За силиция и силикона

През последните 22 години нашата родина България, българският народ, т.е. всички ние, преминахме през действително голямо развитие. Откъде сме тръгнали преди 22 години, днес може и да сме забравили или да не вярваме, че разликата тогава и сега е толкова голяма. Един затворен, лесно подаващ се на внушения народ, ентусиазиран, но и до голяма степен инфантилен, сравнително добронамерен, но незапознат с принципите на работа и действие в останалия свят. Един народ, който все още гледа и мисли на едро и не обръща внимание на детайлите и спецификата на нещата. Особено показателен ми се струва един пример от последните години. В продължение на 10-15 години медиите, радио, телевизия, вестници, обикновенните граждани, образовани хора и необразовани, повтаряха с известно задоволство една нелепа заблуда, тази за "силиконовата долина". "Силиконовата долина" в Северна Калифорния, САЩ, в която е концентрирана голяма част от производството на компютри, компютърен хардуеър и електроника. Ха-ха-ха - виж ти, производството на такива сложни неща свързано със силикона, който ние тук добре познаваме - ; ) - намигване. Значи, сигурно това производство не е толкова сложно, сигурно и ние бихме успели да се занимаваме с него - ; ) - отново намигване... И така в продължение на повече от десет години никой не обърна внимание, че става въпрос не за силикон, а за силиций. Едва от няколко години, започна да си пробива път информацията, че в случая не става въпрос за силикон (silicone), а за силиций (silicon), четиринадесетият елемент от Менделеевата таблица - Si. И е правилно да се казва "Силициевата долина", а не "Силиконовата" ... Силицият е широко разпространен в земната кора елемент, намира приложение в соларните клетки, компютърните чипове и процесори. Действително, в съединение с кислорода силицият създава атомната структура на полимера силикон. Е, ще каже някой, една буква разлика, в английските думи, двете все пак са свързани, значи може би е възможно и ние вместо фолкпевици с големи... да произвеждаме и компютри, някой ден? Може, ако се научим да обръщаме внимание на детайлите...