Българското гражданство по-скъпо от американското!

С една оптимистична новина завършваме настоящата 2012 година. В края на годината, нашите управляващи приеха закон, според който купуването на българско гражданство е по-скъпо от купуването на американско гражданство! Чували сте, че срещу 1 милион долара всеки чужденец може да закупи американско гражданство. Е, в случая глаголът "да закупи" не е най-точният, защото става въпрос за откриване на производство и определен брой работни места от страна на чужденеца на територията на САЩ. Така всъщност чужденецът срещу инвестиция от 1 милион долара в американската икономика придобива правото да получи американско гражданство.

Подобен закон приехме вече и в България. Срещу инвестиция от 1 милион лева в българската икономика и разкрити 50 работни места, всеки чужденец може да получи българско гражданство. Т.е. българско гражданство се придобива срещу 500 хиляди евро.

Един милион долара е повече от половин милион евро, но това което малко хора са чували е, че в някои по-слабо развити икономически зони на САЩ, въпросната инвестиция от 1 милион долара е намалена наполовина или тя е само 500 хиляди долара! Подобно разграничаване в българския закон не е направено, може би предвид малката територия на страната. Така сумата за българско гражданство си остава 500 хиляди евро. И така, фактите - придобиването на българско гражданство е по-скъпо от американското - 500 хиляди евро срещу 500 хиляди долара! Браво братя българи, може да сме горди от този факт... или поне дотогава, докато еврото е по-скъпо от долара!

Дървото Бодхи

Във връзка с предишния постинг е и този.
Дървото, под което Сидхарта Гаутама постига просветление 530 години пр.н.е., е свещено за будистите от цял свят. Цялото място около това дърво днес е свещено и е като един храм на открито. Това място се намира в днешна Бодхгая, щата Бихар, Северна Индия. Тук е изграден впечатляващият Махабодхи темпъл, който се извисява от източната страна на свещеното дърво Бодхи. Това дърво е познато още и като асатта или на санскритки канна асса, което буквално значи "ушите на коня". Такова наименование е дадено на дървото, понеже формата на неговите листа е много специфична и напомня на конско ухо.
Латинското наименование на дървото Бодхи или както казахме Асатта е Ficus religiosa. Само че неизвестно кога, може би още в началото на 20 век, някой е прочел Фикус религиоза като Фигус религиоза и е помислил, че става въпрос за смокиня - фигус. Така и до днес, в по-голямата част от информацията за дървото Бодхи, ще прочетете, че то е било от рода на смокините. Може направо да прочетете, че Буда постигнал просветление, като стоял под една смокиня...
Така виждаме по какъв начин се е стигнало до едно недоразумение, по една малко позната тема. Каквато тема все още е животът и учението на Сидхарта Гаутама, мъдрецът от рода на Саките, наречен от света Буда - Истинският Пробуден.

На снимката - листа от дървото Бодхи

За силиция и силикона

През последните 22 години нашата родина България, българският народ, т.е. всички ние, преминахме през действително голямо развитие. Откъде сме тръгнали преди 22 години, днес може и да сме забравили или да не вярваме, че разликата тогава и сега е толкова голяма. Един затворен, лесно подаващ се на внушения народ, ентусиазиран, но и до голяма степен инфантилен, сравнително добронамерен, но незапознат с принципите на работа и действие в останалия свят. Един народ, който все още гледа и мисли на едро и не обръща внимание на детайлите и спецификата на нещата. Особено показателен ми се струва един пример от последните години. В продължение на 10-15 години медиите, радио, телевизия, вестници, обикновенните граждани, образовани хора и необразовани, повтаряха с известно задоволство една нелепа заблуда, тази за "силиконовата долина". "Силиконовата долина" в Северна Калифорния, САЩ, в която е концентрирана голяма част от производството на компютри, компютърен хардуеър и електроника. Ха-ха-ха - виж ти, производството на такива сложни неща свързано със силикона, който ние тук добре познаваме - ; ) - намигване. Значи, сигурно това производство не е толкова сложно, сигурно и ние бихме успели да се занимаваме с него - ; ) - отново намигване... И така в продължение на повече от десет години никой не обърна внимание, че става въпрос не за силикон, а за силиций. Едва от няколко години, започна да си пробива път информацията, че в случая не става въпрос за силикон (silicone), а за силиций (silicon), четиринадесетият елемент от Менделеевата таблица - Si. И е правилно да се казва "Силициевата долина", а не "Силиконовата" ... Силицият е широко разпространен в земната кора елемент, намира приложение в соларните клетки, компютърните чипове и процесори. Действително, в съединение с кислорода силицият създава атомната структура на полимера силикон. Е, ще каже някой, една буква разлика, в английските думи, двете все пак са свързани, значи може би е възможно и ние вместо фолкпевици с големи... да произвеждаме и компютри, някой ден? Може, ако се научим да обръщаме внимание на детайлите...

Кога е най-късият ден в годината?

Повечето хора знаят деня на пролетното и есенното равноденствие, съответно 20 март и 22/23 септември, когато денят е равен на нощта или светлата част от денонощието е равна на тъмната му част. Популярни са и другите две дати - на най-дългия и на най-късия ден - 20/21 юни и 21/22 декември. Дълго време и аз си живеех с това убеждение, че най-дългият ден е само един и най-късият също. Преди няколко години разбрах, че всъщност нещата стоят малко по различно и наистина се впечатлих когато един агроном ми каза, че най-дългите дни продължават цяла седмица, а и най-късите също.
Когато слънцето застава в най-ниската си точка то "заспива" за известен период, преди да се преобърне и действително това преобръщане е плавен и постепенен процес...
Ето как стоят нещата измерени в астрономическо време.
Най-късите дни започват още от 18 декември, когато продължителността на деня е около 9 часа и 2 минути. Слънцето изгрява в 8 часа без 8 минути и залязва в 5 часа без 6 мин. През следващите няколко дена слънцето започва да залязва с няколко минути по-късно, но за сметка на това и изгрява с няколко минути по-късно. Така продължителността на деня е отново 9 часа и 2 минути. Така чак до 26 декември, когато слънцето изгрява в осем часа без 4 минути, а залязва в 5 часа без една минута и съответно продължителността на деня е 9 часа и 3 минути. Така най-късите дни в годината продължават от 18 до 25 декември.
И това не е всичко. Още няколко дена слънцето изгрява с още една минута по-късно и от 29 декември чак до 8 януари то изгрява в 8 часа без 3 минути. Денят обаче вече се увеличава, защото залезът настъпва с минута две, по-късно от предишните дни. И чак на 9 януари и изгрева започва да настъпва по-рано и залезът по-късно, така че светлият ден се увеличава и от двете посоки и значително по-бързо. Както казах, бавно става "обръщането" на слънцето или по-точно обръщането на земята според земната ос.

Последните дни на Сидхарта Гаутама

Представяне на книгата "Последните дни на Сидхарта Гаутама", автор Андрей Киряков. Създадена на базата на старите източници и свещените будистки текстове. Улица Бели Искър 7, София, събота, 08.12.2012, 16 часа. Българско-японска фондация Happy science!

Щастлива „случайност” бе за мен срещата с тази книга. Роман, поема, приказка... Българската будистка сутра на Андрей Киряков е изящен, поетичен и мъдър текст за живота на Сидхарта Гаутама. Тя е думи, написани с любов за Принца, който имаше всичко, но потресен от вечното човешко страдание, изостави всичко и тръгна да търси своето и на хората Освобождение. Изключително леко и увлекателно авторът разказва за основни периоди от живота на Пробудения, и особено за неговите последни дни преди Просветлението. Разказва за изпитанията, през които е минал и на които сам се е подложил принц Гаутама, за да стигне до истината за колелото Самсара и Средния път, до мъдростта на баланса и умереността. Андрей Киряков не само е стъпил на автентичните древни текстове за Буда, но и като истински писател-изследовател е пътешествал месеци наред из местата, по които е бил и Буда. Вдишвал е въздуха и ароматите, които е вдишвал и Пробудения, седял е под дървото, под което е медитирал Учителят на човечеството. Книгата, която държите в ръцете си, носи този аромат и тази мъдрост, носи просветлението, което излъчва самият живот на Буда. Нейните думи, обърнати и към младите, и към по-възрастните читатели, съдържат почитание и любов към създателят на учението, дошло да даде на хората знание за тяхното освобождение.

От Издателя

Книгата може да поръчате и онлайн -
http://www.book.store.bg/p96087/poslednite-dni-na-sidharta-gautama-andrej-kiriakov.html

Представяне на книгата по ПОТВ -
https://www.youtube.com/watch?v=-bSV6geo_lU

Денят в който разчетох Именника

Така нареченият "Именник на българските князе" е открит точно преди 151 години от руският славист А. Попов и публикуван в неговата сбирка “Обзор хронографов русской редакции” през 1866 г. В продължение на век и половина десетки изявени учени слависти, тюрколози, историци, археолози дават различно тълкувание на странните и загадъчни имена споменати в Именника, но въпреки всичко написано по въпроса, неизвестните и отговорите на въпросите остават. Кой е владетелят Авитохол, с който започва Именникът, какво представлява т.нар. прабългарски календар, който съпътства годините на управление на всеки един от владетелите, кой е родът Дуло и откъде произхожда и т.н. и т.н.? Ето и текстът на самия Именник на българските князе, в превод на новобългарски: Aвитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година [а поемане на властта] диломтвирем; Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му диломтвирем; Гостун, наместникът, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докствирем; Курт управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегорвечем; Безмер 3 години, а родът му Дуло, а годината му шегорвечем; Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега. Есперерих княз 61 години [управлява]. Родът му Дуло, а годината му верениалем; Тервел 21 години. Родът му Дуло, а годината му текучитем; твирем [название на месец; неясна дума] 28 години. Родът му Дуло, а годината му дваншехтем; Севар 15 години. Родът му Дуло, а годината му тохалтом; Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а годината му шегортвирем. Този княз смени рода Дуло, наречен Вихтун. Винех 7 години. Родът му Укил, а годината му шегоралем; Телец 3 години. Родът му Угаин, а годината му соморалтем; И този е вместо друг. Умор 40 дни. Родът му Укил, а годината му диломтутом. Така завършва Именникът. А това е снимка от деня, в края на ноември 2012 година, в който аз, с помощта Божия, окончателно разчетох Именника на българските князе!

За повече информация по въпроса - http://andorey.blog.bg/ и

https://www.academia.edu/8651033/%D0%9B%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D0%B8_%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80

Два малки полезни съвета за здравето

Здравословният начин на живот отдавна е мода и нещо, с което медиите ежедневно ни занимават. Слушаме за полезни и био храни, за йога, аюрведа и т.н. Разбира се добре е да сме запознати с колкото се може повече неща, за да направим правилно своя избор за начина си на живот. Аз тук ще дам два малки полезни съвета, далеч от големите теми за здравословния начин на живот. Водата която пием от чешмата в България все още става за пиене, въпреки че доста хора са преминали на минерална или трапезна вода. Това е правилният подход, като водата, която можете да си налеете от изворите и крайпътните чешми извън големите градове, също е добро решение. С минералната вода не трябва да се прекалява или трябва да се заменя с т.нар. трапезна вода или пък с минерална вода от друг източник. Ако все пак ви се налага да пиете вода от чешмата трябва да знаете следното. Тя наистина не е вредна, но съдържа значително количесво хлор, който някога ако си спомняте се забелязваше, но сега все по-рядко се вижда. Въпреки това той съществува и реално е най-вредното нещо в чешмяната вода. Затова не трябва да се пие вода директно от чешмата, а да се оставя около един до два часа в чаша или друг съд и след това да се пие. През това време хлорът се отделя от водата. Дори хора, които си поливат цветята, също остават водата, налята от чешмата да престои известно време или дори цял ден и тогава ги поливат. Разбира се, можете да си купите и кана с филтър, който пречиства водата. Има ги по магазините. Това за хлора и водата от чешмата беше първи съвет. Вторият съвет е свързан с джиесемте. И те не са особено полезни за здравето, но не са толкова опасни, ако се спазва едно важно правило. Най-силно е електро-магнитното (мисля) излъчване на джиесемите когато набират съответния номер. Мисля че е 50 пъти по-силно тогава, по времето на набирането, отколкото по времето на самия разговор. Затова дръжте джиесема далеч от ухото си докато избира съответния номер. Дръжте го в ръцете си и чак когато видите сигнала, че номерът е набран - често изписано conditional call activated, тогава го сложете до ухото си. Така до голяма степен ще намалите вредното въздействие върху тялото си, което може да окаже един подобен, станал вече неотменим високотехнологичен уред. И по-рядко ще ви боли глава, ако обичайно водите много разговори на ден.

За славата

Две са най-изкушаващите неща на света – пари и слава. Доказано е, че който ги притежава може да получи всичко останало. Разбира се идеалистите не са съгласни с това.
Света, в който живеем, не е нито изцяло материален, нито изцяло идеален. Така и едните и другите твърдения имат право, но парите и славата имат своето реално място в нашия, човешки живот. Има хора, които са готови да се откажат от парите и материалните облаги, но отказът от славата и известност е дори още по-труден. Защо е така? Един наш голям писател, Симеон Радев, при портрета, който дава на баща си споделя, че той в добро материално състояние, нямал жажда да трупа богатство, но бил славолюбив. „Не да си богат, а да станеш прочут, ето кое е важното.”, казвал баща му и често повтарял из светото писание: „Мнози ненавидяша богатство, а слава никто же.”
Какво е това чудно нещо, пред което може да се откажеш дори от парите и богатството? Тук очевидно стигаме дълбоко до същността на човешката природа, на нещо дълбоко закодирано в нея. Аз лично се докоснах до славата по време на предизборната кампания през 2005 година. Не че беше нещо особено, просто се докоснах, но като един творец и писател прозрях за какво става въпрос. Водехме предизборна кампания, аз бях водач на листа на една националистическа партия. На улицата непознати хора ме поздравяваха или заговаряха. И кое беше първото нещо, което ми дойде на ум, когато за пръв път непознати ме заговориха и започнаха да ме разпитват за различни неща? „ Те ти вярват!” Това беше първото нещо, което ми хрумна и разбира се, вътрешна радост ме изпълни. Да, те ми вярваха. Вярваха в това, което съм, вярваха в това, което говоря, демонстрирам и проповядвам, вярваха в мен, в моята същност. Мисля, че тук се крие разковничето на всички въпроси свързани със славата. Това е вярата на другите в теб, в твоята същност. Всеки човек вярва в това, което е, вярва в това, което изразява той самият. Станал ли си известен, означава че хората ценят това, което си, това което правиш. Намират го за правилно и полезно, харесват го, подкрепят го, вярват в него и във теб. Всеки човек, такава е човешката природа, се стреми да утвърди себе си, смята своите възгледи и идеали за най-правилни, своята позиция в живота за най-вярна, своите дела за най-правдиви. Когато славата и известността дойдат, те потвърждават че това е наистина така. Това е славата.
Най-голямата слава, за бащата на Симеон Радев, била писателската. Това последното, между другото.

Старият бакпакер

Старият турист и бакпакер навърши 37 ! Честито! The old almighty backpacker just turned 37! Congratulations!

Пустинята Вади Рам в Йордания

Кралство Йордания е известно с много интересни археологически и природни забележителности и най-вече с прословутия скален град Петра. Той се намира в южната част на страната и е действително впечатляващ. На юг от него е морският курорт Акаба. Източно от Петра, по посока на Саудитска Арабия се простира пустинята Вади Рам. Тя може би не е толкова известна, но е едно приказно и уникално място, от което аз лично бях много впечатлен... И още - в пустинята Вади Рам по залез слънце - http://www.youtube.com/watch?v=GLiUfpFpk58&feature=plcp

На Димитровден преди 6 години

Спомен за едно по необичайно посрещане на Димитровден - А иначе утре отивам на обичайното място - параклиса св. Димитър над село Славейно : )

Пловдив - Сладки приказки 2019

До края на годината, град Пловдив трябва да представи своята концепция на град-кандидат за Европейска столица на културата 2019. Идеи за име и съдържание на тази цялостна концепция не липсват. "Пловдив - югът на Европа", "Пловдив - кръстопът на цивилизации", "Пловдив - източната порта на Европа" и т.н., все концепции с източно-южняшки привкус. Не че това не е така, даже си е съвсем точно. И все пак тези заглавия за концепции ми изглеждат малко клиширани. Затова аз предлагам още едно заглавие, в което да е отразен цялостният източно-южняшки, еснафско-ориенталски дух на нашия град - "Пловдив - сладки приказки (под асмата) 2019". Може да направим и сайт за популяризиране на инициативата - под асмата - дот - ком. Не съм сигурен как е точният превод на английски на израза "сладки приказки", но съм сигурен, че ще успеем да намерим един добър и разбираем превод.