Ирин Пирин

Лятото дойде и е време за планина и за море. Аз лично предпочитам винаги да посетя първо морето и след това планината. Така май е по-добре.
Най-красивата, доброжелателна, мека и родна планина за мен си остават Родопите. Но трябва да се има предвид че съм малко пристрастен на тази тема, защото прадедите ми на 3/4 са родопчани.
Но как да пренебрегнем чара на Пирин планина, на Рила, на Балкана, на Странджа, на Средна гора и т.н и т.н.? Имаме сериозни, строги и едновременно с това приказни планини в България и който не го е разбрал само е загубил.
Преданието свързва името на нашата вълшебна планина Пирин с името на древния бог Перун. Името на този общославянски бог на бурята и гърма произхожда от индоевропейския корен *per- със значение „бия, удрям, пера”. Възможно е и още едно обяснение на значението на това древно име.
Тракологът и лингвист Иван Дуриданов извежда топонима Перинтос, който се среща на няколко места и по Егейското крайбрежие, от и.е. *perwn-to със значение „планина, скала, камък”. От тук произхожда и авестийското paurvata- със значение „планина” и хетското pi-e-ru- „скала” и разбира се старогръцкото "петра" и "петрос" със значение "скала", "канара".
Народът е описал вълшебството на Пирин планина с изразителното съчетание Ирин-Пирин. Така наричат планината в творбите си и Ив. Вазов и Хр. Ботев.
Не съм сигурен кой е авторът на песента "Ой красив си Ирин Пирин", но песента е особено прекрасна и вълнуваща:

Ой, красив си, Ирин Пирин!
Най-красив си на света!
Покоряваш ти сърцата
на най-смелите чеда.

Качвал съм се до връх Вихрен като малък, но истински открих и бях бях запленен от планината преди четири години.



Оттогава досега направих още два похода, в началото на септември, миналата година и в края на юли, тази година.

Мотивационно писмо

На вниманието на:
Общинска фондация
„Пловдив 2019”
12.07.2012 г.



Уважаеми г-н председател,

Искам да израз моята силна заинтересованост към обявената позицията за изпълнителен директор на общинска фондация „Пловдив 2019”.
Работата в областта на културата е предизвикателство във времена като днешните. Но все пак културните достижения са това, което остава най-ярки следи в даден етап от развитието на едно общество.
Роден съм в град Пловдив и като пловдивчанин и специалист археолог съм запознат с неговата наистина впечатляваща древност. Тази древност е сравнително добре изследвана, но все още не е достатъчно добре популяризирана. Популяризирането и би донесло развитие на нашия град като туристическа дестинация и последващо икономическо развитие, би донесло висок престиж на града и по-високо самочувствие на неговите граждани. С работата по провеждането на програмата „Пловдив – европейска столица на културата 2019” бихме постигнали именно такъв ефект в обществено-икономическото развитие на нашия град.
Като пловдивчанин, като човек занимавал се с управление и мениджмънт и отдаден на културата, смятам че притежавам необходимата мотивация, опит и сила за позицията на изпълнителен директор и за това да бъде доведено до възможно най-последен етап прекрасното дело наречено „Пловдив европейска столица на културата”.





С уважение:

Андрей Киряков

Време е...!

След горещо-студената пролет на тази година и силно дъждовния месец май, лятото все пак дойде.
Земеделската реколта пострада много от обърканото пролетно време на 2012 година. Значително пострада и черешовата реколта. Обилните дъждове напукаха черешите и повредиха продукцията.
Пострада и нашата черешова градина в Коматево, но все пак успешно се справихме със ситуацията.
И така след и сред земеделско-производствените неволи лятото дойде.

Така че, време е... за море!




Ахтопол юли 2011

Градският шум

През нашето детство, преди тридесет и повече години, градовете в България бяха все още едно тихо и спокойно място. Дори и големите градове - София, Пловдив, Варна.
Днес все по-трудно си спомням за това време. Дори и тихите неделни утрени вече не са достатъчни за да ме върнат към онази тишина и спокойствие. Само когато се съберат повече почивни дни и градът се разтовари от хора и трафик, само тогава и то пак в събота и неделя, само тогава може да си спомниш какво беше онова време.
Преди всичко липсата на толкова автомобили, които в делнични и почивни дни, сутрин и вечер създават непрестанен шум, едно непрекъснато бучене, което се чува от живеещите в по-високите блокове денонощно, както и от по-високите места в града.
Едно време съботата и неделята бяха твърдо определени за почивка и при липсата на трафик и движение спокойствието беше такова, че дори прерастваше в една ориенталска безбрежност и безнадежност, специално в нашия град.
Не че искам да изглеждам като носталгик, отдал се на спомените. Но напоследък си дадох сметка за това, че градският шум доста изнервя хората. В това непрекъсното движение на коли и хора по улиците, в тази непрекъсната шумотевица, ние не може да чуем собствените си мисли, не може да чуем себе си.
Това непрекъснато движение, неговата интензивност, не ни оставя време да помислим за другия, за разговор с него, често нямаме време дори за поздрав. В резултат на това, и без друго изнервените граждани, стават още по-нервни и направо фрустрирани.
Да не говорим за това, че понякога не можем да чуем песента на птиците рано сутрин, шума на дърветата и изобщо звуците от природата.
Обаче как може да се приборим с шума в градски условия, трудно може да се каже. Освен да отидем до градския парк или да напуснем пределите на полиса, поне за известно време.

Царството на майския сняг

Действително, всяка пролет е едно истинско възкресение.
Такава мисъл се появи в мен, докато гледах китната зеленина в началото на месец май.
Сега, а и винаги, в началото на месец май топлото слънце, тъмнозелената трева, наситенозелените листа на дърветата, цветята, храсталаците, са по-силни от всичко.
Към края на месец април, началото на май цъфти и майският сняг. Той принадлежи към рода на белоцветните спиреи и е наречен така, защото цъфти в началото на май, с кичести бели цветове. Преди да разцъфти това храстовидното растение, не привлича специално внимание. Но когато разцъфти с чисто белите си цветчета, особено ако храстите са на групи, ефектът от изобилните цветове е голям.
Царството на майския сняг за нашия град са Бунарджика и Джендем тепе и който се е случвало да ги посети в началото на месец май е останал очарован от видяното.

Античен стадион Филипопол

Днес официално бе открит реконструираният античен стадион на Филипопол. Едно символично за пловдивчани място, площад "Джумая джамия" или както си я знаем "Джумаята", получи един напълно нов облик. За дълго скрит от очите на пловдивчани и гостите на града, античният стадион и цялото околно пространство се отвори за нов живот.
Повече от самият стадион, бях впечатлен от мястото зад римската крепостна стена, озеленено и с няколко стъпала, напълно според европейските представи и стил.


Характерът на един град и на хората, които живеят в него, се определя и зависи от много неща - от географското местоположение и природните особености, от климата, от етническия състав на населението, от културно-историческото наследство на града и региона. Но наред с всичко това този характер се определя до голяма степен и от знаковите места, характерни за всеки един град – улици, градски средища, паметници и изобщо местата, които определят духа на града и съчетават в себе си неговата типична атмосфера. Едно такова място за град Пловдив без съмнение е площад Джумаята. Разположен в самия център на съвременния град, площадът и околното пространство съчетават в себе си множество културно-исторически пластове и отразяват по един уникален начин атмосферат на нашия град. Тук са ясно различими материални следи, които обхващат поне две хилядолетия история – Римска епоха, Късна античност и Средновековие, Османски период и Възраждане, Съвременност. И нещо повече, тези следи са не само видими, но са и особено жизнени. И все пак през последните няколко десетилетия площад Джумаята не беше разгърнал целия си потенциал. Въпреки разкрития на това място представителен вход на Античния римски стадион и неговото експониране в края на 70те, началото на 80те години, това уникално място не изпълняваше изцяло призванието си на истинско градско средище. След по малко от месец една истинска и приятна изненада очаква жителите на град Пловдив и гостите на града. В края на месец април предстои откриването на реновирания Античен стадион и на цялото площадно пространство. Проектът е реализиран по програма „Античният стадион на Филипопол – опазване, рехабилитация и градско обновяване.” Проектът е подкрепен финансово с безвъзмездната помощ на Исландия, Лихтенщайн и кралство Норвегия и е реализиран с подкрепата и съдействието на Областната управа на град Пловдив и неправителствената организация „Асоциация за културен туризъм” . Благодарение на този проект, това символично за пловдивчани място е на път да придобие един нов дух да се изпълни с една нова атмосфера, която ще даде отражение върху цялостния характер на град Пловдив, на неговите жители и ще се предаде на гостите, посетили града. Новата изключително успешна рехабилитация, извършена изцяло според съвременните европейски изисквания и стандарти, вече направи площада значително по-достъпен, по-привликателен и отворен към околното пространство. Особено различима е реновацията, която обхваща северната страна на стадиона и частта от крепостна стена. Пловдивчани ще бъдат изненадани и от зелената, изпълваща част от обновеното пространство. Без съмнение обновеният Античен стадион на Филипопол ще се превърне в едно уникално средище, гордост не само на съвременния град Пловдив, но и на цяла България.

Протописменост

Като най-древни писмени системи днес приемаме тази на шумерите и египтяните. Шумерската писменост се заражда в края на ІV хил. пр. н.е., т.е в началото на епохата на бронза. Първоначално писмеността се състои от пиктограми, които по-късно са заменени с клиновидни знаци.
Египетската писмена система възниква по същото време, края на ІV хилядолетие пр.н.е.
Това са първите познати писмени системи.
Най-старите знаци обаче, които могат да бъдат определени като писмени, са познати от земите на Балканите.
В своето универсално изследване на писмеността и писмените системи немският езиковед и културолог Харалд Харман, разглежда знаците върху различни керамични предмети от култура Винча като най-ранните писмени знаци. ( Harald Haarmann “Universalgeschichte der Schrift” 1990)
Т.нар. култура Винча, обхваща земите на днешна Сърбия и някои съседни държави. Култура Винча датира от времето на каменно-медната епоха 5300 -3500 пр.н.е и до голяма степен е синхронна с култура Караново V-VІ.
Знаците открити върху съдове и керамичните фигурки от култура Винча са сходни с тези от плочката от Градешница и печата от Караново, както и други подобни открити на територията на България.
Трудно е да определим какво всъщност представя тази „протописменост”. Дали тя представлява декоративен стил, предпазни знаци, карта на звездното небе или нещо друго?
В най-новото си изследване „Загадките на Дунавската цивилизация” (Das Rätsel der Donauzivilisation. Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas 2011) Харалд Харман доказва че Балканските земи са обитавани от цивилизация, която развива първата писменост. Харман нарича тази култура, обитаваща земите на днешна Сърбия, Македония, България, Румъния, Гърция, като и части от Украйна и Унгария, „староевропейска”. Протописмеността на тази староевропейска цивилизация се появява около 2000 години преди познатите ни писмени системи на Шумер и Египет. За съжаление обаче тази протописменост не успява да се развие в истинска писмена система, поради трудноустановими засега причини.



За повече информация по въпроса - http://andorey.blog.bg/

Социалният модел на Франция - 2

Да продължим с библиотеките и достъпът до тях. От библиотеките в градовете и градчетата на Франция може да се възползва всеки. Може да влезе в тях и да остане цял ден, да чете книги или да слуша музика. Само за да изнесеш книга, диск или касета за в къщи се изисква да имаш карта и регистрация. Иначе си свободен да четеш, да разглеждаш и да си водиш записки. Не върху книгите обаче.
Ние в България се гордеем с демократичността на нашите възрожденски читалища и на съвременните. С неудоволствие установих, че навярно и този модел, на читалищата, е заимстван навремето от Европата.
Сблъсках се и с един учител по пиано, в случая от Перпинян, който идваше всяка седмица по няколко часа да преподава уроци по пиано на тези които се занимават с това и живеят в по-малките градчета. Отново безплатно, за сметка на държавата.
По отношение на здравеопазването, мога да кажа, че и то беше твърде социално. Когато попитах какви са цените при посещение на зъболекар, със свито сърце очаквах да чуя прословутите американски цени за посещение при зъболекар. Отговорът 40-50 евро за пломба или друга стандартна процедура, ме изненада много приятно.
Бях престоял близо три месеца в страната, когато две възрастни дами ме попитаха какво мисля за Франция. "Франция е социална държава", казах аз, а малко неочаквано за мен те отвърнаха "Профите, профите!", което ще рече "Възползвайте се!" Добри хора са французите, както вече отбелязах.
Забравих да спомена и някои малки особености, като това, че сряда следобед е неучебен ден. Тогава може да видиш майки с дъщерите си и бащите със синовете си, да пазаруват по магазините и големите хранителни вериги, да ходят на спорт или други някакви занимания.
Работното време на редица магазини беше от 9 до 12 и от 16 до 18/19 часа или нещо близко до тези часове. Но понеже се намирахме в най-южната част на страната, възможно е това работно време да беше под влияние на испанската "сиеста".
Паркинги за колите има разбира се навсякъде, както и поне два начина да си платиш таксата за престоя, но и тук правилата не са много строги. Напълно възможно е да платиш за час, а до останеш два, без да те глобят. А също и паркинга на летищата не се плаща до половин час престой. Помислих си какво ли ще стане в България, ако въведат този безплатен половинчасов престой.
По време на няколкомесечния престой станах свидетел и на една стачка, от прословутите френски стачки, която засегна и градчето, където живеехме. Работници бяха окупирали складовете за гориво в Порт ла Новел и няколко главни улици. Не бяха мното на брой, но изглеждаха решени да се борят и да търсят правата си. В този ред на мисли точно през пролетта на 2008 медиите и обществото отбелязаха 40 години от събитията през 1968 година.
За да завърша темата ще отбележа накрая, че една от най-честите реплики, повтаряна от френския президент Никола Саркози при неговите изказвания беше "покупателна способност" ("пувоар д'ашат", което много ме измъчи докато го разшифровам). В България често се споменава за ниските заплати, но много рядко българските политици поставят пряко въпроса за покупателната способност на населението. Покупателната способност на населението е тази, която движи икономиката. И която се коментира почти ежедневно във Франция.

Социалният модел на Франция

Преди четири години живях за няколко месеца във Франция. От началото на февруари до към края на юни, с едно прекъсване от 2 седмици. Официално отидох във Франция за да уча английски, да се подготвям на спокойствие за изпита GRE. Да отидеш във Франция и да учиш английски - това си беше най-малкото проява на лош вкус или възпитание! Както се казва - навсякъде другаде, но не и във Франция.
Та моите познати, които ме приеха, още първата седмица ме записаха на безплатен курс по френски. Курсът беше специално за чужденци, които живеят от дълго време във Франция. Разбира се с цел живеещите в държавата чужденци, да научат езика, за да бъдат по-пълноценни граждани. Заниманията бяха 3 пъти в седмицата по 3 или 4 часа. Понеделник до обед си на курс, във вторник учиш, в сряда си на курс, в четвъртък учиш, в петък си на курс и така идеално разпределение да учиш френски през цялата седмица, ако имаш време и желание. Е понаучих доста, накрая четях приключенията на Малкия Николас и други книги за деца без проблеми.
Едно от първите неща, които открива човек скоро, след като е пристигнал във Франция е, че това е една добронамерена държава, във всяко отношение. След още няколко седмици открива и това, че Франция е може би най-добрият пример в Европа за социална държава.
Да започнем с безплатния курс по френски, от който се възползвах от ранна пролет, чак до началото на лятото. Безплатен курс за сметка на държавата. Всъщност трябваше да спомена и това, че записването за курса стана доста лесно, не се изискваха никакви документи, само попълних един формуляр. Учителката Адела от Нарбон, действително се удиви, като разбра че съм само от седмица във Франция, но не го направи на въпрос.
Живях точно два месеца в Монсере, неголямо село в подножието на Корбиерите, при едно германско семейство, с три деца. Селото се намираше на 20 км. от големия град, в случая Нарбон. Ученическият автобус, който караше най-голямата дъщеря на училище, не само караше учениците, но и спираше пред вратата на къщата! Художник французин, преподаваше рисуване на децата и идваше лично в къщата! Е, за часовете по музика се налагаше да ги караме ние с колата до Нарбон. Т.е. деца, които растат на село, не бяха лишени от нищо. И изобщо хората, които живеят на село, не са лишени от нищо. Напълно равнопоставени са с всички останали.
Забравих да спомена, че къщите в селото бяха газифицирани! Достъпът до интернет естествено беше осигурен.

Готови ли сте пловдивчани?

Голяма изненада очаква пловдивчани и гостите на града в близкия месец.
През месец април, предстои откриването на реконструирания Античен стадион на площад "Джумаята".
Повече от три десетилетия, всички ние, особено по-младите сред нас, възприемахме бетонната "дупка" на площада като една даденост. Погледът към Античния стадион беше доста ограничен, а задната част и крепостната стена на античния град на практика бяха затворени.
Мнозина от гостите на града, а и много от живеещите в него, така и не разбраха какво се крие, зад тези бетонни стени, които опасваха празното пространство на това централно място.
Всъщност тук беше разкрит сверният край на Античния стадион, построен тук в началото на ІІ век и оцелял в сравнително добро състояние до днешния ден. Стадионът е бил с дължина 212 метра и е завършвал до днешните стълби на "Каменица". В този южния край стадионът е бил отворен. Под сградите и магазините от двете страни на Главната все още стоят запазени и античните седалки на стадиона.
Площад "Джумаята", едно от най-емблематичните места за града, вече е тотално променено. Открито и достъпно, с добре експонирана археология. Има даже и една ливада, 12 метра дълга и 5-6 широка, зад крепостната стена. Ливада в центъра на Пловдив!
Характерът на града, нашият характер ще премине в едно ново измерение.Готови ли сте пловдивчани?

Логиката на историческите събития

Ако допреди стотина години е било възможно да бъде обхванат целият написан материал по дадена историческа тема, то днес това е почти невъзможно.
Натрупаната информация е огромна. Трудно е да бъде следена дори от специалистите.
Затова от особена важност при изследване на дадена тема е не само доброто познаване на фактите, но и намирането на правилната логика, според която са се развивали историческите събития.
Откриването на тази вътрешна логика е много важен елемент при всяко едно изследване.
Дълго време тази вътрешна логика убягваше и оставаше скрита за нашите историци. В продължение на десетилетия те се опитваха да "напъхат" фактите в една измислена от тях матрица. Но колкото и да се стараеха, в крайна сметка фактите бързо изпопадаха от тази изкуствено създадена матрица, която не съответстваше на логиката на събитията.
Конкретно за българската история . Хиляди изписани страници и стотици научни трудове ни убеждаваха в многобройното славянско море, заляло Балканите през ранното средновековие, убеждаваха ни в почти масовото унищожение на местното население, убеждаваха ни в малобройния но смел, конен народ, който основал Българското царство и наложил своето име.
Днес повече от когато и да било ние разполагаме с достатъчно количество данни и материали, които ни позволяват да изградим една цялостна представа за българската история и историята на българските земи в древността. А тази представа е такава, че говори преди всичко за наличието на приемственост. Една приемственост която дълго време не беше търсена, беше отричана, и недоглеждана, въпреки наличието на достатъчно доказателства.
Тепърва ще бъде осъзнавана несъстоятелността на представите за тюрко-езичните номади прабългари, или за масовото заселване на славяни в източната половина на Балканите, както и за малобройността на романизираното местно население. Тепърва ще бъде осъзнавана несъстоятелността на рязкото разграничаване и дори противопоставяне на траки, българи, славяни.
Признаваха ни единствено като като наследници на античното културно наследство засвидетелствано по нашите земи, но не и на самото население. А до голяма степен ние сме и преки потомци на това население, живяло и творило по тези земи през времето на Праисторията, Античността и Средновековието. Бих веднага допълнил, с всички положителни и не толкова положителни последствия, които следват от това.
И да продължим по темата. Особеностите на правилното подреждане, на правилното разгадаване вътрешната логика на събитията е такова, че просто отключва езика на фактите и те сами започват да утвърждават съответната хипотеза и да я доказват.
Напоследък мнозина се възползваха и от това, откривайки древното минало на българския народ и наличието на континюитет. Възползваха се от бързото, логично и почти безпроблемно подреждане не фактите в новата правилна матрица. Появиха се и някои злоупотреби, политически и исторически, породени от това че логиката на събитията не просто отключи, тя отприщи огромен поток от наблюдения, заключения и факти, които сами, както казахме, започнаха да утвърждават съответната хипотеза.
Затова трябва да бъдем внимателни и добронамерени, дори когато открием и разполагаме с правилната логика на историческите събития.

Тодоров ден - Конски Великден

Друг един празник от цикъла на пролетните празници е Тодоровден. Празникът е "подвижен" и се празнува в първата седмица от Великия пост, винаги в събота. Този църковен празник е известен и като Конски Великден, защото на много места в страната се организират надбягвания и състезания с коне. Състезанията са разнообразни и в най-различни категории.
За съжаление голяма част от хората, които все още отглеждат коне в България в наши дни са роми, така че на някои места в страната този традиционно български празник преминава основно с тяхно присъствие и участие.