Най-красивата, доброжелателна, мека и родна планина за мен си остават Родопите. Но трябва да се има предвид че съм малко пристрастен на тази тема, защото прадедите ми на 3/4 са родопчани.
Но как да пренебрегнем чара на Пирин планина, на Рила, на Балкана, на Странджа, на Средна гора и т.н и т.н.? Имаме сериозни, строги и едновременно с това приказни планини в България и който не го е разбрал само е загубил.
Преданието свързва името на нашата вълшебна планина Пирин с името на древния бог Перун. Името на този общославянски бог на бурята и гърма произхожда от индоевропейския корен *per- със значение „бия, удрям, пера”. Възможно е и още едно обяснение на значението на това древно име.
Тракологът и лингвист Иван Дуриданов извежда топонима Перинтос, който се среща на няколко места и по Егейското крайбрежие, от и.е. *perwn-to със значение „планина, скала, камък”. От тук произхожда и авестийското paurvata- със значение „планина” и хетското pi-e-ru- „скала” и разбира се старогръцкото "петра" и "петрос" със значение "скала", "канара".
Народът е описал вълшебството на Пирин планина с изразителното съчетание Ирин-Пирин. Така наричат планината в творбите си и Ив. Вазов и Хр. Ботев.
Не съм сигурен кой е авторът на песента "Ой красив си Ирин Пирин", но песента е особено прекрасна и вълнуваща:
Ой, красив си, Ирин Пирин!
Най-красив си на света!
Покоряваш ти сърцата
на най-смелите чеда.
Качвал съм се до връх Вихрен като малък, но истински открих и бях бях запленен от планината преди четири години.
Оттогава досега направих още два похода, в началото на септември, миналата година и в края на юли, тази година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар