През 1985 година пишущият има щастието, щото чутовният южнотракийски воевода за няколко дни сам да ми бъде гостенин в дома ми в Чепеларе. Тогава от него лично проверих всичко писано, поправиха се неточностите, попълни се и пропуснатото и в книжка 1 и 6 на списание "Родопски напредък", год. 3, 1905 се напечата. От тогава после до смъртта на Петка бях в постоянни писмени сношения с него и от допълнително събраните от тогава данни, по случай 50-годишнината от Освободителната война, в която покойният взема участие и принесе големи услуги на освободителните руски войски и на южно-тракийското население, се помества тук едно по-пълно и по-закръглено животоописание на тоя бележит и с големи заслуги южнотракийски юнак.
Няма коментари:
Публикуване на коментар