от онова време. Най-известни в това отношение са изследванията на Йохан Тунман, швед по произход, и Йохан Енгел, немец, австро-унгарски историк. В своето съчинение „Изследване върху историята на източноевропейските народи” Й. Тунман отделя кратко внимание и на българите, за които той смята че са от угърско (унгарско) потекло. „Славяни не са били тези българи по никой начин. Те принадлежаха към същата класа от народи, както и кутригурите и бяха следователно кръвни приятели на унгарите. Техните обичаи и нрави, доколкото са известни, техния начин на живот и тяхното държавно устройство бяха както при старите унгари повече турски.” По нататък Тунман казва че техният предводител бил наречен в един извор хаган, а били познати и титлите кан и таркан (чин известен у турците). Й. Тунман е същият автор, който първи успява да наложи виждането, че днешните албанци са потомци на древните илири.

По голямо внимание на древните българи отделя Йохан Енгел в неговата „История на българите в Мизия”. Той поддържа схващането на Й. Тунман по отношение на ранните българи, като прави уточнението, че те са народ от татарски произход. Привежда за това и няколко примера, във връзка с техните лични имена, титли и т.н. От къде се явяват толкова рано „татари” на европейската сцена, още в 5 и 6 век от новата ера, Й. Енгел не уточнява.

Като остра реакция на тези съчинения и мнението за татарското (турско) потекло на древните българи се явява изследването на Юрий Венелин „Древните и съвременни българи” от 1829 година. Родом украинец, Юрий Венелин завършва образованието си в Русия, а неговите изследвания свързани с българската история и етнография, изиграват голяма роля за разбуждане на българския национален дух, и за популяризиране на българската кауза. Задочната дискусия, която Юрий Венелин провежда в своето съчинение срещу мнението за произхода на българите на Тунман и Енгел, се отличава със своята пламенност. Юрий Венелин твърдо застава на позицията, че древните българи са по произход славяни, като превежда за това и многобройни примери. Той подробно оборва примерите, дадени в съчиненията на представителите на тази немска школа, като стига до заключението, че трябва да се върне на историята истинското положение : „… Надлежитъ возвратить истории истинное положение, что древние Болгаре были не Татарское или Турецкое, но настоящее Славянское племя”. Също така Ю. Венелин отбелязва, че ранните българи наричали своите владетели князе (а не по друг начин), и в последствие и царе.

Интересна е позицията на известният славист Павел Шафарик, словашки филолог и етнограф. Неговите трудове са написани на чешки и немски език, като не забравяме че по това време Прага е част от Австоунгарскта империя. В съчинението си „Üben die Ankunft der Slawen” от 1828 г. той се придържа към виждането че славяните са старо балканско население, потомци на тракийските племена. По късно той се отказва от това виждане и в известния си труд “Slovanske Starozitnosti, Praga 1836 застъпва виждането, че славяните са пришълци на Балканите от по-късни времена. Досежно българите, той ги причислява към числото на уралското, т.е. чудското или финското племе.

Славяните, като потомци на старите балкански жители, са разгледани в съчиненията и на други руски историци от средата на 19 век. Това са Александър Чертков, Петр Бутков, Николай Савелев-Ростиславич и други. Впрочем показателни са и самите имена на изследванията, като например книгата на Ал. Чертков „О преселений фракийских племен за Дунай и далее на север к Балтийскому морю и к нам на Русь”, 1851 година.

През 1875 година излиза още едно съчинение на известен руски историк, с много показателно заглавие „За славянското произхождение на дунавските българи”. Става въпрос за изследването на големият руски учен Димитрий Иловайски, работил през втората половина на 19 век и началото на 20 век, в Царска Русия. Д. Иловайски счита българския народ за един от най-важните народи, във връзка с историята на русите. Той счита без съмнение древните българи за славяни, но също така ги счита и за хуни, като самите хуни също счита за славяни. Това е една формулировка, която по късно се явява и в съчиненията на различни автори, включително и български. Например Ганчо Ценов също счита т.нар. прабългари за чисти славяни, като ги счита наследници на хуни и скити, които той разглежда като едно – местно балканско, причерноморско население.

 
В книгата си „Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история” 1869 г, известният български историк и книжовник Марин Дринов определя две основни теории за произхода на българите, съществуващи към онова време. Едната теория е тракийската, като според нейните застъпници нашият народ води началото си от древните жители на Балканския полуостров, от Трако-Илирийците. Към застъпниците на тази теория М. Дринов отнася полският историк Йоахим Лелевел, Ал. Чертков, д-р П. Берон, Георги Раковски и други. Втората теория той нарича волжска теория за произхода на българите, към която е склонен да се присъедини, като обаче категорично отхвърля възможността днешния български народ да е изцяло потомък на аспаруховите българи. Добре известно е мнението на проф. Дринов, че Балканския полуостров, почти обезлюден, е бил населен във Ранното средновековие с многобройни групи славяни, сред които аспаруховите българи скоро се стопили и съвсем се изубили. Представите на Йован Раич „История разных славенских народов найпаче болгар, хорватов и сербов“, 1794 г. и Ю. Венелин той определя като съвсем противоположни на Тунманно-Енгеловото учение.

Съществено значение върху развитието на следосвобожденската българска историография оказва обемният труд на Константин Иречек „История на българите” излязла през 1876 едновременно на чешки и на немски език. В това сериозно и задълбочено изследване върху древната и средновековна българска история, в глава V, е засегнат накратко и въпросът за произхода на Аспаруховите българи. „Много полемични статии са писани за народността на Испериховите българи” обобщава накратко К. Иречек, който също определя две основни теории по този въпрос. „Едни смятат старите и новите българи за татарски народ; други мислят, че и едните, и другите са славянски народ.” Той изброява и основните автори занимавали се с този въпрос. В крайна сметка обобщава К. Иречек „Тоя забъркан въпрос биде решен от Шафарик в неговото съчинение Slovanske Starizitnosti 1837.”
В книгата си „Зачатките на българската история” от 1901 г, Никола Йонков-Владикин прави едно интересно сравнение във връзка с наблюденията на австро-унгарската, немска школа върху произхода на българите. С живописни думи той заявява че „оракулите от Виена” просто не ни познават и знаят и могат да напишат за нас толкова, колкото ние може да напишем за патагонците. Н. Йонков-Владикин говори за една история на нашата народна раса от 40 века назад във времето, като я определя за една от най-храбрите, трудолюбивите, свободолюбивите и т.н. Действително не са пресилени думите на този изследовател , за това че немско-австрийската школа просто не познава българите и тяхната история. Тук може да припомним много факти, като например този, че знаменития Шафарик, в началото на 19 век, е считал нашия народ на брой до шестстотин хиляди души. По същото това време Юрий Венелин е първият, който обявява, че българският народ е главният народ на Балканския полуостров, на брой няколко милиона души. Тук припомняме и думите на Тунман във връзка с езика на старите българи, специално подчертани в изследването на Ганчо Ценов „Произходът на българите” 1910 г, че „по нататък освен вероятност нищо друго не мога да кажа, то по-добре нека оставя този труд други му.” Да припомним и виждането на Август Шльоцер в неговата „Всеобща история” от 1772 г. където той определя за един народ българи и власи, като смесва и езика им.

Традициите на австро-унгарската школа, включително и мнението върху произхода на българите, залягат и в основата на българската следосвобожденска историческа наука. Така историкът- медиевист, археолог и епиграф проф. Васил Златарски в своята „История на българската държава през средните векове” 1918 г. пише известните си думи че „Пъвоначалната история на българите несъмнено трябва да търсим в историята на ония средно-азиатски народи, които са извстни под име хун-ну.” Собствено хуните В.Златарски смята за тюркски народ, а първите български владетели нарича „ханове”. Тук е мястото да отбележим, че въпреки мнението на К. Иречек за произхода на старите българи, това не му пречи да нарича първите български владетели „князе”. Така са наречени тези владетели дори в средата на 20 век и от акад. Николай Державин, в неговите изследвания посветени на българската история. В своето кратко, но съдържателно изследване „Племенни и културни връзки между българския и руския народ” 1945 г., той представя т.нар. южни славяни като произлезли от тракийските поселения, а българския народ (на Балканите) като свързан културно-исторически с трако-фригийската древност.

 
В периода след 1944 г. твърдо се установява представата за тюркския произход на древните българи. В многотомната „История на България”, том 2 1981 г. е записано че, голяма част от хипотезите, свързани с произхода на българите – славянска, татарска, фино-чудска, както и схващането, че те са били автохтонни жители на Балканския полуостров, вече не се поддържат от учените. Оспорва се и мнението на В. Златарски и други учени за хунската и огурска принадлежност на прабългарите, като те се разглеждат по-скоро като самостоятелен народ - „Проучванията напоследък утвърдиха схващането, че прабългарите са принадлежали към тюркско- алтайската езиково-племенна общност, към която спадали още хуни, хазари, авари, огузи, печенеги, кумани и др.”

В заключение може да отбележим следното. Днешното време действително се отличава с една възможност по отношение на историческите изследвания, немислима за предишните епохи. Лесният достъп до дигитализираната информация и научна литература по всички въпроси, включително и историческите, дава възможност на практика на всеки самостоятелно да провери източниците по даден въпрос. Така всеки търсещ отговор по даден въпрос може да направи лична и независима справка и да си отговори на интересуващите го въпроси. Въпреки това аз си направих труда да обобщя накратко информацията по един важен и интригуващ въпрос – този за произхода на старите българи, прабългари. Ако някой се интересува от моето лично мнение, то категорично е в посока на техния (трако)славянски произход.

Биография на капитан Петко Киряков от Стою Шишков

През 1885 година пишущият има щастието, щото чутовният южнотракийски воевода за няколко дни сам да ми бъде гостенин в дома ми в Чепеларе. Тогава от него лично проверих всичко писано, поправиха се неточностите, попълни се и пропуснатото и в книжка 1 и 6 на списание "Родопски напредък", год. 3, 1905 се напечата. От тогава после до смъртта на Петка бях в постоянни писмени сношения с него и от допълнително събраните от тогава данни, по случай 50-годишнината от Освободителната война, в която покойният взема участие и принесе големи услуги на освободителните руски войски и на южно-тракийското население, се помества тук едно по-пълно и по-закръглено животоописание на тоя бележит и с големи заслуги южнотракийски юнак.

Капитан Петко Киряков

Из книгата на Стою Шишков "Беломорска Тракия" 1929 г.

Отличителни черти

Петко Киряков беше с не много висок ръст, със стройно, пъргаво телосложение, широко чело и кръгло лице, черна и буйна коса, тънки мустаци, малко възмургаво лице, а очи сиви с огнен пронизителен, но спокоен поглед, ход хайдушки, птичи - с една дума красива и внушителна фигура. В целия си живот и дела всякога и навсякъде е господствувал тих, спокоен, философски, но високо рицарски дух, силна непоколебима воля и постоянство, баснословна смелост, безстрашие и съобразителност, голямо самообладание и за учудване, невероятно присъствие на духа и в най-опасните моменти. Инак е бил винаги вежлив и внимателен към всекиго, с благородна кристална душа, в която никъде и никога не се знае и най-малката сянка. Извънредно скромен, той не можеше да търпи никакви ласки и не желаеше да се говори за него. Всякога е бил строг и непреклонен в делата и решенията си, но винаги и справедлив към другарите си и хората, които са го имали като брат и баща. строг и въздържан и към себе си, Петко е бил през целия си живот и при всички случаи трезвен човек, дълбоко вярващ и с висок християнски морал. " В моя хайдушки горски живот за четире порока у моите момчета-другари наказанието беше смърт чрез публично застрелване: разврат, кражба, пиянство и шпионство', казваше покойният воевода.
Честен, безкористен, Петко двойно и тройно си е плащал за всичко, що е било потребно за него и дружината му, и никога не е мислел за себе си, не е търпял и у другарите си стремеж към лични облаги, алчност, егоизъм материален и користолюбие. "Моят бюджет всякога беше беше определен - казваше той. От един или от неколцина зли грабители и подтисници беюве, или от друга народност такива хищници, аз трябваше всяка година да събера от 5 до 10 хиляди турски лири и като си посрещнехме своите нужди за облекло, храна и оръжие, всичко останало през годината давахме на нуждающите се от населението, между което се движехме", казваше той. така Петко е бил и материално крепител и благодетел в страната си на всички без разлика на вяра и народност. На пострадали от разбойници, от пожар, от болести и други беди; на други за да си задомят дъщерите и синовете си; на трети да си платят данъците, или пък да си набавят храна при неплодородна година, или пък да си купят добитък и др.п., другаде пък да се съгради черква, училище чешма, да се поправи развален път и други подобни обществени нужди, необикновеният горски юнак-благодетел винаги се е отзовавал и щедро, и на време. Тези качества са издигали в очите на населението Петко войвода много високо; то го е обожавало, обичало, бил е негова опора и надежда във всичко и доброволно е понасяло разкарване по затвори и разни други мъчения за Петка, но никога не го е издавало: " През целия си живот аз незная българин или турчин от населението, в страните на което съм се скитал, да ме издаде, освен няколко такива случаи от цинцари и гърци", казваше със задоволство и умиление покойният.
природно надарен с голям ум, здрав разсъдък и силна памет, преброди цяла Тракия и Македония, бил в Гърция, Крит, Италия, Франция, а после в Русия, срещал се с много общественици, видни хора и военни, много видял и наблюдавал, много чел по история, военно дело и други - Петко беше придобил твърде широки знания и критически мироглед. Той е страстно обичал народа си и земята си, помнеше и знаеше името на всяко хълмче и долче, през където еднаж е бил минал, помнеше имената на предни хора във всяко село, знаеше много предания и е почитал и пазел всички народни обичаи и традиции. Говореше той тихо, спокойно, плавно, но с енергичен войнствен глас и се изказваше твърде добре на чист книжовен език, плод на многото му четене и на 20-годишното му пребиваване в северна България. Събеседника си той увличаше с хубавия си израз, сериозност и здрава мисъл.
Такава беше величавата и обаятелна личност на Петко Киряков, същински образ на стар българин от старите времена и с всичките добродетели на прадедите си, личност родена и дадена в ново време в пълно служене а българското племе от тракийското Беломорско крайбрежие.

Робин Шарма и другите Шашарми

Търсещите пътя към успеха и духовното съвършенство са мнозина, но и желаещите да ни покажат този път стават все повече и повече.
През последните дни, всенародното внимание беше привлечено от поредния лидер по мотивация и успешни стратегии в живота, канадецът от индийски произход Робин Шарма - Шашарма. Световноизвестен, автор на бестселъра „Монахът, който продаде своето ферари”, многократно преиздаван в държавите по целия свят. Много важно е, още в началото да уточним, че след като продадете своето ферари, е добре да заделите някой лев, за скъпи семинари, който ще ви се наложи да посещавате. Скъпи семинари, като този на остров Свети Стефан, в Адриатическо море, организирани от същият този Робин Шарама – Шашарма. Семинари за успех и благополучие, зер пътят към съвършенството не е лесен, пък да си говорим честно, не е и евтин.
Ако не можете да си позволите пътуване до острова, не унивайте. Пътят към успеха, щастието и хармонията остава широко отворен. Ето още този месец идва на крака в залата 1 на НДК, поредният учител и мистик Шри Шри Незнамсикой – Шашарма. Или по точно казано идва неговият безсмъртен дух, носен от неговите верни последователи. Само срещу 30 или 50 лева, ще имате възможност да узнаете как да постигнете вътрешен ред, хармония и да се надбягвате със себе си по пътя към трансцеденталното. Какво е това надбягване? Само след няколко семинара ще разберете, а ако не разберете, ще прочетете в книгите на поредния велик учител и мистик.
Характерното за тези велики учители е, че идват предимно от Изток , но преподават и живеят предимно на Запад. Техните интригуващи, святи и мистични имена нямат край, но винаги започват с Шри-Шри, Йоги, Свами и т.н. и обикновено завършват с Шашарма. Понякога обикновената Шашарма се превръща и в по-сериозна, дори стига до клиника. Но да кажем че това са изключения, а в книги, списания, интернет медии, лекции, телевизионни канали, можете да се запознаете с поредния виден Шашарма, преподаващ пътя към духовното съвършенство и развитие, разбира се не бадева, все пак и те са хора.
Към тези Шашарми трябва да прибавим и техните огледални двойници. Бизнесмени, милиардери и стратези, идващи предимно от Запад, но преподават предимно на Изток. Те са създатели на най-успешните бизнес модели и стратегии. Както милиардера Ричард Брансън, който догодина снизходително ще ни посети. Хората обикновено не знаят колко е лесно да натрупаш пари. Само е нужно да ходиш по семинари. Ходиш по семинари и трупаш пари. Какво е инвестиция от няколко стотици лева, колкото например струва еднократната лекция на сър Брансън, пред възможността един ден да станеш милиардер?
Напоследък чувствително нараства броя и на родните Шашарми, който са едновременно и бизнесмени и духовни учители. Това само по себе си е оригинален принос към делото на международните Шашарми, нищо чудно един ден и нашите да станат световноизвестни.
Свободно като зимни или летни вируси, се разпространяват ученията на различните Шашарми. Свободно, поради липсата на антивирусна програма. А по нашите земи тази антивирусна програма съществува отдавна и се казва БПЦ и най-вече Православие. Но в момента тя е слаба и не е променяна от времето на ДС, т.е. Дисковата (операционна) Системата, затова сега е времето на Робин Шарма и другите Шашарми.

Концепция за управление и развитие на ОИ "Старинен Пловдив" (2018-2021)

КОНЦЕПЦИЯ
За управление и развитие на ОИ „Старинен Пловдив” –
Пловдив (2018-2021)

I. ВЪВЕДЕНИЕ
Като обект от национално и световно значение, Старият град в Пловдив заслужава подобаваща програма за развитие и управление.
Мястото, което комплекс Старинен Пловдив (АИР „Старинен Пловдив”) е заслужил през годините, не подлежи на съмнение и е вече утвърдено. Все пак новите условия на развитие в началото на 21 век изискват и нов подход към нашето материално и нематериално културно наследство. Тенденциите в световен мащаб вървят в посока към все по-голямо разрастване на туризма, популяризиране на познати и непознати доскоро дестинации, дигитализация и съответното навлизане на културното наследство в интернет пространството.
Същевременно и самото понятие за туризъм вече се развива и разглежда като съвкупност от дейности, свързани не само с посещението на дадено място и културен обект, но и като все по-цялостно съприкосновение с дадена култура, дадени традиции и наследство.
Целта на концепцията е да очертае основните насоки в развитието, управлението и финансирането на ОИ „Старинен Пловдив” за последващия период от 4 години. Концепцията е съобразена с разбирането, че ОИ „Старинен Пловдив” представлява не само съвкупност от музеи, от движими и недвижими културни ценности, но и значим човешки потенциал, база за научно и културно развитие, както и съответен финансов ресурс. Устойчивото развитие на общинския институт, цялостното използване на неговите възможности и далновидното управление, ще позволи културното наследството да бъде използвано от настоящите поколения и да бъде предадено на бъдещите, в цялата си красота, автентичност и функционалност.

II. АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО, МАТЕРИАЛНАТА БАЗА И ДЕЙНОСТТА НА ОИ «СТАРИНЕН ПЛОВДИВ»

ОИ „Старинен Пловдив”осъществява управленски функции върху част от общинската и държавна собственост на територията на АИР „Старинен Пловдив”. Под прякото управление на общинския институт са известните къщи-музеи като Балабановата къща, Къща „Хиндилян”, Къща „Недкович”, Галерия „Златю Бояджиев”, Къща „Ламартин”, Старинна аптека „Хипократ”, Къща „Верен Стамболян”, обновената къща „Клианти”, Антовата къща и други, както и културно-исторически обекти Римски Одеон, Малка Базилика и други.
Дейността на ОИ „Старинен Пловдив”, според приетия от Общинския съвет правилник, се изразява в популяризиране на българското духовно и културно-историческо наследство, организиране и осъществяване на културни дейности и прояви, участие в изготвянето на стратегии за опазване на културното наследство на територията на общината, както и координиране на мероприятия по благоустройство, инфраструктура, художествено и улично осветление, озеленяване, чистота, на АИР „Старинен Пловдив“.
Общинският институт има възможност да извършва и стопанска дейност, в областта на производство и разпространение на сувенирни материали, възраждане на местни занаяти и традиции, организиране и осъществяване на културни дейности и прояви, отдаване под наем и др.
Решението за създаване на ОИ „Старинен Пловдив” е взето от Общинския съвет, през 2004, в резултат на сливане на Сдружение „Старинен Пловдив” и Общински институт за музейни дейности. ОИ се явява и правоприемник на 60 годишната дейност и опит в управлението на Резерват „Старинен Пловдив”. Все още обаче съществуват въпроси свързани с уточняване статута и границите на АИР „Старинен Пловдив”, като това затруднява изготвянето на План за опазване и управление на територията на Резервата.
Основната дейност по консервацията и реставрацията на АИР „Старинен Пловдив” през годините, е финансирана основно от държавата и Община Пловдив, като през последните две десетилетия се наблюдава положителен опит в усвояването на средства по различни международни програми, свързани със запазване и експониране на културното наследство. Това са средства отпуснати от Японския попечителски фонд за паметници на културата към ЮНЕСКО, научният контрол по който се осъществява от съвместна българо-японска група на ИКОМОС, Финансовия механизъм на ЕИП, Норвежкия финансов механизъм, по който бяха финансирани различни обекти в град Пловдив, кипърска фондация „Левентис” и др. Все още има какво да се желае по усвояването на Структурните фондове към Европейския съюз, според съответните оперативни програми.
Има какво да се желае и по отношение на координацията на различни мероприятия, от най-различен характер, извършвани на територията на АИР „Старинен Пловдив”. Днешният обхват на АИР (ААР) включва територия от 35,28 ха с около 500 имота, над 70% от които са частна собственост. В съответствие с Правилника за дейността на ОИ „Старинен Пловдив” институтът би могъл да извършва координираща роля между Общината, държавните органи, частните юридически лица и гражданите, в интерес на по доброто развитие, управление и благоустрояване на Резервата.
Належащ е и въпросът по отношение на дигитализацията (цифровизацията) на материалното и нематериалното културното наследство, което би помогнало за развитие на туризма, но също така улеснява и научната и научно-популяризаторскта дейност. Наложително е и въвеждането на онлайн продажба на билети и на други услуги извършвани по електронен път.

III. ТЕНДЕНЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНСКИ ИНСТИТУТ „СТАРИНЕН ПЛОВДИВ” КАТО КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ

Развитието на ОИ «Старинен Пловдив» именно като културен институт е едно сериозно предизвикателство, по което има още много какво да се направи. Това развитие е свързано с продължаване на започнатите и стартирането на нови културни и образователни програми, по възможност самофинансиращи се.
От своя страна, това е свързано с активизиране на научната и научно-популяризаторската дейност, извършвана от Общинския Институт. При възможност стартиране и на издателска дейност, свързана с издаването на албуми, каталози, изследвания и проучвания на културното наследство, сборници от участия в конференции и др. При невъзможност за издателска дейност, оформяне на съответен електронен бюлетин.
Създаване на научни групи, към който могат да бъдат привлечени и външни специалисти. Наред с това, желателно е и създаването на доброволческа група, към ОИ, която да участва в изследване и популяризиране на културното наследство на град Пловдив.
Създаване на възможности за повишаване квалификацията на служителите на Общинския институт. Тя се изразява в обучение по различни дисциплини и специалности, чуждоезиково обучение, компютърна грамотност и други. Стимулиране на участието в международни проекти и програми; включване в международни изследователски инициативи, засилване обмяната на опит свързана с гостуването на чуждестранни специалисти и реципрочното гостуване на специалисти от ОИ в съответните държави.
Осъществяване на трайна и взаимнополезна връзка с висшите училища, научните институти на територията на град Пловдив и извън него.
Общинският институт трябва да бъде фактор и при популяризиране на нематериалното наследство на България, Тракия и град Пловдив – история, фолклор, занаяти, кухня, местни традиции, предания и други. Откриването на «Улица на занаятите», преди няколко години, традиционното вече събитие «Дефиле на младото вино», участието в «Нощта на музеите и галериите» са особено позитивни действия в тази посока, които трябва да бъдат разширени.
Важна част от дейността на ОИ «Старинен Пловдив» се състои в активното включване на гражданите в културния живот на град Пловдив и ежедневният им достъп им до културното наследство. Крайната цел е общото подобряване на качеството на живот, както на гражданите, така и на гостите на града.

IV. РАЗВИТИЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩИНСКИ ИНСТИТУТ „СТАРИНЕН ПЛОВДИВ” В УНИСОН С ТЕНДЕНЦИИТЕ ЗА ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО И РАЗВИТИЕТО НА УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ НА МЕСТНО И НАЦИОНАЛНО НИВО

Традициите в областта на културното наследство на държавите от Европейския съюз, чийто член е България, изискват по-качествени услуги и по-атрактивен музеен продукт. През последните десетилетия културният туризъм и туризмът въобще, се разглежда като една взаимообвързана система, в която музеите, галериите и археологическите обекти са само една част от цялостното събитие и преживяване. Всички тези елементи, който оформят туризма, като продукт, са важни и взаимосвързани. Това са инфраструктурата, хотелската база, музеи, галерии, археологически обекти, заведения и ресторанти, атракциони, клубове и места за забавление, уъркшопове, магазини за сувенири, места за отдих и спорт и т.н. и т.н. В този смисъл е невъзможно и трудно постижимо, развитието на едни елементи от системата да изпреварват драстично останалите. За постигане на качествен продукт е необходимо цялостно качествено развитие на всички елементи от въпросната система. Едно устойчивото развитие се определя от икономическото развитие, социалното равновесие и опазването на околната среда. Устойчивото развитие на културното наследство, предполага една благоразумна и умерена политика на управление.
Съвременното международно утвърдено разбиране за музей, е като за една постоянна институция с идеална цел, в служба на обществото и неговото развитие, отворена за публика, която придобива, съхранява, популяризира и експонира, с изследователска и образователна цел, както и за естетическа наслада. При управлението на ОИ «Старинен Пловдив», трябва да се имат предвид тези условия, както и съществуващите традиции в развитието на АИР (ААР) «Старинен Пловдив» през десетилетията.
Във връзка с предстоящето домакинство на Пловдив като Европейска културна столица през 2019 е не само желателно, но и наложително, ОИ «Старинен Пловдив» заедно с местната власт, университетите, културните оператори, частния и доброволческия сектор, медиите и гражданите да се обединят в постигането на общите цели, които да изведат успешното домакинство на Пловдив като град-домакин на тази мащабна културна проява.


V. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦЕЛИТЕ, ПРИОРИТЕТНИТЕ ОБЛАСТИ, ОЧАКВАНИТЕ РЕЗУЛТАТИ В УПРАВЛЕНИЕТО, ФИНАНСИРАНЕТО, СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ДЕЙНОСТТА НА ОБЩИНСКИ ИНСТИТУТ „СТАРИНЕН ПЛОВДИВ”, ПЪТИЩА ЗА ПОСТИГАНЕТО МУ

АИР (ААР) „Старинен Пловдив” притежава своята уникална история и характер. Въпреки превратностите на времето, Резерватът е запазил своята жизненост и днес е предпочитано място за живот, провеждане на културни събития и туризъм. Необходим е един устойчив подход към управлението на Резервата, който да балансира консервацията на историческата среда и същевременно да запази неговата специфика, като едновременно място за живеене, място за култура и туризъм.
Основната роля, на ръководството и представителите на ОИ „Старинен Пловдив”, е доброто стопанисване и управление на предоставената им част от общинската и държавна собственост, на територията на Резервата. При добро желание, те биха могли да заемат и една координираща роля между интересите на държавата, общината, живеещите в Резервата, представителите на бизнеса, и всички заинтересовани лица, по въпросите за развитието и бъдещето на АИР (ААР) „Старинен Пловдив”.
ОИ „Старинен Пловдив” е самостоятелно юридическо лице по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата. Общинският културен институт е на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. ОИ „Старинен Пловдив” се финансира и от собствени приходи от стопанска дейност, от средства, получени от проекти по международни и национални програми, дарения и други. За добро или за лошо, една основна част от собствените приходи днес се формират от отдаване под наем на стопанисваните сгради за различни събития – срещи, конференции, събития, сватби, кръщенета, фотосесии и т.н. За повишаване на собствените приходи, трябва да се работи все повече в посока към разпространение и продажба на собствени сувенири, каталози, албуми, и други материали, както и в посока към организиране на собствени културни и благотворителни събития.
За повишаване на собствените приходи са възможно още редица дейности, като например създаването на Ретро студио, на собствено (ретро) кафене, обзавеждане и стопанисване на собствена къща за гости и т.н. Взаимстването на някои европейски и северноамерикански модели в управлението на подобен вид собственост е също добра възможност. Такова е например спонсорството, срещу определена годишна сума (над 100 лева), което да дава възможност на спонсора за безплатно многократно посещение на всички музеи, стопанисвани от ОИ „Старинен Пловдив”.
Воденето на подробна статистика за посетителите (възраст, образование, социално положение) би осигурило обратна връзка, която да информира за очакванията на посетителите и да помогне за подобряването на предлагания музеен продукт. Създаването на електронен каталог и онлайн магазин от една страна и въвеждането на електронна продажба на билети от друга е също една от належащите задачи.
За доброто управление на ОИ „Старинен Пловдив” е необходима добра мотивация на служителите, създаване на позитивен работен климат и екипност в действията.


VI. ЕТАПИ НА РЕАЛИЗАЦИЯ НА КОНЦЕПЦИЯТА

Основните етапи по реализиране на концепцията са определени до голяма степен от предстоящите важни събития. В този смисъл концепцията се реализира в три етапа.
Първият е годината 2018, свързана с домакинството и председателството на Съвета на Европейския съюз от една страна и подготовката на Пловдив за град-домакин на инициативата Европейка столица на културата, от друга. В този смисъл са необходими спешни действия по най-важните задачи, свързани с електронния достъп до културното наследство, довършване на вече започнатите консервационни дейности, издаването на гидове, карти и ориентири, насочени към туристите, посетители на град Пловдив и в частност на резерват Старинен Пловдив. Необходими са и действия по подробното запознаване и приобщаване на гражданите на град Пловдив към инициативата Пловдив 2019. Запазване и развиване на започнатите, а при възможност стартиране и на нови културни инициативи.
Вторият етап е годината 2019, свързана с домакинството на инциативата Европейска столица на културата. В този етап е важно синхронизирането и добрата координация на предприетите от ОИ „Старинен Пловдив” действия, с всички действия предприети от Пловдивска голяма община, район Център и т.н. Необходима е добра координация и с останалите държавни структури (музей, галерии, експозиционни зали) подчинени на различните министерства. Развитие на собствените културни инициативи, започнати в предходния етап.
Трети етап са годините 2020-2021, свързани с използването на „инерцията” набрана от реализиране на проявата Пловдив 2019. Същността на подобни инициативи е именно трайното и устойчиво развитие на града в областта на инфраструктурата, културният туризъм, социалните процеси и т.н.





Дата : 15.11.2017 Подпис:


(А. Киряков)

Тракийските глоси – старобългарски думи записани с гръцки букви

    В съчиненията от древността, написани основно на старогръцки и латински език, се срещат понякога и думи от езика на траките, от диалектите на многобройните тракийски племена, обитавали огромната част от Балканите и немалка част от земите на Мала Азия. Тези думи са от най-различно естество и са записани по най-различен повод. В науката са известни под наименованието тракийски глоси. Техният брой се определя на няколко десетки думи, като трябва да отбележим, че тук не включваме глосите определени като македонски, фригийски, дакийски, при все че много автори считат тези езици за сходни.
    Изследванията върху тракийския език, обикновено започват с преглед именно на тези т.нар. глоси. Например академик Иван Дуриданов в неговото изследване ”Езикът на траките” 1976 г. отбелязва, че глосите са най-надеждният материал за изследване на тракийския език, като след това изброява и анализира 23 глоси. Професор Владимир Георгиев в „Траките и техният език”, 1977 г. изброява 38 глоси и някои допълнителни нетракийски думи.
    По известните тракийски глоси, изброени в азбучен ред са аргилос – мишка; аса– растението подбел; болинтос – див бик; бонасос – друг вид бик; брия – град; бриза – житно растение, лимец или ръж; брюнхос – вид китара; брютос или брютон – вид ечемичено пиво; гентон – месо; дева – град; динопула – дива тиква; залмос – кожа; зейра – вид горна дреха; зетрайа – гърне; зелас или зейла – вино; зибютидес – благородните тракийки или траки; каламиндар – платан; кемос – вид шушулков плод; колаброс – песен която съпровожда колабризмос – танц с оръжие; ктистас – безбрачни тракийски монаси; магадис – триъгълен музикален инструмент; мандакес – превръзка за сноп; питюе – съкровище; полтюн – дървена крепост; ромфайа – копие или дълъг тънък меч; скалме – нож, меч; скарке – сребърни монети; спинос или маритан – камък който издава съскащ звук и дим, когато се полива с вода; тореле – траурна песен.
    На пръв поглед думите изглеждат доста необичайни и непознати. Това вероятно е причината нашите и чужди изследователи да включват тракийския език към числото на индо-европейските езици, но да не са сигурни по отношение на неговото точно място в индо-европейското езиково семейство. Обикновено не се отчита добре и фактът, че това са собствено тракийски думи, но записани от чужди автори, и то с ограничения набор от гръцки букви, или по-рядко и с латински.
    Някои от тракийските глоси са дискутирани вече нашироко в последните години, като думата ктистас – чисти – безбрачно живеещи монаси, светци. Връзката между тази глоса и старобългарското чистъ, дава още в средата на 19 век Александър Чертков в книгата си "Тракийските племена на север от Дунав" 1851. Близо 130 години по-късно Владимир Георгиев дава същото значение на думата, но бърза да се „застрахова”, че тази етимология не може да се счита за сигурна. Многократно дискутирана е и глосата колабризмос, като връзката със славянското коло - колело, кръг и прабългарската жреческа титла колобър е посочена от редица изследователи. Все пак изглежда тези примери не са достатъчни, като доказателство, за връзката на тракийския език със старобългарския и съвременния български език. При търсене на етимологията на тракийските глоси, от нашите и чужди изследователи, очевидните старобългарските и старославянските съответствия на тракийските глоси са скрити срамежливо на по-задно място, след старонемски, староисландски, старопруски, литовски, латвийски, албански и други аналози, при положение че именно те най-точно и ясно обясняват значението на тракийските думи.
    Или дори нещо повече. Така например и Иван Дуриданов и Владимир Георгиев, подминават факта, че тракийската глоса бриза – брица, се среща и използва и до днес в нашия език. Така се назовава и днес вид пшеница в някои области на България. Това е отбелязано още в началото на 40-те години на 20 век, в етимологичния речник на Стефан Младенов „Етимологически и правописенъ речник на българския книжовенъ езикъ” 1941 г. За съжаление в този и още други случаи, те предпочитат да отрекат очевидната връзка и да носят „от девет кладенеца вода”, но не и да цитират най-точното съответствие. Такъв е случаят и с глосата гагюла – вид патица, отбелязана от Владимир Георгиев като нетракийска, при очевидното сходство с руското „гоголь” – патица звънарка. Тук, за повече информация по въпроса, проф. Георгиев пренасочва читателите към изследването на академик Димитър Дечев, от 1957 г., което е на немски език… Подминати без коментар са и глоси като зомброс – зубър, посочени още в края на 19 век, от Вилхелм Томашек, като тракийски. Тази дума очевидно е аналогична на раннославянската дума „зомбру”. Същото важи и за глосата канабис – коноп, посочена от Вилхелм Томашек, като сегашното име на това растение очевидно е било същото и при древните траки. Конопът е една от най-старите растителни култури в света. Отглеждан е заради здравите си влакна, които са използвани за направата на дрехи и въжета. От „коноп” произлиза и думата „канап”.
    Още тракийски глоси посочени от Томашек като пинон – ечемично пиво, бира (от корен *poi- пия) и сирос - склад за жито, наземен или вкопан в земята (от и.е. *grəno- „зърно”), са широко разпространения в почти всички индо-европейски езици.
    Преди около пет години, в интернет публикация, отбелязах за вероятната връзка между две популярни тракийски глоси, зелас и зейра, и връзката им със съвременните българския думи риза и лозе. Вероятно и в двата случая зейра (вид горна дреха) – т.е. старобългарската дума риза и зелас (вино) – т.е. лозе (неточно описано като вино), на старобългарски лоза, имаме предаване на тракийските думи чрез метатеза – разместване на звуковете в дадена дума, за по-лесен изговор.
    Преди година дадох и обяснение на глосата спинос или маритан, наречена още и тракиас. Най-вероятно тук става въпрос за силитрата, добивана в земите на древна Тракия, както в древността, така и по-късно, през Средновековието.
    Глоси като аса – подбел (староб. остръ), скарке – сребърни монети (староб. скръгати - скърцам), брюнхос – китара (староб. бръцати - бръмча), болинтос – див бик, са добре разяснени от нашите езиковеди, както и връзката им със славянските езици. Същевременно, глосата бонасос – див бик, който се „защитавал” чрез изпражненията си, според описанието на Аристотел, т.е. нещо като „вонещник”, наскоро беше сполучливо обяснена в интернет пространството. Връзка между думата аргилос – мишка, и използваната и до днес в Македония дума „глухче" – мишка, а също и в България „глухар” (табуистично име използвано за мишките), е също много вероятна. Ако това е така, тук отново имаме метатеза, при записване на името аргилос - глухар, както при посочените по-горе две глоси, зейра – риза и зелас - лозе.
    Забележителен пример с една тракийска или македонска глоса – драмиш – вид хляб, дава в своята книга „Размишления върху произхода на българите” 1926 г. възрожденецът Данаил Юруков (Тук грешката е моя. За тази глоса е писал друг автор, а не Данаил Юруков, който също пише интересно неща за македонския език, но не и за глосата драмиш). Той посочва връзката с хляба, наричан и по негово време в Македония „дран мъж”, за разлика от другия вид хляб, наричан „бял мъж”. 

    Връзка между тракийските и македонските глоси и днешния български език дава и Никола Йонков-Владикин в книгата си „Зачатките на българската история”, 1901 г.
    Всички тези примери обаче, все още не са събрани от изследователите на едно място. Не е направен разбор, кои глоса е възможно да са правилно обяснени от така наречените непрофесионални изследователи.

    Убеден съм, че с времето, и работата на добронамерените ентусиасти и професионалните учени, ще бъдат изяснени и последните „загадки” около така наречените тракийски глоси. А тези глоси не представляват нищо друго, освен древни старобългарски думи, наричани преди Христа тракийски, предадени от чуждоезични автори, със старогръцки или латински букви. Разбира се като по-древен език и по-близък назад във времето до това, което наричаме индо-европейски език, тракийският език е притежавал лексикални и граматични особености, които не са се срещали в старобългарския, а и днес не се срещат в съвременния български език. Обаче значителната и забележителна близост между т.нар. тракийски език, с неговите локални говори, и това което днес наричаме славянски езици, и в частност българския, език е несъмнена. Това се установява и при по-внимателно и безпристрастно изследване на така наречените тракийски глоси.

https://www.youtube.com/watch?v=c75E-YdE7Mg

Г.С.Раковски върху кръщението Преславскаго двора

"Сичките съхранени нам легенди върху кръщението Преславскаго двора, ако и да разногласят в частните разкази, в повествователната си обаче основа са съгласни: че българите се кръстили на времето Бориса или Богора, българского царя царствуващего в Преслав във времето навизантийската царица Теодора, коя е царувала наместо сина си Михаила, който в повестността е наречен Michel III l’ivroque = Михаил III пияница, в лето 842-867 от рожд. Христова. А то кръщение станало тъй: в Солун се породили два братя, гърци (!), и те били уж от провидение избрани да кръстят българите и в иночеството си се нарекли единий Кирил, а другий Методий. Майка им, когото йоще била тяжка с едного от тях, видяла сънища боговдухновени върху бъдещото велико и свято предприятие сина си. Каква хубава легенда! Само гръцка глава може да я сплете! Защото, после евреите, тии заузеха мястото на избраний от бога народ и дух светий тях и техен язик избрал да просвети мира, като сами са безсидно разпространили и разпространяват тая глупост и за язика си, че само той язик бил евангелски язик!
… Ние щем доказа, че кръщението Преславского двора никакво чудо не е действувало, защото по тях времена чудесата бяха се веке свършили и че то кръщение е било одавно йоще приготовено: че Кирил и Методий не са били гърци, но чисти българи, и македонците българи, бивши отпреди Христа йоще по тях места, приемнали са хритиянството по-напред от гърците и кръстивши се йощ от времени посланика Павла, тии са съставили първата Христова черкова в Европа после Ерусалимская. Че бог и святий дух не са избрали гърците и техний язик да просветят мира тии и на него язик; че повечето обряди във восточната черква са се увели от българската стара вяра преди християнството, коя е била основана почти на същите начала и проч."

Из "Ключ болгарскаго язьiка" 1865 г.

Описание на град Варна от края на 19ти век, из романа "Казаларската царица" на Иван Вазов

"Бранков успя в два деня да изгледа всички забележителни места на главния наш черноморски град.
Той го обиколи надлъж и нашир; видя стария град при пристанището, който със своите стръмни тесни улици, гръцко тържище и гръцки и турски език, рибни вони и лимони, беше сякаш един кът от Цариградската Галата, само с по-малко чалми и фесове; гледа работите по строящето се пристанище и от огромните зидове на вълнолома, вдадени навътре в морето, приима по лицето си пръските от разбиващите се с шум в каменната стена пенливи морски талази...
Той шъта в самотната градска градина, в новите квартали на Варна под сенчестите клони на акациите; изброди всичките зелени алеи на разкошната приморска градина с великолепния й вид въз Черно море, в чийто син шир по цели часове погледът му оставаше впит."

" - А, ето там запяха - извика Милка. От лодката с надуто платно пристигаха звукове. То беше гръцка паликарска песен, пяна от гръцките рибари там. Милка и Бранков се ослушаха. До слуха им стигна дружния гръмлив напев:

Варка те-тело н'нарматосо
Триа, риа ро
Триа, риа ро.
Ме серанда дйо комбиа...

Лодката и песента останаха зад тях. Милка продължаваше да се вслушва в звуковете, на които смисълта не разбираха и двамата. Песента полека-лека изгасна във въздуха."